През тринайсетте години, откакто е независима държава, Южен Судан е измъчван от политическа и икономическа нестабилност. Преговорите в Найроби между коалиционното правителство, съставено от партиите, които подписаха мирно споразумение през 2018 г., и различни групи, които се въздържат, се стремят да допълнят несигурното споразумение за споделяне на властта, договорено преди шест години. Това мирно споразумение, подписано от президента на Южен Судан Салва Киир и бившия бунтовнически лидер и настоящ първи вицепрезидент Риек Мачар, създаде правителство на националното единство и определи редица цели, като например изготвяне на нова конституция, обединяване на въоръжените сили (които се бяха разцепили в началото на гражданската война през 2013 г.) и провеждане на избори. Но след няколко удължавания срокът на споразумението отново изтича скоро, въпреки че малко от обещанията му са изпълнени. Освен това насилието в Южен Судан продължава, а приходите на страната от петрол се сринаха вследствие на войната в съседен Судан. Сега изглежда малко вероятно изборите, които трябваше да се проведат през декември, да се състоят.
Откакто през май в Кения започнаха преговорите между правителството на Киир и лидерите на опозицията в изгнание в Найроби, преговорите се съсредоточиха върху рестартирането на споразумението от 2018 г., удължаването на срока за неговото изпълнение и даването на зелена светлина за отлагане на изборите. Мачар, който понастоящем е част от администрацията на националното единство в Джуба, е представен от страна на правителството, но разривът му с президента Кийр, както и вътрешните разногласия в лагера на Кийр, застрашават преговорите. Мачар настоява Киир да спази цялото споразумение от 2018 г., преди да организира избори, и реагира мрачно на предварителното споразумение, подписано в Найроби, твърдейки, че в него са внесени промени в сега действащите договорености. В средата на юли той се оттегли от преговорите. Оттогава в Джуба започнаха паралелни разговори между Киир и Мачар, но засега няма признаци, че те ще доведат до ново споразумение. Перспективата за политическа безизходица и сътресения във връзка с евентуалното отлагане на изборите не може да дойде в по-неблагоприятен момент. Страната страда от остра хуманитарна криза, като 7,1 млн. от дванадесетте милиона души в нея страдат от глад. Кризата се изостря от гражданската война в съседен Судан, в резултат на която стотици хиляди хора избягаха на юг към страната, Джуба загуби приходите си от петрол и наруши трансграничната търговия.
Кой участва в преговорите в Найроби?
В Найроби се провежда форум за политически диалог между представители на правителството и опозиционните сили в изгнание. Правителството и някои от удържащите се групи, които не са страна по мирното споразумение от 2018 г., започнаха преговорите в Рим под егидата на Обществото на Сант'Егидио. Само няколко месеца по-рано, през април 2019 г., тези преговори бяха предшествани от паметна среща във Ватикана, на която папа Франциск коленичи и целуна краката на Киир и Мачар, заедно с трима други вицепрезиденти, като понтификът настояваше пред тези лидери за важността на мира. В крайна сметка обаче тези преговори се провалиха през март 2023 г., което накара президента Киир да поиска през декември от Кения да поеме преговорите и да ги възобнови. Президентът на Кения Уилям Руто отговори, като избра за ръководител на процеса пенсионирания генерал Лазарус Сумбейво, който посредничи при сключването на Всеобхватното мирно споразумение от 2005 г., сложило край на дългата гражданска война в Судан и извоювало независимостта на Южен Судан. Назначението на Сумбейво, който е в добри отношения с ключови лидери и преговарящи от двете страни, изглежда увеличи вероятността преговорите да доведат до споразумение.
