Доналд Тръмп отново на президентския пост на супер силата САЩ. Ключов момент в американската политическа история, както и несъмнено повратен момент за глобалния ред за десетилетия, а може би и столетия напред. Нестандартният му подход към политиката и уникалните му личностни характеристики ще предизвикват интензивни дебати и анализи. Но нещо важно, което често се пропуска е че неговата публична личност и политическата стратегия са своеобразна проява на концепцията за американската мечта, превръщайки личността му в изключително интересна от психологична гледна точка за разглеждане. Въпросът е, чрез избирането на толкова ярък представител на американската идентичност, като Доналд Тръмп, Америка в негово лице ще успее ли да запази своето лидерство, или ще изгуби срещу пипалата на социализма.
Управлението на Доналд Тръмп се очаква със затаен дъх във всяка точка на света. Личност, която буди дебати, голяма част от тях са базирани на противоречиви и неточни възприятия относно него, а много от са с огромна доза основание, все пак той не е милиардерът филантроп Уорън Бъфет, Бил Гейтс или класическите магнати Карнеги и Форд направили състояние, използващи го да променят света около тях за добро. Той използва своето състояние основно за лично удоволствие, за което е и критикуван. Той не е типичният Веберов християнин, не възхвалява Божията благодат като прави добро за другите по-малко благословени от него. Образът на Тръмп е по-демоничен, по-покварен и по-близък до британският икономист Джон Мейнард Кейнс, който казва че „Капитализмът е необикновената вяра, че най-отвратителните хора, поради най-отвратителните причини, по някакъв начин ще работят в полза на всички нас.“ Това е образ, за който се изписват и изричат огромни небивалици, като в много случаи му са вменявани характеристики, от които той е диаметрално различен, но все пак това е публичен образ Създаден в Америка. Затова и с Тръмп жонглира умело опозицията на американската идея, американският начин на живот, на американската глобална хегемония в сигурност, безопасност, финанси, бизнес и иновации, но и който се използва умело от шайка световни диктатори и гравитиращите около тях радикали, за да могат да оправдават чрез неговите слабости своята уродлива същност. Факт е че образът на Доналд Тръмп в очите на много американци може да изглежда консервативен, но според техните американските бизнес стандарти. През очите на американците до голяма степен той е религиозен, защото има отношение и ги подкрепя в тяхната представа за Християнство. Но през призмата на радикална и социалистическа Европа и традиционния Изток, Тръмп би трябвало да изглежда като един изключително либерален, американски богаташ и егоистичен плейбой, съчетал в себе си всичко срещу, което те се борят през последните столетия. Така че всяка симпатия от тяхна страна ги прави още по-подозрителни. Факт е че на този образ, опонентите му ще му пришиват токсични привърженици и „уж“ приятелско настроени диктатори, но това ще бъде индиректна атака срещу Американската Мечта и Надежда, който този образ, далеч от идеализма представлява. Затова, нека се опитаме да разберем това, което е същността на образа Доналд Тръмп, и на това към което не само погледите, но и многобройните атаки ще бъдат отправени през следващите няколко години.
Неолибералната Рамка
В контраст на всички национално ориентирани лидери, вперили поглед с надежда към Тръмп, той е всичко но не и човек който стои зад политики целящи САЩ да се затвори в черупката си. Президентството на Тръмп е отражение на по-широката неолиберална рамка, която оформя американската политика и икономика от десетилетия. Неолиберализмът, който се застъпва за капитализъм на свободния пазар, дерегулация и намаляване на ролята на държавата в икономическите дела, е дълбоко вкоренен в политическата психика на нацията. Така че президентството на Тръмп представлява кулминацията на тези тенденции, като извежда на преден план както обещанията, така и опасностите на тази икономическа философия.
Корените на неолиберализма на Тръмп могат да бъдат проследени до средата на ХХ в., като семената на неолиберализма придобиват известност през 70-те и 80-те години на ХХ в. под ръководството на икономисти като Милтън Фридман и политически лидери като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Основните постулати на неолиберализма включват дерегулация на пазарите, приватизация на обществените услуги, намаляване на държавните разходи, наблягане на индивидуалната отговорност и насърчаване на свободната търговия. Президентството на Тръмп е белязано от реторика на разрушението и промяната, като обещава да разклати установения ред във Вашингтон. Този наратив за разрухата служи за по-нататъшното утвърждаване на неолибералните политики, като ги представя като радикални решения на проблемите на страната.
Макар и облечен в езика на популизма и икономическия национализъм, не трябва да има никаква илюзия, икономическите политики на Тръмп - от данъчната реформа до дерегулацията - приличат на неолиберален списък с желания. Законът за намаляване на данъците и създаване на работни места от 2017 г. се явява едно от най-значимите законодателни постижения на президентството на Тръмп, въплътил основните неолиберални принципи: значително намаляване на корпоративните данъчни ставки, по-ниски индивидуални данъчни ставки, опростяване на данъчния кодекс и стимули за бизнес инвестиции. Критиците твърдят, че ползите са силно изкривени в полза на корпорациите и богатите физически лица, което е задълбочило неравенството в доходите. Търговската политика на Тръмп представлява интересен пример за еволюцията на неолиберализма, като подходът на Тръмп „Америка на първо място“ внася националистически елемент на заблудата в търговските преговори. Търговската политика на администрацията се характеризира с предоговаряне на търговски сделки като НАФТА, налагане на мита и оттегляне от многостранни търговски споразумения като Транстихоокеанското партньорство. Въпреки че тези действия може да изглеждат в противоречие с неолибералната ортодоксалност, те могат да се разглеждат като адаптиране на неолибералните принципи към променящия се глобален пейзаж или просто борба с преградите пред неолибералните представи за свободен глобален бизнес. Но принципите са повече от ясни; дерегулиране на пазарите, приватизация на обществените услуги, намаляване на държавните разходи, акцентиране върху индивидуалната отговорност, насърчаване на свободната търговия. Тези принципи формират американската икономическа политика от десетилетия, като надхвърлят партийните граници и се вкореняват дълбоко в политическата психика на нацията. Издигането на Тръмп на президентския пост може да се разглежда като логичен завършек на тази дългогодишна тенденция, макар и с популистка обвивка, която прикрива неолибералната ѝ същност.
Законът за намаляване на данъците и работните места е неолиберален крайъгълен камък. Значително намаляване на корпоративните данъчни ставки, по-ниски индивидуални данъчни ставки, особено за хората с високи доходи, опростяване на данъчния кодекс, това са евангелия в неолибералната библия. Това са стимулите за бизнеса да инвестира и расте. Фокусът на администрацията на Тръмп върху дерегулацията, намаляването на данъците за корпорациите и хората с високи доходи и опитите за приватизация на различни държавни функции са резултат от този бизнес ориентиран мироглед. Тези политики, макар и представяни като популистки мерки за „пресушаване на блатото“ и овластяване на работническата класа, всъщност представляват продължение и засилване на неолибералната икономическа ортодоксалност.
