След чудовищната терористична атака на 7 октомври 2023 г. Израел води война срещу Хамас, за да гарантира, че подобен тип нападение няма да се повтори. За да постигне това, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху си постави за цел да демилитаризира Хамас в Газа и да гарантира, че тя вече няма да може да управлява. Едновременно с това най-голямата терористична марионетна сила на Иран, Хизбула, е изстреляла над 8000 ракети, снаряди и минохвъргачки по Израел, убивайки както цивилни, така и войници, и разселвайки близо 100 000 израелски граждани в северната част на страната. В продължение на месеци световните сили водят задкулисна дипломация, опитвайки се да предотвратят война, но без резултат. Хизбула отказва да премести силите си от близост до израелската граница до река Литани, на около 19 мили северно, както се изисква от Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН), която предвижда, че всички сили, различни от мироопазващите сили на ООН или ливанските военни, трябва да напуснат.
Хамас е сериозно разграден в Газа, а Хизбула отказва да се премести, така че миналата седмица Израел започна нов подход. Този подход е в съответствие с подхода, който той предприе в Газа и който доведе до първата сделка със заложници в края на ноември 2023 г. Израел реши да упражни военен натиск върху Хизбула, за да се опита да наложи уреждане на въпроса и репатриране на разселените лица в Северен Израел. Ето и стъпките, които Израел предприе през изминалата седмица:Първо, Израел промени целите на продължаващата война, като включи връщането на гражданите в домовете им в Израел. Това беше действие на правителството, за да превърне предстоящите военни и разузнавателни операции, провеждани от Израелските сили за отбрана (IDF) и Мосад в Ливан, в част от войната и да разпредели ресурсите по съответния начин.
Второ, Израел започна кампания за саботаж срещу лидерите и висшите бойци на „Хизбула“. Израел постави взривни заряди в пищовите и радиостанциите, които Хизбула беше поръчала за основно и резервно командване и контрол по време на войната. Всяко устройство е било напълнено с достатъчно експлозиви, за да рани тежко или да убие потребителя, и хиляди от устройствата са избухнали на 17 и 18 септември.
Трето, на 20 септември Израел нанесе целенасочен удар в Бейрут, при който по време на тайна среща беше ликвидирано почти цялото ръководство на подразделението Radwan на Хизбула. Отрядите „Радуан“ са силите за специални операции на Хизбула.
Четвърто, Израел забеляза подготовката за масирана атака срещу Израел и на 21 септември нанесе изпреварващи удари по ракетни установки и складове в Ливан. Израелската система „ Железен купол“ свали ракетите и снарядите, които все пак успяха да бъдат изстреляни.
Пето, в понеделник Израел започна масирана кампания за въздушни бомбардировки, насочена към останалите складове, депа и пускови установки в Южен Ливан. Можем да очакваме дни, ако не и седмица или повече, на допълнителни бомбардировки, насочени към хиляди цели на „Хизбула“ в Ливан, за които Израел твърди. Целта на Израел е системно да намали запасите от ракети и снаряди на „Хизбула“, които в началото на войната се оценяват на 120 000-150 000. Това се прави, за да се попречи на „Хизбула“ да претовари израелския „Железен купол“ със значително по-големи баражи от ракети и снаряди. Досега Израел успяваше да го направи.
Изглежда, че кампанията на Израел за саботаж, превантивните удари и въздушните удари по ракетни установки и складове за съхранение са изненадали Хизбула. Групировката все още не е отговорила по смислен начин. Операциите на „Хизбула“ вероятно са в безпорядък, тъй като през изминалата седмица бяха убити или ранени много висши ръководители. Създавайки този смут, Израел демонстрира способността си да прониква в Хизбула и да събира оперативна информация за нея.
Какво ще последва, зависи от Хизбула. Досега Израел до голяма степен е оставил Бейрут на мира, но бомбардировките на цели на Хизбула там и на други места в страната могат да последват, ако Хизбула откаже да отстъпи по въпроса за преместването си на север от река Литани. Ако това не даде резултат, Израел вероятно ще бъде принуден да започне сухопътна инвазия в Южен Ливан, за да изтласка Хизбула. Това не се е случвало от близо двадесет години. Макар че това би било значителна военна експанзия за правителството на Нетаняху, изглежда, че има широка политическа подкрепа. Председателят на Партията на националното единство Бени Ганц, който подаде оставка от военния кабинет на Израел през юни, заяви в понеделник, че би подкрепил сухопътна инвазия в Ливан, ако това е необходимо.
Сухопътна инвазия в Южен Ливан ще се наложи, ако ЦАХАЛ не е в състояние да унищожи позициите, оръжейните складове и стартовите площадки на „Хизбула“ в района между границата и река Литани. Това би включвало бронирани части, артилерия, пехота и специални сили, които ще преминат през района, ще извършат рейдове и ще се насочат към позициите на „Хизбула“. Израел би предпочел да избегне това, предвид риска за сухопътните сили. Но ако сметне, че сухопътната инвазия е необходима стъпка, може да се опита да смекчи бойното поле възможно най-много, като използва въздушни бомбардировки, както направи в Газа, преди да разположи сухопътни сили. Това отново ще зависи от това дали Хизбула ще се изтегли доброволно на север от реката и дали Израел ще прецени, че може да изпълни мисията си само от въздуха.
Втората ливанска война през 2006 г. продължи тридесет и четири дни. Продължителността на третата война ще зависи до голяма степен от това колко бързо „Хизбула“ ще дойде на масата за преговори. Друг важен въпрос: Какво ще направи Иран? Техеран например може да настоява за бърз край, за да запази Хизбула, тъй като може да не иска да загуби най-голямата си марионетна сила в региона. Хизбула ще играе ключова роля в ответните действия, ако Израел нанесе удар по ядрените обекти на Иран - проблем, който все още тлее на фона на все по-нестабилния регионален конфликт.
Comments