Конго, Руанда и Уганда водят опасни саблени атаки и сблъсъци.
Докато световните лидери се опитват да предотвратят пълномащабна война между Израел и "Хизбула", има и друг конфликт, чийто мащаб може би е невъобразим за мнозина, и който те трябва да побързат да предотвратят.
Подобно на конфликта Израел-Хизбула през 2006 г., той е повторение на войната, която бушува между Демократична република Конго, Руанда и Уганда между август 1998 г. и юли 2003 г. Към момента на приключването ѝ в нея участват девет африкански държави и 20 бунтовнически групи. В резултат на боевете, болестите и недохранването загинаха най-малко 5,4 милиона души, а 7 милиона бяха разселени. Световната война в Африка - или Голямата война в Африка, както стана известна - е най-смъртоносният конфликт в света след Втората световна война.
Днес конфликтът между лидерите на Конго и Руанда се изостри опасно, мирните инициативи се провалиха, тече надпревара във въоръжаването, а смъртоносните сблъсъци между двете страни и свързаните с тях милиции са чести. Всички предупредителни сигнали за повторение на войната от 1998-2003 г. мигат.
Напрежението се трупа от години, като често се съобщава за сериозни трансгранични сблъсъци в източните провинции на Конго. Говоренето за война и насилието нараснаха в навечерието на изборите в Конго през декември и се засилиха през последните седем месеца. Седмици преди изборите конгоанският президент Феликс Чисекеди заяви, че руандийският президент Пол Кагаме се държи като Адолф Хитлер и има амбиции да разшири Руанда в Източно Конго.
"Обещавам, че той ще свърши като Хитлер", предупреди Тшисекеди. Руанда заяви, че думите на конгоанския президент са били "ясна и звучна заплаха".
На 9 юли експертен доклад на Организацията на обединените нации потвърди широко разпространените обвинения, че Уганда и Руанда подкрепят мощната бунтовническа групировка М23 в Източно Конго. Докладът предупреди, че кризата "носи риск от предизвикване на по-широк регионален конфликт". Говорителката на руандийското правителство Йоланде Маколо отговори, че Чисекеди "последователно е заплашвал да обяви война на Руанда" и че страната ѝ "ще продължи да се защитава".
Причините за сраженията са от десетилетия и са сложни, но в момента се свеждат до стремежа на различни участници да доминират над богатите минерални ресурси на Конго.
След геноцида в Руанда през 1994 г., при който 1 милион етнически тутси бяха избити от етнически групи, предимно хуту, милициите, замесени в убийствата, избягаха в Източно Конго. Руандийската армия ги преследва с аргумента, че трябва да арестува извършителите на геноцида и да унищожи техните мрежи. Това се случва отново през 1998 г., което предизвиква голямата война и поражда мрежа от лични интереси, включваща съседните държави и въоръжени милиции, наемници, минни компании, местни и регионални политици, Китай, Съединените щати и други световни сили, които се стремят да се наложат в региона. Оттогава големи части от Конго са окупирани от безмилостни въоръжени групировки, които печелят от незаконен добив на полезни изкопаеми.
В страната се добива близо 70% от световното количество кобалт, а регионът на Големите езера, част от който е Конго, е богат на калай, тантал, волфрам, литий и злато - всички те са ключови компоненти на батерии за електромобили, мобилни телефони, хладилници, бижута, самолетни части, автомобили и други стоки. Към 2020 г. китайски фирми притежават или имат дялове в 15 от 19-те мини за добив на кобалт в Конго. По данни на Международната агенция по енергетика между 2022 и 2050 г. търсенето на никел ще се удвои, на кобалт ще се утрои, а на литий ще нарасне десетократно.
Конфликтът потенциално ще засегне или привлече и други държави. Освен Конго, Руанда, Уганда и Бурунди, в региона вече има множество въоръжени групировки. Мироопазващата мисия на ООН с численост 11 000 души (с френското съкращение МОНУСКО) трябваше да напусне страната до края на годината, но конгоанското правителство я помоли да остане за неопределено време.
Южна Африка, Малави и Танзания вече имат войски в Конго като част от мироопазващата мисия на Южноафриканската общност за развитие, разположена там през декември миналата година. Съседните на Конго Ангола, Република Конго, Танзания, Кения и Замбия могат да бъдат привлечени в боевете. Регионалните сили на Източноафриканската общност напуснаха Конго през декември и може да бъдат привлечени отново.
Това не е всичко. Глобалният център за отговорност за защита, неправителствена организация, твърди, че в региона действат най-малко 120 въоръжени милиции, а различни участници са сключили договори с наемници, като например тези на руската "Вагнер груп". Тревожно е, че Конго се запасява с оръжие. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира военните разходи на страната са се увеличили най-много в света през миналата година. Разходите за бронирани превозни средства, безпилотни самолети и друго военно оборудване са се увеличили повече от два пъти за една година до 794 млн. долара.
Конфликтът от 1998-2003 г. приключи благодарение на намесата на силни континентални лидери чрез диалог. През 2000 г. африканските лидери приеха Декларацията от Ломе, която изрично забрани превратите и по този начин даде на Африканския съюз правомощията да се противопостави на воюващите страни.
Настоящият политически климат, наречен от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш "епидемия" от преврати, затруднява намесата. Липсва и континентално лидерство от типа на това в началото на 2000-те години. На последното си заседание на 12 юли Африканският съюз - чийто авторитет вече е подкопан от надигащите се превратаджии в Мали, Нигер, Буркина Фасо и други страни, които преживяват отстъпление от демокрацията - дори не успя да включи в дневния си ред кризата в района на Големите езера.
Опитите за сключване на ново мирно споразумение се провалиха. На 27 юли Тшисекеди заяви на среща в Париж: "Има два процеса. Процесът от Найроби, ръководен от Ухуру Кениата, който за съжаление впоследствие беше управляван от новия президент Уилям Руто. Той го управляваше много лошо. Процесът е почти мъртъв."
Втората инициатива, Процесът от Луанда, воден от анголския президент Жоао Луренко, не постигна особен напредък след катастрофалната среща през февруари.
Какво следва сега? По искане на САЩ воюващите страни спазват хуманитарно примирие от близо месец, но сблъсъците продължават. Това примирие трябва да бъде използвано от международните лидери - държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен възхитително участва активно в работата с Луренко - за да насърчат Чисекеди и Кагаме да намалят реториката и да седнат на масата за преговори.
Китай, който тази година продаде оръжия и на двете страни и е доминиращият чуждестранен икономически играч в минния сектор на Конго, трябва да направи същото. Швейцария и Обединените арабски емирства (и двете имат интереси в минното дело в Конго) също трябва да действат. От решаващо значение е, че други регионални лидери като Южна Африка, Нигерия и Кения трябва да поемат ръководна роля заедно с президента на Ангола, за да предотвратят влошаване на ситуацията и да защитят интересите на Африка.
При положение че 7,2 милиона души в региона вече са разселени от войната - 700 000 от тях само през първите три месеца на тази година - по-нататъшна ескалация би означавала катастрофа за континента.
Comments