Правителството на Южен Судан е представено на преговорите от всички партии в администрацията на националното единство, а делегацията му се оглавява от специалния пратеник на президента Албино Матем Аюел. Преди да се оттегли от преговорите, партията на Мачар беше представена от правителствената страна от Стивън Пар Куол, министър на мироопазването. От своя страна страната на опозицията в изгнание е съставена от групи, които не са подписали мирното споразумение от 2018 г. и чиито лидери се стремят да се завърнат в страната. Сред тях са Паган Амум, бивш генерален секретар на Народноосвободителното движение на Судан (ННОС), управляващата партия в Южен Судан, която водеше кампанията за независимост, който оглавява група от близки сътрудници в изгнание на покойния основател на ННОС Джон Гаранг; бившият началник на армията Пол Малонг, който започна краткотраен бунт през 2018 г., и Стивън Буой, виден бивш генерал, който през 2021 г. започна бунтовническо движение, свързано с въоръжени групи в близост до границата със Судан. Други по-малки групи и активисти в изгнание също участват, въпреки че един от основните бунтовнически лидери от щата Централна Екватория, Томас Чирило, отказа да се присъедини въпреки участието си в преговорите в Рим, като се позова на опасения за сигурността си в Найроби. Групите на гражданското общество, от своя страна, осъдиха липсата на жени делегати на преговорите. Въпреки че в състава на организациите на гражданското общество има две представителки, а правителствената делегация също включва две жени, десетчленната делегация на опозицията е съставена изключително от мъже.
Какви са целите на преговорите?
Първоначалните цели на Киир при започването на преговорите в Найроби изглеждаха доста тесни, но кенийските посредници го подтикнаха да преследва и по-широка политическа програма. От гледна точка на Киир приемането на всеки един от основните опозиционни лидери, присъстващи на преговорите в Найроби, има ясна тактическа цел, дори ако никой от тях сам по себе си не може да се похвали с голям брой последователи. Киир се стреми да преодолее международната изолация на своето правителство, като включи в управлението си Амум, който от 2016 г. е в изгнание в САЩ. Президентът също така се стреми да увеличи подкрепата си в гъстонаселения северен регион Бахр ел Газал преди бъдещите избори, като привлече на своя страна Малонг, който е от този район. Междувременно сделка, която включва Буй, би могла да помогне за намаляване на несигурността по границата на Южен Судан със Судан: бившият генерал е близък както до паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), една от основните воюващи страни в гражданската война в Судан, така и до южносуданските сили, които са се сражавали заедно с тях от другата страна на границата в суданския Западен Кордофан. Преговорите с РСФ за отстраняване на повредите по главния петролопровод на Южен Судан, които лишиха страната от основния ѝ източник на приходи, се оказват трудни за властите в Джуба. Едновременно с опитите си да успокои противниците си и да ги привлече в редиците на правителството, Киир възнамерява да промени условията за разпределение на властта, заложени в мирното споразумение от 2018 г. Основната му цел в това отношение е да намали дела на Мачар във властта и възможността му да налага вето върху политиката. Киир изглежда се надява също така, че споразумението, подкрепяно от Кения, близък съюзник на САЩ, може да облекчи международната му изолация в момент на остри фискални заплахи и заплахи за сигурността, произтичащи от войната в Судан.
След като преговорите започнаха през май ..., кенийският екип за посредничество настояваше за по-широкообхватна сделка.
