Защо не Гласувам!



Автор: Илиян Кузманов


Аз не гласувах, заедно с още 60%, защото това е отказът ми да съм електорат! Ние хората сме свободни граждани и като такива искам, искаме съдбата да ни се определя не от вота за вожда и предводителя, който сме избрали да ни води(както разбрахме даже с македонските астронавти в космоса), а от демократични принципи, фундаменти, от конституцията, като фундамент на свободното общество! Искам министрите, депутатите, служителите в публичната администрация да бъдат наши слуги (на английски думата за длъжността е “public servant”), без значение мандата си, без значение дали ги харесвам, дали съм гласувал за тях, да служат на всички граждани, което е в основата на Демокрацията. Искам публичният служител в момента на получаването на мандата си да обслужва нашите, на всички нас, интереси и свободи, гарантирани ни от конституцията, а не на кръгове, приятели, групи, роднини, кланове! Да ние определяме посока, според виждането и идеите на този, които иска да ни служи, но неговата визия, винаги трябва да бъде съобразена с нас, всичките хора, които сме в основата на всичко, винаги, а не да служи на партия! Защото ние хората, сме държавата, ние хората сме институциите, ние хората сме всичко заради което съществуват, каквито и да е цивилизовани институции. Другото са племенни структури, подчинени на властта на по силния. Заради това ние хората плащаме данъци, работим тук, развиваме бизнес тук и им плащаме заплатите на тях, за да ни служат и нищо друго не ме устройва!

И моля, не искам онези феодални максими, че ако не гласуваш нямаш право на мнение. Напротив 60%(даже и повече, апатични са, безверни, омерзение от двойни стандарти и лицемерно говорене) не искат да гласуват, но са тук, работят, правят бизнес, живеят, харчат, гледат деца…. А 2.5 милиона ги няма, защото даже не искат да живеят тук, но връщат всяка година по няколко милиарда за семейства, деца, роднини, недвижимост, пари влизащи в нашата икономика. Позитивното мислене „а ла“ Дейл Карнеги няма да помогне, по-добре е да се изправим срещу истината, защо на никой не му пука. Идвайте и разговаряйте като хора, а не само да агитирате предизборно, не от позиция на ръководители и бригадири. Мен по принцип, хич ме е еня дали с кемпер или с платненки ще се появявате, просто говорете човешки, без шаблони, криещи користни намерения. Хич не ми дреме, дали ме къпете с хладка вода и какви обещания правите, наслушах се на истории за светлото бъдеще, разбира се ако ви изберат. ПР-ите ви не струват и пет стотинки, факт - очевиден. Държава не може да бъде ПР агенция с маркетолози, социолози и антрополози. Ние не сме телевизионно шоу с маркетингово позициониране, въпреки че някои се опитват да ни продават точно това. Нямаме нужда от оядени грантаджии, любовници и връзкари на тлъста заплата да уреждат кетъринги и софри, а на нас да раздават брошурки и тениски. Трошите само партийни пари, които може да ги използвате за нещо благородно, ако разбирате какво означава тази дума. А да, извинете и обещания не вървят. Стига с тия заплати, пенсии и дрън-дрън, това не зависи от вас а от бизнес климата и икономическата среда. Средно интелигентен човек го разбира, което означава, че губите всичко по-интелигентно от... Човещинка е нужна, елементарна, иначе и 20%(зависими и обвързани) ако закарате до урните ще е чудо. Чудя се даже как и толкова са гласували, но това са тези твърдите 50+, който се лъжат на лозунги и обещания. Както и онези другите, които им се иска „по едно ферари с цвят червен“, докато ги обгръщат като нежна лоза. Освен човещината, разбирането, че вие сте там, за да сте слуги на мен, на всички нас хората. Не сте властимащи, изобщо даже, слуги сте на народа. Поне такова шоу да бяхме заслужили от сценаристите- „Слуга на Народа“.

