Рядко, ако изобщо никога досега, в историята на човешките конфликти сътрудниците на енциклопедии да са били причислявани към участниците в бойните действия. Но в информационната(хибридна) война, която бушува между Русия и Украйна(и Западния Свят), фронтовата линия е навсякъде и никъде.
Кремъл и преди се е оплаквал от Уикипедия, като е предупреждавал, че може да заглуши сайта в Русия. Като вече прие закон за фалшивите новини, заплашващ да вкара в затвора до 15 години тези, които съобщават за дезинформация, и блокира повечето чуждестранни медии и е блокирала сайтовете на американските социални медии, включително Facebook, Instagram и Twitter. Според доклад на сайта за интернет изследвания Tracking Exposed изглежда, че Кремълската пропагандна машина е убедила и TikTok, собственост на китайската ByteDance, да филтрира цялото неруско съдържание от видеоуслугата си и в Русия.
Уикипедия е блокирана в някои страни, като Китай и Мианмар, и периодично се цензурира в други страни, но за момента тя остава достъпна в Русия. Въпреки че енциклопедията отдавна е поле за битка между руски и украински редактори, което води до паралелни интерпретации на едни и същи събития в различни езикови издания. Особено ожесточена онлайн схватка имаше по повод революцията на Майдана през 2014 г. и последвалото анексиране на Крим. "В Уикипедия няма политика, която да не позволява статиите да се различават на различни езици", казва Видху Гоял, водещ специалист по комуникациите във Фондация Уикимедия, организацията с нестопанска цел, която управлява Уикипедия.
И все пак, въпреки репресиите срещу медиите в Русия и страстите, разпалени от войната, рускоезичната страница за настоящата инвазия остава пълна с факти и доста изчерпателна. На места тя се разминава значително с разказа на Кремъл. Уикипедия, замислена като колективен запис на човешкото знание, не е новинарска служба. Но специално тази страница се актуализира новинарски често и съдържа впечатляващи снимки и карти. В нея са изброени 563 източника, включително РИА Новости, Вашингтон пост и Медуза, въпреки че някои връзки вече няма да работят в Русия без достъп до виртуална частна мрежа.
Уикипедия е поле на професионалната Руска Пропагандна машина
Но Русия не само се опитва да цензурира Уикипедия, но и да я ползва за свои пропагандни цели. Проучване разкрива мрежа от редактори в сянка, които се опитват да повлияят на разказа за руско-украинската война, като правят едва доловими промени в статиите на сайта.
По мнението на изследователи "подозрителни" редакции в Уикипедия водят към проруска пропаганда. В нов доклад се разглеждат "подозрителни редакции" в отворената енциклопедия и как те биха могли да представляват усилия за повлияване на обществения дискурс за Украйна. Проучването не обвинява категорично руското правителство, но все пак открива много причини за безпокойство, когато става въпрос за "подозрителни" промени, направени чрез модела за отворена редакция на платформата.
Докладът е изготвен от изследователи от два британски мозъчни тръста - Института за стратегически диалог (ISD) и Центъра за анализ на социалните медии (CASM) - и има за цел да оцени настоящите методи за откриване на дезинформация в Уикипедия, за да определи дали те могат да бъдат подобрени.
Сред многото страници, за които са допринесли, редакторите имат история на редакции на записа в Уикипедия за Руско-украинската война. По-дълбокото вникване в промените на редакторите от черния списък показва умишлени опити да се манипулират статии в енциклопедията и да се наклони, макар и съвсем леко, в "проруска" насока. Според изследователите тези опити са включвали промяна на "езика, за да се сведе до минимум обективността на прозападните статии и да се увеличи максимално обективността на прокремълските статии", въвеждане на "теми, които разколебават историческия фон в посока на проруските статии" и добавяне на "цитати от Кремъл и прессъобщения изрично в страницата, за да се увеличи значимостта на проруските аргументи и гледни точки".
В същото време изследователите откриват доказателства, че забранените редактори последователно са вмъквали връзки към руски държавни медии - още един потенциален червен флаг.
Съоснователят на Уикипедия казва, че сайтът вече е "пропаганда" за левия "естаблишмънт
Бойното поле не е само в пряката конфронтация на пропагандните машини, то одавна е достигнало точка на нажежаване в САЩ между различните политически течения.
Съоснователят на Уикипедия Лари Сангър предупреждава, че на уебсайта вече не може да се вярва - настоявайки, че сега той е просто "пропаганда" за лявата "върхушка". Сангър заяви пред UnHerd's Lockdown TV в сряда, че е стартирал "енциклопедията на мненията" през 2001 г. единствено с мотива, че тя ще предлага истинска неутралност и ще предлага "множество гледни точки" по "горещи въпроси".
Сега, настоява той, консервативните гласове са "строго предупреждавани, ако не и изхвърляни", ако се опитат да добавят различен поглед към възгледите на истаблишмънта - което Сангер смята за "пропаганда". "Не можете да се позовавате на Fox News по социално-политически въпроси. Сега тя просто е забранена", настоява той за очевидната репресия срещу уважавани консервативни гласове. "Това означава, че ако даден спор не се появи в основните лявоцентристки медии, то той няма да се появи и в Уикипедия", каза той. "Ако се допуска само една версия на фактите, това дава огромен стимул на богати и влиятелни хора да поемат контрола над неща като Уикипедия, за да укрепят властта си", каза той. "И те го правят", продължава той. "Зад кулисите се играе много голяма, неприятна и сложна игра, за да се накара статията да каже това, което някой иска да каже. Сангър каза, че има "всякакви трикове, които хората могат да използват, за да я спечелят", включително използването на специализирани PR компании, които да влияят на списъците.