Подходът на администрацията на Тръмп към здравеопазването, образованието и имиграцията е пример за неолибералното предпочитание към пазарните решения на социалните въпроси. Ключовите аспекти на този подход включват отмяна и замяна на Закона за достъпното здравеопазване, насърчаване на краткосрочни здравни планове с ограничен срок на действие и наблягане на прозрачността на цените в здравеопазването. Тези политики отразяват неолибералната визия за здравеопазването като стока, която трябва да се регулира от пазарните сили, а не като обществено благо, което трябва да се предоставя от държавата. В областта на образованието администрацията на Тръмп провежда политики, които наблягат на избора на училище и приватизацията - основни постулати на неолибералната образователна реформа. Тези политики отразяват неолибералната вяра в превъзходството на пазарните механизми при предоставянето на образователни услуги и идеята, че образованието трябва да бъде съобразено с нуждите на пазара на труда. Твърдолинейната позиция на Тръмп по отношение на имиграцията също отразява неолибералните принципи, когато се разглеждат през икономическа гледна точка. В имиграционната политика на администрацията приоритет са имиграционните системи, основани на заслуги, намаляването на нискоквалифицираната имиграция и икономическото въздействие на имиграцията.
Логично продължение на неолибералните принципи е подходът на Тръмп към управлението, който често отразява този на корпоративен главен изпълнителен директор, а не на демократичен лидер, давайки приоритет на ефективността и резултатите пред демократичните процеси и проверките и балансите. Усилията на администрацията на Тръмп да отслаби или неутрализира регулаторните органи могат да се разглеждат като продължение на неолибералната антипатия към държавното регулиране и въобще към преградите пред глобалният бизнес. Основните примери включват оттеглянето от Парижкото споразумение за климата, критиките към Световната здравна организация и скептицизма към ООН и други многостранни органи. В цялата външна политика на Тръмп икономическите съображения често вземат превес над традиционните дипломатически или стратегически проблеми. Като гледаме отвъд президентството на Тръмп, е ясно, че неговото въздействие върху траекторията на неолиберализма ще бъде значително и дълготрайно. Когато разсъждаваме върху президентството на Тръмп през призмата на неолиберализма, става ясно, че неговият мандат представлява както продължение, така и еволюция на неолибералните принципи. Макар често да са представяни като радикално скъсване с миналото, политиките и стилът на управление на Тръмп в много отношения представляват логичен завършек на десетилетия неолиберална мисъл и политика, а неговото президентство може да се разглежда като апотеоз на неолиберализма, за добро или за лошо.
Важността на Психологическия Портрет
Психологическият портрет на големите лидери е от ключово значение, дори и за най- малките играчи на геополитическата дъска. Оценката на личностните им черти, като откритост, съвестност и екстравертност, може да разкрие моделите им на поведение и лидерския им стил. Проучването на когнитивния им стил - дали са аналитични или интуитивни, дали предпочитат логиката или емоциите - осветлява начина, по който обработват информацията и вземат решения. Разбирането на техните основни ценности, потребности и цели, независимо дали се ръководят от власт, постижения или принадлежност, може да помогне да се предвидят техните действия и приоритети. Също толкова важно е да се оцени тяхната емоционална интелигентност, включително самоосъзнаване, емпатия и способност за управление на емоциите, което оказва значително влияние върху комуникацията, разрешаването на конфликти и вземането на решения.
Освен личността, техните светоглед и убеждения предлагат допълнителна информация. Анализът на идеологическите им пристрастия - консервативни, либерални или някъде по средата - хвърля светлина върху политическите им предпочитания и подхода към управлението. Моралната им рамка, включваща етичните им принципи и възгледите им за справедливост и правосъдие, може да повлияе на вземането на решения и упражняването на властта. Освен това техният мироглед и нагласи - оптимистични или песимистични, вярващи в прогреса или в божествената воля - могат да оформят техния поглед към бъдещето и подход към предизвикателствата. Натрупаният опит също играе решаваща роля. Ранният житейски опит, семейната динамика и значимите събития, включително травми, предизвикателства и ролеви модели, могат да оставят трайно въздействие върху тяхната личност и лидерски стил. Образованието и кариерната им траектория дават представа за интелектуалното им развитие, уменията и областите на компетентност, а важни житейски събития, като лични загуби или успехи, могат да оформят възгледите им и да повлияят на вземането на решения. Не може да се пренебрегва психическото и физическото благополучие. Оценката на техниките за справяне със стреса, потенциалните психични състояния и физическото здраве дава пълна картина. Проучването на техния стил на вземане на решения, стил на общуване и междуличностни умения допълнително разкрива техния лидерски подход. Като се комбинират тези елементи с анализ на мрежата им за подкрепа и по-широкия контекст, се очертава цялостен психологически портрет, който предлага ценна информация за техните мотивации, силни и слаби страни и потенциалното им въздействие върху нацията и света. И накрая, всички тези фактори, когато говорим за лидер на една супер сила, трябва да бъдат пречупени през основните легенди, формирали конкретната империя. В случаят със САЩ, в основата е Американската Мечта, която дава основата на отговора, кой е Доналд Тръмп.
Каква е същността на Американската Мечта
Американската мечта е понятие, дълбоко вкоренено в психиката не само на американската нация, но и на милиони хора по света вперили поглед с надежда към „обетованата земя на свободата“. Това е формиращ мит, който рисува картина на неограничени възможности, в която хората могат да постигнат просперитет и възходяща мобилност благодарение на своята твърдост и решителност. Тази примамлива визия, блян се основава на стълбовете на самостоятелността, иновациите и непоколебимата вяра в собствения потенциал. Това е разказ, който подхранва амбициите и кара безброй хора да преследват стремежите си, оформяйки самата тъкан на американската идентичност. В основата на тази мечта стои самостоятелният човек - човек, който поема отговорност за съдбата си, разчитайки на собствените си умения и изобретателност, за да преодолее препятствията и да постигне успех. Този архетип, често свързван със суровия индивидуализъм и предприемаческия дух, въплъщава американската вяра в силата на индивида да определя собственото си бъдеще. Този дух е особено видим в сферата на бизнеса, където поемащите рискове и новаторите са възхвалявани за смелостта им да предприемат самостоятелни действия, да създават предприятия и да допринасят за икономическата жизненост на страната. Това е мит, в пълно противоречие на източните представи за демокрация, където индивида избира елит на когото да делегира съдбата си и които елит да дефинира рамките на неговата свобода и действия. В американската демокрация, на всеки е гарантирана свободата сам да определя и моделира своята орисия.
Американската мечта възхвалява издръжливостта и способността да се възстановяваш след изпитания. Както Тръмп го прави след провала преди четири години и всичко, през което бе подложен да премине, той успя, съхрани себе си, семейството и бизнеса си, като увеличи хората, които вярват в него и накрая е победител. Концепцията признава, че пътят към успеха рядко е праволинеен и често е белязан от неуспехи и провали. В този контекст истинското мерило за индивида не се крие в способността му да избягва провалите, а в способността му да се учи от тях, да се адаптира и да се издигне отново. Тази издръжливост се олицетворява от предприемача, който е изправен пред фалит, но отказва да бъде победен, като използва вътрешната си сила и решителност, за да се възстанови и да успее отново.
