Древните пещери като „портал“: каква роля са играли децата в праисторическите ритуали?

Скалното изкуство е едно от най-завладяващите наследства на праисторическите общества. В пещери във Франция и Испания са открити рисунки на възраст до 40 000 години, много от които са направени на труднодостъпни места и при условия, които днес бихме сметнали за екстремни. Един от аспектите, който заинтригува изследователите, обаче е присъствието на деца на тези места. Защо древните хора са водили малките си деца в пещерите, рискувайки да преминат през тъмните и опасни коридори? Екип от археолози от университета в Тел Авив предложи нова хипотеза, която да отговори на този въпрос. Традиционно се смята, че присъствието на деца на такива места е имало образователна цел: да се предадат знанията, обичаите и традициите на групата. Новото изследване обаче показва, че децата са играли уникална културна роля в украсените пещери. Според изследователите в много родови общества се е смятало, че децата притежават специални качества в духовния свят, които им позволяват да общуват със свръхестествени същности. От тази гледна точка пещерите, възприемани като врати към други светове, трябва да са били пространства, в които децата са действали като посредници между хората и съществата от друго измерение.

Доказателства за присъствието на деца в скалното изкуство Доказателствата за участието на деца в създаването на скално изкуство са многобройни и разнообразни. В няколко пещери, като например Руфиняк, са открити рисунки, направени с пръсти от деца на възраст между две и дванадесет години. Освен това в различни пещери са открити отпечатъци от детски крака и ръце, често придружени от отпечатъци на възрастни. Тези находки накараха археолозите да се запитат за целта на тяхното присъствие на тези места. Д-р Ела Асаф, един от участниците в изследването, отбелязва, че досега е преобладавала теорията за ученето и предаването на знания. Събраните данни обаче показват, че ролята на децата в тези експедиции е надхвърляла обикновеното обучение. Археологът обяснява, че в много от изследваните култури на коренното население децата се считат за „активни участници“ в духовния свят. Смята се, че още от ранна възраст те имат способността да общуват с природни същности, предци и други нечовешки същества. Д-р Яфит Кедар, съавтор на изследването, подчертава, че анализът на съвременните общества на коренното население е показал, че детството се възприема като специално състояние, различно от зрелостта. В много традиции децата се разглеждат като лиминални същества, т.е. хора, които съществуват в междинно състояние между различни реалности. Поради малката си възраст и близостта до раждането те се възприемат като близки до духовния свят. Изследователите твърдят, че това възприемане на децата като посредници между световете може да обясни защо те са били пренасяни в дълбините на праисторическите пещери. В ритуален контекст децата са били възприемани като идеални пратеници за общуване със същности, за които се е смятало, че живеят дълбоко в Земята.

Пещерите като врати към други светове Професор Ран Баркай, другият автор на изследването, обяснява, че в много древни общества пещерите са били възприемани като врати към подземния свят или други нива на съществуване. В тези пространства чрез шамански ритуали хората са се опитвали да установят контакт със свръхестествени сили в търсене на отговори или решения на екзистенциални проблеми. От тази гледна точка присъствието на деца в пещерите придобива нов смисъл. Не ставало дума само за това да ги научим на културата на групата, а за активното им включване в духовните и церемониалните практики. Вярата в тяхната способност да общуват с другия свят ги прави ключови участници в ритуалите, провеждани в тези пещери. Проучването на Университета в Тел Авив открива ново поле за интерпретация в изследването на скалното изкуство. Идеята, че децата са били считани за духовни посредници, води до по-широко разбиране на ролята на тези рисунки в праисторическите общества. Вместо да бъдат просто художествен израз или метод на обучение, тези изображения може да са били част от сложни системи от вярвания и ритуали, предназначени да укрепят връзката между хората и невидимия свят.