За фалиралият Бирмингам и Социализма

На 6ти Септември, Бирмингам, най-големият местен орган на властта в Европа, наскоро изпадна в тежко финансово състояние и на практика обяви фалит. Градският съвет, контролиран от лявата Лейбъристка партия, е изправен пред зашеметяваща сметка от 760 млн. паунда за искове за равно заплащане, която твърди, че не може да си позволи да плати. В днешния политически пейзаж социализмът привлича вниманието на мнозина, пренебрегвайки ярки социалистически примери на съвременен социализъм като Венецуела, Аржентина, Русия и една плеяда Южно Европейски правителства довели страните си до фалити. Въпреки бягствата от отговорност, това тежко положение не е изолиран случай, а резултат от години на лошо управление, безразсъдно харчене и неразбиране на последиците от собствената им политика. Привържениците на тази идеология обещават по-справедливо общество, в което богатството се разпределя поравно между всички граждани. При по-внимателно вглеждане обаче се оказва, че социализмът не е нищо повече от опиат за корумпираните и невежите, като присъщите на социализма недостатъци, съчетани с възхода на олигархията, представляват значителна заплаха за демокрацията.

Съветът на града е издал заповед по член 114, с която спира всички несъществени разходи и оставя в действие само задължителните услуги. Тази драстична мярка е ясен знак, че съветът не може да балансира бюджета си и е изгубил контрол над финансовите си дела. Последиците от финансовите затруднения на Бирмингам са мащабни и вредни за жителите на града. Решението на съвета да спре неосновните разходи означава, че жизненоважни услуги като поддръжката на пътищата, парковете и библиотеките могат да претърпят значителни съкращения. Това ще се отрази пряко на качеството на живот на 1,1 милиона данъкоплатци в Бирмингам, които разчитат на тези услуги. Това е ясна илюстрация на това как безразсъдното харчене и лошото управление на едно ляво управление в крайна сметка наказват самите хора, които те твърдят, че представляват.

Един от основните фактори, довели до финансовата криза на Градския съвет на Бирмингам, е съдебното дело за равно заплащане, което е заведено срещу него. Съветът е осъден да изплати обезщетение на 170 бивши служители, след като е установено, че е нарушил законите за равнопоставеност по отношение на заплащането. Върховният съд постанови, че на стотици служители, предимно от женски пол, са били отказани бонуси, присъждани на мъже на подобни длъжности. Това е довело до това, че съветът трябва да плати зашеметяващата сметка от 760 млн. паунда за уреждане на исковете. Съветът изчисли, че текущите задължения се натрупват със скорост от 5 до 14 млн. лири на месец.

Обявяването на неплатежоспособност от страна на Градския съвет на Бирмингам не остана незабелязано от правителството. Даунинг стрийт изрази загриженост относно ситуацията и потенциалното ѝ въздействие върху жителите на града. Правителството предостави допълнително финансиране на местните съвети, включително на Бирмингам, за да облекчи финансовия натиск. Отговорността за разрешаването на кризата обаче е на ръководителите на Бирмингам, които трябва да бъдат държани отговорни за неуспеха си да управляват ефективно финансите на града. Тежкото финансово положение в Бирмингам изисква равносметка и отчетност, като лидерите на лейбъристите трябва да бъдат държани отговорни за своите провали и за последиците от безразсъдното харчене. Въпреки че лявото за пореден път демонстрира една от своите основни характеристики(типична за всяка точка на света), постояни обвинения и нежелание да приеме каквато и да е критика или вина.

Едно ляво фиаско в Бирмингам

Финансовият срив в Бирмингам напомня за некомпетентността и неспособността на лейбъристите да управляват ефективно. Лошото управление на публичните финанси, отказът на партията да поеме отговорност за действията си и моделът на обвиняване на външни фактори са ясни индикации за провала им като лидери. Управление което се характеризираше с прекомерни разходи и разточителни практики, които доведоха до колосални разходи в размер на 1,3 трилиона лири. Разходната лудост на партията включваше 15-процентно увеличение на публичните разходи за две години, като обхващаше широк спектър от разходи - от възвишени до смешни. Някои от разходите имаха за цел да стимулират крехката икономика, докато други навлязоха в съмнителна област.

Социализмът винаги е примамвал хората с грандиозното си обещание да създава богатство по-ефективно от капитализма. Привържениците му твърдят, че като предадат собствеността и регулирането на ресурсите в ръцете на държавата, икономическата свобода ще бъде заменена с равенство и просперитет. Което в почти всички случаи бе параван за зараждаща се корумпирана олигархия. Като социалистическият монопол върху икономическия контрол и огромните разходи де вакто възпрепятства прогреса и подкопава благосъстоянието на бедните.

