Желанието ми да разбера силите на светлината и мрака ме отведе при Трендафил Величков. Роден в Пазарджик, икономист, работил като мениджър в телекомуникационна компания, два пъти губернатор на Пазарджик. Завършва средното си образование в техникума по хранително-вкусова промишленост „Атанас Ченгелев” гр. Пещера, завършва финанси и кредит в Украйна, както и финанси и културизъм в НСА, като второто го прави инструктор. Има квалификация по програмите „Управленски умения” и „Академия за социална политика” в Нов български университет, „Политически мениджмънт и маркетинг” в Университета за демокрация към Съвета на Европа, Страсбург 2008 г. Става известен през 2008 год., когато печели приза „Мистър Бузлуджа“ на червения събор на Митичния връх. Дафо e бивш зам. председател на Младежкото обединение в БСП, “Организационна дейност и обучения”. Той също ежурналист, офицер от запаса, магисър от Воената Академия, специализирал Стратегическо Ръководството на Сигурността и Отбраната, както и член на УС на ЛРД ”СОКОЛ 1893” – Пазарджик.
Преди 10-тина години, Трендафил пали звездата на Бузлуджа, опъва няколко километров кабел, с който да запали рубинената светлина, като както казва той, „светлината и се виждаше дори и от Румъния“ въпреки забраните, които получава, наречен българския Че Гевара тогава. Нека си поговорим с човека, възпитал поколение млади социалисти за вирусите и заразите и тези обявяващи се като „Бич божии“, и решаващи съдбите на другите. Ще говорим за социализма, за научните методи в разбирането на света около нас, за лявото навън, за консерватизма, за БСП, за зверствата на Комунизма, Възродителния процес и силата на образованието, за ориентация в България, за грантовете и финансирането. За светлината и мрака и космическата борба между двата бога на доброто и злото. За теологията, политиката и пантеона на божествата, изграден от хорската любов. За Зороастризма, за иранската идеологема и за политиката като инструмент опазващ мира. За легалния аспект в политиката и за управленците, за изходните принципи и рационалните правила определящи политиката. За сериозната политика и маркетинга, за морала, за безцветната политика, за българите в чужбина и за изгубеното поколение.
За светлината и мрака – ти си от силите на светлината или на мрака?
Светлината е знание, а Хитлер и Хитлерофашизмът, мразенето на хората, селектирането на хората, да бъдеш „Бич Божии на земята“… Между другото и днес има такива малоумници, които се виждат като „Бич Божии на земята“, те казват какво трябва да оцелее и какво да си отиде, какво да се зарази. Това са извратени медицински случаи. Аз даже не мога да нарека такива хора обществено значими, важни, това е диагноза, шизофрения и ние трябва да сме много внимателни да не допускаме в обществото ни такива хора, да внимаваме когато се навъртат такива. Аз съм човек, търсещ светлината!
Ти нали си ляво ориентиран? Като какъв се определяш?
Ляво ориентиран е широко понятие. Определям се като човек със социални разбирания за живота. Социалист на свободна практика. Човек, който има разбирането, че щастието на социума е по-важно от негов член по отделно. Генералното деление в политиката и икономиката. От времето на Великата френска буржоазна революция – която формира „Свобода, Равенство и Братство“, от където и тръгват повечето съвременни леви движения. Макар че лявото като движение, същност и философия е политическото движение най-близко до Християнството и някои изследователи стигат и до там, до ранното християнство и до разбирането, че не можем да живеем, за разлика от дивите зверове, като вълци единаци, а трябва да намерим някакъв начин да живеем в социум. Първото условие е да се научим, че нашата свобода свършва там, където започва свободата на другите. Лявото е разбиране за свобода.
Лошото е, че в България за 45 години криворазбран Социализъм и „ептен“ нереализиран Комунизъм и последвалите след това 30 години на още по-объркана шуробаджанашка демокрация, понятията „ляво“ и „дясно“ са тотално объркани. Защото левицата в България, в най близкото съвремие – тези 30 години, за да запази част от своята история, днес на 50-тият конгрес от времето на Тодор Живков и Вълко Червенков, за да запази уважението на електората си партията държи на най- консервативните виждания за обществото и човека, което по принцип приляга на консерваторите във Великобритания. В момента най-голямата социалистическа партия в България, по която всички се определят колко са леви и десни, ако си от БСП си ляв, ако не си от БСП, значи си десен в България, се държи като „Култ на Стари Лордове“, които се опитват да запазят своето вековно наследство и нормите в обществото, каквито са били преди 10 000 години. Това е България. Но ако погледнем левицата във Великобритания, в Америка даже, социалдемократите в Германия, ще видим, че там нещата са такива, каквито трябва да бъдат. Това са леви партии, които изразяват интересите, волята и най-вече се борят за правата на хората, които нямат наследствени богатства, но са в състояние с труда си, интелекта си, развитието си да стигнат до богатство и знание. И тука е големият преломен, философски момент в тълкуването на двете теории, достъп до знание. Защото в Консервативната теория, в тази теория, която по-принцип трябва да е крайно дясна, заради това е онзи кафявия изрод Хитлер, защото той казва- трябва да се селектира знанието, да се горят книги, да се горят хора даже, да убиваме едните, да оставаме другите, за да може света да върви напред. Защото лявата мисъл, изразена от много философи е – дайте да направим така, че всички да имаме равен шанс, равен достъп до знанието, което Бог ни е дал. У нас като талант, стремеж, умение, като мечти, като амбиции да можем да го реализираме. Така че като говориш в България за лявото и дясното, това са две различни планети от това което е лявото и дясното в света. И даже, ако погледнем сегашните избори, под знамето на консервативно десни партии с консервативно десни възгледи, влизат екологични организации. А екологията е изключително лява тема.