След като разговорите започнаха през май, кенийският посреднически екип настояваше за по-широкообхватна сделка. До голяма степен този ход беше продиктуван от опасенията, че стабилността на Южен Судан е изложена на сериозен риск и се нуждае от нещо повече от лепенка за споделяне на властта. Загубата на по-голямата част от държавните приходи през февруари поради прекъсване на главния петролопровод за износ през Судан подсили опасенията, че Джуба ще изпадне в дълбока финансова дупка (по този въпрос повече по-долу). Междувременно дългогодишните, спонсорирани от ООН преговори в Джуба между Киир, Мачар и други страни за това дали и как да бъдат отложени изборите през декември не постигнаха особен напредък, което създаде предпоставки за потенциален политически сблъсък с наближаването на изборите. Опасявайки се, че Южен Судан може да последва северната си съседка по пътя на конфликта, Кения предложи споразумение, което да даде началото на легитимен конституционен процес, който според Кризисната група е от решаващо значение за стабилизирането на страната, и да подготви страната за провеждането на надеждни избори в бъдеще. Споразумението също така ще възстанови преходния период в страната, който трябва да изтече през февруари 2025 г. Имайки предвид тези цели, Кения се опитва да помогне на един млад и склонен към насилие съсед да си възвърне позициите, преди да е предизвикал още по-голям хаос. Президентът Руто вероятно се надява също така, че прокарването на път напред в Южен Судан ще спомогне за затвърждаване на нарастващата репутация на Кения като надеждна опорна държава и посредник в размирния Африкански рог. Въпреки това дългогодишните политически съперничества в Южен Судан продължават да засенчват преговорите. Въпреки че номинално е представен в една делегация с Киир, Мачар протака преговорите в Найроби, тъй като се опасява, че президентът използва процеса, за да го подкопае и заобиколи. Макар че политическото и военното влияние на Мачар значително отслабна след споразумението от 2018 г., той все още може да предизвика сътресения и насилие, особено ако реши да се оттегли от управлението. Връзките на Мачар и с двете страни в гражданската война в Судан, както и зависимостта му в миналото от подкрепата на правителствата в Хартум за въоръженото му въстание, могат да представляват опасност. Съпротивата на Мачар би намалила и легитимността на всяко споразумение или удължаване на властта, подписано без него.
Какъв е напредъкът досега?
До оттеглянето на Мачар на 16 юли преговорите в Найроби показваха признаци на напредък. Предишния ден делегатите подписаха протоколи за хуманитарен достъп, мерки за укрепване на доверието и мерки за сигурност. В предварителното споразумение бяха установени и нови начини за гарантиране на изпълнението на окончателното споразумение, като същевременно бяха оставени настрана лепкавите въпроси, свързани с подялбата на властта, изготвянето на конституция и графика за провеждане на изборите. В предварителното споразумение се предлага да се преодолеят някои от пречките, с които се сблъска изпълнението на мирното споразумение от 2018 г., като се засили надзорът. В него се предвижда създаването на група за надзор на високо равнище, ръководена от президента на Кения Руто, която да следи за изпълнението на споразумението. По-строгото наблюдение от страна на регионалните сили теоретично би могло да увеличи шансовете за спазване на реформите, обещани в окончателното споразумение, включително за възобновяване на замиращия процес на изработване на нова конституция преди провеждането на избори. В споразумението се предлага също така създаването на съвместна сметка, в която донорите и правителството на Южен Судан ще правят вноски и ще споделят контрола върху нея; те се надяват да привлекат нови средства за финансиране на всички реформи, които бъдат договорени в окончателното споразумение.
Без консенсус между двете основни фигури в политическия живот на Южен Судан - Киир и Мачар - споразуменията имат ограничена стойност.
Но тези споразумения имат ограничена стойност без консенсус между двете основни фигури в политическия живот на Южен Судан - Киир и Мачар (дори ако последният засега изглежда отслабен). Решението на партията на Мачар да се оттегли от преговорите беше подтикнато от това, което той описа в две писма, написани от него до посредниците, като опит на правителството да подкопае мирното споразумение от 2018 г. Той и съюзниците му се опасяват, че ще загубят гаранцията партията на Мачар да получи 28% от позициите в кабинета, 23% от местата в националния парламент и 27% от правителствените позиции на щатско ниво - все елементи от сделката, които проправиха пътя за създаването на правителство на националното единство. В резултат на това Мачар твърди, че процесът от Найроби не трябва да се разглежда като нищо повече от приложение към мирното споразумение от 2018 г., а не като отделна сделка, която може да замени по-ранното споразумение. Въпреки че в протоколите, подписани на 15 юли, не се споменаваха тези квоти, в тях се посочваше, че новите споразумения ще придобият по-висок статут от споразумението от 2018 г.Въпреки оттеглянето на партията на Мачар от преговорите, делегацията на опозицията и останалите части от правителствената делегация продължиха да обсъждат механизмите за изпълнение и сега работят по бъдещите договорености за разпределение на властта. В същото време Киир и Мачар отново започнаха свои собствени преговори в Джуба. Дори и Мачар да се върне към процеса от Найроби, пътят към ново всеобхватно споразумение е несигурен, тъй като страните може да не постигнат съгласие по основните въпроси как да се съгласува мирното споразумение от 2018 г. с инициативата от Найроби и коя от двете инициативи е доминираща. Някои от съюзниците на Киир също са обезпокоени от преговорите в Найроби, опасявайки се, че тези преговори ще застрашат властта им в правителството; тези разногласия в лагера на Киир може да затруднят отстъпките му. Едно разпалване на отношенията между съюзниците на Киир всъщност би представлявало един от най-големите рискове за стабилността на Южен Судан, като се има предвид, че президентът е създал многоброен апарат за сигурност, разделен между различни фракции.
