Джереми Тейлър е бивш изпълнителен директор на Gatwick Diamond Business и основател на The Company Connector. Той е от Остин, Тексас, представител на Американската търговска камара и на Британската търговска камара. Неговият фокус е в свързването на Северноамерикански бизнеси с бизнесите във Великобритания и Европа. Джереми Тейлър отговаря на въпросите на Илиян Кузманов за сигурността и новите реалности в Европа, Брекзит, заплахите срещу демокрацията и какво означава да си свободен човек.
ИК: Джереми бих искал да започна с днешната конференция за сигурност в Мюнхен, имаше нещо интересно, което председателя ú Волфган Ишнар каза, „че Европа е обградена от огнен кръг“, как би обяснил това изказване?
– Не съм напълно сигурен, какъв е контекстът на неговото изказване, предполагам че Европейският съюз е неразрушимият кръг, а огънят са трудностите, които го заобикалят по периферията. Да вземем например Русия, като интересна политическа ситуация, както и Близкия изток, това са трудности, които трябва да бъдат преодоляни. Но мое лично мнение е че трябва да се работи върху диалога между континента, между икономическите региони, като диалогът не трябва да престава. Предполагам, че момента е силно протекционистки и за да се намали напрежението и през огнения кръг да се отвори процеп, който да позволи взаимно ангажиране като САЩ например.
ИК: Как мислиш, че Байдън ще успее да повлияе върху международните проблеми? Как новата администрация ще се справи с предизвикателствата?
Ще бъде интересно, защото наблюдавахме няколко силни президента до този момент. Любопитен ще бъде различният подход към международните отношения и новият международен профил, който ще бъде изграден. Главният проблем за Америка както и за останалия Свят в момента е че всеки е вглъбен във вътрешните си проблеми, като КОВИД, здравна система, социална система. А още повече в Америка момента има вътрешни проблеми, като екстремното време в Тексас. Повдигайки въпроса, какво трябва да бъде едно много развито общество? Защото аз чувам за хора, които са без вода и електричество вече четири дни при замръзващите температури. Може би в части на Европа това се е случвало, но за Тексас е крайно нетипично. Също така имаме драматични промени в температурите като цяло, една седмица може да е -10, следващата +20, което са масивни пунктуации в температурата. Така че като цяло отговорът ми ще бъде, че в краткосрочен план президентът Байдън има вътрешни проблеми, които да реши, но съм сигурен, че той и иска да се утвърди като медиатор на международната сцена. Както и трябва да се разграничи от предишния президент, който беше привърженик на принципа „Америка на първо място“ и също така малко агресивен. По принцип ние всички очакваме нашите политици да поставят националните интереси на първо място, но има едно „но“ не когато причиняваме вреда на други. Не може да дърпаме други пазари надолу, за да излезем ние на първо място. Надявам се да бъде по-колаборативен в международните отношения.
ИК: Да, определено реториката „ние на първо място“ е проблем, защото други страни също започват да я използват и декларират, че техните закони са над международните, това което правим ние си е наша работа, дори и когато говорим за екология и глобално затопляне.
Това е нещо, което видяхме и с преговорите ни за Брекзит и е доста интересно, защото моето мнение за Брекзит е основно базирано на английските медии и „въздействието върху Англия“, „въздействието върху Великобритания“… Затова е много важно да се разговаря и с други икономики в Европа, като България например, който биха искали да продължат с отношенията си с Англия. Да имам съмнение, че някои от реториките, които се използваха че „Брекзит ще навреди на законите свързани с екология и работна ръка, пазарите“ по принцип създадоха усещането, че имаме доста високо ниво, но големият дебат миналата година, бе свързан с преговорите със САЩ, когато в публичното мнение назря съмнението, че може би сме изтеглили късата клечка. И реториката вече беше насочена към доста по-прозаични неща, като как ще работи веригата на снабдяване, храната, какви ще бъдат цените. Така че платформата „моята страна на първо място“ служи на популисти и екстремисти, които не могат да кажат буквално „нашата печалба ще е за ваша сметка“. Аз смятам че едно доста по-добро място би било, в което ние се опитваме, когато растем да помагаме и на другите да растат с нас.
ИК: Като заговорихме за Брекзит в България имаше доста драматизация около темата. Така че, моля те, обясни ми точно, какво се случи? Защото според мен няма голяма промяна в търговията, във финансовия сектор, дори и в пазара на труда. Аз имам бизнес в Лондон и той се справя доста добре.
