Водата е едно от най-необходимите природни ресурси за живота на планетата. Тя е от съществено значение за всички аспекти на човешкото съществуване - от питейната вода и селското стопанство до промишлеността и енергетиката. Затова не е изненадващо, че водата става предмет на противоречия и конфликти, особено в региони, засегнати от изменението на климата и водните кризи. Един такъв регион е границата между Афганистан и Иран, където дългогодишната суша и недостигът на вода са довели до нарастващи напрежения и конфликти между двете страни.
Изворите на конфликта
Конфликтът между Иран и Афганистан около водите на река Хелманд има дълга история. През май 2023 г., президентът на Иран, Ебрахим Раиси, обвини талибанското правителство, че ограничава достъпа до водата от река Хелманд. Тази река, която е дълга 621 мили, протича през Афганистан и се излива в езера и мокрища в югоизточен Иран, които се използват от стотици хиляди хора.
Въпреки че причините за конфликта водят корени в дълбока история на териториални спорове и геополитически интереси, една от най-съществените причини е изменението на климата. Според проучванията, средните температури в Афганистан са се повишили с 0,6°C до 1,8°C от 1950 г. насам. Това води до по-високи температури, промени в количеството на валежите и натрупването на сняг. В същото време, нарастващото население на региона и разширяващото се селско стопанство оказват огромен натиск върху басейна на река Хелманд, който покрива около 40% от територията на Афганистан.
Нарушаване на споразуменията
Една от основните причини за конфликта е нарушаването на споразуменията между Афганистан и Иран относно споделянето на водата от река Хелманд. Иран обвинява талибанските лидери, които контролират Афганистан, че нарушават дългогодишното споразумение, с което е уговорено споделянето на водата от реката. Според иранските официални лица, количество на водата, достигащо до Иран, е намаляло с повече от половина през последните 20 години, поради разширяването на земеделското стопанство и изграждането на нови язовири.
Недостигът на вода в региона води до нарастващо напрежение между Афганистан и Иран. Специалистите предсказват, че ситуацията ще се влоши в бъдеще, ако не бъдат предприети подходящи мерки. Наред с изменението на климата, главна причина за недостига на вода в региона е лошото управление и некомпетентността на правителствата на двете страни. Необходимо е въвеждането на нови практики в земеделието, увеличаване на ефективността на системите за съхранение на вода и използване на водни ресурси, както и насърчаване на устойчиво потребление на вода.
Иран и водната криза
Повече от 90% от 85-миллионното население на Иран се сблъсква със засушаване в периода 2022-2023 г., според Иранската метеорологична организация. Президентът Раиси заяви на 18 май 2023 г., по време на посещение на засушени райони в югоизточен Иран близо до афганистанската граница: "Предупреждавам управляващите в Афганистан да дадат незабавно водните права на народа на провинция Систан и Белуджистан. Няма да позволим правата на нашите хора да бъдат нарушени."
Ескалация на конфликта
По време на сблъсъците поне трима погранични охранители - двама иранци и един боец на талибана - бяха убити, според съобщения от 28 май 2023 г. Напрежението се съвпада с дипломатическа криза. На 25 май Министърът на външните работи Хосеин Амир-Абдолахиан заяви, че Ислямска Република Иран все още не признава талибанското управление в Ислямската емират на Афганистан. Той каза, че талибаните са "част от реалността" на страната, но не са цялата нация, която има различни сектантски и етнически общности.
Година по рано, на 7 март 2022 г. възникна битка между ирански сили за сигурност и погранични охранители на Талибана. Според медийни доклади, часова битка се проведе около канала Секхсар в района Канг в провинция Нимроз, на 8 км северно от пограничния прелез Зарандж между Афганистан и Иран. Някои медийни доклади казват, че бойните сили на Талибана започнали да стрелят по иранци, които се опитвали да откопаят канала след прекосяването на границата в Афганистан. Противоречивите доклади подсказват, че афганистанските фермери, които се опитваха да изградят нов канал, били атакувани от иранските охранители в опит да ги спрат.
Както изглежда ясно, четирима ирански охранители бяха убити в инцидента, а няколко превозни средства бяха изгорени, включително ирански булдозер и автомобил на Талибана. И двете страни - Талибан и ирански официални лица - все още не потвърждават подробностите от този сблъсък, наричайки го "незначителен" инцидент, въпреки че има видеодоказателства за използването на "тежко въоръжение".
Проблеми с водните ресурси
В продължение на десетилетия достъпът до водните ресурси е бил предмет на спорове между Иран и Афганистан. Река Хелманд, която протича през областите на двете държави, е от жизненоважно значение за земеделието и водоснабдяването в региона. Иран иска да се гарантира, че има достъп до достатъчно количество вода, докато Афганистан се стреми да използва реката за своите нужди.
Конфликтът върху водата на границата между Афганистан и Иран оказва сериозно влияние върху хората и природата в региона. Хората се борят за достъп до питейна вода и вода за поливане на земеделските култури. Причинената от сушата недостиг на вода има сериозни последици за здравето и благосъстоянието на хората, като води до поява на различни заболявания и увеличава риска от глад и безпокойство. В същото време, природните екосистеми страдат от липсата на вода, като се наблюдават намаляване на биоразнообразието и унищожаване на естествените местообитания.
