За 24-ти май – немско кино, италианска литература и малко фашизъм…



24-ти май денят на просветата и образованието е ден, в който ще поговорим за провокативното кино и литература. Защото образованието е провокация, предизвикателство и противопоставяне на мнения. Защото Светът е малък, хубав и е за всички. И все пак е добре да не забравяме, че всичко което си струва да се знае не може да бъде научено в клас. Но нека започна с въпрос. Замисляме ли се какво празнуваме? Питам се този въпрос на всеки празник, не за друго, а защото аз самият идвам от едно друго време, както навярно голяма част от вас. Време, в което не ни се обясняваше, а ни се поднасяше правилната информация. Време, в което книгата имаше съдържание, но не и смисъл. А ние под лозунги в униформи, вечни мелодии, марширувайки минавахме на демонстрации на този ден. Искаме ли децата ни да набиват крак, марширувайки във военни (или като) униформи?


(Манифестация за 24-ти май по времето на Соца. )


Време, по което днес има огромна носталгия в обществото ни. Какво означава все пак думата образование? Нелсън Мандела бе казал, (с риск да засегна расистко настроените елементи, ще използвам негов цитат), че образованието е най-мощното оръжие, което ние можем да използваме да променим света. А Мартин Лутър Кинг (отново борец за свобода с цвят на Обама) добавя, че основна функция на образованието е да научи индивида да мисли повече и да мисли критично. Като интелект плюс характер – трябва да бъдат главният фокус на образованието. Това са двама борци за човешки права, но да сте чували нещо толкова смело в нашето образование, извън клишетата и лозунгите печелещи финансирания?

Ще започна с немски филмов шедьовър базиран върху един от най-провокативните социални експерименти реализиран в САЩ – Вълната (Die Welle). Във филма експериментът започва в едно съвременно, модерно немско училище, почти на шега с пълното недоверие, че нацизмът може да възкръсне в една модерна среда. Експериментът е сред едни деца пропити с разбирането, какво означава лична свобода и лично щастие, да възпиташ фашист, звучи невъзможно… Но за по-кратко от седмица национал-социализмът не само превзема училището, но започва да доминира и в градчето където се намира. Смело и откровено в Германия се говори за най-тъмните периоди в историята им, осъвременявайки реалната заплаха от повтаряне на историята, дори в среда, която на пръв поглед изглежда невъзможна. Може би точно тази откритост би била малко препятствие за българската публика, която е свикнала на завоалирано и леко наивно кино, типично за пост Съветското Тоталитарно общество. Но същевременно, това е и интелектуално предизвикателство да отворим очи и да погледнем смело нашата образователна система, още повече в провинцията, където носталгията по Соца е в пандемични размери. А учителите (най-вече в провинцията) не само приличат на соц преподавателите, но и прилагат същите методи и прийоми, като това се приема радушно и с желание от родителите. Въпреки че ние дълго време бяхме част от един строй, който ни диктуваше и тълкуваше това което ни трябва да знаем, без да ни учи да се замисляме, страхуващ се от това да можем да мислим, защото тогава ще започнем да виждаме и разпознаваме фашизма.

За 24-ти май – немско кино, италианска литература и малко фашизъм…


Как да върнем Фашизма(Соца) в Училище


Фашизмът може да влезне във всяка образователна система като 2 и 2, 4. Факт, доказан не само от социални експерименти, но и от реалността около нас. Но нека да погледнем какво ни разказва Денис Ганзел (режисьор) и Рон Джоунс (сценарист) за едно училище в Германия, днес, какъв е начинът да го фашизираме, а и какво в крайна сметка означава думата фашизъм (толкова популярна днес и използвана в повечето случаи от самите фашисти). 1. Обединителят на Народа – всичко започва от харизматичния лидер, които трябва да обедини масите около себе си. Лидерът в училище е учителя, все пак учениците са по презумпция в училище да слушат и следват. Този който носи и предава, единствено вярната информация (типично за тоталитарните общества, истината е само една. Както и медиите, предават само една единствена истина.) Презумпция много по-валидна в България отколкото в Германия. У нас не е прието детето да предизвика интелектуално учителя, да поставя под въпрос „истината“, на която го учат. В тоталитарното общество, децата са подготвяни да слушат и изпълняват в обществената ковачница – училището, както бе казал Мао (един от бащите на Китайската Комунистическа Партия, човек е бял лист върху, който ние пишем). А този манталитет е останал и днес. Носталгията по Соц, ред и дисциплина е реставрация на точно този прото фашистки модел – белият лист и диктуващият какво да бъде написано на него.

2. Елит сред последователите – около учителя във филма се оформя една група фанатични последователи, които разгръщат цялото движение – вълна. И които в края на филма достигат до крайности и убийство. Но национал – социализма в Германия се строи и от такива образовани хора в средата на 30-те. Химици и инженери са тези, които създават газовите камери. Изключително добре образовани медици са тези, които провеждат експериментите в концентрационните лагери. А ученици по на 17/18 години разстрелват тези които не са част от създадения строй.