На първо място смятам, че повечето негативни въздействия бяха елиминирани от ефекта на Ковид кризата, която занижи нашите очаквания. Смятам че там, където проблемите ще се появят ще е в движението на стоки и услуги. Работя с една английска компания, която оперира и във Финландия, занимава се с анализиране на информация. Нейните проблеми са свързани с все още недефинираните регулации относно движението на информацията между САЩ, Великобритания и ЕС, както и с работните визи за персонала си. Както също така смятам, че огромна част от проблемите си ги създаваме сами. Хората говорят, че ще има забавяне, нещата ще се оскъпят, ще има нови такси и тарифи и се създава такова усещане у хората, което пък, от друга страна, се използва от едни други хора, спекулиращи със ситуацията, за да извлекат ползи. Но в крайна сметка, важното от края на миналата година е че търговията между ЕС и Великобритания продължава без тарифи, без граници, свободна и достатъчно отворена. Което поражда въпроса „Защо изобщо трябваше да излизаме?“ като създадохме толкова много писане и странни, сложни полу отношения и аз нямам отговор на това. Смятам че има още много въпроси, които ще излязат на повърхността, както и възможности.
ИК: А какво ще кажеш за бранда „Глобална Великобритания“ и за визията „Сингапур на Темза“?
Малко съм скептичен. До този момент имахме търговия с доста близки до нас съседи и чисто географски преориентирането към далечни пазари ми се вижда малко трудно. Както и политическите силно центристки конюктури в този регион. Въпреки че КОВИД направи Света едно доста по-малко място. Дори и в начина, по който комуникираме днес в общуването и разговорите с партньорите ни е практически елиминирано физическото присъствие и всичко се случва онлайн.
ИК: Интересно ми е какво ти мнението за ролята на България в новата международна – търговска реалност?
Първоначално, навярно ще има проблеми с транспорта, но пак бих казал, че предстои един нов дигитален начин на правене на бизнес. Например през март ни предстои събитие в Лондон за презентиране на български вина, което ще бъде виртуално. А възможностите ще дойдат от факта, че ние все още ще имаме нужда от хора, които да са на място и да курират процеса. Трябва да се вземе под внимание как процесът на ваксинация ще рефлектира върху движението на хора и дали ще имаме нужда от ваксинационни паспорти.
ИК: Джереми, интересно ми е, какво мислиш за целия шум, който се създава около ваксините и вируса, и който присъстваше около Брекзит? Не смяташ ли, че това е някакъв вид политическа пропаганда и оклеветяване, създаващи у хората чувството за несигурност? В България това е голям проблем със всичките тези конспиративни теории.
По принцип аз избягвам полемики с хора, които проповядват конспирации. Понякога, просто, трябва да оставим хората да вярват, в каквото си искат. Конкретно за Брекзит за мен имаше доста хора, които използвха ситуацията, за да печелят от валутен курс, от настроения. Относно това, как трябва да се борим срещу конспирациите, то във Великобритания в момента тече кампания, в която участват известни личности влияещи на общественото мнение за ползите от ваксините. Ключов момент е че от общество от активни граждани започнахме малко да се превръщаме в консуматори с правя. И все по-често повтаряме „мое право е да имам мнение“, „мое право е правя това или онова“, „мое право е да ме информират“.
ИК: За мен притеснителното е че целият този шум се използва за политическо инженерство и че България може да поеме в посока, различна от сегашната. Да погледнем например Унгария и аутократите, които управляват там.
Популизмът и екстремизмът са проблеми, както и национализмът. За хората на бизнеса това не е интересно, защото ние имаме нужда от контакти, но за медиите те създават продаваемите истории. В английския имаме една поговорка, според която, когато куче ухапе човек това не е новина, но ако човек ухапе куче това е сензация. Притеснително е, че скоро видяхме холандците да протестират против Локдауна, а те по принцип са доста умерени и миролюбиви хора.
ИК: В крайна сметка, медиите са важна част от демокрацията. Какво за теб е демокрацията?
Демокрацията варира според това, къде се намираш по света. Но за мен лично е да мога да бъда ангажиран в решенията за процесите, които се случват около мен. А по принцип е възможността да се самоопределяш, давайки същото право на другите около теб.
ИК: А за теб като американец, какво означава свобода? Какво означава типично американския израз „да бъдеш свободен човек“?
Голям въпрос, хвана ме с него… Свобода е да можеш, да мога да бъда…. да мога да бъда… да мога без да бъда ограничаван. Това е като чувството, когато си в кола и имаш достатъчно бензин в резервоара и можеш да хванеш който път искаш, за където си поискаш.
Автор: Илиян Кузманов
Comments