Автор: Илиян Кузманов
На 24 март Конституционният съд на Армения постанови, че задълженията на Международния наказателен съд (МНС) са в съответствие с националната конституция на страната, съобщи руската независима медия "Новая газета".
Решението на Конституционния съд на Армения означава, че ще има законово задължение да се арестува руският диктатор Владимир Путин или Мария Лвова-Белова, ако те стъпят на арменска територия.
На 17 март Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Путин и Лвова-Белова - руското длъжностно лице, за което се твърди, че е наблюдавало принудителното депортиране на над 16 000 украински деца в Русия.
Армения има икономически, военни и политически връзки с Русия, което прави решението значимо.
Новината е в рязък контраст с репортажа на Блумбърг от 21 март, в който се посочваше, че Унгария е блокирала публикуването на съвместно изявление на държавите - членки на Европейския съюз, относно заповедта за арест на Путин, издадена от Международния наказателен съд.
Гурген Петросян, председател на Сдружението на арменско-германските адвокати, специалист по международно право и преподавател в университета в Ерланген-Нюрнберг, заяви това в интервю за в. "Храпарак".
"Децата са защитени от самото начало от Женевските конвенции и ако бойците извеждат деца от окупираните територии и осъществяват програми за осиновяването им, то това може да бъде включено донякъде в рамките на военните престъпления. Тук обаче връзката и действието, като цяло, не са толкова очевидни, че това да може да се счита за военно престъпление, т.е. тук могат да възникнат определени правни проблеми. Не че в този случай това е очевидно, ако бяха решили, че става дума за военно престъпление, например в случая с Буча, тогава вероятно нямаше да има толкова много правни дискусии, но очевидно основната им цел тук е била да установят връзката между президента на Руската федерация и престъплението. В случая с Буча е трудно да се установи връзката между президента и престъплението.
Експертът по международно право подчертава, че в този случай, в рамките на програмата за осиновяване на деца, фактът, че именно Путин е подписал указа, според който украинските деца трябва да бъдат осиновени и да получат руско гражданство, е очевиден. Не може да се каже дали става дума за превишаване на законността, а главно за политика, или не, трудно е да се опише по този начин. Петросян забелязва, че има правен дискурс, но въпросът е проблематичен и това е първият случай в практиката на международния наказателен съд изобщо, когато това военно престъпление влиза в съда, за да бъде тълкувано.
Попитахме експерта по международно право, дори и Хагският съд да е взел решение за ареста на Путин, как трябва да се изпълни това решение, има ли определени механизми, чрез които да се осъществи този арест? Гурген Петросян отговори, че Хагският съд не разполага с полицейска система или такива механизми за арестуване на издирваното лице и тук тези решения се основават главно на сътрудничеството на държавите.
"Държавите са длъжни да арестуват президента на Руската федерация. Това решение всъщност има друга цел. целта е да се ограничат пътуванията на президента на Руската федерация, защото в 123 държави като такъв той вече не може да пътува свободно, защото тези 123 държави ще бъдат задължени да арестуват и предадат Путин на Международния наказателен съд. Това, разбира се, е много проблематична тема, имаме три примера в случая с Международния наказателен съд, когато е издадена заповед за арест или покана за предаване на действащ президент, единият беше за бившия президент на судан, който пътуваше до държавите членки и имаше много трудности за държавите членки. за, това беше Чад, това беше Южноафриканската република, където президентът на Судан беше задържан, но тези държави не пожелаха да осъществят процеса на сътрудничество. В резултат на това те бяха подложени на голям натиск от страна на съда да не изпълняват задълженията си, което се опитваха да избегнат, доколкото е възможно, като казваха, че съдът не работи, че не може да вземе решение с такава скорост, опитваха се да го избегнат юридически, но в резултат на това бяха подложени на голям политически натиск." - каза последният.
Петросян подчерта, че в нашия случай, ако ще се присъединяваме към МНС (Международния наказателен съд), то и при нас ще възникне този въпрос и посещението на президента на Руската федерация и посещението на други военни в Армения може да бъде ограничено, защото има очевиден проблем, тъй като арменците ще бъдем задължени да ги арестуваме.
"Тук възниква въпросът на какъв политически натиск ще бъдем подложени от руска страна по отношение на нашето нечленуване, защото този проблем всъщност предизвиква голям брой други проблеми", отбеляза Петросян.
Опитахме се да изясним дали в случай на посещение на Путин Армения ще трябва да го арестува, а специалистът по международно право заяви, че Армения ще се ангажира да го арестува. Необходимо е да се разграничат две неща, първото е решението на съда по отношение на Лачинския коридор, а това е въпрос на държавна отговорност.
"Международният наказателен съд се занимава основно с наказателната отговорност на лицето, тук е необходимо да се разделят тези две природи. освен това е необходимо да се отдели фактът, че тук има и политически компоненти. Азербайджан все още не се счита за просперираща държава за западните държави, а същото се отнася и за нас, защото сме малък участник. И тези игри представляват по-сериозни теми на по-международно ниво, където всичко това е пряко свързано с техните интереси. Що се отнася до Русия, разбира се, това решение създава два меча за Армения от политическа гледна точка. Ако се присъединим към Международния наказателен съд, Русия ще се опита да ни накаже по всички възможни начини, ако не се присъединим, в случай че го обявим, тогава западните държави ще се опитат да го използват срещу нас, казвайки: вижте, вие си сътрудничите с военнопрестъпник и т.н., и т.н. Тук възникват много сериозни политически проблеми по отношение на нашето членство и ние трябва да можем да поемем в правилната посока и да вземем правилното решение", каза Гурген Петросян.
В отговор на забележката на Храпарак, че с това решение Хагският съд няма да се превърне в политически инструмент и дали това не означава, че той се е изчерпал и има нужда от създаване на съд с нов формат, Петросян заяви, че това създава сериозни проблеми за него. . Той отбеляза, че това връща света към Студената война, когато светът е бил разделен на две части, и същият образ може да стане очевиден и в този случай, че той няма да представлява един глобален интерес, а ще представлява специфичния западен свят.
"Всъщност това не ни води до много добро място, защото не можем да сравняваме ситуацията на Русия с Либия, Судан или Сирия - това вече са много сериозни предизвикателства, които променят световния ред, така да се каже. За Армения от самото начало ще бъде много трудно, няма да можем да защитим интересите си, защото постоянно ще попадаме или в рамките на западния, или на руския свят. В резултат на това нашите интереси могат да пострадат, защото такива искания могат да бъдат отправяни към нас редовно, двустранно, което няма да доведе до решаване на нашите проблеми", заключи Гурген Петросян, председател на Сдружението на арменско-германските адвокати.
Comments