Френският парламент прие противоречив законопроект за имиграцията, който много неправителствени организации и левицата наричат един от най-регресивните от десетилетия насам. Законът идва в момент, когато ЕС също постигна съгласие за реформи в областта на миграцията. Новият законопроект драстично ограничава достъпа на мигрантите до гражданство, правата им на социални помощи и процедурите за събиране на семейства. Законът предвижда също така миграционни квоти и затруднява получаването на френско гражданство от децата на имигрантите. Крайно дясният лидер Льо Пен приветства новия закон за имиграцията като "идеологическа победа". Тя и останалите 87 депутати от Националното събрание гласуваха анблок за законопроекта във вторник вечерта. Гневът от изменения законопроект в лявата част на центристката партия и коалиция на Макрон се превърна в откровен бунт. От 251 депутати, подкрепящи Макрон, 59 - почти всеки четвърти - не гласуваха за закона, обилно изменен и разширен от десноцентристите.
Няколко от промените в законопроекта почти сигурно ще бъдат заличени от френския конституционен надзорник - Конституционния съвет. Макрон и неговото правителство ги приеха, знаейки, че няма да издържат, мотивирани от смесица от тактическо отчаяние и цинизъм.
Макрон се опита да балансира опасно, като се отрече от части от собствения си закон, като например клауза, според която чуждестранните студенти от страни извън ЕС ще трябва да плащат паричен депозит, преди да могат да дойдат във Франция.
Спорният законопроект за имиграцията на Еманюел Макрон предизвика бунт заради безмилостния си подход към нежеланите имигранти, но една група посетители излиза начело: Британските собственици на втори дом. Британските граждани, които притежават второ жилище във Франция, вече ще могат да останат повече от договорените 90 дни след Брекзит, съгласно изменение, което беше прието в законопроекта за имиграцията. То е в отговор на повтарящо се оплакване от страна на по-заможни емигранти, които разделят живота си между Франция и Обединеното кралство. понастоящем британските граждани могат да прекарат на континента общо само 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Макар че вече могат да кандидатстват за ad hoc дългосрочни визи за по-дълъг престой, много от тях съобщават, че са възпрепятствани от бумащината.
Според изменението новата дългосрочна виза ще се издава автоматично на британците, което е в разрез със законопроекта за затягане на имиграционните правила във Франция. Проектозаконът, който беше приет с подкрепата на консерваторите и крайната десница, включва миграционни квоти, по-строги правила за семейните визи и ограничен достъп до социални помощи за новопристигналите имигранти. Социалистическият сенатор Корин Нарасигин обаче изглеждаше по-малко впечатлен от предложението, което беше внесено от консерваторите. "Ние бързаме да спасим британските собственици на втори дом във Франция. За моите колеги от Les Républicains има добри и лоши чужденци!" - каза тя.
Първоначалният законопроект предлагаше по-лесен достъп до карти за пребиваване за хилядите "sans papiers", които работят нелегално във Франция. Миналата седмица Националното събрание реши с мнозинство от пет гласа от общо 577 да го отхвърли, без дори да проведе дебат. Отчасти от яд и отчасти от нетърпелива решимост да прокара предизборното си обещание, Макрон нареди на правителството си да договори бързи промени в доминираната от десницата комисия на двете камари на френския парламент.
Намираме ли се в преломен момент във френската политика? Управляващата партия на Еманюел Макрон е в криза, след като крайната десница подкрепи законопроект за имиграцията, който беше подсилен след парламентарен компромис. Правителството настоява, че е разполагало с гласовете и без партията на Марин льо Пен, но има повече от един начин да се прочете резултатът.
"Идеологическа победа", приветства се Льо Пен, чийто Национален сбор сега е най-голямата опозиционна партия в долната камара на френския парламент. Дали това е окончателният край на статута на парий за едно движение с минало на нацистки сътрудник?
Какво остава за президента на Франция, чийто мандат е ограничен? Следващите президентски избори ще се проведат едва през 2027 г. В страна, в която голяма част от властта е съсредоточена на върха, ще може ли наследникът на Макрон да твърди, както той го направи, че тези, които не са съгласни с него, трябва да си запушат носа, за да блокират Льо Пен?
Има и по-широк въпрос: независимо дали става въпрос за Франция, Обединеното кралство или Нидерландия, защо имиграцията е въпросът, който кара правителствата да се противопоставят? Кризата във Франция избухна в същия ден, в който ЕС постигна съгласие за най-голямата имиграционна реформа от десетилетия насам. Какъв ще бъде резултатът от гласуването на гражданите на ЕС на изборите през юни следващата година?