Как Камал Кан Дама предизвиква насилие и конфликт между Иран и Афганистан
В 1974 година започна строителството на нова хидроелектрическа язовирна стена на река Хелманд в района Чарар Буржак в провинция Нимроз в югозападен Афганистан. Проектът обаче се сблъска с редица затруднения и язовирната стена беше най-накрая открита от президента Ашраф Гани на 4 март 2021 година, няколко месеца преди вземането на властта от Талибан в страната.
Амбицията на язовирната стена е да задоволи нуждите на около 75 000 хектара земеделска земя, като същевременно произвежда 9 MW електрическа енергия. Остава да се види дали тази цел е била или ще бъде постигната.
Въпреки че язовирната стена обещава да реши много от инфраструктурните и земеделските предизвикателства в региона, тя заплашва да прекъсне водоснабдяването на Иран. Поради тази причина тя се превърна в източник на политически спор между Иран и Афганистан и много скоро дори в причина за насилие и конфликт.
Природният път на реката тече от Афганистан в Иран, преди да се върне в Афганистан на юг по границата. Водният път завършва в голям природен резервоар на около 70 км на юг от язовирната стена на Камал Кан назад в Афганистан.
Външното министерство на Иран призна косвено законодателството, установено през 1972 г. от Комисията за долината, което законно определя дяла на Иран от река Хелманд като 26 кубически метра в секунда.
Въпреки това, водоснабдяването е било предмет на спор оттогава. През 2017 г. президентът на Иран Хасан Роухани обвини язовирната стена Камал Кан за изсушаването на езерата Хамун в източната гранична провинция Систан и Белуджистан.
По време на церемонията по откриването на язовирната стена през изминалата година, президентът Гани обяви, че Нимроз ще се превърне в "резервоар за вода и за Афганистан, и за Иран" и ще допринесе за икономиката на двете страни. Това изявление е в разрез с другите негови декларации, които подчертават, че предоставянето на вода на Иран винаги е било "допълнително" и повече няма да се осигурява безплатно. Вместо това, тя трябва да се разменя с нефт.
Въпреки че вода продължава да протича в Иран от откриването на язовирната стена, тя бива допълнително прекъсната чрез строителството на нова канална система. Недавно събрани сателитни снимки показват, че тази нова канална система виоди вода от резервоара на язовирната стена Камал Кан директно на юг към природния резервоар. Това напълно пренебрегва доставката на вода в Иран и не е ясно какви ползи ще има това от икономическа и земеделска гледна точка, тъй като засяга домакинствата по течението на реката както от страната на Афганистан, така и от Иран, които са били зависими от това водоснабдяване в продължение на десетилетия.
С изпълнението на резервоара повечето от водата изпарява, тъй като в района на резервоара няма земеделие, което да се напоява. Във връзка с последната геоложка и хидроложка история районът винаги е бил неподходящ за земеделие и съществено е празен. Не е ясно колко водата от този резервоар може да изхранва подземни водоносни слоеве и ако да, дали този воден източник е достъпен по други места.
Най-очевидното обяснение за пренасочването изглежда да е политическо, с цел още повече да се ограничи доставката на вода в Иран, отколкото вече язовирната стена вече го е направила. Ограничаването и отказването на водата на чуждо население е добре обмислен начин за агресивно и провокативно политическо позициониране.
Заключение
Камал Кан Дама представлява двойностен предизвикателство за Иран и Афганистан. Докато тя обещава да реши някои от инфраструктурните и земеделските предизвикателства на региона, тя също така предизвиква конфликти и насилие между двете страни. Водните ресурси са от жизненоважно значение за двете страни и конфликтите около тях могат да имат сериозни последици за икономиката и сигурността в региона.
Иран е аридна страна, и водата е ресурс от критично значение. Недостигът и неравномерното разпределение на водата вече са станали сериозна проблем за Иран. Водните конфликти със съседните страни, включително Афганистан, са нараствали през последните години.
Афганистан, от своя страна, се нуждае от водата от река Хелманд за земеделие и енергетика. Страната се бори със сериозни предизвикателства в сферата на селското стопанство и енергийното снабдяване. Язовирите и дамовете, като Камал Кан Дама, представляват важна инфраструктура, която може да помогне на Афганистан да повиши производителността си и да подобри жизнения стандарт на своите граждани.
Все пак, с конфликтите около водата на реката Хелманд, отношенията между Иран и Афганистан се влошават и се превръщат във все по-напрегнато положение. Водните ресурси трябва да бъдат разглеждани като общи ресурси, които трябва да бъдат управлявани и споделяни в справедлив и сътруднически дух, за да се избегнат конфликти и да се овладеят предизвикателствата, пред които е изправен регионът.
Конфликтът между Иран и Афганистан около водните права върху река Хелманд е сложен и изисква комплексни решения. Изменението на климата и недостигът на вода засилват напрежението в региона, като поставят въпроса за устойчивото развитие и сигурността на хората.
Comments