top of page

Академик Симеон Спиридонов – за Бог, изкуството и Дон Кихот

  • Снимка на автора: iliyan kuzmanov
    iliyan kuzmanov
  • 9.08.2022 г.
  • време за четене: 5 мин.

Актуализирано: 29.11.2022 г.


Днес ще ви срещна с един от най-добрите европейски съвременни художници, българина Симеон Димитров Спиридонов. Ще си поговорим за Бог, за изкуството като език за комуникация и преклонение, за мравките и хората, за биковете и воловете, за неговите социални инициативи и за природата. Въпреки че е роден в Севлиево, той 10 години живее в Пазарджик. През 2020 год. е награден от Президента Румен Радев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Ще направя негово представяне, такова каквото го е направила българската Wikipedia:

Роден 20 Август, 1944 година в Севлиево. Правнук на видния възрожденец Христо Спиридонов, който е първият кмет на Севлиево, депутат във Великото Народно Събрание. Внук на подполковник Григор Спиридонов, загинал геройски при Разлог през 1912 година, по време на Междусъюзническата Война. Баща му е икономист, осъден от Народния Съд.

По време на военната си служба, едва 18-годишен, Симеон Спиридонов публикува първите си творби – рисунки, илюстрации и карикатури. Той е майстор на илюстрациите и графиката, а през втората половина от творческия си живот е в плен на живописта. Пластичното му многообразие очарова нобелиста Камило Хосе Села, който го нарича „българския Дали“.

Изкуството на Симеон Спиридонов оставя следи с посланията си сред ценители на изкуството от цял свят. Творби на Симеон Спиридонов са експонирани в изложби в Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико, Португалия, Полша и много други. През 1994 г. е отличен с наградата Хуан Миро във Валенсия. Творецът е включен в престижната френска класация „100 художници-енциклопедисти на 20 век“. Илюстрира повече от 200 книги, автор е и на 20 книжки с рисунки и 14 анимационни филми. През 2004 г. излиза автобиографичната му книга „Шутаранга“, чието заглавие идва от популярна в миналото песен „Забравил шута ранга свой…“

Спиридонов е член на Световната асоциация на художниците към FIAP-UNESCO, както и на Международната организация за защита на животните. За художественото си творчество Симеон Спиридонов е удостоен със званието академик на Българската академия за наука и изкуство през 2013 г. Носител е на високото държавно отличие „Златен век“.

Симеон Спиридонов е инициатор и дарител на първата училищна галерия в село на Балканите. С негова помощ и съдействие в Дрен е основана местна художествена гимназия. Спомага за създаването на СОС детско селище.

Каква е връзката ви с животните? Разбрах че сте член на Международната асоциация за защита на животните.

  • Където ми е ателието, в едно село в Рила планина, Дрен, дойдоха специално от Холандия представители на Международната организация за защита на животните. Разгледаха картините. Оказа се, че ме открили в една енциклопедия. Помолиха ме да им направя календара за 1986 година. След като календара се получи с едни прекрасни вълци, те ме поканиха и за член на организацията.

Какво е мястото на природата в Изкуството?

  • Огромно, стига да е чиста! Изкуството е неразривно свързано с природата. То съществува свързано с нея, не може да съществува без нея.

На вас служи ли ви природата, като източник на вдъхновение?

  • Аз съм сред природата. В рилското село ми е ателието, живея вече 40 години там. Направих в селото галерия, рисувам им стенописи. Даже водех художествена паралелка за децата от селото, когато имаше деца, де.

Разкажи ми за твоята социална инициатива за деца без семейства в Дрен?

  • Създадохме в селото SOS селище, за да са по-близо до природата децата (сираци). Обаче едни умници, харесаха бунгалата, които едни австрийци построиха и го затвориха, за да ги вземат. Типично, както става у нас. Дечицата ги разкараха по градове, в приемни семейства. В селото, на четири деца имаше една майка, която ги учеше, ходеха в художественото училище в селото, рисуваха. Занимавахме се всички с тях. В селото сме доста хора на изкуството, като например проф. Емил Попов – скулптор. Преподаватели бяха двама художници в Училището.

Изкуството успешна форма ли е за социализация? За деца без родители? На мен интересът ми е например в изправителните институции и към деца в малцинствени общности.