Какви биха били последиците от една сделка в Найроби?
Ако преговорите в Найроби не доведат до широкообхватно споразумение в скоро време и Киир и Мачар не успеят да постигнат споразумение в Джуба, Южен Судан ще се окаже на ръба на нова голяма политическа криза. Правителството не се е подготвило за планираните за декември избори и няма общоприето разбиране за това какво да се прави, когато мирното споразумение от 2018 г. изтече през февруари 2025 г. Дори ако правителството реши да проведе избори в близко бъдеще, то ще се изправи пред трудна битка да плати за националното допитване, да регистрира избирателите (избирателните списъци не са актуализирани от 2010 г.) и да потуши изблиците на насилие в цялата страна.Подписаното споразумение между основните политически сили обаче не означава, че проблемите на Южен Судан ще бъдат решени. Сбогуването на елитите, съчетано с бедност и слабо развитие, свръхнасищане на огнестрелни оръжия и милиции, липса на инфраструктура, десетилетни недоволства между различни групи и климатични катастрофи, представляват дълъг списък от предизвикателства. Мирните споразумения от 2015 г. и 2018 г. се оказаха нещо повече от несигурни споразумения за поделяне на властта, които запазиха част от сраженията в страната, докато малко от обещаните разпоредби бяха приложени. Дори и със засилените механизми за надзор, договорени в подписания през юли протокол от Найроби, и с датата на бъдещите избори, има малко основания да се очаква стабилен период на мир, да не говорим за реформите в управлението и сигурността, от които се нуждае Южен Судан. Политическите елити на Южен Судан все още нямат основен договор за това как да разпределят ресурсите. Пропускливите държавни финанси до голяма степен заобикалят официалните каси, което повишава залозите в жестокия спор за власт в страната.Политическото напрежение в Южен Судан и ограниченията, които правителството може да направи, за да се справи с него, се влошават от финансовата криза. Основният износ на страната е петрол, но като държава без излаз на море тя е изцяло зависима от разкъсваната от война северна съседка, за да доставя петрол на международните пазари, като използва два тръбопровода за транспортиране на суров петрол до пристанище Судан на Червено море. Единият от тези тръбопроводи, по който се изнасят около две трети от петрола на Южен Судан, се счупи през февруари, което драстично намали приходите на Джуба. Приходите от износа на петрол не само поддържат икономиката на Южен Судан, но и подпомагат мрежата от покровители, която президентът Киир използва, за да поддържа нелекия общ мир. Без тази щедрост страната може лесно да загуби несигурното си политическо единство.
Липсата на консенсус между Киир и Мачар ... може да върне страната към по-общо насилие.
