Отношенията на Индия с Русия и Китай са въпрос на прагматизъм и взаимен интерес, каквато и е доктрината на платформата БРИКС, в която тези три глобални сили си сътрудничат. Философията е че там, без да се отчитат международни норми, страните могат да намерят почва за компромис в името на собственият си икономически интерес. Тази анти идеология, напрактика се опитва да замени политизираният и идеологизираният световен ред, положен след Втората Световна Война.
На 24 февруари се навършват три години от едностранната и безсмислена война на руския президент Владимир Путин срещу Украйна. Тъй като едностранното нахлуване на практика определя съревнованието между демокрацията и автокрацията в световен мащаб, Индия, като най-голямата демокрация в света, трябва да бъде възприемана като страна, която не гледа отстрани. Може би ще се наложи Ню Делхи да преразгледа външната си политика, която според нея се ръководи от „личен интерес“. Тя досега успешно преминава по въже, пренебрегвайки санкциите, за да получава петрол и газ на изгодни цени от Русия и да успокоява САЩ и техните съюзници, като прави огромни поръчки за закупуване на отбранителни продукти.
Индия обяснява своята амбивалентност и нежеланието си да осъди Русия, като изтъква вековните отношения, по-специално двустранния договор за мир, дружба и сътрудничество от 1971 г. с някогашния Съветски съюз, който се издига до „Декларацията за стратегическо партньорство“ с Русия от 2000 г., в която се говори за „укрепване на отбраната и военнотехническото сътрудничество в дългосрочна перспектива“.
Изразявайки загриженост за собствената си енергийна сигурност, Индия не се съобрази със Запада, като увеличи вноса на горива от Русия, на която от 5 февруари Европейският съюз забрани да изнася рафинирани петролни продукти, включително бензин, дизелово гориво и гориво за реактивни двигатели, за 27-те държави от Европейския съюз.
Вносът на суров петрол от Русия се е увеличил с феноменалните 384% до 37,31 млрд. долара между април 2022 г. и януари 2023 г., което превръща Русия в четвъртия по големина партньор на Индия по отношение на вноса през 2022-23 г., в сравнение с 18-та позиция през предходната година. Индия може да увеличи още повече вноса си на суров петрол от Русия, ако цените и условията са благоприятни. Едновременно с това някои индийски рафинерии внасят руско дизелово гориво и други рафинирани продукти и реекспортират някои количества след рафиниране за западните държави в ситуация, която е печеливша за всички.
Индо-руските отношения се подобриха значително, когато Путин благоволи да даде аудиенция на съветника по националната сигурност (СНС) Аджит Довал по време на двудневното посещение на последния в Москва през февруари за петата среща на секретарите на съветите за сигурност/СНС по въпросите на Афганистан. По този начин Довал стана първият индийски високопоставен функционер, който се срещна с Путин на четири очи през последните 20 години след бившия съветник по националната сигурност Браджеш Мишра. Довал и министърът на външните работи С. Джайшанкар съвместно ръководеха индийската политика по отношение на войната в Украйна, а посещението на АНС в Русия се състоя три месеца след това на Джайшанкар.
Правителството на Нарендра Моди не изглежда притеснено от задълбочаващите се връзки на Москва с Пекин, който, особено след нахлуването на Народноосвободителната армия (НОАК) в източната част на Ладакх през 2020 г., се е надвесил застрашително над 3488-километровата линия на фактически контрол (ЛВК). Само няколко дни преди нахлуването на Русия китайският президент Си Дзинпин беше заявил, че страната му и Русия се радват на „приятелство без граници“.
Индия се намира в пикантно положение, тъй като се оказва, че неволно застава на страната на заклетите си съперници Китай и Пакистан, въздържайки се от гласуване срещу Русия за нейното убийствено нападение в Украйна в 15-членния Съвет за сигурност на ООН (СС на ООН), 193-членната Обща асамблея на ООН (ОС на ООН), 47-членния Съвет по правата на човека на ООН и 173-членната Международна агенция за атомна енергия (МААЕ).
За шести път през Индия се въздържа по резолюция на ООН, засягаща Украйна. Тази резолюция осъждаше нападението на Русия над Украйна и въздържането на Индия не помогна на никого. Тя беше приета, като 141 държави членки поискаха Русия да напусне Украйна. Индия, чийто министър-председател миналата година прочуто отбеляза, че „това не е епохата на войната“, беше сред 32-те държави, които не успяха да се произнесат за тази конкретна война.