Историята на Тръмп се разказва от гледната точка на имигранти, той от Германия, съпругата му от Източна Европа, в семейството си има ортодоксални евреи… истинско американско семейство. Това е американската мечта, която отдавна служи като лъч на надежда за имигрантите, търсещи по-добър живот. Тя обещава земя на възможностите, където хората, независимо от произхода си, могат да постигнат успех чрез упорит труд и постоянство. Имигрантите изиграят жизненоважна роля в оформянето на американската история, като допринасят със своите уникални умения, перспективи и предприемачески дух за обогатяване на културния и икономическия пейзаж на страната. Техните истории за преодоляване на трудности и постигане на успех са мощно доказателство за непреходния чар на американската мечта.
Американският Контекст
Доналд Тръмп е консерватор, но само в американският контекст. Неговата личност, през призмата на източният традиционализъм ще бъде ултра либерална, свободолюбива персона, която е минала през многобройни връзки, търсеща личното си щастие. Той в очите на голяма част от неамериканците и на моралистите социалисти е въплъщение не на консерватизма, а на най-омразния либерален образ, на чистия класически капиталист, който си купува всичко, което му се прииска, образа на плейбоя с пари, който може да има, която жена си пожелае. Плейбоите са фигури, често възприемани като противоречиви, въплъщават силно чувство за индивидуализъм и свобода - черти, дълбоко вкоренени в американската психика, но не и в европейската или източната. Те са самоуверени и не се страхуват да се противопоставят на обществените норми в стремежа си към лична реализация. Този независим дух резонира с американския идеал за самоопределение и свободата да се върви по собствен път.
Ако има нещо, което рисува изключително точно този образ това е поемата „Ако“ на Киплинг. Въплъщава основните принципи на самостоятелност, устойчивост и непоколебима увереност пред лицето на изпитанията. Стихотворението защитава индивида, който може да се ориентира в сложните житейски ситуации със спокойствие, запазвайки своята почтеност и преследвайки целите си въпреки неуспехите и изкушенията. Това резонира с архетипа на плейбоя, който често е представян като самоуверен човек, уверено чертаещ собствения си път, необезпокояван от обществените очаквания или неуспехите в романтичните си търсения. Киплинг подчертава важността на овладяването на емоциите, мислите и действията - черта, която е от решаващо значение както за плейбоя, така и за успешния предприемач. Стихотворението насърчава стоицизма пред лицето на триумфа и катастрофата, като третира тези двама самозванци (победител и губещ) по един и същи начин. Това резонира с възхвалата на американската мечта за поемащите риск, хазартните играчи, които могат да се възстановят след провал, да се учат от грешките си и упорито да преследват целите си. Поемата възхвалява индивида, който може да се ангажира пълноценно със света, да общува с хора от всички сфери на живота, като същевременно запазва собствените си ценности и самочувствие. Това резонира със способността на плейбоя да се ориентира в различни социални кръгове, да изгражда връзки и да влияе на другите, като същевременно остава верен на собствените си желания и амбиции. Акцентът в стихотворението върху балансирането на скромността и вярата в себе си отразява идеала на американската мечта за самостоятелно създадена личност, която може да постигне велики неща, като същевременно остава здраво стъпила на земята и свързана с корените си. „Ако“ улавя същността на самоуверения, издръжлив индивид, който въплъщава както увереността на плейбоя, така и непоколебимия стремеж към успех, често свързван с Американската мечта.
По същество, въпреки че изборът им на начин на живот може да не отговаря на традиционните представи в очите на неамериканските традиционалисти и социалисти, тези личности въплъщават ключов аспект от традиционна и консервативна Америка: непоколебимата вяра в себе си и стремежа към лично щастие. Те ни напомнят, че американската мечта не е монолитно понятие, а по-скоро празник на индивидуалната амбиция, себеизразяването и свободата да се определи собствената версия на успеха.
Безценна представа за културните ценности, стремежи и тревоги, които формират психика са Квинтесенциялните литературни произведения, като предлага изключително важна лупа, през която да се разберат мотивацията и мирогледът на индивида, особено на лидера, вписан в този културен контекст. "Великият Гетсби" е същностният американски роман, защото красноречиво отразява непоколебимата вяра на нацията във възможността за самоизява и стремеж към по-добро бъдеще, въплътена в неуморното преследване на мечтите на Гетсби. Шедьовърът на Фицджералд въплъщава духа на амбиция и устойчивост. „Великият Гетсби“ служи като напомняне, че американският дух се определя от трайната надежда и отказа да се откажеш от преследването на стремежите си, независимо колко недостижими изглеждат те. Това го прави безценен инструмент за разбиране на психологията на американския лидер, тъй като дава представа за дълбоко вкоренените културни вярвания и мотиви, които движат амбицията и успеха в американски контекст.
Защо Доналд Тръмп е важен за Американската Мечта
Възходът на Тръмп към властта представлява сложно взаимодействие на социално-икономически фактори, политическо разочарование и майсторско разгръщане на политиката на идентичността, в контекста на едно доста провокативно управление, загубени избори и редица съдебни дела. Позиционирайки се като аутсайдер и жертва на политическия естаблишмънт, Тръмп се докосва до жилото на недоволството сред части от американското население, които се чувстват маргинализирани и загубили своите мечти. Привлекателността на Тръмп е от неговия бизнес опит до стила му на общуване и как тези елементи намират отклик сред значителна част от американския електорат. Но е важно да се разбере не само обществения контекст, който улесни възхода му, но и психологическите основи на базата му за подкрепа сред американския политически дискурс.
Концепцията за американската мечта е крайъгълен камък на националната идентичност на САЩ от поколения насам. Традиционно тя включваше убеждението, че чрез упорит труд и решителност всеки човек може да постигне просперитет и успех. Въпреки това интерпретацията и реализацията на този идеал са еволюирали с течение на времето, повлияни от икономическите реалности и променящата се социална динамика. Американската мечта като концепция може да се проследи до началото на XX век, като придобива популярност в периоди на икономически растеж и оптимизъм. Тя олицетворява стремежите на имигрантите и американците от работническата класа, които се искат да подобрят съдбата си чрез постоянство и изобретателност. Този разказ за възходяща мобилност се е вкоренил дълбоко в националната психика, като формира политики и културни нагласи.
През последните десетилетия обаче постижимостта на американската мечта е поставена под въпрос. Икономическото неравенство, стагнацията на заплатите и аутсорсингът на производствени работни места карат мнозина да усетят, че обещанието за просперитет се изплъзва. Това чувство на разочарование създава благоприятна почва за политически движения, които оспорват статуквото и обещават връщане към митологизираното минало на американското величие, на което стъпи образът на Доналд Тръмп.
Личната легенда и публичната личност на Доналд Тръмп предлагат нова интерпретация на американската мечта, която резонира с много хора, които се чувстват изоставени от традиционните дефиниции за успех. Неговият опит в сферата на недвижимите имоти и телевизионното риалити представя образ на богатство и слава, който, макар и далеч от опита на средния американец, въплъщава определен стремеж към успех, необременен от традиционните ограничения. Тази легенда, граничеща с образи от популярната култура, след възраждането му след провала и многобройните атаки и втория му успех, спокойно може да се нарече Феноменът Тръмп. Появата на Доналд Тръмп като политическа сила представлява значително отклонение от установените норми в американската политика. Подходът на Тръмп към политиката от самото начало противоречи на общоприетите схващания. Неговият хаплив стил на общуване, използването на социалните медии и готовността му да се впуска в лични нападки срещу опонентите са в ярък контраст с традиционното политическо поведение. Това отклонение от нормите първоначално е възприето като проблем от много политически анализатори, но в крайна сметка се оказа ключов фактор за неговата привлекателност от страна на избирателите, които търсят алтернатива на възприеманата неефективност на политиците от естаблишмънта.