3. Различните – тези със собствено мнение – както и в нацизма, така и в комунизма и всяка друга тоталитарна система се изолират от групата – биват подлагани на осмиване или на игнориране. А тези които се пречупят, биват асимилирани и интегрирани. Интеграцията е изключително важна дума във национал-социалистическата идеология. За неинтегрирани няма място, фашизмът не е система пригодена за индивидуалности. Идеологията е една и за всички.

4. Субординация – свободното и фамилиарно общуване е елиминирано, името на лидера е заменено с поздрав от учениците. Замислете се, колко от вас са се обръщали или дори и сега се обръщат по име към бившите си учители? Поздравите варират между: Господин/жо и фамилното името, госпожо/не до може би най-неформалната форма- учителю. Вместо името е поставено мястото в йерархията, защото само това е важно, от къде идва заповедта и кой трябва да я изпълни. Забавно е да наблюдаваме немски ученици, как поздравяват учителя прави, направо е в сферата на невъзможното. Името и личните местоимения в тоталитарните системи по принцип не съществуват – трябва да се знае кой е шефа, кой е другаря и кой господина. Въпреки че филма не стига толкова далече да замени имената на учениците с номера. Нали всеки от вас си помни номера в училище? Да ви е правило впечатление, че е извратено да ви наричат по номер, вас, детето ви? А в нашата образователна система, учениците бяха и все още са поставени под номера в клас по същия начин, по който се обезличавани и щамповани например концлагеристите.

5. Унификация – уж под предлога за социално равенство, индивидуалността е заменена с калъп, безцветна униформа, която ги отличава от другите. И всичко се крие зад социалното, зад това всички да бъдат равни. Въпреки че решението е замисляне защо някой няма възможност да си позволи дрехи, защо обществото ни е бедно?

6. А другите са врагът – в случая на филма анархистите (използвано в тоталитарните общества нарицателно на думата свобода. Всеки е чувал нарицателното – „всичко около нас е анархия“. Както и думичките – „демокрация“, „свободия“, „извратени западняци“, „либерали“ в общи линии всички от политическия спектър, който трябва да изчезне, за да стане отново България богата.). В крайна сметка, тоталитарна система не може да съществува в съчетание с анархизъм, чиято една от формите е капитализъм, невъзможна е и демокрацията, камо ли либерални основи. Затова, когато започнат да липсват анархисти в обществото, следващите в списъка са либералите. Ако се справят с либералите, следват пари, финанси, бизнес, синдикати, религиозни вярвания до момента, в който изчезнат. Както бяха елиминирани в България след 1944 год.

7. Социум – среда в която се появява взаимопомощ в и извън класа. На принципа на религиозните култове и престъпните организации – един е за всички, всички са за един. Без значение правилното или не правилното. Важна е саможертвата към групата и за другите.

– Advertisement –

8. Спортът – всеки час започва със спорт, защото спорта сплотява. Дори дишането трябва да е в ритъм. Един народ, едно национално самосъзнание, една партия, една борба… Спорта учи на дисциплина и на изпълнителност. Спорта е масов, непрофесионален и за всички. Спортът както и образованието са основни стълбове по принцип във формирането на всяко национал- социалистическо общество. И за всичко трябва да се грижи лидерът. Да ви напомня на нещо познато?

9. Манифестациите – маршируването създава синхрон. Дори шумът от това всички да стъпват заедно е впечатляващ. Изключително важно и необходимо за формирането на фашизма е едновременността във всичко дори, за да демонстрираш единството пред другите – може да ги впечатлиш, но най-вече ще ги уплашиш.

11. Страхът – а страхът е важен. Неувереността, това да се чувстваш малък, незначителен пред масата, пред вълната.

12. Тоталният контрол – посредством елиминирането на индивидуалността, индивидуалното мнение, личното мнение, свободата в отношенията, дори в интимните (защото съвестта е класа) в класната стая се постига унификация посредством лидера, който може да манипулира общото мнение, възприятие, морал, знание, всичко. Тоталитаризъм – или наречете го Нацизъм, Фашизъм или Соц, в който единствената свобода е да избягаш.


(Путинската образователна система в момента. Образование под строй, образование започващо от детските градини възпитаващо култа към силата, към войната, към победата… Според Алфа Рисърч, въпреки войната в Украйна, една трета от българите подкрепят Путин. Огромна част от нас се възхищават на ракети, войници, паради, танкове, убийства, като изразяваме всичко това пред нашите деца.)

Филмът си заслужава да се изгледа, дори и заради това да се замислим – каква е нашата образователна система? На какво учи децата ни? Тази носталгия, която ни продават, играейки на най-хубавите ни спомени – детските, до какво в действителност води? Да си отговорим честно и откровено, от какъв строй ние сме се отървали?


За 24-ти май – немско кино, италианска литература и малко фашизъм…

За да бъде истински 24-ти май, нека да поговорим и за книги. Италианският учен и писател Умберто Еко, разказва за фашисткото образование в своята книга: Как да Различиш Фашист. И ето ги и неговите 14 най важни белега.

  1. Култа към традициите – във всяко фашистко движение има големи мислители традиционалисти. Нацистката идеология в Германия е била смес между гностици, традиционалисти, пропита със синкретичния и окултни елементи.

