Да правиш бизнес със социален импакт, осмисля живота ти със сигурност. Това неимоверно те прави постоянно мотивиран, защото изпитваш изключително удоволствие от възможността да променяш живота на хората в нужда към добро. И ти си щастлив! Но правиш и другите щастливи, помагаш им да намерят и осмислят своят живот. Тази рецепта е към това което днес потребителите търсят. Но замисляли ли сте се, че огромна част от хората, от чиновниците, от НПО сектора идея си нямат какво означава да правиш бизнес, да формираш бюджет преди да започнеш да харчиш, да си отговорен за процеса на изкарване, да знаеш какви са факторите, правещи един бизнес успешен. Защото, разбирайки че ефективността е един от ключовете към успеха, ние можем да бъдем ефикасни в социалния сектор.
Светът е пълен с решения като обикновено повечето от тях са вече са доказано провалени във времето. Повтаряйки един и същи модел не можем да се надяваме да получим различен резултат. Не е възможно например да прилагаме морално и етично остарялата тежка бюрократична машина с надеждата, че по-строги мерки и закони ще решат да кажем злоупотребите и корупцията, което до определена степен навярно е възможно, но ние ще загубим в пълна степен личната инициатива, креативността, въображението и иновациите, които така или иначе чиновника притежава в малка степен. Въпросът е доколко моделът може да еволюира във времето и да се адаптира към новите реалности. Освен разбира се, ако не целим да постигнем същите зловредни обществени практики, но този път концентрирани в ръцете на малцина.
Какъв е основният проблем пред, който нашето общество днес е изправено? Да, много са, но може би един от основните е ниската ефективност. Това е в голяма степен резултат на безхаберието и липсата на лична заинтересованост в харченето на публичните ресурси и безхаберното харчене на бюджет. Колкото и да се говори, че ще се промени образованието, ще се затегнат законите, това е утопично, ако имаме едни хора, които допринасят за бюджет и други хора, които имат достъп до преразпределянето на бюджета. Като вторите нито имат идея, как се изкарват парите, нито имат някакъв интерес те да се харчат целесъобразно, при положение, че е възможно същият този бюджет да бъде използван за лично облагодетелстване. Както и когато, има други заинтересовани политически влиятелни кръгове, разбиращи че бюджетните пари, са най-лесният път за натрупване на капитал. В този момент ние вече можем да поговорим и за социалния бизнес - изключително успешен модел за решаване на социални проблеми, базиран на пазарни принципи.
Но с какво се различават, да кажем, пазарните принципи от модела „бюджет-чиновник“? В пазарния принцип ние имаме доста по-широка представа за капиталовата наличност, която трябва да генерира не само достатъчно средства за покриване на разходите, но да успее да реши определен брой проблеми. Понятията са за партньорство, за инвестиция, за възвращаемост, за ръст, като най-важният компонент е до колко социалното предприятие е ефективно. Докато бюджетният служител (или получателят на грант/финансиране), дори да приемем еретичната позиция, че е заинтересован, той няма никакъв механизъм да реши проблемите, свързани с ефективността. Чиновникът е нефункциониращ и неразбиращ съвременното общество, като единствената му мотивация е по-тежък държавен апарат, който да се грижи по-добре за неговото съществуване. Но това е естествен механизъм за самосъхранение, изключващ разума и неинтересуващ се, че държавната система не само не е конкурентна с другите държави, а просто може да рухне под тежестта на паразитиращи на нея безброй бюрократи.
Затова в бюджетно (грантови) неправителствени организации, първото нещо, което ние забелязваме, е изключително високите разходи за офис, за добра локация, за офис служители, за консумативи, за високи заплати. Следват автомобили, които между другото придобиха комедиен характер с младите земеделски производители, финансирани от ЕС, за да си купят лъскава кола. Командировки, организиране на семинари и конференции. Замисляли ли сме се какъв е ефектът от постоянното говорене и презентации, кой плаща огромните сметки - не, защо ни е да се замисляме, парите не са наши. Което в действителност не е вярно, защото това дори и да не са пари излезли от нашият джоб, са предвидени за нашето общо добруване и просперитет. Но те потъват някъде си, за сметка на цялото общество.
Но какво е толкова по-различното при социалния предприемач, освен личностната мотивация и инициатива? Ще ви дам личен пример – никой, който не си е изкарал парите сам, няма да наеме споделен офис, както би направил един социален предприемач. Аз имам бизнес и в Англия и се опитвам да развивам социално предприемачество в България, а офисите и на двете ми места са в Regus. Цената е няколко пъти по-ниска от реалната цена на един офис в моите локации, както не съм инвестирал една стотинка за обзавеждане. Мога да се срещам с клиенти, да провеждам по-големи конференции, както и където и по света да съм, да имам място да поработя. Но това е бизнес логиката, която напълно липсва при получателите на грантове и финансирания. Посредствения грантаджия мисли: „Защо ще ползвам споделено пространство, като другото може да си е мое, а и може да го купим, а след финансиранията ще остане за децата.“ Аз се сещам поне за няколко такива, а вие? Защо ще ползвам споделени мебели, като може да са мои. Защо да ползвам споделено офис оборудване, като мога да го купя от приятел, на 40-50% по висока цена, без да търся най- евтиното, а той да ми върне ресто. Защо да не похарча няколко хиляди за кетъринг, когато реално хора на десетина метра тънат в мизерия, след това можем ние си да си оползотворим това, което ще остане. А и от кетъринг фирмите, навярно са ни върнали ресто. Това е порочният модел на неефективност и незаинтересованост около нас, в които ние сме приели, че държавата това са едни общи пари, които единствено и само служат за облагодетелстване на тези които могат да се докопат до тях.