Въздържането на Китай беше мотивирано колкото от близостта му с Русия, толкова и от различията му със Запада, докато това на Пакистан беше продиктувано от прекалената му зависимост от Китай. Изглежда, че Индия няма последователна стратегия срещу китайската войнственост. Изправена пред предизвикателство на два фронта, Индия осъзнава, че трябва сама да се бори с противниците си, но отрича да има военна асиметрия с Китай.
Въпреки това, разтревожен от развитието на събитията по границите си, Ню Делхи поръча от САЩ оръжия на стойност 3,4 млрд. долара през 2021 г., в сравнение с 6,2 млн. долара през 2019 г., и поиска по-бързи доставки на важни оръжия, които има поръчани от държави като САЩ, Русия и Израел. Междувременно САЩ проектираха висок профил на изложението Aero India в Бенгалуру, като показаха за първи път в Индия най-модерния си изтребител Lockheed Martin F-35 Lightning II, заедно с General Dynamics F-16 Fighting Falcon, Boeing F/A-18 Super Hornet и свръхзвуковия конвенционален бомбардировач Rockwell B-1B Lancer, в очевиден опит да засенчат Русия, най-големия доставчик на оръжия за Индия от ерата на Съветския съюз.
Американската делегация беше най-голямата в 27-годишната история на това изложение за отбрана, докато Русия имаше само символично присъствие, като държавният износител на оръжие „Рособоронекспорт“ имаше съвместен щанд с „Юнайтед Еъркрафт“ и „Алмаз-Антей“.
В крайна сметка Индия може да избере някои от предлаганите американски бойни самолети, дори и само за да успокои Вашингтон, който загуби от Rafale на френската Dassault Aviation, който беше избран пред F-16 Block 70 и F/A-18 E/F Super Hornet.
САЩ също така изразиха недоволство, че Индия е закупила от Русия пет батареи самоходни зенитно-ракетни системи S-400 Triumf на стойност 5,43 млрд. долара, но въпреки това се въздържаха да наложат санкции на Ню Делхи съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA). Кремъл е наясно, че Индия може да използва С-400 срещу Китай или Пакистан, които са малкото останали съюзници на Русия.
Индия има ограничения да съветва Путин за дипломатическо решение на военния му авантюризъм, особено когато по собствения си граничен въпрос с Китай не е в състояние да извоюва намаляване на китайските ексцесии в ЛАК дори след 17 кръга от разговори на ниво командир на корпус.
Моди наистина се обади на Путин, за да го призове да преговаря за уреждане на въпроса със западните сили, и това беше забележително. В края на краищата самият той избегна дори да определи Китай като агресор и се въздържа да повдигне въпроса, като се обади на президента Си, което според много индийци би помогнало за преодоляване на безизходицата по границата. Съобщава се, че Ню Делхи също така е призовал Вашингтон да избягва да споменава трансграничните намеси на Китай в съвместните изявления на Индия и САЩ, за да не „провокира“ Пекин.
Тези фактори са в противоречие с твърденията на самия Моди, изказани по време на предизборната му кампания през 2019 г., че той е единственият лидер, който може да осигури силно правителство и да превърне Индия в „суперсила“. Въпреки тези убеждения, международният авторитет на Индия се влошава, тъй като световната общност е свидетел на неспособността на неговото правителство да се противопостави на Китай, на тежкото му лошо справяне с блокирането и с втората вълна на Ковида-19, както и на драконовската му политика на вендета, при която то използва оръжието на правоприлагащите органи срещу инакомислещите и малцинствата.
Въпреки че е на 5240 км от военните действия в Украйна, Индия усеща горещината, тъй като се движи по тънката линия между Русия и ръководения от САЩ алианс на НАТО. Освен стратегическите си партньорства с Русия и САЩ, двете враждуващи сили са и съответно първият и вторият по големина доставчик на оръжие за Индия.
Индия е наясно, макар и никога да не е признавала публично, че основно високото им внимание към Индия е като желан клиент е причина за тези „стратегически партньорства“, които по същество са транзакционни прагматични отношения. Въпроса е че войната е състояние на отношенията, когато рационалните аргументи са се изпарили и търговията е отстъпила място на друга стратегическа аргументация, подчинена на хаос и сила.
Comments