Централно място в политическата идентичност на Тръмп заема ролята му на аутсайдер спрямо вашингтонския естаблишмънт. Въпреки богатството и връзките си, Тръмп успешно се представя като глас на онеправданите, обещавайки да „пресуши блатото“ от кариерни политици и специални интереси. Този наратив се докосва до дълбоко вкорененото разочарование от политическите елити и желанието за трансформираща промяна в управлението. Но той е и надежда, че бизнесът е важен, че чрез бизнес и денонощен труд, можеш да постигнеш всичко. Той е важен за да демонстрира, че Америка е страна на мечти и амбиции, а не на бюрокрация и конформизъм. Образ нужен да върне обратно вярата в хората, че те могат да бъдат съакционери на държавата, да притежават своят дял от обществото, а не да мечтаят да бъдат служители на заплата.
Доналд Тръмп – Семейство, Бизнес, Свобода
Доналд Тръмп е изключително сложна личност с многостранен личен живот, бизнес и политическа кариера. Образа му често се описва като смел, амбициозен, извънредно общителен и освободен от каквито и да е социални ограничения, но в семеен план, той определено не е пуритан. Женен е три пъти и има пет деца. Връзките и личният му живот често са в центъра на общественото внимание, с различни спорове и медийни публикации, а заради разкрепостеният си личен живот е подложен на огромни морални критики от левия политически спектър. Първата му съпруга, Ивана Тръмп, е модел и ски инструкторка от Чехословакия, която се омъжва за него през 1977 г. Двамата имат три деца заедно. През 1993 г. Тръмп се жени за актрисата и модел Марла Мейпълс и им се ражда дъщеря Тифани, преди да се разведат през 1999 г. Настоящата му съпруга, Мелания Тръмп, е бивш модел от Словения. През 1995 г. Тръмп се забърква за кратко с родения в Нова Зеландия модел Кайли Бакс, но по-късно връзката им прераства в ценно приятелство. През 1997 г. Тръмп проявява романтичен интерес към модела Алисън Джанини, но и тази връзка е кратка. Съобщава се, че носителката на награда „Еми“ Кандис Берген се е срещала с Тръмп в началото на 60-те години. Тръмп е има дълга връзка с модела Кара Йънг от 2001 до 2003 г. Той се среща и със светската дама и модел Джаки Сийгъл, преди да се ожени за съпруга ѝ милиардера Дейвид Сийгъл през 2000 г. Тръмп се предполага, че се е срещал с бившата тенисистка № 3 в света Габриела Сабатини през 1989 г., въпреки че по това време е бил сгоден за Марла Мейпълс. Като това е само малки фрагменти от живота на един от най- ярките американски плейбои.
Като цяло съвременният плейбой, често представян като харизматична и самоуверена личност, се характеризира с черти, които се срещат при лица, които получават високи резултати при оценките на екстраверсията и общителността, като например индикатора за типа на Майерс-Бригс (MBTI). Тези черти включват високи нива на екстраверсия, изключителни социални умения, отвореност към опита, асертивност, пробивност и емоционална устойчивост. Екстраверсията е ключова характеристика на плейбоите, тъй като те са общителни, напористи и обичат да са център на внимание. Те са известни и с изключителните си социални умения и способността си да се свързват с хората без усилие. Откритостта към опита отразява желанието им да изследват различни взаимоотношения, да се занимават с различни дейности и да излизат извън зоната си на комфорт. Тези определящи характеристики им позволяват да преследват желанията си и да изразяват нуждите си без колебание. Емоционалната устойчивост е друг важен аспект, тъй като типажите със свободно разбиране за любов и връзки могат да се ориентират в сложността на множество връзки и да се справят с отхвърлянето без значителен стрес. Макар че личността на плейбоя може да се свързва с положителни черти като харизма и социална сръчност, тя е обект и на социална критика, базирана на обществен морал и консервативни стереотипи. Като критиката е свързана с повърхностност, обективизъм и липса на ангажираност. Разбирането на психологическия профил на този тип личност дава различна перспектива за неговата сложност и потенциални възможности на личността.
По отношение на бизнеса Тръмп е известен със своя агресивен и амбициозен подход. Преди да влезе в политиката, той изгражда империя за недвижими имоти и се превръща в значима фигура в света на бизнеса. През 1971 г. той поема компанията за недвижими имоти на баща си, Trump Management, и я разширява в глобална империя за недвижими имоти и хотелиерство. Емблематичният проект Trump Tower е символ на неговия успех. Телевизионното риалити шоу на Тръмп, „Стажантът“, се излъчва в продължение на 14 сезона, като повишава обществения му престиж и неговата марка. Тръмп е разработил множество голф игрища и курорти по света, включително Trump National Doral във Флорида и Trump Turnberry в Шотландия. Тръмп е лицензирал името си за различни продукти и услуги, включително хотели, дрехи и дори университет. Собственик е на няколко конкурса за красота, включително на конкурсите „Мис Вселена“ и „Мис САЩ“ от 1996 до 2015 г. Тръмп е чест гост в телевизионни предавания и публикува няколко книги, което допълнително засилва неговата марка. Участва в многобройни престижни сделки с недвижими имоти, включително закупуването и обновяването на знакови сгради в Манхатън. Бизнес успехите на Тръмп подготвят почвата за политическата му кариера, чиято кулминация е избирането му за 45-ия президент на САЩ.
Бизнес кариерата на Тръмп е прекъсната от няколко фалита, включително на Trump Taj Mahal (1990 г.), Trump Plaza Hotel and Casino (1992 г.), Trump Hotels and Casino Resorts (2004 г.), Trump Entertainment Resorts (2009 г.) и Trump University (2010 г.). Въпреки тези предизвикателства Тръмп многократно успява да възстанови бизнес империята си, което показва неговата устойчивост и решителност.
Психологическият профил на личността на „американската мечта“, особено по отношение на бизнес проницателността, разкрива уникална комбинация от черти, които стимулират предприемаческия успех. Тези личности въплъщават духа на новаторството и самоопределението, като притежават уникална комбинация от характеристики, които подхранват тяхната амбиция и устойчивост пред предизвикателствата. Голямата упоритост е определяща характеристика на успешните предприемачи, тъй като те притежават непоколебима решимост да постигнат целите си, дори пред лицето на неуспехите и препятствията. Тази упоритост, често съчетана с висока толерантност към разочарованията, им позволява да преодоляват предизвикателствата и да поддържат фокуса върху дългосрочната си визия. Предприемачите по своята същност са самонасочващи се, водени от вътрешен фокус на контрол и силно чувство за автономност. Те се чувстват комфортно да поемат инициатива, да поставят собствени цели и да определят собствения си курс. Нуждата от постижения е мощен мотиватор за предприемачите, който ги кара да преследват начинанията си със страст и отдаденост. По своята същност предприемачите са склонни да поемат рискове, да се чувстват комфортно с несигурността и двусмислието, да излизат извън зоната си на комфорт, да поемат пресметнати рискове и да се възползват от възможности, от които другите биха се уплашили. Успешните предприемачи имат ясна визия за своя бизнес и творчески подход за реализирането ѝ. Те са способни да идентифицират възможности, да разработват иновативни решения и да се адаптират към променящата се динамика на пазара, като изпреварват тенденциите и изграждат успешен бизнес. Бизнес аспектите и характеристиките на успешните предприемачи включват силно лидерство, стратегическо мислене, финансова грамотност, продажби и маркетинг, както и адаптивност и устойчивост. Тези черти допринасят за успеха на предприемачите в динамичния бизнес свят, като им позволяват да се ориентират в сложността на света на бизнеса и да вземат информирани решения.