Това е като как е възможно хора, които би трябвало да бъдат леви, като например пазарджишко хипи, да изповядват идеологията на Тръмп?
Зависи, къде я изповядват тази идеология и какво разбираш под хипи. Защото в политиката едно от най-важните неща е Апарата. По принцип хипитата са ляво движение, което приема абсолютната свобода и не съвсем, близко са до анархистите. Затова ги има организациите, събират се, дискутират, излизат и казват, ние сме с тази и тази идеология и защитаваме това. Защото в България има много индивиди, които са фенове на Тръмп и Байдън, защото им е платено да бъдат такива. България е едно от малкото места по света, където има професията, аз съм известен, защото съм известен. И много се изживяват като формиращи общественото мнение, а са грандоеди (хора които живеят от различни форми на бюджетно финансиране или на финансиране от богати хора и компании). Ако някой (пропускаме да споменаваме имена) спонсорира мои проекти, ако президент е Тръмп, защитава Тръмп, ако е Байдън, изповядва Байдън. Затова има много науки, интердисциплинарни науки, изследват общества, цивилизации, гледат нещата по на едро, за да можеш, да видиш голямата снимка в дълбочина. Но няма американско хипи, подкрепило Тръмп, но имаме наши хипита подкрепящи Тръмп. Но грандоедите, могат да харесват всичко.
От там ли идва тази вечна борба между силите на мрака и светлината?
Тази борба я има, целият Космос е изграден на борбата между светлината и мрака. Но пренесена на полето на обществения живот, на полето на политиката, тя добива други форми.
Добре де, Дафо, но ако възприемем Зороастричната философия, която представя света като борба между светлината и мрака, тя си има чисто географски резон. Да, Зороастър говори, че на земята има два Бога – единият е на Светлината, а другият на Мрака, а хората има свободния избор да избират на коя страна да застанат. Де факто, накрая, според направените избори, везните се накланят, но никой предварително не знае кой ще победи. И който накрая изберем, става добрия, а на който са му паднали везните е лошия. Това не е ли като формата на демокрацията?
Всеки път, когато някой интелигентен приятел, когато се опита да си обясни политическия живот с теологични инструменти, както ти сега се опитваш да направиш. Винаги се изкушавам да дам примера от Египетската митология. Озирис, е изправен в една каляска, като космически кораб и неговата работа е да стой с един жезъл да не позволи на мрака, да съсипе земята. Неговият чичо се качва на каляската, за да го свали и пусне мрака. И казва, „Аз не мога да разбера, ти си светлината“- това е бог, светлината- „това са някакви мравки тези хора, за какво са ти. Вместо да си най- големия гъзар, ти седиш тука и с някаква пръчка, биеш някакво зло? Тия за какво са ти?“ и той му отвръща- „Защото ние сме богове, заради тяхната любов, ти не можеш да станеш бог, ако не те обичат“. Това което искаме от тях, което прави нашата светлина. Но това е вече един по дълбок разговор.
Дафо, но тук вече прозира един друг тип влияние (не западно и просвещенско). Защото ако се върнем в исторически аспект – Персия и Египет са в конфликт, а Персия е политеистична, заради постоянните воини, които води. Това което казваш е силно иранска идеология.
Ние можем да се върнем и там, че египетските богове са боговете на Шумер и защо са такива. Идеята е в това което ти казах, че политическите процеси не могат да се обяснят през теологията. Има разлика между политика и политически процес. Да всичко е воля на Бог, но тук нещата опират до еснафщина, политиката е начина да живеем мирно и да не се избиваме един друг и да оправдаем еволюцията, колкото и да не ни са получава на моменти. Така че политическият процес е на взимане на решения.
Законотворчески?
Не. Защото взимането на решения не винаги може да е законотворческо, защото един човек от изпълнителната власт не прави закони, но издава заповеди.
Добре де, ако махнем теологичната основа (ако политиката е секуларна), идва въпросът – ние водим ли се от някакви изконни принципи? Защото става въпрос за тип и модел на възприятие на света.
