Военното правителство на Мали официално сключи споразумение с Русия, в което се разкриват плановете за създаване на модерен проект за рафинерия на злато в столицата на Мали Бамако. Сделката, която е с продължителност четири години, включва изграждането на рафинерия, способна да преработва значително количество злато - 200 тона годишно.
Златото е основният експортен продукт на Мали в стойностно изражение и играе ключова роля за икономическия растеж на страната, както подчертават от Министерството на минното дело. Споразумението, в което не се посочват точни срокове за строителство, е сигнал за стратегическа инициатива за засилване на контрола на Мали върху производството на злато.Министърът на финансите Алусени Сану изрази оптимизъм по отношение на последиците от проекта, заявявайки, че той ще даде възможност на Мали да контролира и регулира всички аспекти на производството на злато в страната. Според него това ще даде възможност на правителството да прилага стриктно данъците и митата, като гарантира рационализиран и прозрачен процес на събиране на приходите.
Този ход идва в ключов момент за Мали, тъй като страната се стреми да засили партньорството си с Русия, особено след военния преврат през 2021 г. и последвалото изтегляне на френските сили през 2022 г. Като за воената хунта изключително голяма подкрепа оказват руски наемници.
Руската частна военна компания "Вагнер груп"(преминала през 2023 в пълен контрол на Руското Министерство на Отбраната) пристигна в Мали с подкрепата на руските въоръжени сили. Това разполагане започна през декември 2021 г. и беше осъдено от международните партньори на Мали, включително от Съединените щати и редица европейски държави. При нарастващата нестабилност в Сахел и при положение, че държави като Франция намаляват военните си усилия срещу салафитско-джихадистките групировки в региона, появата на "Вагнер" идва в особено труден момент за Мали и е представителна за стратегията на Русия да разпространява влияние в региона чрез нерегламентирани, отричащи се средства.
Обръщането на малийската хунта към Русия и групата "Вагнер" има за цел по-скоро да укрепи вътрешнополитическите ѝ позиции, отколкото да се справи по същество с несигурността в страната. Вагнер привидно ще обучава местните сили и ще предоставя услуги за сигурност на висши малийски служители, но също така ще се възползва от ситуацията, за да разпространи руското влияние на континента и да си осигури финансови ползи. Подобно на разполагането си в Централноафриканската република (ЦАР), дейността на "Вагнер" в Мали позволява на малийските политически лидери да осигурят защита на режима от преврат в замяна на финансови и минерални концесии.
Намесата на Вагнер в Мали измества традиционното френско партньорство на страната след решението на Франция да намали дейността си, засилвайки по-широката геополитическа конкуренция в Африка. Военната хунта на Мали се възползва от антифренските настроения в страната, за да събере вътрешна подкрепа, което създава деликатен баланс за политическите партньори на Мали и партньорите в областта на сигурността, които рискуват да ориентират военното правителство към Москва. Сега САЩ, Франция и други африкански държави трябва да разработят проактивна стратегия за предотвратяване на разширяващото се влияние на руските ЧВК, а не само да реагират на използването на тези нередовни инструменти.
Руските военни транспортират персонал и оборудване до Бамако, град в Мали, чрез различни самолети, включително такива, свързани с операции на групата "Вагнер" в други държави. Самолетът с регистрационен номер RA-85042 е част от 223-ия летателен отряд на руското министерство на отбраната, който преди това е сключвал договори с компании, свързани с Вагнер, за транспортиране на персонал на ЧВК в страни като Судан. Френски правителствени източници отбелязват многократни въздушни ротации с руски военнотранспортни самолети в Бамако, което улеснява разполагането на руски и Вагнеров персонал.
Руските оперативни работници се придвижват и отвъд Бамако в централната част на Мали - оспорвана среда за сигурност, където свързаната с Ал Кайда организация Jama'at Nasr al-Islam wal Muslimin (JNIM) и общинските милиции оказват значително влияние. Съобщава се, че персоналът на "Вагнер" е претърпял първите си жертви на 5 януари, когато смесен патрул на "Вагнер" и малийската армия е попаднал на самоделно взривно устройство между Бандиагара и Банкас, в района на Мопти. Появиха се снимки на служители на "Вагнер" в Сегу, град в централната част на Мали, където може би се намират до 200 наемници. Руски служители са се разположили и в град Тимбукту, заемайки бившите бази на операция "Бархан", които бяха предадени на малийската армия от френските сили през декември 2021 г.
Точният обхват и характер на дейностите на Групата "Вагнер" в Мали остават неясни. В първите доклади се отбелязва, че персоналът на ЧВК ще обучава малийските отбранителни сили и ще предоставя услуги за защита на висши политически лидери - дейности, които Вагнер е извършвал и в държави като ЦАР и Мозамбик. Присъствието на свързани с Вагнер геолози и юристи в Мали предполага, че персоналът на PMC може евентуално да предоставя и услуги по охрана на обекти на руски компании, занимаващи се с минна дейност, което съответства на дейностите на групата Вагнер в други държави, в които Русия си е осигурила концесии за минна дейност в замяна на услуги на PMC.
