Тази пролет в Тенеси беше приет първият по рода си закон, който защитава правата на възрастните, които се противопоставят на ЛГБТК+ идентичността по морални или религиозни причини, да отглеждат и осиновяват деца с ЛГБТК идентичност. Тенеси предприе този ход отчасти в отговор на обмисляното правило на Министерството на здравеопазването и човешките ресурси, предназначено да защитава ЛГБТК+ децата. Федералната промяна, приета малко след законопроекта на Тенеси, представляваше обрат на решение на администрацията на Тръмп за премахване на недискриминационните защити.
Това е смразяващ закон, който е ехо на най-злобните анти-LGBTQ+ нагласи, прокарвани в редица западни демокрации. Политиката създава семейството като инструмент за дисциплиниране на нежеланите елементи в обществото, следвайки модела, установен от Унгария, Русия и други.
Правителството на министър-председателя Виктор Орбан в Унгария измени конституцията през 2020 г. с цел да предефинира семейството и да лиши еднополовите двойки от родителски права. Промяната определя брака като съюз между мъж и жена. Хората, които не са сключили брак, се нуждаят от специално разрешение, за да осиновят деца. Както се изразява един правителствен служител: "Основното правило е, че само брачни двойки могат да осиновят дете, т.е. мъж и жена, които са женени". Конституцията вече определя семейството като "основано на брака и връзката родител-дете. Майката е жена, а бащата - мъж". По-нататък в нея се заявява: "Унгария защитава правото на децата да се идентифицират със своя роден пол и гарантира тяхното възпитание въз основа на конституционната идентичност на нацията и ценностите, основани на нашата християнска култура."
В страна, в която пронаталистичните субсидии подпомагат семейното планиране чрез безвъзмездни помощи за семействата за закупуване на жилища до премахване на данъка върху доходите за майки, които раждат или отглеждат поне четири деца, очертаването на еднополовите двойки като нямащи право на приемна грижа или осиновяване е нещо повече от акт на културна и икономическа дискриминация. Това е опит за унищожение.
Тунде Фуреш е президент на унгарския Институт за демография и семейства "Мария Коп", а преди това е работил в правителството като заместник държавен секретар, отговарящ за семейната политика и демографията. В интервю за унгарския вестник " Консерватив" тя отправя критики към семейната политика на Унгария с думите: "Атаките срещу семейната политика, срещу Основния закон, а сега и срещу Закона за закрила на детето винаги са идеологически атаки. В момента Унгария е против пропагандата на ЛГБТК". Що се отнася до целесъобразността на дискриминационните политики на Унгария, тя твърди, че "всяка държава има суверенното право да определя приоритетите на кои групи от обществото да бъдат насочени".
Това е ключов момент, защото Фюреш извежда точно какво е заложено на карта в закона на Тенеси и в много други случаи на анти-LGBTQ+ и дискриминационна семейна политика. Става въпрос за това каква държава се изгражда, като се започне от една от най-малките и елементарни единици в обществото. Начинът, по който се определя семейството и се очертават контурите на родителските права и зараждащият се индивидуализъм на детето, поставя основополагащи идеи за това кои сме ние, как се отнасяме един към друг и какви са границите между нашата свобода и изискванията на обществото.
Разбира се, може би никоя друга европейска държава не е била толкова пионерска в своята анти-LGBTQ+ програма, колкото Русия на президента Владимир Путин. През 2013 г. бяха забранени осиновяванията от хомосексуалисти, като по същото време беше въведена и забрана за "пропаганда" на хомосексуализма. През 2014 г. беше въведена забрана за международни осиновявания от еднополови двойки. Путин многократно е представял правата на ЛГБТК+ и други либерални идеали като форма на западна културна агресия. Той повтори това в речта си , с която обяви руската инвазия в Украйна: "Те се стремяха да унищожат нашите традиционни ценности и да ни наложат своите фалшиви ценности, които да ерозират нас, нашия народ отвътре, нагласите, които те агресивно налагат в своите страни, нагласи, които пряко водят до деградация и изродяване, защото противоречат на човешката природа."
Неотдавна, през ноември, Върховният съд на Русия забрани "международното социално движение на ЛГБТ" като екстремистка организация. В началото на 2024 г. бяха произнесени първите присъди: на мъж във Волгоград за публикуване на снимка на знамето на гордостта и на жена в Нижни Новгород за носене на обеци на ЛГБТ+. Мъжът плаща глоба от 1000 рубли, а жената прекарва пет дни в ареста.