През 2024 г. един от най-големите комбинирани електорати в историята ще гласува за нови правителства, отбелязвайки значителна промяна в либералната демокрация след края на Студената война. През тази година ще се проведат 40 национални избори, които представляват 41% от населението на света и 42% от неговия БВП. Макар че някои избори могат да доведат до положителни резултати, очаква се Съединените щати и Европа да бъдат изправени пред значителни предизвикателства.
Структурите, създадени след Втората световна война, които са в основата на западния свят в продължение на осем десетилетия, ще бъдат застрашени, ако бившият президент на САЩ Доналд Тръмп спечели втори мандат през ноември. Европейските дипломати се опасяват от множество заплахи, включително всеобщи мита, търговски войни, уволнения на държавни служители, оттегляне на подкрепата за Украйна и подкопаване на НАТО. Руският президент Владимир Путин вижда завръщането на Тръмп като знак за добри новини, като провокациите от страна на Кремъл в балтийските държави или други граничещи с тях страни са изпитание за силата на член 5 от клаузата за взаимна отбрана на Западния алианс.
Победата на Тръмп може да отбележи и окончателното разрушаване на доверието в западните либерални демокрации. Държави като Индия, Южна Африка, Бразилия и Индонезия ще продължат да избират своите съюзи, виждайки морална равностойност в конкурентните оферти. Най-големият ефект от завръщането на Тръмп би могъл да бъде върху Европа, ускорявайки движението на алт десницата или крайната десница на целия континент. Тази тенденция обаче ще е набрала инерция, преди американците да отидат до урните.
Клиновидният въпрос, който заплашва умерените партии, е имиграцията, както стана през 2015 г., когато бившият германски канцлер Ангела Меркел допусна над 1 млн. бежанци от Близкия изток. Аргументите, разпространявани от AfD и Националния митинг на Марин Льо Пен във Франция, проникнаха в политическия мейнстрийм. Вземането на решения в Европейския съюз беше значително повлияно от министър-председателя Виктор Орбан в Унгария, особено от подкрепата му за Украйна. Очаква се към тази подкрепа да се присъединят и други, като например новозавърналият се министър-председател Роберт Фицо в Словакия и министър-председателят на Италия Джорджия Мелони, която сключи негласна сделка с Брюксел да остане лоялна по отношение на подкрепата за Украйна в замяна на това да получи картбланш във вътрешната политика на Италия. Австрия вероятно ще гласува в коалиция на крайната десница и консерваторите през септември, докато Португалия, една от малкото страни с лявоцентристка администрация, ще се присъедини към стадото на десницата и крайната десница при провеждането на предсрочни избори през март.
Най-взривоопасният момент вероятно ще настъпи през юни 2024, когато ще се проведат изборите за Европейски парламент. Най-обезпокоителният резултат от 2023 г. беше завръщането на крайно десният Геерт Вилдерс на преден план. Изборите в Нидерландия предоставят ръководство как да не се правят избори за основните политици, а консервативният Християндемократически съюз (ХДС) вече работи с тях в малките общини. Ако AfD спечели най-голям брой места на изборите за Европейски парламент през юни, динамиката ще се промени бързо и Германия ще навлезе в неизследвана територия. Очакванията към гласоподавателите в останалите държави - членки на ЕС са че ще използват възможността да изразят антипатията си към мейнстрийм политиката, като изберат също популистка алтернатива. Това може да доведе до появата на различни сили на крайната десница като един най-голям блок, който да промени цялостната динамика в Европа. Крайно десните партии, които ще ръководят правителствата, ще се почувстват окуражени да провеждат все по-радикални нативистки политики, следвайки примера на Франция.
Въпреки че действията, свързани с крайно десни групи, се увеличават в цяла Европа, този модел е особено ясно изразен във Франция. Според проучване на Интерпол от миналата година през 2021 г. са арестувани 29 лица, свързани с различни крайнодесни движения, което е 10 пъти повече от броя им в съседна Германия. Експертите твърдят, че тези групи са се окуражили след изборите миналата година, когато крайнодесният огнеборец Ерик Земур спечели 7% от първоначалния президентски вот, а Националният сбор, партията на Марин Льо Пен, спечели 89 места в Националното събрание.