В условията на значително влошаване на икономическите условия липсата на консенсус между Киир и Мачар, както и по-широките разногласия с други части на политическия елит на страната, могат да върнат страната към по-общо насилие, както на национално, така и на местно равнище. Въпреки мирното споразумение от 2018 г., въстанията срещу правителството в Джуба продължават. Други смъртоносни сблъсъци продължават в много райони на страната, включително регионите Джонглей, Юнити, Варап и Абией (последният от тях е оспорван между Судан и Южен Судан), като в тях често участват общински милиции, подкрепяни от съответните елити. Те нанасят тежки поражения на цивилното население, особено на жените и децата. Тъй като Киир и Мачар продължават да се разминават по отношение на времето и управлението на изборите, насрочени за декември, както и по отношение на това какво трябва да се постигне на преговорите в Найроби, Южен Судан е на прага на период на дълбока несигурност и нестабилност. Последиците могат да надхвърлят границите на Южен Судан: засилените вълнения биха усложнили гражданската война в Судан, предвид мрежите, които свързват елитите на двете страни. РСФ би била склонна да се съюзи с противниците на Кийр предвид лошите си отношения с президента, което може да го подтикне да се присъедини към врага на РСФ - суданската армия. Сега автентичният кошмарен сценарий е разширяването на войната в Судан и в двете страни.
Накъде трябва да тръгнат преговорите?
Тъй като няма признаци, че Южен Судан е готов или способен да организира избори през декември, изглежда, че има два пътя към предотвратяването на голяма криза: единият е, че Киир и Мачар могат да се споразумеят за нова пътна карта в Джуба, но с малка външна подкрепа; другият е, че страните в Найроби могат да се споразумеят за удължаване на споразумението от 2018 г. с по-широка регионална и известна международна подкрепа. В идеалния случай споразумението ще бъде свързващо звено между двете групи преговори. Южносуданските граждански организации, регионалните лидери, САЩ, Норвегия, Обединеното кралство, Европейският съюз и други партньори следва да окажат натиск върху страните в преговорите в Найроби и Джуба да се споразумеят за работеща пътна карта за провеждане на избори в близко бъдеще, които да се съсредоточат върху изготвянето на дългоочакваната конституция на страната и да дадат възможност на народа на Южен Судан да постигне споразумение относно системата си на управление, баланса на властите и степента на децентрализация. Приоритет в разговорите трябва да бъде и сливането на различните сили за сигурност на страната, подготовката на правната рамка за провеждане на избори и постигането на съгласие по процеса на регистрация на избирателите и обособяването на избирателни райони.
Независимо дали страните ще решат да удължат срока на действие на мирното споразумение от 2018 г. чрез преговори в Найроби или на друго място, всяко решение изисква консенсус, за да се избегне създаването на нова политическа криза. За да спомогне за постигането на този консенсус, Киир трябва да се стреми да отговори на опасенията на Мачар, както и да се опита да облекчи конкуренцията в собствения си лагер по отношение на това как да продължи напред. Сега е моментът да се действа, тъй като уязвимостта на Южен Судан, включително рисковете от финансов колапс и перспективата за разпространение на насилието от войната в съседен Судан, нараства, особено след като СРС завземат все повече територии в близост до границата.
Процесът от Найроби засега се е превърнал в основен форум за договаряне на удължаване на преходните договорености, създадени през 2018 г., което ще доведе като първа стъпка до официалното отлагане на изборите през декември. За посредниците в столицата на Кения тази задача се оказва по-трудна и деликатна, отколкото са очаквали. Въпреки това те трябва да се стремят да търсят компромиси, без да затъват във вътрешнополитическата конкуренция в Южен Судан, по-специално като избягват да подкрепят едни политици срещу други. Те трябва също така да се пазят от споразумение, което води до високорискови избори, в които победителят взима всичко. Ако в крайна сметка в резултат на тези разговори се стигне до разумно споразумение, Найроби трябва да се поучи от опита на предишни споразумения между съперници от Южен Судан, които бяха подкрепени от лидерите на Етиопия, Уганда и Судан, но които скоро след това се разпаднаха. Практическият подход към изпълнението на всяко споразумение ще бъде също толкова важен, колкото и постигането на пробив в преговорите.
Comentários