Тарифите в Съединените щати датират от 1789 г., когато Александър Хамилтън вижда в тях решение на две кризи, пред които е изправена новородената република: Отчаяната нужда от увеличаване на приходите и желанието за индустриализиране на страната, която изглеждаше опасно зависима от Англия.
Но в днешно време те почти винаги са били инструмент за водене на преговори - икономическа принуда в служба на дипломацията, тояга, с която се принуждават другите държави да седнат на масата. Това, което прави хода на президента Тръмп в събота срещу Мексико, Канада и Китай различен, е, че той изглежда не се интересува от постигането на сделки.
Поне засега според него митата са целта, средство за укрепване на финансите на страната, докато той едновременно се стреми към териториално разширяване и стратегическо предимство пред все по-настойчивия Китай.
Той заяви това в своята встъпителна реч само 12 дни по-рано. „Вместо да облагаме с данъци нашите граждани, за да обогатяваме други държави“, каза той, „ние ще облагаме с мита и данъци чуждите държави, за да обогатяваме нашите граждани“.
По-нататък той описа плана си за създаване на „Външна служба за приходите“, а преди няколко дни размишляваше пред репортери, че данъците върху доходите може да изчезнат, тъй като тарифите ще се превърнат в основна препитателна сила за американския федерален бюджет от 6,8 трилиона долара годишно.
Основните икономисти са до голяма степен скептични към вярата на г-н Тръмп в тарифите като променящ играта инструмент за повишаване на приходите или като ефективен начин за насърчаване на завръщането на националните индустрии, които са изсъхнали под глобалната конкуренция.
Всъщност подходът на г-н Тръмп звучи като хамилтонистка фантазия, обвита в агресивна визия за свят, в който Америка контролира Гренландия, връща си Панамския канал и кара останалия свят да плаща за достъп до най-голямата икономика в света. И все пак, въпреки че беше лесно да се пропусне сред всички заглавия от тази седмица за замразяване на чуждестранната помощ, чистки във ФБР, уволнения на главни инспектори и усилия да се предизвика напускането на федерални служители, г-н Тръмп почти ежедневно се връщаше към вярата си в митата.
Той възхвалява Уилям Маккинли, обичащия тарифите 25-и президент, който за капак завзема Филипините, Гуам и Пуерто Рико в демонстрация на империализъм, белязала появата на Съединените щати като глобална сила. Г-н Тръмп описва Златната епоха от 70-те години на XIX в. до около 1910 г. като златната ера на американската индустриална мощ, „най-богатата, която страната ни някога е имала“.
Когато г-н Тръмп говори за тази епоха, той се спира на огромното производство на стомана в страната и обещава, че митата ще го върнат. Описвайки тази златна епоха, той подминава най-тежките злоупотреби на епохата, като стачката в Хоумстед през 1892 г., когато Андрю Карнеги и неговият съдружник Хенри Клей Фрик организират брутални нападения над стачкуващите работници. Той не говори и за острата расова и полова дискриминация от епохата, нито за влошаването на околната среда, което през десетилетията доведе до регулации, които той обеща да отмени.
Но приемайки тарифите, той също така завършва едно пътуване. Никой президент след Втората световна война не е бил по-решен да унищожи остатъците от глобализацията в името на неподправения икономически национализъм. Стъпката му в събота дори унищожи най-голямото търговско споразумение, което той договори през първия си мандат: Споразумението между САЩ, Мексико и Канада, или USMCA, което замени Северноамериканското споразумение за свободна търговия.
„USMCA е свързано със свободната търговия и липсата на мита“, заяви в петък президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум. „Ако се случи този сценарий, това очевидно ще остави настрана търговското споразумение“, добави тя със значително подценяване.
Марк Карни, бивш централен банкер, който е един от претендентите да замени Джъстин Трюдо като лидер на Либералната партия на Канада - и следващ министър-председател, ако спечели - беше по-директен. Той заяви, че Канада трябва да поиска връщане на „субсидиите“, които е дала на САЩ, продавайки толкова голяма част от производството си на петрол на американски клиенти с отстъпка.
Основният аргумент на г-н Тръмп за налагането на широките мита беше трансграничният трафик на фентанил, чиито прекурсори се произвеждат до голяма степен в Китай и които наред с други пътища попадат в САЩ чрез наркокартели.
Фентанилът е водещата причина за смъртта на американците на възраст между 18 и 45 години и по време на администрацията на Байдън беше в центъра на обширни преговори с Китай. Това е една от малкото области, в които американски служители твърдяха, че са постигнали напредък с президента Си Дзинпин, и имаше епизодични примери за китайски репресии.
Любопитното при митата обаче е, че те бяха наложени преди г-н Тръмп да се срещне като президент с лидерите на Китай, Канада и Мексико, за да обсъдят какво още могат да направят.
Все още не е ясно дали действията на г-н Тръмп няма да прераснат веднага в старомодна търговска война - такава, каквато се предполагаше, че ще бъде забранена в света на все по-свободната търговия. На северноамериканския континент тази ера трябваше да приключи с НАФТА, която влезе в сила преди 31 години и постепенно премахна митата върху текстил, автомобили, селскостопански продукти и други изделия.
От самото начало НАФТА беше източник на политически разногласия и безкрайни спорове дали вредите за работниците си заслужават ползите, включително стандартите за трудови права и опазване на околната среда. В много отношения възмущението, което тя породи, подхрани политическия възход на г-н Тръмп.
С подписа на г-н Тръмп в събота целият този процес на търговска либерализация беше унищожен. Когато официални лица на Тръмп информираха репортерите в събота, почти не се споменаваше заместителят на НАФТА - USMCA. А акаунтът на Белия дом в социалните мрежи се опита да изпревари всякаква критика, като заяви, че „фалшивите новини вече лъжат за въздействието на митата“.
Не е изненадващо, че много икономисти се отдръпват, когато чуят г-н Тръмп да говори за митата като решение на търговските и индустриалните предизвикателства на Америка или като начин да накаже други държави за потока фентанил в САЩ. Те твърдят, че той неправилно е разчел историята и е пренебрегнал факта, че защитените с мита американски индустрии често са ставали мързеливи, а по-късно са били унищожавани от настъпващите конкуренти.
Сред гласовитите критици са Лорънс Съмърс, министър на финансите в администрацията на Клинтън и водещ съветник на Белия дом в администрацията на Обама, и Фил Грам, бивш републикански сенатор от Тексас, който беше председател на Банковия комитет на Сената.
„Нашата единна опозиция срещу тарифите, които не са свързани с отбраната, се основава не на вярата ни в свободната търговия, а на доказателствата, че тарифите са вредни за икономиката“, пишат те в The Wall Street Journal. „Защитните мита изкривяват вътрешното производство, като принуждават местните производители да отделят труд и капитал за производството на стоки и услуги, които биха могли да бъдат придобити по-евтино на международния пазар.
„В този процес производителността, заплатите и икономическият растеж намаляват, а цените се повишават. Тарифите и ответните мерки, които те предизвикват, също така отравят нашите икономически съюзи и съюзи в областта на сигурността.“
Г-н Тръмп изглежда не е притеснен от тази критика. Според неговите помощници той се е убедил, че каквито и ответни мерки да предприемат Канада, Мексико и Китай, в крайна сметка те ще бъдат ощетени повече, отколкото американският потребител.
В речта си при встъпването в длъжност г-н Тръмп направи прогноза: „Огромни количества пари, които се вливат в нашата хазна и идват от чуждестранни източници. Американската мечта скоро ще се завърне и ще процъфтява както никога досега“.
Comments