Как Путин обединява левите и десните екстремисти на Запад
Фрапиращо с началото на войната в Украйна е нещо друго, Путинската пропаганда успя да обедини Западните леви и десни екстремисти. Дори да вземем за пример радикалното в САЩ, преди десетилетия десните представляваха "студени воинолюбци, оправдаващи войната в Афганистан", докато левият лагер бе съставен от убедени антиционисти и противници на "американския империализъм". Сега колкото и абсурдно да звучи, радикално лявото и дясното в САЩ са запалени защитници на Владимир Путин. Като едината теза е че Украйна е марионетна държава на САЩ, доминирана от нацисти. А Путин е пацифистичната жертва, човек на мира, а Русия трябва да се защитава от военелюбивите НАТО.
Човек лесно би могъл да отхвърли техните публикации в уики статии, блоговете и изпълненията им в YouTube като брътвежи на озлобени хейтъри. Но това няма да е съвсем достатъчно, Уикипедия претендираща за свободен извор на достоверна информация се е превърнала в събирателната брънка на радикализираните елементи с анти- Западни настроения.
До съвсем скоро крайно десният френски кандидат за президент Ерик Земур наричаше Путин смел националист, който защитава страната си срещу НАТО. "Бих мечтал за един френски Путин", каза веднъж той. Докато в същото време неговият крайноляв съперник Жан-Люк Меленшон защитаваше руските зверства в Сирия и обвиняваше НАТО за нахлуването в Украйна. Бившият американски президент Доналд Тръмп се прочу с това, че нарече Путин "гений". Тъкър Карлсън, политическият шоумен на Fox News, описа украинския президент Володимир Зеленски като "послушна марионетка на ... Държавния департамент", похвали Путин като защитник на белите християнски ценности и повтори руската пропаганда за американските лаборатории за биологично оръжие в Украйна.
В по-голямата си част тяхната защита на незащитимото е свързана не толкова с истинска любов към Путин или Русия, колкото с вътрешната политика и дребните сметки които те имат. Земмур иска да бъде френският Путин. Меленшон иска Франция да напусне НАТО. Карлсон и неговият герой Тръмп толкова много мразят американския президент Джо Байдън, че ще защитават най-големия му враг. По това те приличат на американските радикали през 30-те години на ХХ век, които виждаха във Франклин Д. Рузвелт по-опасен враг от Адолф Хитлер. Тези изолационисти също смятаха, че САЩ са въвлечени в чужда война - според тях от либерали и евреи. Последните, по думите на Чарлз Линдберг, представляват особена опасност поради "голямата им собственост и влияние в нашите филми, пресата, радиото и правителството".
Както съоснователя на Уикипедия Лари Сангър заявява, борбата е срещу елитите. И все пак най-важното нещо, което обединява екстремистите от двете страни на политическия спектър, е чувството на дълбоко самосъжаление. В съзнанието им те винаги са "маргинализирани", доминирани или заплашвани от един привидно всемогъщ истаблишмънт. Именно с тази идея за жертва се идентифицират хората, особено в крайната десница. Спомнете си до каква степен нацистката пропаганда е пропита от недоволство: отношението към Германия от страна на съюзническите държави след Първата световна война, господството на евреите, които уж дърпали всички конци на властта. Първите официални герои на нацисткото движение са "мъченици", загинали в улични схватки с левичари.
Голяма част от пропутинската реторика отразява точно отвращението от това, което се смята за хватка на "либералните елити" върху медиите, финансите и външните работи. В Европа тези елити се свързват с бюрокрацията на Европейския съюз, щедрата имиграционна политика и толерантността към исляма. В САЩ основните противници са Организацията на обединените нации, активистите за борба с расизма, имигрантите и либералите, които вярват, че САЩ са длъжни да се борят за световната свобода и демокрация. В развиващите се страни като Индия поддръжниците на Путин негодуват срещу това, че западните сили ги поучават за правата на човека.
При всички положения Уикипедия е необикновено явление. Създадена през 2001 г., онлайн енциклопедията вече съдържа повече от 58 млн. статии на 325 различни езика. Английската версия на Уикипедия представлява 11 % от тези статии. Около 3% са на руски и 2% на украински език. Но намирането на истината посредством тълпата не звучи като най-добрата идея още повече във времена на големи турболенции. И въпреки че на теория Уикипедия не би трябвало да работи, на практика тя в повечето случаи работи. Съдържанието се създава от повече от 280 000 неплатени сътрудници месечно. При всичките си несъвършенства Уикипедия остава едно от "последните най-добри места" в интернет, казва Таха Ясери, доцент в Университетския колеж в Дъблин. Но не бива да очакваме, че тя ще бъде последният арбитър на истината, добавя той: "Тя е много добро място за започване на изследване, но ужасно място за приключване на изследване."
Може би далеч не е идеално една онлайн енциклопедия да носи постоянно променящи се, оспорвани и калейдоскопични версии на действителността в различни езикови издания. Но, както виждаме сега, споровете може би просто отразяват действителността. Поне по някои въпроси истината е объркана.