В продължение на три дни тази седмица президентът на Русия Владимир В. Путин се радваше на вниманието на други световни лидери в живописния руски град Казан, разположен на брега на река Волга.
Той сияеше, докато стискаше шампанско с гостуващите държавни глави по време на гала вечеря. Той застана гордо до могъщите лидери на Китай и Индия, които избраха неговата страна за първата си официална среща от повече от пет години. И се включи в дискусиите на кръглата маса, по време на които обяви, че Западът е изправен пред необратим процес на упадък.
На други места по света войната на г-н Путин в Украйна наближаваше третата си година. Западни служители изразиха тревога, че в Русия има севернокорейски войници, което г-н Путин сякаш мълчаливо потвърди. Израел изглеждаше готов да предприеме ответни мерки срещу Иран, тъй като заплахата от по-широка война в Близкия изток се увеличаваше.
А погледът на целия свят се насочваше към американските президентски избори след по-малко от две седмици, които можеха драстично да променят глобалната сигурност.
Малко от това проникна в мехура, който г-н Путин създаде около своята среща - среща на страните с нововъзникващи пазари. Срещата на върха, известна с абревиатурата БРИКС, приличаше на алтернативна реалност.
Заобиколен от лидери, предимно съмишленици, съобразяващи се с държавните медии и прокремълски блогъри, г-н Путин се представяше като уважаван ръководител на важна сила, която помага да се създаде по-равноправен световен ред.
Няма значение, че г-н Путин не може да пътува свободно в чужбина заради заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд. Стабилното шествие на лидерите и присъствието на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш му осигуриха нещо, което му убягваше след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.: усещане за нормалност.
„Срещата на върха на БРИКС беше внимателно създадена паралелна вселена, версия на вселената, която Русия се опитва да създаде, защото беше изключена от съществуващия глобален ред“, каза Александра Прокопенко от Центъра „Карнеги Русия - Евразия“ в Берлин.
Предизвикателствата на войната в Украйна, подчертани от нуждата на Русия от работна ръка от Северна Корея, почти не бяха споменати. Вместо това в заключителното комюнике на срещата беше отправена язвителна критика към начина, по който Западът се справя с кризата в Близкия изток.
Трафикът беше спрян, докато делегациите се стичаха в града с население над един милион души, предимно за срещи в огромния конгресен център в близост до международното летище в Казан.
Атмосферата беше приповдигната, тъй като лидерите си потропваха с пръсти по време на концерт с традиционна руска музика, а министър-председателят на Индия Нарендра Моди вдигаше палци, докато президентът на Китай Си Дзинпин се усмихваше по време на разговор с г-н Путин. Организаторите съобщиха, че са били представени 35 държави и шест международни организации. В БРИКС вече са представени всички континенти освен Северна Америка.
Все пак над събитието надвисна изолацията на Русия след войната в Украйна. Организаторите се постараха да информират участниците, че неруските банкови карти няма да работят в страната, и им предложиха вместо тях да донесат щатски долари - валутата, от чието господство се оплаква г-н Путин - или евро.
Когато и последната делегация напусна това, което се оказа най-голямото международно събиране в Русия от началото на войната, много от трудните въпроси на г-н Путин останаха същите, ако не и по-лоши.
Предизвикателствата пред Русия, свързани с финансирането на войната на г-н Путин, станаха още по-очевидни в петък, когато централната банка на страната повиши основния лихвен процент до 21% - най-високата стойност от години насам. Присъединяването на войски от размирната ядрена държава Северна Корея подчерта нуждата на Москва от повече жива сила, за да поддържа войната си на изтощение в Украйна.
Нуждата от севернокорейска помощ поставя г-н Путин в неудобно дипломатическо положение спрямо неговия главен благодетел, г-н Си от Китай. Г-н Си призова страните да не наливат „масло в огъня“ в Украйна. А Пекин вероятно се притеснява, че всяко развитие, което окуражава меркантилния режим в Пхенян, подобно на засилващите се връзки с Москва, може да дестабилизира границата му покрай Корейския полуостров.
Това чувство на безпокойство, за разлика от триумфалното настроение в Казан, обхвана и други членове на БРИКС, като Иран, който се подготвяше за ответен удар от страна на Израел за собствения си ракетен обстрел този месец.
И въпреки изразената добра воля на срещата на върха, нямаше признаци, че БРИКС е по-близо до преодоляване на различията между страни като Китай и Русия, които искат да се противопоставят на ръководения от САЩ ред, и други като Индия и Бразилия, които искат да го реформират.
„Трябва да внимаваме тази организация да не придобие имиджа на организация, която се опитва да замени световните институции, вместо да бъде възприемана като организация, която иска да ги реформира“, заяви г-н Моди по време на една от пленарните сесии.
Това остава едно от основните напрежения в БРИКС, което г-н Путин приема сериозно, докато се опитва да установи по-тесни връзки с Делхи и Пекин. Тези спънки пречат на групата да се превърне в глобална тежка сила, поне засега.
„Не бих отхвърлил всичко това като оптически ефект, но не бих и казал, че това е съюз в процес на създаване или алтернативен геополитически център на сила в момента“, казва Манодж Кеуаларамани, ръководител на индо-тихоокеанските изследвания в изследователския център Takshashila Institution в Бангалор, Индия. „Държавите членки и новите страни партньори имат много различни интереси и се ангажират по-скоро с прагматична полза, отколкото с идеологически ангажимент.“
Все пак г-н Кеуаларамани заяви, че някои от представените предложения показват, че има силен интерес към задоволяване на нуждите на развиващите се страни, като например финансовата подкрепа от банката за развитие и зърнената и стоковата борса, които г-н Путин предложи тази седмица.
Групата може и да прерасне от форум за развиващите се пазари в институция, но това ще отнеме време, с което г-н Путин вероятно не разполага, каза Татяна Станоева, основател на R.Politik, фирма за политически анализи.
„Днес БРИКС не може да бъде инструмент за прокарване на интересите на Русия в контекста на украинската криза“, каза тя в телефонно интервю. Макар Пекин да хвърли на Москва спасително икономическо въже, групировката е разделена във възгледите си за войната и ограничена в подкрепата, която оказва.
Въпреки че г-н Путин най-накрая вижда възхода на групировката от незападни държави - нещо, което той искаше от дълго време, „той не може да го използва сега“, каза г-жа Станоева.
„Може би БРИКС ще се превърне в нещо през следващите 12 или 15 години“, каза тя. „Но къде ще бъде Путин и къде ще бъде Украйна дотогава?“
Comments