Един от забележителните примери за прекомерни разходи на лейбъристите беше отпускането на близо 50 млн. паунда за програми за насърчаване на балета, танците и музиката в училищата. Критиците поставиха под съмнение приоритета на тези разходи в период на икономически сътресения. Други разходи включваха Националната служба за измервания, Природна Англия и Министерството на околната среда. Службата на кабинета беше изправена пред значителната тежест на финансирането на златните пенсии на служителите в Уайтхол, които възлизаха на 14 млрд. лири, което е повече от два пъти повече от сумата, предвидена за съкращаване на публичните разходи през същата година. Разходите за пенсии на кралското домакинство достигнаха 5,6 млн. лири, а пенсионираните съдии получиха 267 млн. лири по пенсионни схеми, финансирани от данъкоплатците. Тези разходи повдигат въпроси относно справедливостта и устойчивостта на пенсионните схеми в условията на икономически предизвикателства. Отпуснато бе и спорно финансиране за лагери, като над 38,4 млн. лири бяха отпуснати.

Градският съвет на Бирмингам има дълга история на лошо финансово управление и разхищение на средства. Един от основните примери за това е скъпоструващият опит за инсталиране на софтуера за финансова отчетност Oracle ERP в неговите ИТ системи. Проектът, първоначално предвиден за 19 млн. паунда, в крайна сметка струва на съвета 46,53 млн. паунда само за отстраняване на неотложни проблеми, а общата му стойност се оценява на над 100 млн. паунда. Този огромен преразход на средства за ИТ проект е ясен признак за лошо вземане на решения и липса на финансова предпазливост.

Въпреки икономическите предизвикателства у дома, лейбъристите продължиха да отделят значителни средства за чужбина. На Европейския съюз бяха предоставени зашеметяващите 1,6 млрд. паунда за разпределяне в бедните страни, въпреки съществуването на собствен Департамент за международно развитие на Обединеното кралство (DfID). Освен това 1,3 млрд. паунда бяха изразходвани за намаляване на бедността в Азия - континент, който бележи значителен икономически растеж.

Прекомерните разходи и лошото управление на лейбъристите оставиха трайно наследство от икономическа тежест и лошо управление. Тежестта, наложена на данъкоплатците, и дълготрайното въздействие върху публичните финанси подчертават необходимостта от отговорно фискално управление. Политиците следва да дадат приоритет на прозрачността, отчетността и разумните практики за изразходване на средствата, като се поучат от прекомерните разходи на лейбъристите, за да гарантират ефективното използване на средствата на данъкоплатците и дългосрочната финансова стабилност на страната.

Въздействието на невежеството върху демокрацията

Привържениците на социализма често се ръководят от невежество, а не от задълбочено разбиране на последиците от него. Много хора, особено от по-младото поколение, приемат социализма, без да разбират напълно неговата история и икономически последици. Образованието е от решаващо значение за разсейване на невежеството, свързано със социализма, и за даване на възможност на младото поколение да взема информирани решения. Но за съжаление, образованието е домейн на лявото не понасящо каквато и да е самокритика.

Социализмът обещава равенство, но често води до съсредоточаване на властта в ръцете на малцина. Олигархията за съжаление е основна последица от концентрацията на власт в ръцете на социалистите, водеща до огромни безрасъдни и безотчетни харчения на държани средства. Това е форма на управление, контролирана от малка управляваща класа, исторически съпътства упадъка на масовите партии и ерозията на демократичната отчетност. Този преход от динамична партийна политика към мрежи за покровителство доведе до загуба на общност и нарастващо разочарование сред обществото.

Корупцията е широко разпространен проблем в олигархиите, тъй като концентрацията на власт в ръцете на малцина може да доведе до злоупотреби с власт. Олигарсите, водени от личен интерес, често използват позициите си за лична изгода, без да се съобразяват с нуждите и благосъстоянието на населението като цяло. Тази корупция допълнително ерозира демократичната отчетност и подкопава принципите на прозрачност и справедливост.

Въздействието на невежеството върху демокрацията е значително. Липсата на осведоменост относно истинската същност на социализма и опасностите, които той крие, позволява на неинформирани хора да подкрепят политики, които в крайна сметка подкопават демократичните принципи. Когато масите не са наясно с последиците от своя избор, те стават податливи на манипулация от страна на управляващите. Посредством дезинформация, конспиративни теории или просто емоционален патриотизъм замъгляващ здравия разум.