Доналд Тръмп е въплъщение на класическото разбиране за либерализъм, като свобода впрегната в лична реализация и постигане на индивидуално щастие. Той често се представя като човек, който живее живота си според собствените си условия, което резонира с идеята за индивидуалната свобода. Що се отнася до личните му възгледи, Тръмп е описван като сложна и многостранна личност, смесица от консервативни и либерални позиции, отразяваща класическата американска идентичност. Тази нюансирана перспектива му позволява да се ориентира в разнообразния социален и политически пейзаж, като се опира на различни идеологии, за да информира своите решения и действия
Тръмп през призмата на тези, които го подкрепят
Подкрепата на Доналд Тръмп сред евангелистите в Съединените Щати е толкова силна, колкото никога досега. Много от тениските и шапките, които се носеха и продаваха на митинги, прокламират религиозни лозунги като „Исус е моят спасител, Тръмп е моят президент“, „Бог, оръжия и Тръмп“ и „Направете Америка отново божествена“, с изображение на светещ Исус, положил подкрепящите си ръце върху раменете на Тръмп. Интересно е че според социологическо изследване на Pew сред привържениците на му, повечето негови симпатизанти не смятат, че той самият е особено религиозен, но за повечето от тях е важно че той се застъпва за хората с религиозни убеждения като техните. Само 8% от хората, които имат положително мнение за Тръмп, смятат, че той е много религиозен, докато 51% смятат, че е донякъде религиозен, а 38% казват, че не е твърде или изобщо не е религиозен. Но 51% от хората с положително мнение за Тръмп смятат, че той се застъпва за хората с религиозни убеждения като техните, включително 24%, които смятат, че той прави това в голяма степен, и 27%, които казват, че го прави съвсем малко. Сред белите евангелски протестанти с благоприятно мнение за Тръмп само 9% го смятат за много религиозен. Но приблизително две трети смятат, че той прави много (32%) или доста (35%), за да се застъпи за хората с религиозни убеждения като техните.
Профилирането е анализ на мрежата за подкрепа около дадено лице, за да се разберат неговите мотиви, влияние и потенциални уязвимости. Това включва разбиране на утвърждаването и укрепването на убежденията и поведението, социалното доказване и конформизма, динамиката на властта, доверието, обхвата и въздействието, ехото и груповото мислене, уязвимостта и потенциала за промяна, както и възможностите за намеса. Утвърждаването и подсилването на поддръжниците може да разкрие скрити мотивации или скрити планове, докато доверието и надеждността могат да повлияят на начина, по който другите възприемат индивида. Размерът и съставът на мрежата за подкрепа може да покаже обхвата и потенциалното влияние на индивида. Ехо камерите или груповото мислене могат да доведат до пристрастно вземане на решения и изкривено възприемане на реалността. Чрез разглеждане на мрежата за подкрепа наред с убежденията и противопоставянията на индивида може да се постигне по-цялостно разбиране на неговия психологически профил, мотивация, уязвимост и потенциал за растеж и промяна. Този холистичен подход обогатява процеса на профилиране и осигурява ценни прозрения за сложното взаимодействие между индивидуалната психология и социалната динамика.
Западните и Източни Християни
Много от тези, които са вперили очи в Тръмп в Източна Европа и Русия, по незнайни пътища намират някакви обединителни линии по основа на Християнството. Но в действителност Американските евангелисти и например последователите на руското православие, макар и да се определят като християни, вървят по коренно различни пътища, които нямат никакъв шанс да се пресекат. Това различие се дължи на контрастните културни и исторически пейзажи, които те обитават. Американските евангелисти, дълбоко вкоренени в индивидуализма и стремежа към лична свобода, намират отклик в акцента на американската мечта върху самостоятелността и постигането на успех чрез лични усилия. Тяхната вяра е лично пътуване, отстоявано от разделението на църквата и държавата, при което индивида има право да формира своите убеждения и практики без намесата на държавата. За разлика от тях, руското държавно православие е преплетено с историята на колективизма и авторитарното управление, като се набляга на послушанието към властта и съобразяването с традициите. Това се отразява в тясната връзка между Църквата и държавата, където вярата служи като инструмент за насърчаване на националното единство и укрепване на съществуващата властова структура. Това де факто е и в основата на публичната личност на постигналият всичко чрез бизнес Доналд Тръмп, и образа на окъпаният в привилегии получени от държавната власт Владимир Путин например.
Теологичните различия допълнително засилват това разделение. Американските евангелисти, са много далече от храмовете със златни минарета и позлатени икони. В своите спартанско издържани зали, те смятат Библията за върховен авторитет, като насърчават индивидуалното тълкуване и личната връзка с Бога. Те вярват в спасението чрез вяра в Исус Христос, което често е придружено от личното, интимно преживяване. Този акцент върху индивидуалното действие и личния опит рязко контрастира с акцента на новото руско държавно православие върху традицията, учението на църковните отци и ръководството на църковната йерархия. Техният фокус е върху теозиса - процес на духовно преобразяване и единение с Бога през целия живот чрез участие в тайнствата и живота на Църквата. Което, де факто, е своеобразно продължение на съветският социализъм и колективизъм, които пък бе естествено продължение на царската руска църква.
Този контраст се разпростира и върху подхода им към социалната отговорност. Формираща обществените представи за социалната справедливост и ролята на индивида и държавата. Американските евангелисти, упълномощени от вярата си в индивидуалното действие, активно участват в благотворителни дейности и инициативи за социална справедливост. Те възприемат помагането на другите като морален императив на всеки индивид по отделно, като начин да демонстрират вярата си и да живеят според учението на Исус. Да демонстрират вярата си със своите лични действия, всеки ден и спрямо всеки човек в обществото. Този децентрализиран подход, подхранван от индивидуалната инициатива и разнообразната мрежа от религиозни организации, позволява динамичен отговор на социалните нужди. Обратно, руската и византийската ортодоксия засилват ролята на държавата като основен доставчик на социални помощи, като насърчава централизиран и низходящ подход към решаването на социалните проблеми. Това де факто е традиционният вкоренен ограничител на индивидуалната инициатива, създаващ зависимост от суверен или правителството. Като потенциално задушава идеите за бизнес, лични иновациите и гражданската активност, за сметка на тоталната държава длъжна да се грижи и разпределя блага и социални грижи.