Но именно режимът на Орбан се превърна в особено популярен реторичен и политически ориентир за десните в САЩ. Американците, които искат да се поучат от нелибералния културен кръстоносен поход на Унгария, за да преобразят тази страна, виждат много неща, които да внесат. Тази пролет Гладън Папин, американски академик и католически интегралист, който сега работи като президент на Унгарския институт по международни въпроси, заяви пред интервюиращ го журналист от National Catholic Register, че "американските консервативни политици трябва да се запитат: Какво положително мога да направя, за да има по-голяма вероятност традиционното семейство да оцелее? Понякога това е прилагането на антибудистки политики в образованието. ... Но с промяната на нагласите трябва да мислим напред за това как да увеличим вероятността хората да изберат семейния живот, който наистина искат."
Род Дрехер, друг десен американски емигрант в орбитата на Орбан, характеризира Унгария като страна, застанала пред портите на европейската история, защитаваща ценностите срещу ордата на будителите: "Например, дори когато инквизиторите на Европейския съюз се опитват да накажат Унгария за това, че защитава децата си от ЛГБТ пропаганда, Дисни-Дисни! - в Германия даде зелена светлина на нов сериал за младежи за тийнейджър, който прави секс със Сатаната и забременява с бебето на дявола. Нито дума от брюкселските хуни за това. Истинската заплаха, видите ли, е от ретроградни християни като Виктор Орбан, които вярват в семейството неща, които повечето европейци са вярвали до вчера."
От тази страна на Атлантическия океан десните обичат аргументите за родителските права, но този ангажимент се разклаща, когато въпросните родители са ЛГБТ+ или когато утвърждават такава идентичност у децата си.
Политики като тази на Тенеси и по-широката среда на враждебност към ЛГБТК+ хората също така намаляват вероятността потенциалните ЛГБТК+ родители да се стремят да приемат или осиновяват деца. Проучване на Галъп показва, че ЛГБТК+ възрастните са по-склонни да обмислят приемна грижа или осиновяване, но те също така съобщават за високи нива на загриженост относно възможна дискриминация в този процес. Възпиращият ефект на анти-ЛГБТК+ дискриминацията е видим, като почти половината от ЛГБТК+ мъжете съобщават, че страхът от дискриминация представлява "основна пречка пред отглеждането и осиновяването".
Тези мерки не се ограничават само до Тенеси. На Консервативната конференция за политическо действие (Conservative Political Action Conference, или CPAC) през февруари тази година десният коментатор Майкъл Ноулс заяви, че "истинската свобода е национална политика, основана на това, което знаем в сърцата си като морално правилно", и продължи да атакува еднополовите двойки и практиката на сурогатното майчинство, настоявайки, че "децата са хора и никой няма право на друг човек". Миналата седмица Габриела Гамбино, заместник-секретар на ватиканската дикастерия за миряните, семейството и живота, бе модератор на дискусия в централата на ООН в Женева, посветена на необходимостта от премахване на сурогатното майчинство при интернираните. Гамбино нарече международното сурогатно майчинство "прокреативен туризъм". В дискусията участва и италианският министър на семейството, раждаемостта и равните възможности Еугения Рочела.
Миналата година, по време на изслушване в подкомисия на Камарата на представителите, републиканецът Марджъри Тейлър Грийн нападна президента на Американската федерация на учителите Ранди Уейнгартен, който е гей, че "не е биологична майка". Правата на родителите обаче са склонни да се развиват предимно в една посока: упражняване на контрол върху транссексуалните младежи. През май Тенеси прие закон, който криминализира възрастните, които помагат на непълнолетни да получат грижи за утвърждаване на пола извън държавата без съгласието на родителите или настойниците, и друг, който ще изисква от училищата да разкриват транссексуалните ученици на техните родители.
Самата аз съм осиновена и вече съм писала за някои от трънливите предизвикателства, свързани с осиновяването и неговата етика. Но на места като Нешвил и Будапеща не откриваме морални сиви зони или тревожни дилеми. Има само използване на държавната власт за налагане на твърда концепция за семейството и за по-нататъшно маргинализиране на едно малцинство под прикритието на защита на ценностите и почитане на бъдещите родители.
Твърдолинейният подход към културните въпроси в доминираните от републиканците щати заплашва да превърне някои части на Америка в места, които повече приличат на нелибералните режими на отстъпващите демокрации в Европа, отколкото на напълно свободното общество, каквото са Съединените щати на национално ниво. На места като Тенеси, както и в Унгария на Орбан, се формира общество и се насърчава семейство, които са изключващи, регресивни и дълбоко нелиберални.
Comments