И не ми говорете за протести. Не може една страна да се управлява от няколко хиляди на площад, дори и 10-тки хиляди, ние не сме футболен стадион, тълпа с павета да ни определя посоката. Фенове, удобно е, но няма нищо общо с демократичните общества. А знаете ли какво, ама аз лично, хич не искам някой да ме управлява, искам да ми служат, казвам го с риск да се повторя. Нали затова са държавни служи-тели? Аре стига с тоя източен ботуш, тази власт и това управление. И хич не ми е приятно някой да се оприличава с Доналд Тръмп и Италианските Пет Звезди, пичове, това е нарицателно потънало в помийната яма на историята и политическата поп култура. Искам Ганди, Мандела, Обама, не искам министър на ромите, обидно е, защото трябва министри работещи за всички нас. Между другото, бих отишъл до урните (приличащи на покер автоматите), само заради смелостта, ако някой интелигентен пич или симпатична мадама от малцинствата изяви желание да стане министър, но истински, защото в края на крачищата всички сме българи тук, нали?

Не бе, не искам да избирам някой да ме управлява, имам алергия към управители! Нямам нужда да легитимирам някого, за да бъде отгоре, върху малките хора! Не, не, нямам нужда от пастири, от пророци, от поредния месия, който за 800 дни ще ме оправи! Искам някой да ми служи, да е мой служител, да отива, за да ми помага, когато имам нужда от него, а не преди избори. И да научи и другите служители, да им покаже, какво е залегнало аджеба в тази дума. Не бе, не ви ли е дошло до гуша от предизборни кампании, в които някой „уж“ се е загрижил за пред вестниците, за пред поредната снимка, имидж, публичен образ. Не бе, писна ми да живеем като в Тамбукту и да си избираме вождове и предводители. Омръзнаха ми поредните сертифицирани мошеници с дипломи от Лондон или Харвард. Само за справка, живеем в 21-ви век и диплома за няколко стотин евра може да се получи от всякъде, лист хартия е, има други неща, които реално вдигат ценза. Тези дипломи са ви остатък от 70те и 80те, от друго време, както и някакви политикани с кожени гащи и елечета. То затова около нас само дипломи и сертификати, девалвиращи всичко стойностно.

Писна ми от уж „големи“ бизнесмени с огромно желание да управляват. Дайте да си го кажем честно за какво е желанието? За бюджета? За общите пари? Тях ли да управлявате? Ми защо не го правите и без тях, нали имате кинти, ей така просто щот ви е на сърце? Дайте да видим как си харчите вашите пари, за какво ги харчите, тогава да ви определяме колко сте морални? А като сте толкова „големи“ и „велики“ с такива препратки към далечния запад, давайте като другия Карнеги! Стройте болници, библиотеки, училища, центрове…. После елате и кажете, аз стотинка няма да взема от бюджета за мен, искам да правя повече, искам да остана на камъка както бе написал Омуртаг. Като кмета на Ню Йорк, Рудолф Джулиани (въпреки че бе около Тръмп, бе пич), изкара от джоба си няколко милиона, за да се бори с диабет и затлъстяване, да се бори срещу захарта в продуктите. Хайде и вие като него? Не искам да слушам за ЗОП как се щели да го правите работещ, за тези които се квалифицират, за парчето от баницата, за обществените поръчки…. Борете се и стойте зад каузи, нека промяната започне от вас, сега, веднага, вместо да си вземете джипка за 100 000 и на вас и на любовницата, и на маминия граф. Използвайте „големите“ си връзки и позиции, за да променяте животи на хора в нужда, а не за да оправяте живота на внуците си. Без бюджета, нали сте натрупали милиони или милиарди?

Не може 20 години да се возиш в кортежи, да пръскаш за обяд, колкото в едно село пенсионерите получават за месец и да си се загрижил за някого. Водещият на народа щял да купи милион лаптопи и таблети, ми купи с твоите пари поне 1000, бе пич, в Али Експрес са по 50 долара, къф ти е проблема!? На поредното гадже гримовете за няколко месеца са. Не може да си бил гол като въшка, докато си се оказал до кацата с меда, за да се нарисуваш като Онасис с моите пари и след това да ми продаваш морал, промяна… Детски градини… ми нали си заинтересуван за малцинствата иди и им построи градини с твоите пари от дисковете и концертите 10 за тези хора, модерни, като в Щатите.

