top of page

За фалиралият Бирмингам и Социализма

  • Снимка на автора: iliyan kuzmanov
    iliyan kuzmanov
  • 17.09.2023 г.
  • време за четене: 8 мин.

На 6ти Септември, Бирмингам, най-големият местен орган на властта в Европа, наскоро изпадна в тежко финансово състояние и на практика обяви фалит. Градският съвет, контролиран от лявата Лейбъристка партия, е изправен пред зашеметяваща сметка от 760 млн. паунда за искове за равно заплащане, която твърди, че не може да си позволи да плати. В днешния политически пейзаж социализмът привлича вниманието на мнозина, пренебрегвайки ярки социалистически примери на съвременен социализъм като Венецуела, Аржентина, Русия и една плеяда Южно Европейски правителства довели страните си до фалити. Въпреки бягствата от отговорност, това тежко положение не е изолиран случай, а резултат от години на лошо управление, безразсъдно харчене и неразбиране на последиците от собствената им политика. Привържениците на тази идеология обещават по-справедливо общество, в което богатството се разпределя поравно между всички граждани. При по-внимателно вглеждане обаче се оказва, че социализмът не е нищо повече от опиат за корумпираните и невежите, като присъщите на социализма недостатъци, съчетани с възхода на олигархията, представляват значителна заплаха за демокрацията.


Съветът на града е издал заповед по член 114, с която спира всички несъществени разходи и оставя в действие само задължителните услуги. Тази драстична мярка е ясен знак, че съветът не може да балансира бюджета си и е изгубил контрол над финансовите си дела. Последиците от финансовите затруднения на Бирмингам са мащабни и вредни за жителите на града. Решението на съвета да спре неосновните разходи означава, че жизненоважни услуги като поддръжката на пътищата, парковете и библиотеките могат да претърпят значителни съкращения. Това ще се отрази пряко на качеството на живот на 1,1 милиона данъкоплатци в Бирмингам, които разчитат на тези услуги. Това е ясна илюстрация на това как безразсъдното харчене и лошото управление на едно ляво управление в крайна сметка наказват самите хора, които те твърдят, че представляват.


Един от основните фактори, довели до финансовата криза на Градския съвет на Бирмингам, е съдебното дело за равно заплащане, което е заведено срещу него. Съветът е осъден да изплати обезщетение на 170 бивши служители, след като е установено, че е нарушил законите за равнопоставеност по отношение на заплащането. Върховният съд постанови, че на стотици служители, предимно от женски пол, са били отказани бонуси, присъждани на мъже на подобни длъжности. Това е довело до това, че съветът трябва да плати зашеметяващата сметка от 760 млн. паунда за уреждане на исковете. Съветът изчисли, че текущите задължения се натрупват със скорост от 5 до 14 млн. лири на месец.


Обявяването на неплатежоспособност от страна на Градския съвет на Бирмингам не остана незабелязано от правителството. Даунинг стрийт изрази загриженост относно ситуацията и потенциалното ѝ въздействие върху жителите на града. Правителството предостави допълнително финансиране на местните съвети, включително на Бирмингам, за да облекчи финансовия натиск. Отговорността за разрешаването на кризата обаче е на ръководителите на Бирмингам, които трябва да бъдат държани отговорни за неуспеха си да управляват ефективно финансите на града. Тежкото финансово положение в Бирмингам изисква равносметка и отчетност, като лидерите на лейбъристите трябва да бъдат държани отговорни за своите провали и за последиците от безразсъдното харчене. Въпреки че лявото за пореден път демонстрира една от своите основни характеристики(типична за всяка точка на света), постояни обвинения и нежелание да приеме каквато и да е критика или вина.


Едно ляво фиаско в Бирмингам


Финансовият срив в Бирмингам напомня за некомпетентността и неспособността на лейбъристите да управляват ефективно. Лошото управление на публичните финанси, отказът на партията да поеме отговорност за действията си и моделът на обвиняване на външни фактори са ясни индикации за провала им като лидери. Управление което се характеризираше с прекомерни разходи и разточителни практики, които доведоха до колосални разходи в размер на 1,3 трилиона лири. Разходната лудост на партията включваше 15-процентно увеличение на публичните разходи за две години, като обхващаше широк спектър от разходи - от възвишени до смешни. Някои от разходите имаха за цел да стимулират крехката икономика, докато други навлязоха в съмнителна област.


Социализмът винаги е примамвал хората с грандиозното си обещание да създава богатство по-ефективно от капитализма. Привържениците му твърдят, че като предадат собствеността и регулирането на ресурсите в ръцете на държавата, икономическата свобода ще бъде заменена с равенство и просперитет. Което в почти всички случаи бе параван за зараждаща се корумпирана олигархия. Като социалистическият монопол върху икономическия контрол и огромните разходи де вакто възпрепятства прогреса и подкопава благосъстоянието на бедните.