  2. Отричането на модернизма – Просвещението, Ерата на Разума се е считала за началото на модерния упадък. Днес това са конспиративните теории, отричането на модерната медицина, на технологиите, съвременната икономика. Обвиненията срещу глобализма и либерализма на Запада като развъдник на разврат и упадък.

  3. Култа към действието – все пак фашизмът е ирационален, затова и действието трябва да бъде преди мисълта, рефлексно. Трябва да си готов да действаш без да мислиш и да се замисляш защо – просто, такава е повелята на партията, на лидера в името на народа, или в името на нещо друго.

  4. Несъгласието е предателство – в модернизма критичното мислене е на пиедестал, защото това е начин да знаем повече. В модерната култура несъгласието е поощрявано, защото това е основен образователен способ. Във фашизма това ученика да не се съгласи със висшестоящия е наказуемо.

  5. Страха към различното – изключително важен белег, за да бъде разпозната фашистката идеология е отношението към различните. Фашистът е расист по дефиниция. Толерантността е превърната в огромно нарицателно във фашисткия речников запас, който по принцип би трябвало да бъде максимално ограничен.

  6. Социалното недоволство – едно от най-типичните исторически особености на фашизма е постоянното недоволство на средната класа. Класа, която винаги страда от финансови кризи или от чувството на политическа неправда, както и е изплашена от натиска на по-низшите социални слоеве, които могат да бъдат и имигранти.

  7. Заговорът – във фашистката психология винаги присъства параноично състояние за постоянно съзаклятничество на заговори, възможно и международни. Последователите трябва да се чувстват обградени и под заплаха.

  8. Врагът е и силен и слаб едновременно – като се сменя постоянно фокуса на риториката, врагът е едновременно и силен и слаб.

  9. Пацифизъм – трафикиран е на врага, за да създаде заблуда, за да оправдае агресия. Фашистът никога не иска конфликт, винаги е принуден да влезне в такъв. За фашиста няма борба за живот, животът е борба.

  10. Презрение към слабите – Елитаризмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология. „Силните ги обичат, а слабите ги презират“ е фраза, която илюстрира възприятието на фашиста към света. Победата, силата, великата култура, великата история…

  11. Всеки е възпитан да бъде герой – във фашистката идеология героизмът и саможертвата са норма. Култът към геройството е свързан с култа към смъртта.

  12. Мачизъм – нетолерантността, хомофобията, презрението към нестандартната сексуалност, култ към верността, всичко това са белези на фашистките общества, които възпитават лоялност и преданост.

  13. Избираем популизъм – емоционалния отговор на избрана група от хора (майки на деца с физически недъзи например), може да бъде представена и приета като „гласа на хората“

  14. Фашистките учебници – са написани с беден език и елементарен синтаксис. Фашистката литература е с наивно повествование и повърхностен сюжет. Целта е да лимитира комплексното и критичното мислене при децата. Те също така синтезират основните белези на това, какво означава да бъдеш фашист.


(Умберто Еко)

„Утрото на Юли 27 ми, 1943, разбрах, според новините по радиото, че фашизма е паднал и Мусолини е арестуван. Когато майка ми ме изпрати да купя вестни, видях на вестникарската бутка, че различните вестници, имаха различни заглавия. Още повече, след като се загледах под заглавията, открих че всеки вестник разказва различни истории. Купих един от тях, просто наслука, и прочетох статия на първа страница, подписана от 6 различни партии – сред тях бяха Християн Демократите, Комунистическата Партия, Социалистическата Партия, Partio d`Azione, Либералната Партия. До този момент аз вярвах че във всяка страна има само една единствена партия, като в Италия това бе Национал Фашистката Партия. Но вече открих, че в моята родина има няколко партии, които могат да съществуват, по едно и също време.“ разказва Умберто Еко през 1995 година в есето си UR- Fascism, публикувано в New York Review of Books.

Това са спомените на едно дете, което се превръща в доайените на световната литература и наука. Замисляме ли се какви ще са спомените на нашите деца? Какви разговори ще изникват в съзнанието им днешните новини, вестници, телевизия, това което ние възрастните създаваме, шумим. Какво ни е отношението (което изразяваме на глас около тях) на нас родителите към политиката, към партиите, към парламентаризма, към конституцията? Как дефинираме например войната в Украйна, какво ни е отношението към Путин и неговата система? Какво възприятие за света ние създаваме за съседите ни, за различните страни, хора, континенти, етноси… Възхищаваме ли се на разнообразието или по путински сме хомофоби и расисти отхвърлящи всичко различно, вгледани само в своето величие и мощ, отричащи света и общите правила, осигуряващи на всеки достойно съществуване. Какво ни е отношението към войната, към жертвите, към по-слабите, към корупцията, към шуробаджанащината, към вождовете и феодализма иззели функциите на цивилизованите институции? Възпитаваме ли разум или суеверия и заблуди? Замисляме ли се как формираме нашите деца? Какво виждат в нашите училища днес? Защото както бе казал Абрахам Линкълн „Мирогледът на днешното поколение в класната стая, ще бъде мировъзрението и философията в правителството утре.“