Не може, цял живот да си трошил на вашите парите, за да те изучат и да си живееш като Симеончо. Да не си знаел, как се изкарва един лев в истинския живот, да не си знаел, какво означава въпроса „ще имам ли този месец пари за сметките“, да не си се качвал на автобус или влак, цял живот мама и тате да са ти носили, щот си рохък много, принц или принцеса и ти да искаш да ме управляваш, не става, стой си в тяхното портмоне! Знаеш ли какво е да си на нула, един, два, три пъти, да не можеш да платиш осигуровки, да платиш заплатите, а за теб да не остане нищо? Това ли са хората, които ще създават бизнес среда, ще работят за дребния и средния бизнес, не благодаря, не вярвам, ама хич, не, не искам да гласувам!

Не, не искам да гласувам за като в казармата „вечно правият старшинка“ и „мъдрите стари кучета“. А връзкарите, както винаги, по-близо до мама и тате, я писърче, я артелчик. Помним го и онова време, знаем как беше и за кой. Айде баста с тези носталгични измишльотини. Шуробаджанащина бе и тогава, нямаше социализъм, камо ли комунизъм. И тези помазаните, завършили с парите на техните, които бог знае от къде са се появили, ще ни управляват. Не бе и българският бизнес на тези глезльовци ще им повери държавното управление, създаването на среда, конкурентоспособност, създаването на българския Самсунг или Тесла, верно ли?

Не бе, писнало ми е да гледам ветропоказатели, ненаяли се, гладни такива. Които до вчера са ручали с някого кюфтаци, а утре вече търсят нова софра. Не бе, и тези ли ще ни управляват, където се пребоядисват всеки месец. Тези които за по-малко от 30-тина сребърника са готови да продадат всеки и всичко… Това ли са управленците с морал и принципи?

Не искам да слушам програми, планове. Не ми се слуша за поредния ред и законност, за поредните закони и правила. Искам да избираме хора пълни с човещина, писнало ми е от служители и бюрократи, мечтаещи си за секретарки, късащи роклите си пред тях. Искам такива, които могат да казват извинявай, сгреших, как си? Които да не ме карат насила да се усмихвам, а да са загрижени от сърце, какво могат да направят за мен, за да се усмихна. Които да се изчервят, когато детето им е изпило една бира под разрешената възраст и да си подадат оставката, заради това, че не са го възпитали правилно за пред нас, обществото.

Не бе, искам отчетност до последната стотинка, от къде как са си построили палатите, от къде имат пари за скъп обяд. Искам отчетност дори и за тениската Версаче от 300 лв., как са си я купили и какво им е останало от заплатата. Искам да им е неудобно, искам хора, които могат да порозовяват, хора които да могат чувстват срам и неудобство, че някой не може да си позволи това, което друг може. И не ми говорете, че не е възможно, има ги такива хора, виждал съм ги.

Искам премиерът да ми е като Холандския, да ходи с колело на работа, да преподава в университета социално предприемачество, да смята че може да спаси света, да го направи по добро място, да е мечтател и да е супер готин пич. Писна ми от прагматични, хитри, технократи… Искам като английските политици, които вече десетилетия кръстосват улиците на Лондон с колелета и развени бретони. Искам някой като новия Папа, който да ходи с любимите си обувки на 10 години, да се разкарва с градския транспорт. Да венчава хора във втора класа, докато лети с обществен полет на поредната си визита. Баси, толкова много ли искам... И моля ви, не го наричайте лицемерие това, едно време го наричахме култура…

Ще гласувам, когато се появят слуги на народа, а не поредната кохорта велможи. Когато знам, че тези които сме ги избрали в Пазарджик например, ще са в града ми поне половината седмица и ще ги юркам за всичко, от което имам нужда. А те ще ме посрещат и изпращат с уважение, с усмивка. Не само мен, но и с последната чистачка в града ни да се здрависват, да ѝ се покланят и питат как е и дали има нужда от нещо. Тогава и ще ида да гласувам, а може би и няма да има нужда….