Това е логиката, която повсеместно ни заобикаля и прояжда обществото ни. При нас липсва коефициент на ефективност, както във всички развити страни. Но донякъде и тези който предоставят финансиранията са виновни за формирането на такива обществени туморни образования, навярно поради липсата на алтернатива. Ние не измерваме реално, какъв процент от финансирането е достигнало до бенефициентите, както и въобще не се замисляме дългосрочно как са решени определени обществени проблеми. Но в основата на това е мултиплицирането на бюрократичния модел в негови деградивни форми.
Но нека да направим една съпоставка за ефективността:
1. Социалният предприемач мисли капиталово - бюджетният служител и грантополучателите на първо място целят как да усвоят получените средства. Между другото, върху бюджетните служители, въпреки че са доста архаична социална форма за подобряването общото ни благосъстояние и решаване на обществените проблеми, има доста механизми за контрол. Но с рестрикции да се работи в съвременният свят, базиран на иновации и креативност, е просто безумно вредно.
2. Маркетинг и промоция - това е необходимост за всеки предприемач, независимо дали продава на пазара за зеленчуци или на капиталовия пазар. Докато бюджетният служител и грантополучателите, организират безполезни, напълно остарели за действителността около нас кампании. Например, скоро бях прочел, че някаква Тракийска крепост щяла да се рекламира на изложение за туризъм в Англия. Нека да предоставим сметката за реклама и командировъчни, да разберем, колко туристи посещават това изложение, колко тур оператори ще бъдат заинтересовани. Спомняме си преди 15-тина години как едни хора с подобни виждания (и без един реален работен ден в живота си) правеха изложения в Англия, където само за декор бяха пръснали няколко стотин хиляди, плюс още доста.
3. Екипни и инвестиционни умения - лесно можеш да намериш подкрепа сред единомишленици. В крайна сметка никой не харесва корумпирани и безхаберни служители, дори и когато се възползва от тях.
4. Разходна ефективност - това е основата на плодородната и инвестиционна среда- тази среда е атрактивна за бизнес партньорства, международни контакти, защото прозрачността, предвидимостта, устойчивото и дълготрайно партньорство, възможността за печалба и ефективното харчене на средства и инвестиции, всичко това е в основата на сполучливия бизнеса като цяло.
Но нека да поговорим още малко за ефективността в социалното предприемачество:
5. По-добрите отношения с клиентите - един предприемач, може да разбере думите „клиент“ и „услугополучател“, които така широко се употребяват днес сред предоставящите социални услуги. Но ако си на заплата, какво ти пука дали имаш клиенти или нямаш. По-точно, по-добре е да нямаш хора, които да ти затормозяват престоя зад бюрото. От там идва и думата „чиновник“ или „бюрократ“ - чин, бюро- като в старата поговорка „Учи мама, за да не работиш!“. Защо им е на чиновниците да бъдат прозрачни, достъпни, отчетни, отговорни, някой да остане доволен от тях в крайна сметка финансирането по проекта е получено. А веднъж влезнеш ли в играта с проектите това е друго ниво, следват един след друг, защото си част от “The Inner Circle”.
6. Прозорливост и предприемчивост – качества, които напълно липсват или са ампутирани на бюджетния служител. На него не му е нужно да предвижда пазар, да предвижда предпочитания, политическа или социална обстановка. На него месецът е подреден или от заплата до заплата, или от бюджет до бюджет, или от финансиране до финансиране, или от реализация на проект, до друг проект. Чиновникът е остатъчна функция от една друга епоха, през която си е изиграл своята роля. Днес имаме технологии, които са на път напълно да изместят субективните фактори, предназначени да служат за общото ни добруване и просперитет. А грантаджията има една цел - да попадне в кръга на тези, които знаят и могат да пишат проекти, както и има кой да им ги одобри.
7. Персонал и усъвършенстване на работната сила - това за чиновника или грантополучателите е просто усвояване на бюджет. В проекта задължително ще попаднат секретарки, обслужващ персонал, някой друг роднина, една или две любовници, познат, съселянин… А за вдигане на ценза, резултата е безумни и безбройни фабрики за дипломи и сертификати около нас. Отиваш на Велинград, учители са преквалифицират от професор сексолог. Отиваш в Университет, учители получават дипломи за физици след четири съботи и това, за да им се вдигне заплатата. Отиваш в затвора, затворници се справят със среса чрез барабани, изучават по програма финансирана от ЕС- декупаж, взимат диплома за работа с офис... Всеки от нас, съм убеден, може да даде поне 20 примера на безумни програми свързани с работната сила. Но ефективността реално ни е на последно място в Европа, защото това са схеми за усвояване, но не и за усъвършенстване на ефективността.
8. Увеличена продуктивност - предприемачът това цели, не за друго, а защото това е начинът за оцеляване. На чиновника и грантаджията не му е нужна мотивация - чували сте, сигурен съм, за какво ли не „Защо ми е да се вкарвам в този филм!?“, „Само писане след това.“, „Защо ми е да си развалям рахата, като мога да си взимам пак същите парички!?“….
9. Иновации - това е свързано отново с развалянето на комфорта и умението да не правиш нищо, но да усвояваш обществени пари. Въпреки че иновациите са един от ключовете към по-голяма ефективност.
10. Репутация - това е термин, свързан с бизнеса, докато при бюрократизацията и грантополучаването, термините са „шуробаджанащина“, „на кой човек си“, „от нашите или от вашите си“…
Comments