top of page

ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ: ТРЯБВА ЛИ РОБОТИТЕ ДА ИМАТ ПРАВА?



С развитието на роботиката и изкуствения интелект (ИИ), технологиите, които са създадени да съответстват на човешките способности в интелигентност, осъзнание и емоции, проникват все повече в живота на хората. Въпросът дали роботите следва да бъдат надарени с права се оказва все по-актуален. За да разгледаме този въпрос, трябва да го анализираме от различни гледни точки - етика, социология, право, невробиология и теория на ИИ.


Законовата Регулация на Роботиката

Регулирането на роботиката, т.е. науката и практиката за разработване, производство и използване на роботи, е област, която само сега започва да се развива. Човечеството е дълго време несговорчиво и нежелаещо да осъзнае необходимостта от този процес. Сферата на роботиката се развива динамично през последните десетилетия, но в същото време се намира в своеобразна "сенчеста зона", което води до забавяне на процесите на създаване на правна рамка за уреждане на отношенията, свързани с роботите.

Неяснотата на понятието "робот" и липсата на класификация за формиране на правната рамка също е трудно предизвикателство. В много изследвания най-често използваното определение на "робот" се извежда чрез списъка с функции, които те изпълняват: роботите са изкуствено създадени обекти или системи, които могат да получават и обработват информация и да действат в съответствие с външния свят около тях.

За правната наука ключов аспект е не толкова конкретната инженерно-техническа система на робота, колкото възможностите и функциите, които той може да възпроизведе.


Морални и Етични Аспекти при Използването на Роботи

В САЩ и европейските страни се разработва концепцията за "тежка" регулация на роботиката. Така, например, в резолюцията на Европейския парламент са фиксирани няколко основни аспекта, които определят моралните и етични основи на отношенията между роботите и хората:

  • Необходимостта от непричиняване на вреда на хората при работата на робота,

  • Подчиняване на робота на инструкциите и командите на човек, освен в случаи, когато такова поведение на машината може да причини вреда на човек,

  • Осигуряване на способността на робота да поддържа своето съществуване, при условие че това не противоречи на посочените по-горе изисквания,

  • Накрая, роботите по никакъв начин не трябва да причиняват вреда на човечеството като цяло.

При разработването на нормативна уредба трябва да се вземат предвид как техническите особености на "интелигентните" роботи, така и техните "човешки" характеристики. Ако не се вземат предвид проектните особености на "интелигентни" роботи, може да се стигне до регулация на законодателно равнище, не на наличното съдържание, а просто на роботичната форма. Прекомерната "човекоподобност" на роботите, която до известна степен е тенденция на съвременните реалности, може да доведе до непредвидими последици, например при определяне на кой е виновен за причиняване на вреда.

Въпреки възприеманите ползи от използването на такива роботи, съществуват очевидни рискове. Първо, по-високата автономност на робота, толкова по-трудно е да се определи отговорността, тъй като човешкото управление на оператора се минимизира. Второ, роботът е информационна система, подложена на рисковете от хакване. В това отношение е приемливо да се изследва определението на такива роботи като обекти на жизненоважна информационна инфраструктура и разработване на подходяща правна система за конкретните видове роботи.


Определение на Правата и Отговорностите на Роботите

При формирането на законовата рамка в областта на надаряването на определени видове така наречени "интелигентни" роботи с права, се предлага да се направи разграничение между самата роботична система, създадена без използване на технология, която предполага автономност на обекта (промишлените роботи, дроновете, дълбоководните подводници) и агентни роботи, т.е. системи, способни да изпълняват определени типове задачи независимо. Тук добавянето на думата "агент" означава, че такива системи реализират интересите на конкретно лице или юридическо лице.

Важен аспект при определянето на правата и отговорностите на всяко лице е наличието на неговата воля да извършва определени значими правно регулираните действия. Някои учени, от своя страна, твърдят, че роботите с развит искуствен интелект и автономия имат законовото право да избират.

Все пак, заключението на учените е трудно да се използва за построяване на концепцията за робот като физическо лице. Даването на роботите пълноправна правоспособност влияе също и на въпроса дали те са способни да носят отговорност за вредата, която причиняват.

Най-често в научните изследвания се среща концепцията за робот като юридическо лице. Това позволява селективно прилагане на норми от гражданското право, регулиращи правните отношения с участието на юридически лица, към правното регулиране на роботите. Основата за тази аналогия е "изкуственият" характер на юридическите лица и роботите.

Има и друга концепция, наречена "концепция за електронно лице". Същността й е да даде на роботите специален правен статут в бъдеще, когато най-развитите от тях могат да бъдат създадени като електронни лица (лица) и да носят гражданска отговорност за причинена вреда, ако вземат решения автономно или по друг начин самостоятелно взаимодействат с трети лица. Сред характеристиките на интелигентните роботи, споменати са възможността да:

  1. Станат автономни;

  2. Станат способни за самообучение;

  3. Адаптират поведението си.

Тъй като роботът може да изпълнява различни функции, необходими за реализиране на целите на разработчиците на изкуствен интелект, той заема позицията на участник с дължим дълг, който може или не може да изпълнява. В това отношение съответният въпрос е кой ще бъде отговорен за невършеното изпълнение на такъв дълг - самият агент на робота (като юридическо или електронно лице) или разработчикът на технологията, върху базата на която роботът изпълнява действията си.


Заключение

Когато роботите достигнат определено ниво на осъзнание и научим как да измерим машинния разум и да оценяваме нивата му на осъзнаване и самосъзнание, ще трябва да преценим дали роботът пред нас има право на определени права и защита.

Най-вероятно този момент няма да настъпи съвсем скоро. Първо, разработчиците на ИИ трябва да създадат "първичен цифров мозък". След това тези осъзнати същества няма да бъдат обикновени обекти на изследване, а ще бъдат повишени до модели с право на морално съдействие. Въпреки това това не означава, че тези роботи автоматично ще бъдат надарени с правата на хората. Вместо това, законът ще трябва да защити тези роботи от несправедливо използване и жестокост (по същите принципи, по които защитават правата на животните от жестоко третиране в лабораторни експерименти).




Comments


bottom of page