  • Навсякъде трябва да има изкуство. За съжаление, липсва доста. Мъчихме се, бяхме млади….

Какво ни дава на нас изкуството? На публиката, на хората които идват в галериите?

  • Имаше една отживяла комунистическа глупост – “изкуство за народа“. Изкуството е за този, който има нужда от него, който може да го преживее, който може да живее с него, да го надживее. Това е начин на мислене. Не може всеки да обича изкуството и да ходи на галерии.

Какво мислите за популярното изкуство, целящо да достигне до по-широка аудитория?

  • Не може за всеки, каквото и да му даваш, той трябва да го иска… Да, начин е за социално израстване на някои по не облагодетелствани хора… При нас е малко по-особено всичко, липсват ни исторически периоди. Тежат ни петте века. Но изкуството е интелектът, да се почувстваш възвишен, това е път към Бог.

В този ред на мисли, бихте ли нарекли изкуството „Езика на Бога“?

  • Точно така! За да правиш изкуство, трябва да имаш дарба, Божия Дарба. Не напразно, най-интересните неща са иконите, обръщението към Бог. Аз гении атеисти не познавам. Всичките вярват, от средните векове до 19-ти век, основната тема в изкуството е била Бог. Докато при нас, след Ренесанса е било Възраждането и единствено в църквите се е рисувало и това са били иконите.

А какво ще кажете за тези артисти, които го превръщат в професия, бизнес и поточна линия? Дори и в писането, те си изработват един модел, скеле, шаблон и си пишат по него.

  • Аз, например, никога предварително не зная какво ще излезе. Взимам голямата четка, каквото се получи и после доизкусурявам. Каквото не ми харесва хвърлям в боклука. Имам слабост към Сервантес и неговия Дон Кихот, който е същия идиот като мене. Това е един предшественик на новото, на хуманизма. Той е направил пътечки към много известни художници. Той прави представата не само за утрешния ден, но и за човека. Че ти не можеш да се съгласиш с всички идиотщини, с войната, с омразата. В душата му няма нищо друго, освен любовта. В общината, срещу кабинета на кмета е моят Дон Кихот.

Навярно знаете, че първообразът на Дон Кихот е Игнацио Лойола, който първи започва да обръща внимание на въображението. Даже има една такава молитва, от 10 стъпки към въображението. Обръща внимание на вътрешното, на душата вътре в човека.

  • Да, това е това е началото на Романтизма в изкуството. Много интересно е, че за Европа маята е една и съща. И ние не можем да разберем, това голямо изкуство. Както и аз се опитвам да разбера изкуството на майте, но не ми се получава. Но свързващото е че в различните изкуства има нещо общо, това е преклонението пред Бог. Имаше една много хубава руска песен на Булато, за мравката – „помислете хора за мравката, тя е толкова мъничка, но и тя се събира на колонии, събира семена и имат царица мравка, която е им Богинята, и те имат нужда от Бог, нещо, пред което да се прекланят.“ Така че за мен, преклонението пред изкуството е преклонение пред Бог.

Добре де, ние не излезнахме ли извън тази толкова ми неприятна формулировка, за елитарността на изкуството? С това че е език на Бог, с който той достига до хората?

  • Много хора нямат необходимостта от изкуството, поради начин на живот, среда, обстоятелства. Но мисията на всеки интелигентен и надарен с дарба човек е да създаде тази необходимост. Ако можеш, значи си постигнал нещо. Затова казвам, че изкуство за народа няма, защото няма народ за изкуството. Не можеш да оставиш теленцето да стане вол, най- хубаво е да стане бик и да прави други телета, които да се превърнат в бикове. Но ако го оставиш да стане вол, то ще тегли цял живот за малкото сенце, което му даваш. Винаги трябва да има нещо голямо пред очите ни, а ако го няма, жалко.

Kommentare


TheAngelGroup.png

The Angel Today is a research organisation fully funded by The Angel Group London. The Angel Today develops analyses and solutions to public policy challenges and tackling information propaganda and cultural sabotage to help make our societies safer, happier and more prosperous. The Angel Today is a nonprofit, nonpartisan organization committed to the public interest.

bottom of page