Проституцията е чувствителна тема. Често аргументите срещу проституцията са свързани със загрижеността за здравето и безопасността на жените и тези опасения не са неоснователни. Проституцията е изключително опасна професия за (предимно) жените, които я упражняват; сексуалните посегателства, принудителното пристрастяване към наркотици, физическото насилие и смъртта са често срещани в този бранш. За жените, които работят в тази сфера, често е много трудно да получат помощ или да се измъкнат. Много от секс работниците са били продадени за трафик на хора в много ранна възраст и не разполагат с ресурси, с които да се измъкнат от принудителната проституция, или са започнали работа като секс работници по свой избор, за да станат по-късно жертва на трафик на хора. Правната защита на проституиращите е ограничена; много от тях се страхуват, че търсенето на помощ ще доведе само до арест, а много от тези, които търсят помощ, биват арестувани и след това трябва да се борят със стигмата на криминалното досие, докато се опитват да се интегрират отново в обществото.
Така че защо отговорът на тази толкова опасна индустрия е да я изтласка още по-надолу, далеч от обществените ресурси и правната защита?Когато хората твърдят, че проституцията трябва да бъде незаконна, в много случаи тяхната загриженост идва от гледна точка на морала, представена като загриженост за здравето и безопасността на жените. Хората смятат, че легализирането на проституцията ще доведе само до злоупотреба с повече жени, ще затрудни излизането на проститутките от бранша или ще научи младите жени, че телата им съществуват единствено с цел сексуална експлоатация от мъжете.
Въпреки това легализирането на проституцията има положителни ползи за секс работниците в цяла Европа. Най-известната страна, в която проституцията е легализирана, е Холандия, където сексуалните услуги са законни от почти двадесет години. Извеждането на индустрията от черния пазар и налагането на строги правила е подобрило безопасността на секс работниците. Публичните домове са задължени да получават и подновяват лицензи за безопасност и хигиена, за да могат да работят, а уличната проституция е законна и строго регулирана на места като квартала на червените фенери. Сексуалната работа не само става по-безопасна, когато е регулирана, но и легализацията работи за премахване на черния пазар, който съществува за проституция, като по този начин прави жените по-безопасни като цяло. Освен това проституиращите не са заклеймени като престъпници, така че имат по-добър достъп до правната система и са насърчавани да съобщават за поведение, което представлява опасност за тях самите и за други жени в бранша. И накрая, легализирането на сексуалните услуги ще осигури много други положителни външни ефекти, включително данъчни приходи, намаляване на полово предаваните болести и преразпределяне на ресурсите на правоприлагащите органи.
Вярно е, че настоящите усилия на различни европейски държави за легализиране на проституцията далеч не са съвършени. В Холандия някои компоненти на законодателството, като например изискването за регистрация на проституиращите и определянето на минималната възраст за проституция на 21 години, биха могли да накарат повече проституиращи да се насочат към нелегалните пазари. Не само това, но и проучвания показват, че легализирането на проституцията може да увеличи трафика на хора. Въпреки това, дори и тези, които са критично настроени към легализирането на проституцията, могат да признаят ползите, които законодателството може да има върху условията на труд на секс работниците. Ако страните с действащо законодателство отделят повече време, за да се вслушат в настоящите секс работници, резултатите от декриминализирането на проституцията включват осигуряване на безопасност, сигурност и уважение за демографска група, която традиционно е била лишена от такива неща.
Основната причина, поради която хората се чувстват неудобно да изслушват сексуалните работници относно легализирането на проституцията, няма нищо общо със загрижеността за здравето и безопасността на жените. Ако това беше истинската загриженост, проституцията вече щеше да е легална в Съединените щати. Основната причина, поради която хората не са съгласни с легализирането на проституцията, е, че проституцията се разглежда като аморална, тъй като включва (предимно) жени, които продават телата си за финансова изгода. Да се казва на жените какво могат и какво не могат да правят с телата си обаче не е морално, а идва от мястото на контрола.
Хората, особено жените, ежедневно продават телата си за финансова изгода по легализиран начин. Порнографията е законна, както и екзотичните танци. Често срещано явление е хората да имат сексуални отношения с по-богати партньори, за да се възползват от тяхното богатство, независимо дали става въпрос за търсене на богати партньори за живот или за по-малко официалното, но все по-разпространено явление, известно като sugar-dating(което има легални и изключително популярни апликации, в които може да откриете хиляди момичета търсещи финансово обезпечаване за да продадат телата си). Често срещано явление е също така хората да остават в нещастни връзки(огромен процент семейни двоики, като това е една от основните причини за домашно насилие), защото не искат да губят финансовата си стабилност или да харчат пари за развод.
И така, каква е разликата? Защо тези примери са социално приемливи, дори насърчавани, а проституцията се смята за толкова ужасяваща? Разликата е в това, че във всички тези други ситуации за хората е лесно да се преструват, че участващите жени всъщност не продават пряко телата си. Лесно е да се преструват, че участниците в порнографията са просто хора, които правят секс по взаимно съгласие, който зрителите просто се случва да наблюдават. Лесно е да се преструват, че екзотичните танцьорки всъщност не продават телата си, защото не участват пряко в сексуалния акт. Лесно е да се преструваме, че хората, които влизат или остават в сексуални отношения с богати партньори, могат да бъдат там по причини, различни от финансова изгода или сигурност.
Проституцията не позволява на широката общественост да се възползва от тези преструвки. По-скоро индустрията е честна по отношение на това как сексът и парите са пряко свързани. А за много хора това е неудобна представа. За някои хора е още по-неудобно да вярват, че на жените трябва да се позволи да имат контрол над телата си, който да им позволи да се занимават с проституция доброволно; те не могат да си позволят да повярват, че жените биха избрали такава професия. И все пак, вместо да признаят тази реалност, тези, които се противопоставят на легализирането на проституцията, изтъкват аргументи за загриженост за сигурността на жените. Те не осъзнават, че криминализирането на проституцията не помага на секс работниците, а аргументите им водят до законодателство, което вреди на жените, докато се прикрива с морални аргументи, че иска да ги защити.
Вместо да принуждавате проституиращите да извършват дейността си на нерегламентирани черни пазари, където животът им е в опасност, и всичко това с погрешно обозначената цел да "спасят" жените, предприемете действителни действия за спасяването им. Легализирайте проституцията, въведете строги правила и изградете всеобхватни системи за подкрепа, които да позволят на секс работниците да вършат работата си безопасно.
Желанието да се защитят жените от сексуално насилие винаги ще бъде валидно и ако изобщо има нещо, то е желание, което трябва да бъде по-широко разпространено навсякъде. Неискрено е да се противопоставяме на легализирането на сексуалните услуги по причини, които претендират за безопасност на жените, но всъщност идват от неудобство, че жените открито участват в сексуални контакти с цел финансова изгода. Ако ви е неприятна идеята за жени, които правят секс за пари, тогава трябва да имате проблем и с порнографията, екзотичните танци и хората, които се срещат за пари. Ако нямате проблем с всички тези обществено приети практики, но имате проблем с проституцията, защото е "морално съмнителна", тогава сте загубили правото си на какъвто и да е форум, където се вземат решения за безопасността и правата на жените.
Comments