На 5-ти Април в целия регион на Близкия изток и Северна Африка се проведоха антиизраелски демонстрации по случай Деня Кудс - Международния ден на Йерусалим, обявен от лидера на иранската революция Рухола Хомейни през 1979 г., в последния петък на ислямския свещен месец Рамазан. Тази година денят се пада на 5 април и съвпада със 182-ия ден на войната между израелските сили и палестинското ислямистко движение Хамас в ивицата Газа. Най-значителните протести се проведоха в Иран, Ирак, Ливан, Йемен, Йордания и Западния бряг. Демонстрации може да има и в Бахрейн, Мароко и други страни. Същевременно съществуват и опасения от евентуално иранско отмъщение за нападението срещу консулството на Техеран в Дамаск, Сирия, при което беше убит главният генерал на Pasdaran в Леванта, Mohammad Reza Zahedi. Заглавието на корицата на англоезичния ирански вестник "Tehran Times" днес, по случай Деня на Кудс: "Бурята идва".
Ос на съпротивата
Ескалиращото напрежение между Израел и така наречената "Ос на съпротивата" - иранската мрежа от шиитски милиции в региона, включително ливанската "Хизбула", йеменските "Хути" и паравоенните групи в Ирак и Сирия, може да доведе до ново насилие днес. Неотдавнашните въздушни удари на Израелските сили за отбрана (IDF) срещу Хамас, Хизбула и ирански военни лидери в Ливан и Сирия повишават възможността за ответни атаки срещу Израел. От своя страна еврейската държава е в състояние на максимална готовност. Израелските сили за отбрана (IDF) обявиха засилване на противовъздушната отбрана и отзоваване на резервистите, като временно преустановиха издаването на разрешения за отпуск и излизане от страната за всички бойни части. "ЦАХАЛ е в състояние на война и въпросът за разполагането на силите се преразглежда постоянно при необходимост", се казва в официална бележка. Освен това GPS системите в Северен Израел бяха променени, за да се заглушат системите за насочване на ракети с оглед на евентуална атака, която според израелските военни е щяла да бъде осуетена.
Основният партньор САЩ
Съединените щати са в състояние на повишена готовност и се подготвят за евентуална атака от страна на Иран срещу израелски или американски активи в региона в отговор на израелския удар по иранското посолство в Сирия, заяви американски служител в петък. "Определено сме в състояние на повишена бдителност", заяви служителят в потвърждение на репортаж на CNN, в който се казваше, че атака може да има през следващата седмица.
След смъртоносният удар в Дамаск, Иран заяви, че си запазва правото "да предприеме решителен отговор". Президентът на САЩ Джо Байдън обсъди заплахата от страна на Иран в телефонен разговор в четвъртък с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. "Оттогава нашите екипи са в редовен и непрекъснат контакт. Съединените щати напълно подкрепят защитата на Израел срещу заплахите от Иран", заяви високопоставен служител от администрацията на Байдън.
Несигурност в позицията на Доналд Тръмп
В началото на войната на Израел с Хамас през октомври Доналд Тръмп шумно се представяше като най-големия защитник на ключовия съюзник на САЩ. Но шест месеца и повече от 33 000 жертви в Газа по-късно републиканският кандидат за Белия дом става все по-неясен по отношение на интензивността на тази подкрепа.
Бившият президент на САЩ, който обикновено не е известен с това, че си прехапва езика по дадена тема, коментира въпроса само с половин уста в две скорошни интервюта. "Не съм сигурен, че ми харесва начинът, по който го правят", каза той пред консервативен радиоводещ в четвъртък за израелската офанзива. А в размяна на реплики с израелски медии Тръмп предупреди, че видеоклиповете, "на които се виждат бомби, хвърлени върху сгради в Газа", предлагат "много лоша картина за света". "Израел абсолютно губи PR войната", заяви 77-годишният Тръмп пред радиоводещия Хю Хюит, предаде АФП. Въпреки намеците за загрижеността си,
Тръмп не споменава изрично хуманитарната криза в Газа - където експертите предупреждават, че предстои глад - броя на жертвите сред палестинските цивилни или седемте хуманитарни работници, убити в понеделник при удар на израелски дрон. Все пак всеки критичен коментар по отношение на Израел е сериозно отклонение за републиканския кандидат за Белия дом и забележките му предизвикаха внимание в Израел и Вашингтон. Тръмп отдавна се хвали, че е направил повече за Израел от всеки друг президент на САЩ. През 2018 г. администрацията му обърна десетилетия наред политиката на САЩ и пренебрегна основен принцип на евентуално решение с две държави с палестинците, като едностранно призна Йерусалим за столица на Израел и премести посолството на САЩ там от Тел Авив, предизвиквайки международен отпор. До края на мандата му Съединените щати посредничиха за подписването на т.нар. споразумения от Абрахам, които щяха да позволят на Израел да анексира голяма част от Западния бряг, оставяйки на палестинците малка част от предишната им територия и столица в покрайнините на Йерусалим. Натискът на администрацията на Тръмп няколко арабски държави да признаят Израел успешно изхвърли всякакъв императив за решаване на палестинския въпрос още по-назад - поне временно.
Но не е ясно дали промяната в тона на милиардера след войната в Газа, предизвикана от безпрецедентната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври, ще се съотнесе към някаква реална промяна в политиката, ако той бъде избран отново за президент през ноември.
"Никой не е напълно сигурен какви са възгледите на Тръмп по този въпрос", заяви пред АФП Даниел Плетката, старши научен сътрудник в консервативния мозъчен тръст AEI, като добави, че неотдавнашната му реторика звучи по-скоро като произлизаща от "медиен консултант", отколкото от кандидат за Овалния кабинет.
"Това не е президентско, не е политическо - това е по-скоро пандитизъм", каза тя.
Според някои наблюдатели неангажиращата позиция на Тръмп се обяснява най-добре с високия залог на конфликта на изборите в САЩ, тъй като той се бори за гласове с президента Джо Байдън, който е подложен на все повече критики заради справянето си с кризата. Иначе откровеният Тръмп прилага същата стратегия на преднамерена двусмисленост и по други актуални въпроси, включително абортите, осъзнавайки, че заемането на крайна позиция от двете страни може да му струва скъпо на изборите.