Ако трябва да продължим с философско-теологичния разговор, принципите, по които се е управлявала Европа, малко преди Средновековието до почти наши дни, са на Римокатолическата църква. От времето на Египет има условия, как можеш да бъдеш крал, Озирис, върховен жрец, папа, император или крал. Не можеш да смениш монарх с демократични избори, нали? Винаги има някакви принципи. По съвременният им прочит е заключен в няколко апостолата, например за морала в политиката. Прага на гнусливост.
Дафо, говорим за идеологията – Мрак и Светлина – за това че ако не си от нашите си от Мрака, и за това кой държи истината.
Значи в политиката, в сериозната, няма монополисти на истината. Но ако говорим за българската политика, маркетингова, от нескромната камбанария на човек претендиращ да разбира от политически маркетинг, най-лесната игра е играта на футболни агитки, сини срещу червени, ЦСКА и Левски.
Това не е ли точно тази борба между светлината и мрака?
Може да го наречеш както си искаш. Естествено че има такива украски, особено в тези които се бориха с предишния режим в анти комунистите, там не избива на мрак и светлина, а на чудовищата от Властелина на пръстените.
А тези чудовища ли са виновни?
Ако искаме да си отговорим кои са бели и кои са черни в политиката няма цветове.
Тогава какво е? Някакво удобно извинение – някой ни попречи, някой не ни позволи, искахме но не можахме, все някой друг ни е виновен за всичко?
Когато се говори за такъв разговор, за политиката през ценностите, трябва да има много честни критерии, през които да оценим нещо. Не искам да защитавам зверствата на Комунизма, аз съм последният човек, който би защитил атентати в църкви, пращане в лагери, убийство на хора, само заради различните им политически възгледи, или това да съсипеш на някого живота, че не е искал да закачи портрет на вожда, на първия – това е малоумие. Въпросът е да се дефинира, какво е политика. И това е призвание на нашето поколение, какво е политика и какво е политиканстване. Аз даже не мога да кажа, че това е политика, това са зверства, това са малоумни истории. Никои и никога не трябва да ги повтаря. Например – Възродителният процес, аз съм водил листа на АБВ в Кърджали, и седна един възрастен човек и ми каза: „Абе, Дафо, хубаво, ама аз имам едно име в България, едно в Турция и едно циганско, мен не ми пречи. Пречи ми, че дойдоха на гробищата и смениха на баща ми надгробната плоча…“ Кой болен мозък може да измисли това? Тук не става въпрос за добро и зло, тук става въпрос за медицински диагнози. Това са съвсем, съвсем различни неща, трябва да ги отсеем, защото те замъгляват съзнанието на цялото общество и вместо да правим нещо градивно, ние постоянно стоим, ровим и през тези неща се опитваме да намерим отговори. Аз съм бил член на БСП, горд съм с това, но съм търпял върху себе си, въпроси за възродителния процес, въпреки че аз съм 79-ти набор.
Въпреки злобата в политиката трябва да има страст, не можеш да светиш, ако не гориш. Но ние трябва да пазим политиката, за да няма война, тя е измислена като инструмент да предотвратява воини, затова ние не можем да гледаме на политиката, като война между добро и зло, сини и червени, да унищожим едни да дойдат други. Трябва да има критерии, по които да се оценя коя политика е добра, коя не. Затова се изисква хората, които се занимават с политически процес, първо да са чели много, след това да могат и искат да мислят. За съжаление, последните 30 години виждаме хора, които мислят, как те да се оправят, техните семейства.
Щастлив ли си че два милиона българи сме навънка?
Аз съм щастлив, че близо 7 милиона можем спокойно да пътуваме по света. Но съм нещастен, че повече от два милиона живеят като имигранти и водят един не лек живот. Ражда се трето поколение деца, които не знаят български, което е най-лесният начин на заличаване на една нация с хилядолетна история. И този факт не е израз на свобода, а на принуда. Това е нещо, от което трябва да се засрамим и хората, които взимат политически решения, трябва да се засрамят. Свобода е ако ти искаш да попътуваш, да поработиш, но да знаеш, че можеш да се върнеш и да знаеш, че ти можеш да живееш по същия свободен начин в твоята държава. Защото освен тези два милиона и половина имигранти, които ние имаме зад граница, ние тука сме останали още 2.5/3 милиона, които живеем като имигранти в собствената си страна. Не знам дали някой си е давал скоро сметка, че последното поколение тук, е поколение изгледано от баби с телефон и таблет в ръка. Не от родители инвестирали време в него, не пари, а време, защото най-ценното е времето. Да му държиш ръката, за да можеш да го научиш да пише, а тия родители са принудени да мият чинии и да чистят тоалетни. А бабите между турските сериали са принудени да ги наглеждат. Световните антрополози казват, че това е проблем.
След интервюто разговора продължи за Георги Първанов, неговата нова книга, за това което бившият президент е правил – форумите за обмен на идеи, на които специалисти заедно с обикновени хора са търсели решения на проблеми в обществото. За научния подход в политиката, където хора с научни методи, натрупани знания, решават проблемите на обикновените хора.
Comentarios