Един от забележителните примери за прекомерни разходи на лейбъристите беше отпускането на близо 50 млн. паунда за програми за насърчаване на балета, танците и музиката в училищата. Критиците поставиха под съмнение приоритета на тези разходи в период на икономически сътресения. Други разходи включваха Националната служба за измервания, Природна Англия и Министерството на околната среда. Службата на кабинета беше изправена пред значителната тежест на финансирането на златните пенсии на служителите в Уайтхол, които възлизаха на 14 млрд. лири, което е повече от два пъти повече от сумата, предвидена за съкращаване на публичните разходи през същата година. Разходите за пенсии на кралското домакинство достигнаха 5,6 млн. лири, а пенсионираните съдии получиха 267 млн. лири по пенсионни схеми, финансирани от данъкоплатците. Тези разходи повдигат въпроси относно справедливостта и устойчивостта на пенсионните схеми в условията на икономически предизвикателства. Отпуснато бе и спорно финансиране за лагери, като над 38,4 млн. лири бяха отпуснати.


Градският съвет на Бирмингам има дълга история на лошо финансово управление и разхищение на средства. Един от основните примери за това е скъпоструващият опит за инсталиране на софтуера за финансова отчетност Oracle ERP в неговите ИТ системи. Проектът, първоначално предвиден за 19 млн. паунда, в крайна сметка струва на съвета 46,53 млн. паунда само за отстраняване на неотложни проблеми, а общата му стойност се оценява на над 100 млн. паунда. Този огромен преразход на средства за ИТ проект е ясен признак за лошо вземане на решения и липса на финансова предпазливост.


Въпреки икономическите предизвикателства у дома, лейбъристите продължиха да отделят значителни средства за чужбина. На Европейския съюз бяха предоставени зашеметяващите 1,6 млрд. паунда за разпределяне в бедните страни, въпреки съществуването на собствен Департамент за международно развитие на Обединеното кралство (DfID). Освен това 1,3 млрд. паунда бяха изразходвани за намаляване на бедността в Азия - континент, който бележи значителен икономически растеж.


Прекомерните разходи и лошото управление на лейбъристите оставиха трайно наследство от икономическа тежест и лошо управление. Тежестта, наложена на данъкоплатците, и дълготрайното въздействие върху публичните финанси подчертават необходимостта от отговорно фискално управление. Политиците следва да дадат приоритет на прозрачността, отчетността и разумните практики за изразходване на средствата, като се поучат от прекомерните разходи на лейбъристите, за да гарантират ефективното използване на средствата на данъкоплатците и дългосрочната финансова стабилност на страната.


Въздействието на невежеството върху демокрацията


Привържениците на социализма често се ръководят от невежество, а не от задълбочено разбиране на последиците от него. Много хора, особено от по-младото поколение, приемат социализма, без да разбират напълно неговата история и икономически последици. Образованието е от решаващо значение за разсейване на невежеството, свързано със социализма, и за даване на възможност на младото поколение да взема информирани решения. Но за съжаление, образованието е домейн на лявото не понасящо каквато и да е самокритика.


Социализмът обещава равенство, но често води до съсредоточаване на властта в ръцете на малцина. Олигархията за съжаление е основна последица от концентрацията на власт в ръцете на социалистите, водеща до огромни безрасъдни и безотчетни харчения на държани средства. Това е форма на управление, контролирана от малка управляваща класа, исторически съпътства упадъка на масовите партии и ерозията на демократичната отчетност. Този преход от динамична партийна политика към мрежи за покровителство доведе до загуба на общност и нарастващо разочарование сред обществото.


Корупцията е широко разпространен проблем в олигархиите, тъй като концентрацията на власт в ръцете на малцина може да доведе до злоупотреби с власт. Олигарсите, водени от личен интерес, често използват позициите си за лична изгода, без да се съобразяват с нуждите и благосъстоянието на населението като цяло. Тази корупция допълнително ерозира демократичната отчетност и подкопава принципите на прозрачност и справедливост.


Въздействието на невежеството върху демокрацията е значително. Липсата на осведоменост относно истинската същност на социализма и опасностите, които той крие, позволява на неинформирани хора да подкрепят политики, които в крайна сметка подкопават демократичните принципи. Когато масите не са наясно с последиците от своя избор, те стават податливи на манипулация от страна на управляващите. Посредством дезинформация, конспиративни теории или просто емоционален патриотизъм замъгляващ здравия разум.