В крайна сметка различията между тези две проявления на християнството подчертават дълбокото въздействие на културния и политическия контекст върху религиозните вярвания и практики. Както и са интересен момент за изследване в контекста на така наречените нови европейски консерватори, които виждат в очите на Тръмп съмишленик, залагайки наивно на това, че той е подкрепян от американските християни. Със същата наивност, те могат да вярват, че всички в Африка споделят еднакви възгледи заради сходната пигментация на кожата си или че азиатците са привърженици на Китай, защото са в Азия. Американските евангелисти въплъщават нещо коренно различно от това което го имаме в Европа. Те, де факто, са хиляди деноминации, обвинявани за секти в Европа, преследвани и унищожавани жестоко в Средновековието, точно заради своята индивидуална интерпретация на вярата и намерили своя безопасен религиозен рай в Северна Америка. Техният индивидуалистичен дух е въплъщение на американската мечта, която им е позволила да бъдат себе си и да намират път във вярват по собствен начин, а не по ортодоксален и централизиран. А още повече е странна позицията на хора, асоцииращи се с колективистката Руската репресивна машина, която е била тотална и унищожителна към иноверците и „сектантите“, както по време на Империята, така и по време на СССР, доказваща го и днес с репресиите на Путин към различните.
Определяне на „Другия“
Когато се изгражда цялостен психологически профил, фокусирането единствено върху убежденията на индивида дава непълна картина. Разбирането на това, срещу което някой се противопоставя, е също толкова важно. Проучването на „антипрофила“ или на характеристиките и мотивите на тези, които се противопоставят на основния профил, е от решаващо значение за разбирането на контекста, идентифицирането на предизвикателствата и заплахите, усъвършенстването на основния профил и насърчаването на растежа и развитието. Чрез дефинирането на „другия“ и разкриването на социалните и културните влияния можем да придобием по-ясна представа за профилирания индивид или група. Това помага да се определят границите и да се подчертаят уникалните характеристики, като например личността на американската мечта, дефинирана в противовес на социалистическите идеали.
Разбирането на мотивите и тактиките на антагонистите ни позволява да предвидим потенциалните предизвикателства и заплахи за основния профил, което ни позволява да разработим стратегии за преодоляване на тези предизвикателства. Като противопоставяме основния профил на неговите антагонисти, можем да подчертаем силните страни и уникалните качества на изследваната личност или група, както и да разкрием потенциални слепи места или слабости. Проучването на антагонистите може също така да насърчи съпричастността и разбирането, като помогне за изграждането на мостове и намирането на обща основа в условията на различни ценности. В контекста на личността „Американска мечта“ изучаването на антагонистите може да разкрие залозите, да изостри дефиницията и да насърчи устойчивостта. Този холистичен подход обогатява процеса на психологическо профилиране и осигурява ценни прозрения за сложността на човешкото поведение и мотивация.
Чрез анализ на противоположностите и основните опоненти, на нас ни се разкриват основните мотиви. Това, срещу което човек се противопоставя, често разкрива по-дълбоки мотиви и ценности. Познаването на нечии антипатии изяснява техните граници и задължителни неща. Противопоставянето може да се дължи на скрити страхове или несигурност. Тези страхове, макар и да не са изрично изразени, са двигател на позицията му и дават представа за психологическата му структура. Разбирането на това, срещу което някой се противопоставя, помага да се предвидят потенциалните области на конфликт. Ако някой е яростен противник на определена политическа идеология, това предполага потенциални сблъсъци с хора, които имат противоположни възгледи. Това знание позволява по-добро ориентиране в междуличностните отношения и социалната динамика. Но трябва да се има в предвид и че разбирането на техните антипатии помага да се предвиди как биха могли да реагират на неприятности, но в същото време силното противопоставяне може да създаде слепи зони.
Да вземем за пример германския националсоциализъм. Така нареченият нацизъм, се противопоставя на американската мечта, като категорично отхвърля нейните основни принципи. Нацизмът презира капитализма, смятайки го за система, която експлоатира работниците и дава приоритет на индивидуалната печалба и личното удоволствие пред националното благосъстояние. По време на Третият Райх той се стремеше да я замени с икономика, контролирана от държавата, която да дава приоритет на националните интереси и самодостатъчността. Това отхвърляне на капитализма се разпростира върху демонизирането на евреите, които нацистите свързват с финансовите институции и глобалния капитализъм, обвиняват ги за икономическите проблеми и се стремяха да елиминират тяхното влияние. Освен това нацизмът се противопоставя фундаментално на глобализма и международното сътрудничество, като се застъпва за национално самоопределение и икономическа независимост. Той вижда в глобалния бизнес и корпорациите заплахи за националния суверенитет, като се стреми да ограничи влиянието им и да насърчи визията за затворено, хомогенно общество. Това влиза в пряко противоречие с възхваляваната от „Американската мечта“ индивидуална свобода и стремеж към възможности независимо от произхода. Нацизмът дава приоритет на колектива пред индивида, изисквайки конформизъм и подчинение на държавата, потискайки индивидуалното изразяване и всички несъгласни с него гласове.
Макар и победен във Втората световна война, наследството на нацизма продължава да съществува, като неговите антикапиталистически, антиглобалистки и авторитарни тенденции отекват в екстремистките движения днес. Съветският социализъм, макар и официално комунистически, възприема аспектите на нацисткия авторитаризъм и държавен контрол, потискайки индивидуалните свободи и демонизирайки капитализма. Съвременните крайно десни партии, като AfD в Германия и Националното обединение на Льо Пен във Франция, повтарят антиимигрантската, националистическата и авторитарната реторика на нацизма, отхвърляйки мултикултурализма и глобализма. Много и от крайнолевите партии възприемат антикапиталистически и антиглобалистки настроения, критикуват корпорациите и се застъпват за по-голям държавен контрол, като повтарят аспекти на нацистката идеология в отхвърлянето на свободните пазари и индивидуалната свобода.
Този траен конфликт между американската мечта и противоположните идеологии, включително наследството на нацизма, остава централно напрежение в съвременното общество. Акцентът на американската мечта върху индивидуалната свобода, свободните пазари и личната отговорност е в пряка опозиция на авторитаризма, колективизма и отхвърлянето на глобалното сътрудничество. Тази борба формира политическия дискурс и оказва влияние върху бъдещата посока на развитие както на отделните нации, така и на световната общност. Разбирането на тези противоположни идеологии е от решаващо значение за опазването на ценностите на американската мечта и за насърчаването на общество, което приема индивидуалната свобода, икономическите възможности и социалната отговорност.
Популярна Култура
Този сблъсък на идеологии е силно представен в Капитан Америка на Марвел, който въплъщава американската мечта и присъщия ѝ конфликт със сили като нацизма. Стив Роджърс, превърнал се в Капитан Америка, олицетворява потенциала на обикновените хора да постигат необикновени неща чрез смелост и ангажимент да служат на по-голямото добро. Той отстоява основните ценности на Американската мечта: свобода, справедливост, равенство и индивидуална свобода, като се бори срещу потисничеството и отстоява идеалите на демокрацията. Неговата непоколебима устойчивост пред лицето на изпитанията въплъщава американския дух на постоянство.
Заклетият враг на Капитан Америка, Червеният череп, олицетворява нацистката идеология, представляваща авторитаризъм, расизъм и потискане на индивидуалната свобода. Организацията HYDRA, чиито корени са в национализма и социализма, служи като постоянна заплаха за Капитан Америка и ценностите, които той представлява, стремейки се към световно господство и контрастирайки рязко с акцента на Американската мечта върху свободата и демокрацията. Непрекъснатият конфликт между Капитан Америка и неговите нацистки противници представлява фундаменталния сблъсък между тези противоположни идеологии, като служи като мощно напомняне за важността на отстояването на американските ценности пред лицето на потисничеството.