Наложително е обществото да бъде информирано за опасностите от невежеството и за значението на вземането на информирани решения за запазването на демокрацията. Интелектуалните олигархии, посочени от Джордж Бърнард Шоу, могат да действат срещу интересите на обикновените хора. Консолидирането на властта в ръцете на интелектуалния елит задушава иновациите, потиска несъгласието и затвърждава неравенството. От съществено значение е да се оспори господството на интелектуалните олигархии и да се гарантира, че геният на интелектуалците се използва за колективното благо, а не за запазване на собствените им интереси.

В Заключение: Пътя към Ада винаги е постлан с Добри Намерения

Социализмът се появява през XIX в. в отговор на социалното и икономическото неравенство, причинено от индустриалната революция. Повлияни от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, социалистите се застъпват за колективна собственост върху ресурсите и преразпределение на богатството, обещавайки по-справедливо общество. Въпреки това, когато социализмът набира сила, става ясно, че практическото му прилагане често води до тежки последици. Венецуела, която някога се гордееше с най-големите запаси от петрол в света, изпадна в икономическа разруха под ръководството на Уго Чавес, което доведе до спад в производителността и срив на икономиката. Основни стоки като храна и лекарства станаха дефицитни, а венецуелският народ се оказа поробен от система, която обещаваше просперитет, но донесе само страдание.

Погрешното схващане за основните човешки права в социалистическата идеология е, че тези права налагат значителна тежест върху другите, като например данъчно облагане и намаляване на личния избор. Възниква въпросът: в кой момент разходите за изпълнението на тези права надвишават ползите?

Фашизмът, от друга страна, е форма на социализма, която насърчава индивидуализма и фокусирането върху личността. Неговите корени могат да се проследят до XIX в., когато социалистите се стремят да преодолеят социалното и икономическото неравенство чрез колективна собственост върху ресурсите и преразпределение на богатството. Фашизмът се появява в началото на XX в. като отговор на политическите и икономическите сътресения в Европа. Фашистките лидери, като Бенито Мусолини и Адолф Хитлер, обещават стабилност, национално единство и икономически просперитет. Тези обещания обаче се основаваха на тоталитарния похват на фашизма, който потискаше индивидуалните свободи и налагаше строга йерархия в обществото.

Историята на фашизма напомня за опасностите, които крие пожертването на личните свободи в името на илюзията за стабилност и просперитет. Тя подчертава значението на запазването на демократичните институции, защитата на индивидуалните права и бдителността срещу възхода на авторитаризма. Наследството на фашизма е сериозно предупреждение, че преследването на националистически идеали за сметка на основните човешки права може да доведе до невъобразимо страдание и разруха.

Комунизмът, чиито корени се намират в трудовете на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, се стреми да създаде безкласово общество, в което средствата за производство са колективна собственост. Прилагането на комунизма обаче се оказа далеч от утопичните му обещания. Желязната хватка на тоталитаризма доведе до съсредоточаване на властта в ръцете на управляващия елит, което доведе до потискане на индивидуалните свободи и ерозия на личните свободи.

Икономическата заблуда на командната икономика също е очевидна в провала на комунизма. Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. служи като ярко напомняне за присъщите на комунизма недостатъци, като хроничен недостиг, ниска производителност и застой в икономиката.

Въпреки историческите неуспехи на социализма, през последните години се наблюдава възраждане на интереса към социалистическите идеи. Критиците твърдят, че очарованието на социализма, с неговите обещания за равенство и справедливост, може да ни заслепи за присъщите на такива системи опасности и неефективност. Поддръжниците на капитализма твърдят, че той е най-ефективната система за насърчаване на индивидуалната свобода и икономическия просперитет, но също така подчертават значението на добре регулирания пазар с въведени предпазни мерки за предотвратяване на злоупотреби и осигуряване на социално благополучие.

В заключение социализмът(без значение дали ни е продаден като ляв социализъм, десен национал социализъм, фашизъм или комунизъм), с фалшивото си обещание за равенство и благоденствие, е завладял сърцата и умовете на мнозина. При по-внимателно вглеждане обаче се разкриват присъщите на тази идеология недостатъци и провали. Невежеството, съчетано с възхода на олигархията, представлява значителна заплаха за демокрацията, като подкопава демократичната отчетност и затвърждава корупцията. Наложително е да образоваме обществото, да оспорим интелектуалните олигархии и да укрепим демократичните институции, за да предпазим обществото си от опиата на корупцията и невежеството. Само чрез знания, прозрачност и активно участие можем да съхраним принципите на демокрацията и да насърчим изграждането на честно и справедливо общество за всички.