Наложително е обществото да бъде информирано за опасностите от невежеството и за значението на вземането на информирани решения за запазването на демокрацията. Интелектуалните олигархии, посочени от Джордж Бърнард Шоу, могат да действат срещу интересите на обикновените хора. Консолидирането на властта в ръцете на интелектуалния елит задушава иновациите, потиска несъгласието и затвърждава неравенството. От съществено значение е да се оспори господството на интелектуалните олигархии и да се гарантира, че геният на интелектуалците се използва за колективното благо, а не за запазване на собствените им интереси.


В Заключение: Пътя към Ада винаги е постлан с Добри Намерения


Социализмът се появява през XIX в. в отговор на социалното и икономическото неравенство, причинено от индустриалната революция. Повлияни от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, социалистите се застъпват за колективна собственост върху ресурсите и преразпределение на богатството, обещавайки по-справедливо общество. Въпреки това, когато социализмът набира сила, става ясно, че практическото му прилагане често води до тежки последици. Венецуела, която някога се гордееше с най-големите запаси от петрол в света, изпадна в икономическа разруха под ръководството на Уго Чавес, което доведе до спад в производителността и срив на икономиката. Основни стоки като храна и лекарства станаха дефицитни, а венецуелският народ се оказа поробен от система, която обещаваше просперитет, но донесе само страдание.


Погрешното схващане за основните човешки права в социалистическата идеология е, че тези права налагат значителна тежест върху другите, като например данъчно облагане и намаляване на личния избор. Възниква въпросът: в кой момент разходите за изпълнението на тези права надвишават ползите?


Фашизмът, от друга страна, е форма на социализма, която насърчава индивидуализма и фокусирането върху личността. Неговите корени могат да се проследят до XIX в., когато социалистите се стремят да преодолеят социалното и икономическото неравенство чрез колективна собственост върху ресурсите и преразпределение на богатството. Фашизмът се появява в началото на XX в. като отговор на политическите и икономическите сътресения в Европа. Фашистките лидери, като Бенито Мусолини и Адолф Хитлер, обещават стабилност, национално единство и икономически просперитет. Тези обещания обаче се основаваха на тоталитарния похват на фашизма, който потискаше индивидуалните свободи и налагаше строга йерархия в обществото.


Историята на фашизма напомня за опасностите, които крие пожертването на личните свободи в името на илюзията за стабилност и просперитет. Тя подчертава значението на запазването на демократичните институции, защитата на индивидуалните права и бдителността срещу възхода на авторитаризма. Наследството на фашизма е сериозно предупреждение, че преследването на националистически идеали за сметка на основните човешки права може да доведе до невъобразимо страдание и разруха.


Комунизмът, чиито корени се намират в трудовете на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, се стреми да създаде безкласово общество, в което средствата за производство са колективна собственост. Прилагането на комунизма обаче се оказа далеч от утопичните му обещания. Желязната хватка на тоталитаризма доведе до съсредоточаване на властта в ръцете на управляващия елит, което доведе до потискане на индивидуалните свободи и ерозия на личните свободи.

Икономическата заблуда на командната икономика също е очевидна в провала на комунизма. Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. служи като ярко напомняне за присъщите на комунизма недостатъци, като хроничен недостиг, ниска производителност и застой в икономиката.


Въпреки историческите неуспехи на социализма, през последните години се наблюдава възраждане на интереса към социалистическите идеи. Критиците твърдят, че очарованието на социализма, с неговите обещания за равенство и справедливост, може да ни заслепи за присъщите на такива системи опасности и неефективност. Поддръжниците на капитализма твърдят, че той е най-ефективната система за насърчаване на индивидуалната свобода и икономическия просперитет, но също така подчертават значението на добре регулирания пазар с въведени предпазни мерки за предотвратяване на злоупотреби и осигуряване на социално благополучие.


В заключение социализмът(без значение дали ни е продаден като ляв социализъм, десен национал социализъм, фашизъм или комунизъм), с фалшивото си обещание за равенство и благоденствие, е завладял сърцата и умовете на мнозина. При по-внимателно вглеждане обаче се разкриват присъщите на тази идеология недостатъци и провали. Невежеството, съчетано с възхода на олигархията, представлява значителна заплаха за демокрацията, като подкопава демократичната отчетност и затвърждава корупцията. Наложително е да образоваме обществото, да оспорим интелектуалните олигархии и да укрепим демократичните институции, за да предпазим обществото си от опиата на корупцията и невежеството. Само чрез знания, прозрачност и активно участие можем да съхраним принципите на демокрацията и да насърчим изграждането на честно и справедливо общество за всички.

Comments


TheAngelGroup.png

The Angel Today is a research organisation fully funded by The Angel Group London. The Angel Today develops analyses and solutions to public policy challenges and tackling information propaganda and cultural sabotage to help make our societies safer, happier and more prosperous. The Angel Today is a nonprofit, nonpartisan organization committed to the public interest.

bottom of page