Приемането на руските войски и ЧВК в Мали следва да се разбира в контекста както на руските информационни операции, така и на дългогодишното напрежение между Мали и нейния традиционен съюзник и бивш колониален владетел - Франция. Аргументите срещу руската помощ трябва да отчитат не само неотдавнашните разкази на Вагнер, но и десетилетията на сложни отношения между Мали и Франция.
Съединените щати, Франция и техните партньори работят в подкрепа на демократичния преход в Мали и противодействат на разпространението на руски ЧВК като групата "Вагнер". От решаващо значение обаче е да се споделя информация за дейността на Вагнер, като се подчертават неефективността и скритите разходи за неговата намеса. Оперативните неуспехи при провеждането на подобни мисии, като например разполагането ѝ през 2019 г. в най-северната провинция на Мозамбик, Кабо Делгадо, доведоха до загуби на персонал и територии поради неопитността ѝ да се сражава в местна среда и неспособността ѝ да комуникира с местните сили.
Дейностите на руските ЧВК често водят до тежки правни и хуманитарни разходи, като изтезания, изнасилвания и безразборни убийства на цивилни граждани. Западните държави следва да насочат аргументите си към Мали и други африкански държави към прозрачност и местни интереси, а не към тънко завоалираната рамка на съревнованието между великите сили. Антифренските настроения в Сахел се засилват, за което свидетелстват демонстрациите в подкрепа на хунтата в Мали през януари и усилията на демонстранти в съседна Буркина Фасо да блокират френски военни конвои през ноември 2021 г. Подходите за сигурност в Сахел, ръководени от държави като Франция и Съединените щати, не адресират адекватно политическите фактори за конфликтите, което позволява на несигурността и войнствеността да се умножават.
Западните отговори на разполагането на Вагнер, които се опитват да наложат на Мали двоичен избор между западен и руски патронаж на сигурността, вероятно ще се провалят, защото не оценяват адекватно тези реалности. Такива подходи предлагат реторична храна на нелиберални лидери като военната хунта в Мали, която може да натрупа вътрешен политически капитал, като критикува Франция, че е "изоставила" Мали, възползвайки се от дългогодишното недоволство. В резултат на това западните аргументи срещу руската намеса следва да се съсредоточат върху насърчаването на собствените национални интереси на Мали, а опитите да се наложат последици на малийското правителство заради обръщането му към Русия и привидното изоставяне на демократичния преход следва да се съсредоточат върху подкрепата на исканията на обикновените хора за избори, прозрачно функциониране на правителството и отчетност на правата на човека в партньорствата в областта на сигурността.
Сложната и исторически обусловена конкуренция за влияние в Мали представлява урок за западните политици, заинтересовани от ограничаване на разпространението на руските ЧВК на континента. Събитията в Мали и други страни, включително ЦАР, показват интереса на Вагнер към специфично използване и подкопаване на традиционните постколониални партньорства с държави като Франция. Западните държави следва да укрепят дипломатическите си отношения и подкрепата си за партньорите от гражданското общество в региона, като гарантират взаимноизгодни партньорства, а не едностранни такива. Подкрепата на корените на предизвикателствата пред доброто управление е времеемка и ресурсоемка, но вероятно е по-лесна от това да се премахне влиянието на руските ЧВК, след като те вече са разположени.
Износът на злато от Мали е нараснал с 8,4% през 2022 г., което отразява увеличението на промишленото производство на злато през същия период, сочат данни на статистическата агенция на страната от петък. Западноафриканската държава, е изнесла 69,3 тона злато през миналата година, в сравнение с 63,9 тона през 2021 г., според статистическите данни, видени от Ройтерс. Металът допринася за около една четвърт от фискалните ресурси на страната.
Стойността на миналогодишния износ възлиза на около 2 001 млрд. франка CFA (3,24 млрд. долара) в сравнение с около 1 867 млрд. франка CFA (3,02 млрд. долара) през предходната година. Мали е един от най-големите производители на злато в Африка и дом на промишлени мини, управлявани от компании, сред които Barrick Gold (ABX.TO), B2Gold Corp (BTO.TO), Resolute Mining (RSG.AX), AngloGold Ashanti (ANGJ.J) и Hummingbird Resources (HUMR.L). Износът е насочен основно към Южна Африка, следвана от Швейцария и Австралия. Производството на промишлено злато е с около 4,4% по-високо през 2022 г. в сравнение с предходната година поради подобрените резултати в сектора. Но прогнозите са, че през тази година то ще намалее. Златните резерви възлизат на около 881,7 тона през октомври, съобщи министърът на минното дело Ламин Сейду Траоре в четвъртък.
Comments