Наблюдава се ускоряване на насилието, ускоряване на политическото присъствие на крайно десни избрани служители, независимо дали става въпрос за региони, департаменти или Националното събрание. Mежду 1 декември 2022 г. и средата на юни тази година обсерваторията е каталогизирала около 100 "акции" на крайната десница в цяла Франция, включително физически нападения, сплашвания и други дейности срещу избрани служители, леви групи, мигранти и други уязвими групи от населението.
"Когато разглеждаме насилствените действия, те вече не са по едно на всеки пет дни. По-скоро е по едно всеки ден", каза Томас Портес, който представлява La France Insoumise пред The Nation. През 90-те години на миналия век във Франция се наблюдава подобен ръст на насилствените нападения, които произлизат предимно от крайната десница и са насочени срещу мигранти, леви активисти и други групи, каза Камю. Това съвпадна с възхода на Националния фронт, чийто лидер Жан-Мари Льо Пен стигна до втория тур на президентските избори във Франция през 2002 г. Но от началото на 2000 г. тази крайнодясна партия се опитва да смекчи публичния си образ, като се дистанцира от крайнодесни членове като ултрадесни католически и неонацистки групи.
Същите тези групи, които навремето бяха изхвърлени от Националния фронт, от 2015 г. насам се възстановиха, яхнали глобалната вълна на популизма, казва Ерван Лекоьор, социолог от Pacte, лаборатория за социални науки към Университета Гренобъл Алп, който изучава крайната десница. "В много страни тези групи са под впечатлението, че идеите им идват на власт", каза Лекур. "Те трябва да покажат, че са силни, че имат численост и че като цяло левичарите, имигрантите, ЛГБТ общността и всички, които не харесват, трябва да се страхуват."
Крайно десни изказвания по културни въпроси навлязоха и в дискусията на управляващата партия "Ренесанс" на президента Еманюел Макрон. Страховете от "будизма", "ислямското левичарство" и "културата на отмяната" редовно се споменават не само от говорещите глави, но и от президента Макрон и неговите министри. Националистически конспиративни теории като "акселерационизма", според които предстои расова война, намират все повече слушатели във Франция. От друга страна, идеите, родени и отгледани във Франция, като например "голямата подмяна" - идеята, че цветнокожите са добре дошли в Европа и САЩ, за да претопят бялото население, се изнасят в чужбина и попадат в токшоуто на Тъкър Карлсън и в таблата за съобщения на 6 януари. Във Франция тези идеи на свой ред се прекопират в десни вестници като Valeurs Actuelles, по телевизионни канали като CNews и от консервативни политически кандидати, сред които Земур и десноцентристката кандидат-президентска надежда Валери Пекрес.
Сафия Аит Уараби, заместник-председател на SOS Racisme и студентски активист, заяви, че подобни прояви на насилие са били редовно явление и по време на неотдавнашните протести срещу пенсионната реформа. (В разгара на протестите срещу пенсионната реформа френското правителство позволи на неонацистки марш да премине през Париж.) "Това е движение(против пенсионата реформа), което е антирасистко и феминистко", каза тя. "Това беше недопустимо за фашистката крайна десница".
Освен побоищата и сплашванията, тези групи могат да бъдат и смъртоносни. От края на Втората световна война във Франция крайната десница е убила повече от 50 души - четирима само през последните 18 месеца - срещу трима от крайната левица, казва Лекур. През 2022 г. аржентински играч на ръгби беше застрелян в централния парижки квартал Сен Жермен-де-Прес от член на Групата за защита на съюза - войнстваща студентска активистка група, свързана с крайната десница. Същата година трима души бяха убити в кюрдски културен център от пенсиониран кондуктор на влак, който по-късно казал на разследващите, че "чужденците са заплаха за Франция" и че "те просто трябва да си стоят вкъщи".
Когато неправителствената организация за защита на правата на мигрантите "Утопия 56" наскоро организира окупация на изоставено училище в престижния 16-и район на Париж, те бяха посрещнати с протести от различни крайно десни групи, сред които Némésis, т.нар. феминистки колектив, известен с протестите си срещу мюсюлманите и имигрантите, и Les Natifs, клон на забранената крайнодясна група Génération Identitaire. Към тези групи, които някога бяха смятани за крайнодесни, се присъединиха Станислас Риго, председател на младежкото движение на Земур, и Филип Вардон, избран служител в Ница, представляващ партията Reconquête на Земур.
Comments