Социализмът и Тръмп
Доналд Тръмп последователно се представя като убеден противник на социализма. През цялата си политическа кариера той често критикува социалистическите политики и идеологии с аргумента, че те подкопават индивидуалната свобода и икономическия просперитет. Тръмп често е представя социализма като заплаха за американския начин на живот, като подчертава значението на капитализма за свободния пазар и личната отговорност. Като един от основните му аргументи срещу социализма е, че той води до прекомерна власт и неефективност на правителството. Той предупреждава, че социалистическите политики ще доведат до по-високи данъци, засилено регулиране и загуба на индивидуалните свободи. По време на президентската си кампания през 2016 г. той влиза в историята, като става първият републикански кандидат за президент, който споменава ЛГБТ+ общността в речта си при приемането на кандидатурата на Републиканската национална конвенция, обещавайки да ги защити от насилие и потисничество. А в социалистическите си опоненти на Изток, ЛГБТ+ не само страда, но в последните години е подложена на законови преследвания и ограничения.
Преследването на ЛГБТ+ хората в различни общества е в рязък контраст с ценностите на американската мечта за лична свобода и свобода на изразяване. Това преследване, което се корени в исторически, културни и политически фактори, формира отношението на тези общества към сексуалните и половите малцинства. Съветският социалистически съюз, криминализира еднополовите отношения през 1933 г. по времето на Сталин, което отразява акцента на режима върху конформизма и страха от „отклонение“. На ЛГБТ индивидите се е гледало като на заплаха за социалния ред и те са били подложени на преследване и дискриминация. По подобен начин, много от фундаменталистките религиозни държави, които по време на Студената Война са под влиянието на СССР, често налагат строги закони срещу еднополовите отношения и половото несъответствие въз основа на тълкувания на религиозни текстове, което води до лишаване от свобода, насилие и дори смърт. Това отразява желанието за поддържане на традиционните социални норми и утвърждаване на религиозните догми за сметка на индивидуалните права.
В съвременна Русия, под ръководството на Путин, се наблюдава възраждане на анти-ЛГБТ настроенията, подхранвани от национализма и социалния консерватизъм. Законът за „гей пропагандата“ от 2013 г. се използва за заглушаване на гласовете на ЛГБТ и за ограничаване на тяхната видимост, като създава климат на страх и сплашване. Кулминацията на това е обявяването на ЛГБТ движението за „екстремистка организация“ през 2023 г., което на практика ги приравнява с терористичните групи и криминализира всяка форма на ЛГБТ активизъм или подкрепа. Това допълнително заклеймява и маргинализира общността, като изтласква дейностите ѝ в нелегалност и подхранва дискриминацията. Много от постсъветски държави последват примера на Путинова Русия, като приемат подобни закони и политики, които ограничават правата и свободите на ЛГБТ. Руският закон за „гей пропагандата“ служи като модел за законодателство в други източноевропейски държави, целящ да ограничи всяко положително представяне или обсъждане на ЛГБТ въпроси. Тези закони цензурират ЛГБТ съдържанието, създават смразяващ ефект върху свободата на словото и нормализират дискриминацията.
Това рязко контрастира с американската мечта, където дори в най-консервативните кътчета ЛГБТ общността се радва на значително повече права и свободи. И въпреки че съществуват дебати по въпросите на ЛГБТ, все повече се признава значението на личната свобода и правото да се живее без страх от преследване въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност. Това отразява основните принципи на американската мечта, която възхвалява индивидуалната свобода, себеизразяването и стремежа към щастие. Така че въпреки че в Америка съществуват географски различия в отношението към ЛГБТ хората, общата тенденция е към по-голямо приемане и правна защита, което отразява все по-голямото признаване на техните основни човешки права. Преследването на ЛГБТ общността в тези други общества служи като ярко напомняне за крехкостта на човешките права и важността на опазването на индивидуалните свободи. Американската мечта, с нейния акцент върху свободата и равенството, е в пряка опозиция на тези авторитарни тенденции. Изключително важно е да продължим да се застъпваме за правата на ЛГБТ хората по света и да се противопоставяме на всички опити за потискане на техния глас или за лишаване от основните им човешки права.
До голяма степен, в критиката срещу Тръмп прозира всичко това, което той не е. Там са Конформистите, които са основата на всяко социалистическо общество. Отдаващи приоритет на стабилността и сигурността над всичко останало, което води до дълбоко отвращение към поемането на риск. Те търсят спасението и сигурността в държавата, а не в себе си. Сред критиците му са циниците. Които са вкоренили дълбоко в себе си негативизъм и песимизъм, като гледат на света през призмата на скептицизма и недоверието. Този негативизъм може да подкопае собствената им мотивация и да обезкуражи другите да преследват мечтите си. Те често се фокусират върху пречките и ограниченията, а не върху възможностите и шансовете. Това е идеологията на всяка тоталитарна власт, вярата че нищо не зависи от малкият човек, който е безсилен пред големия държавен апарат. Там са бюрократите, партийните функционери и корупционерите, които представляват значителни пречки за свободният пазар като цяло. Техните действия и нагласи могат да задушат иновациите, да създадат бариери за навлизане на пазара и да подкопаят принципите на справедливост и меритокрация, които са в основата на Американската мечта.
Да вземем примера с възходът на Владимир Путин към властта и политическата му кариера. Това е анти легендата за Доналд Тръмп, отражение на архетипа на чистия социалистически бюрократ, издигнал се от малката позиция до големите обществени средства, с които злоупотребява. Подобно на историята за един друг дребен бюрократ - Адолф Хитлер, Путин е роден в периферията на властта. Роден в Ленинград (сега Санкт Петербург) през 1952 г., ранният живот на Путин е оформен от социалистическата система на Съветския съюз. През 1975 г. той постъпва на работа в КГБ, главната агенция за сигурност на Съветския съюз, където служи като треторазряден разузнавач, натоварен с подслушванията в Западна и Източна Германия. Този опит в областта на държавната сигурност полага основите на кариерата му на бюрократ, дълбоко вкоренен в механизмите на държавната власт.
Издигането на Путин на президентския пост през 1999 г. бележи началото на укрепването на властта му. Като бюрократ той демонстрира, че отлично разбира значението на държавния контрол и централизацията. Под негово ръководство в Русия се наблюдава значително увеличаване на държавната намеса в икономиката, като ключови отрасли като енергетиката и медиите преминават под държавен контрол. Този подход съответства на социалистическите принципи за държавна собственост и контрол върху критични сектори. Корупцията е постоянен проблем в Путинова Русия, като има твърдения за шуробаджанащина и обогатяване на малцина избрани за сметка на широките слоеве от населението. Този аспект на неговото управление подчертава тъмната страна на бюрократичния социализъм, при който властта е съсредоточена в ръцете на малцина, което води до широко разпространена корупция и неефективност. Способността на Путин да запази властта си чрез комбинация от политически маневри, контрол върху медиите и потискане на инакомислието допълнително подчертава ролята му на квинтесенция на социалистическия бюрократ.
