На 4 септември в. „ Комерсант“ съобщи, че Юрий Ушаков, помощник на президента Владимир Путин, е потвърдил, че Турция е подала молба за пълноправно членство в БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) и че организацията ще започне да разглежда молбата преди срещата на върха на БРИКС тази есен.Събитието ще се проведе в Казан, Русия, на 22-24 октомври. Ушаков също така подчерта, че на срещата ще присъства турският президент Реджеп Тайип Ердоган.Съобщението на руския помощник сложи край на месеци на спекулации и последва статията на Bloomberg от 2 септември, в която се твърдеше, че страната е „официално поискала да се присъедини към групата на БРИКС на страните с бързоразвиващи се пазари“. Служители от администрацията на Ердоган, говорещи под анонимност, отбелязаха, че една от причините за официалната молба е, че „геополитическият център на тежестта се измества от развитите икономики“.Изтъкнатият руски политолог Александър Сафонов предложи прозрение за основанията за решението на Анкара:„Турция е една от държавите, които са удобно разположени по отношение на глобалните търговски пътища, включително между Европа и Азия. Този фактор принуждава правителството на републиката да търси възможно най-много контакти, чрез които да се използват тези логистични характеристики. И, разбира се, БРИКС като една от съвременните водещи икономически платформи му дава повече възможности в това отношение, включително за установяване на отношения с Китай, Русия и Иран.“Членството в БРИКС очевидно би предоставило на Турция възможност да увеличи и без това високото ниво на вноса си от Китай и Русия. То би предложило и по-голям достъп за износ към тези страни и би намалило зависимостта на Анкара от Съединените щати и Европейския съюз.Освен това Турция може да разглежда БРИКС като потенциален нов източник на финансиране. Както се споменава в статията на Блумбърг, „БРИКС се изтъква като алтернатива на институциите, които членовете му смятат за доминирани от Запада, като Световната банка и Международния валутен фонд. Новите членове могат потенциално да получат достъп до финансиране чрез нейната банка за развитие, както и да разширят политическите и търговските си взаимоотношения.“Въпреки че Турция твърди, че възнамерява да запази членството си в НАТО и отговорностите си и че този ход е формално продължение на многополюсната ѝ стратегия за достигане до нови пазари и осигуряване на нови търговски пътища, решението може да не се основава изцяло на потенциала за увеличаване на икономическите възможности.Гамбитът на Турция в рамките на БРИКС може да се разглежда и като сигнал за продължаващото ѝ разочарование от продължаващите преговори за членство в ЕС. Те започнаха през 2005 г., но са в застой след репресиите срещу турските опозиционни групи след неуспешния преврат през 2016 г. и продължаващите въпроси относно ангажимента на Ердоган към демократичните ценности.Европейският съюз изрази загриженост по отношение на офертата за присъединяване към организацията БРИКС, като заяви, че като кандидат за членство в ЕС Анкара трябва да „зачита“ „ценностите“ и външнополитическите предпочитания на ЕС, въпреки че е свободна да се присъединява към съюзи по свой избор.Кандидатстването за членство в БРИКС може също така да е сигнал за продължаващия гняв на Турция от неспособността на Съединените щати, в частност, и на Запада, като цяло, да спрат нападението на Израел над Газа и опасенията от по-широкообхватен военен конфликт в Близкия изток. Ердоган вече се намира в трудна политическа ситуация, опитвайки се да балансира интересите си с НАТО, от една страна, и мюсюлманските страни, от друга.
Така например на 28 юли Ердоган, който последователно се ангажира с остра реторика по време на 10-месечната война на Израел в Газа, предложи Турция да се намеси военно в реч пред управляващата си Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Al-Jazeera цитира Ердоган: „Трябва да бъдем много силни, за да не може Израел да прави тези нелепи неща с Палестина. Точно както влязохме в Карабах, точно както влязохме в Либия, можем да направим нещо подобно и с тях“. Някои експерти предполагат, че Турция вероятно няма да се намеси, а ще държи отворени линиите на дипломацията.Тази реторика обаче последва ограничаването на някои видове износ на Турция за Израел през април, последвано от пълно спиране на търговията с Израел в началото на май. В отговор Израел заяви, че ще прекрати споразумението за свободна търговия на страната с Турция като ответна мярка. През 2023 г. търговията между двете страни възлизаше на 6,8 млрд. долара, а Израел беше деветият най-голям вносител на турски стоки.В допълнение към изтъкнатите по-горе причини, настоящият интерес на Турция към присъединяване към БРИКС може да е свързан с факта, че предстоящата среща на върха на БРИКС се провежда в Казан и нейният успех е изключително важен за Москва. Въздействието на присъединяването сега може да бъде взаимноизгодно както за Москва, така и за Анкара, тъй като двете страни поддържат силни двустранни отношения от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г.Турция, действайки като посредник, почти договори мирно споразумение в Истанбул през април 2022 г. и беше част от споразумението за Черноморската зърнена инициатива между Русия, Украйна, Турция и ООН, което позволи на Украйна да изнася зърно и торове по безопасен морски коридор в Черно море. Освен това Турция никога не се присъедини към Запада в налагането на санкции срещу Русия и се превърна в основен купувач на руски суров петрол.Връщайки се към забележките на Ердоган, споменаването на анклава Карабах не бива да се отхвърля, тъй като това е ясна препратка към твърдата подкрепа на Турция за Азербайджан. Нещо повече, силните връзки на двете страни вероятно бяха основна причина за своевременното посещение на руския президент Путин в Азербайджан миналата седмица. Съмнително е, че Путин не е разговарял с Ердоган, преди да осигури присъствието на президента на Азербайджан Алиев на срещата на върха на БРИКС, както и намерението на Азербайджан да се присъедини към БРИКС.Това развитие на събитията е донякъде неочаквано, като се имат предвид коментарите на руския външен министър Сергей Лавров само преди два месеца, че БРИКС трябва да си вземе почивка по отношение на новите членове, след като през януари 2024 г. към нея се присъединят Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. Но явно руските нагласи са се променили само за кратко време.Малко след забележките на Лавров Ушаков подчерта, че с провеждането на срещата на върха на БРИКС в Русия тази година в Казан „специалната мисия“ на руското председателство е да „регистрира“ нови членове. По този начин присъединяването на Турция към БРИКС през октомври ще бъде изтъкнато от Москва като важно развитие към една наистина многополюсна глобална рамка, както и като алтернатива на западните институции за страните от Глобалния юг и други необвързани държави.Освен това не е изненадващо, че наскоро Путин покани в Казан и президента на Монголия Ухнаагийн Хурелсух, с което за около седмица БРИКС се сдоби с трима потенциални нови членове.„Това ще бъде първото събитие от такова ниво след разширяването на тази организация. Надявам се, че ще участвате във формата „БРИКС Аутсорсинг - БРИКС Плюс“, каза Путин на монголския си колега.Този турски обрат в историята на БРИКС явно създаде международни заглавия за предстоящата среща на върха през октомври. Съобщението привлече световното внимание, което Москва смяташе за необходимо, за да гарантира, че събитието ще бъде успешно за постигане на целите на Москва.Друг е въпросът дали срещата на върха ще осигури членството на Анкара, както и на други страни като Малайзия и Тайланд, които обявиха намеренията си да се присъединят. Важно е да се припомни, че Аржентина и Саудитска Арабия вече обявиха намеренията си да се присъединят преди няколко години, но все още не са членове.
Comentarios