За разлика от образа на самостоятелния, предприемчив американски човек, възходът и управлението на Путин се характеризират с неговата зависимост от държавния апарат, обществените средства и способността му да се ориентира в сложната мрежа от държавни институции. Кариерата му е пример за архетип на бюрократ, който постига власт и влияние по-скоро чрез връзките си в държавата, отколкото чрез индивидуална инициатива и предприемачески дух. Този рязък контраст подчертава разликите между американската и руската политическа и икономическа система и различните пътища, по които са поели съответните им лидери.
Друг пример са европейските бюрократи, често наричани „брюкселски бюрократи“. Държавните служители, които работят в различните институции на Европейския съюз (ЕС), голяма част от тях разполагащи с огромни ресурси въпреки своята пълна некомпетентност. Те отговарят за прилагането на политиките на ЕС, за управлението на ежедневните дейности и за осигуряването на гладкото функциониране на ЕС.
Но може би най-фрапантна е многомилионната бюрократична машина създадена в Китай. Функционерите на Китайската комунистическа партия (ККП) са ключови участници в управлението и администрацията на Китай. Тези служители са дълбоко вкоренени в йерархичната структура на партията и играят ключова роля в прилагането на политиките и поддържането на контрола на партията върху страната. Функционерите на ККП често произхождат от различни среди, но имат общ път на строго образование и партийна индоктринация. Много от тях са наети от престижни университети и имат дипломи в области като право, икономика, политически науки и инженерство. Процесът на набиране на персонал е силно конкурентен и кандидатите често се избират въз основа на тяхната лоялност към партията и потенциала им да допринесат за постигането на нейните цели. Корупцията е постоянен проблем сред функционерите на ККП, като много длъжностни лица са обвинявани, че използват позициите си за лично облагодетелстване. Партията стартира многобройни антикорупционни кампании, за да се справи с този проблем, но той продължава да бъде сериозно предизвикателство. Динамиката на властта в партията е сложна, като служителите често се движат по комплицирани мрежи на покровителство и влияние, за да развиват кариерата си. Функционерите на ККП имат ключово значение за функционирането на китайската държава. Техните роли, характеристики и предизвикателствата, пред които са изправени, дават възможност да се види вътрешната работа на най-голямата политическа партия в света и нейното влияние върху траекторията на Китай.
В Заключение
За да разберем истински същността на несъвършената но американска личност на Доналд Тръмп, трябва да се отправим на пътешествие, за да открием основните принципи, които оформят американската идентичност, да разберем сложния гоблен от убеждения, ценности и стремежи, които определят американската мечта и нейното трайно преследване. Трябва да вникнем дълбоко в неолиберализма, американската мечта и евангелската концепция за индивидуалната свобода и отговорност, които се преплитат, за да образуват мощен разказ, оформящ американската идентичност и стимулиращ стремежа ѝ към просперитет. В основата на този разказ лежи дълбоката вяра в силата на индивида. Тези философии защитават индивидуалната автономия, като възхваляват способността на всеки човек да определя собствената си съдба чрез упорит труд, решителност и непоколебима вяра в себе си. Този акцент върху самостоятелността се изразява в дълбоко вкоренено доверие в свободните пазари, където конкуренцията и иновациите процъфтяват, давайки възможност на хората да преследват икономическите си цели, без да бъдат възпрепятствани от прекомерна държавна намеса. Това е убеждението, че отделният човек, когато не е обвързан с ненужни ограничения, може да постигне необикновени неща, които да доведат до напредък и просперитет за цялото общество.
Тази споделена убеденост в индивидуалния потенциал се подсилва допълнително от непоколебимия акцент върху личната отговорност. В този светоглед успехът не е просто плод на късмет или обстоятелства, а по-скоро резултат от отдаденост, постоянство и разумни избори. Този фокус върху отговорността насърчава култура, в която хората не само имат възможност да преследват мечтите си, но и носят отговорност за резултатите от действията си. Вярваме, че свободата и отговорността са двете страни на една и съща монета и че истинската свобода идва с разбирането, че изборите ни имат последствия. В този гоблен на индивидуализма и личната отговорност е вплетена ясно изразената американска идея за преоткриване. Тази вяра във възможността за трансформация и втори шанс подхранва историята на страната, която се разширява на запад, приема имигранти с различен произход и разказва за самосъздадени личности, които се издигат от скромно начало, за да постигнат величие. Тя насърчава духа на оптимизъм, адаптивност и устойчивост, като окуражава хората да приемат нови възможности, да преодоляват предизвикателства и постоянно да се стремят към самоусъвършенстване.
Тази мощна комбинация от индивидуална свобода, лична отговорност и вяра в преоткриването подхранва американския дух на предприемачество, иновации и непрестанен стремеж към по-добро бъдеще. Тя подтиква поколения американци да създават предприятия, да създават нови технологии и да разширяват границите на човешкия потенциал. Този споделен етос, вплетен в тъканта на американската култура, е оформил не само икономическия пейзаж, но и идентичността на страната като нация, която цени индивидуалната свобода, упоритата работа и непоколебимия стремеж към по-добро утре. Свидетелство за трайната сила на тези идеи е фактът, че те продължават да звучат дълбоко в американската психика, като са двигател на непрекъснатия стремеж към прогрес и просперитет.
Би било сериозна грешка да се смесва американският консерватизъм с това, което виждаме по света, независимо дали става дума за европейски консерватизъм, руски православен евразийство, китайски комунизъм или близкоизточен религиозен консерватизъм... Американската идентичност, вкоренена в дълбоката вяра в индивидуалната свобода и личната отговорност, рязко контрастира с тези системи, които дават приоритет на колектива пред индивида. Макар че тези идеологии може да споделят желанието за стабилност и ред, те коренно се различават в разбирането си за ролята на индивида и държавата. В основата си американският консерватизъм отстоява правото на индивида да следва собствения си път, свободен от неоправдана държавна намеса и обществени ограничения. Това е система от убеждения, която поставя в центъра си човешкото достойнство и индивидуалния потенциал, черпи сили от извора на хуманизма и вечно се противопоставя на всяка идеология, която се опитва да омаловажи присъщата на индивида ценност и способност. Американската република, макар и да повтаря някои принципи на Римската република, не е просто превъплъщение, а уникален експеримент за самоуправление, изкован в собствения си исторически контекст и воден от стремежа към индивидуална свобода и възможности. Тя представлява своеобразна визия за справедливо и благоденстващо общество, в което американската мечта продължава да се развива и вдъхновява, предлагайки свидетелство за трайния човешки стремеж към свобода и самоопределение. Този продължителен експеримент служи като фар на надеждата, напомняйки ни, че стремежът към по-добро бъдеще, основан на индивидуалните права и демократичните идеали, остава мощна сила, която определя съдбата на нациите.
Не, Тръмп не е съвършен, той определено не може да бъде събирателен позитивен образ, какъвто би бил Бил Гейтс или Уорън Бъфет например, но това е всичко най-добро, което Америка има и може да изправи срещу динамично променящият се свят, изпълнен с врагове, желаещи да видят Американската Мечта унищожена. И може би те имат нужда не от идеализъм, а от точно такова покварено и лукаво превъплъщение, за да може да се справи с това, което имат насреща си.
Comments