На 16-ти януари външните министерства на Великобритания, Франция и Германия призоваха Иран да се върне на масата на преговорите и договореностите от 2015 година(JCPOA), подписана когато Джо Байдън бе вицепрезидент и напомниха и че има риск да се компрометира дипломатическите усилия на новата администрация във Вашингтон. Доналд Тръмп еднострано извади САЩ от сделката през 2018 година. Последваха огромна доза провокации и тежки финансови санкции, в следствие на провалената стратегия на Тръмп за така наречен „максимален натиск“, която според Тръмп трябваше да доведе до нова по добра сделка. В момента определено и двете страни могат да бъдат изкушени за подновяване на сделката, която ще послужи за де ескалация на целият регион.
Кратък преглед на сделката от 2015 на международната организация Кризисна Група, показва че тя в действителност е била доста лимитирана, но това е било нейното преимущество. JCPOA бе ангажирала многострано участие, като гарант за мирът в региона. Главният аргумент за излизането от сделката на администрацията на Тръмп бе че чрез финансовата блокада, ще се лимитира финансирането на Ислямска Държава. Крайните резултати не само че не демонстритаха постигнането на стабилност но и бяха крайно противоречиви за целият регион като позволиха на други геополитически играчи да заявят своите амбиции в региона. Но в крайна сметка, Близкият Изток е раздиран от една от най- големите хуманитарни кризи, милиони хора са без дом, и разрешаването на тази криза в която са заложени милиони човешки животи.
Според Кризитна Група това са основните направления върху които в момента работят дипломатите от двете страни:
Администрацията на Джо Байдън има намерение да промени решението на Тръмп от 2018 да излезне от JCPOA, като го придружи от $5 милярден заем от Световният Валутен Фонд, за да помогне на Иран за справянето с Ковид Пандемията.
Иран изготвя план, на базата на консултации с Международната Комисията за Ядрена Енергия, напълно да преоодолее разривът получил се по договорът в рамките на няколко месеца.
САЩ се подготвя да ревизира всички санкции от ерата на Тръмп, изчаквайки позицията на Международната Комисията за Ядрена Енергия.
Всички страни започват работа върху преговори разглеждащи нови възможности и взаимни интереси. Регионалният диалог, подкрепян от Обединените Нации и САЩ за решаване на конфликтите в региона и в частност Йемен.
В Близкия Изток ще бъде едно от първите изпитания за новоизбрания президент на САЩ. Регионът е с изключителна важност за външната политика на САЩ заради възловото географското положение, ключовите природни ресурси и конфликтите, които излизат извън пределите му. Байдън даде ясно да се разбере, че един от основните му приоритети след като стъпи в длъжност на 20-ти януари 2021 ще бъде да възстанови конструктивните отношения с Иран и решаване на ядрените противоречия. Когато говорим за Иран, трябва да се вземат предвид не само една дозина други геополитически играчи, но и външната политика на САЩ в последните 4 години и в частност последствията от ерата Доналд Тръмп, които в контекста на димпломатическия корпус са катастрофални. Отражение на това е че в момента в САЩ все още настоящ президент Доналд Тръмп за първи път в историята е импичнът за втори път. Основите са погазване на демокрацията, опит за преврат, национално предателство. Уилям Бърнс, президент на Фондация Карнеги за Международен Мир, казва че за три десетилетия откакто е професионален дипломат, никога не е виждал това което се е случило в последните 4 години. Показателно за разбирането важноста и състоянието на дипломацията бе назначаването на Бил Бърнс за директор на ЦРУ в екипа на Байдън. 17-тият Държавен Сектетар на Щатите, бивш посланик до 2008 год. в Москва и отявлен критик на външната политик на Тръмп. В интервю за Атлантик през 2019 год. той директно отправи обвинения, че целенасоченият хаос създаден от Тръмп обслужва интересите на Путин. Ситуацията в Иран е формирана в момента до голяма степен от това, което оставя Тръмп. Една от кулминациите на външнополитическия хаос на Тръмп бе че на 27-ми ноември 2020 год. бе убит Мохсен Факризадех, водеща фигура зад иранската ядрена програма. Бен Родс, съветник по сигурността по времето на Обама, нарече убийството „Възмутителен акт, целящ да разуши дипломацията между бъдещата Американска дипломация и Иран.“ А Джон Бренан, бивш ръководител на ЦРУ, го нарече „държавен тероризъм“. Според Марк Фитзмарк, отговарящ за ядреното разоръжаване, определено убийството целеше да „убие дипломацията“. Възможно ли е Байдън да се справи с препядствията, донякъде целенасочено, оставени от Тръмп в Близкия Изток? С победата на Демократите 5-ти януари 2021 год. успяха да получат пълен контрол над сената, а с вторият импичмънт пречката Тръмп е извадена напълно от играта. Така че Байдън ще има свободата поне от две години да се справи с нормализирането на Близкия Изток . Но нека погледнем кои са другите фигури в предстоящите процеси.
Иран
Първите ходове в Техеран бяха да увеличат напрежението, което да доведе до сядане на масата за преговори. На 4-ти януари 2021 год. Иран заяви, че възобновяват производството на уран обогатен до 20%, което бе преустановено с договор през 2015 год. Което бе ясно послание, че ако САЩ иска да преговаря, трябва да даде сериозни гаранции за бъдещи договорорености. Елегантният отговор на САЩ ще бъде да направи реверансен жест за другата страна. Като например премахването на „Стражите на революцията“ от списъка с терористични организации, както и премахването на индивидуалните санкции на иранските лидери. Но това надали ще бъде достатъчно. За комплексното решение на проблема, най- малко, трябва да бъде взета иранската гледна точка защо им е необходимо ядрено оръжие. Саудитска Арабия има голямо количество с китайски ракети с над 5000 км. обсег, както и Израел разполага със стотици подобни ракети Джерико. Така че по нататъшните преговори ще засегнат и въоражението и разпространението на ракети със среден и далечен обсег на останалите играчи в региона. Което би послужило за Байдън да ограничи разпространението на руско оръжие и технологии за Иран.
За Байдън, определено, необходимо ще бъде да погледне на съюзите формирани от Тръмп, интересите на останалите страни, допълнителните играчи с апетити за преразпределяне на влиянията, както и намаляване на напрежението в региона. А и новият президент ще бъде ограничен във времето с предстоящите президенски избори в Иран след 5 месеца, които могат да пренаредят дъската.
Сирия и Русия
Сирия определено е една от най- горещите точки по границата на Иран с различни интереси замесени в конфликта тлеещ вече няколко години и довел до имигрантска криза разтърсила целия Европейски съюз. Режимът в Дамаск открито не изразява чуствата си от смяната на лидерството във Вашингтон, но независимо от това, привържениците на режима са повече от позитивни в откриващите им се възможности. На първо място това е продиктувано от смяната на мудността и непостояността на Тръмп, които хвърлиха режима на Асад в ръцете на Русия. Байдън може определено да улесни предпочитанията им към Техеран. Един бъдещ мирен договор с Иран ще означава съживяване на иранската икономика, което неиминуемо ще доведе до благоприятни икономически резултати за Сирия и открита икономическа помощ от страна на Иран. Това не означава пълното капитулиране на Москва, която все още ще бъде нужна с военно присъствие, но определено ще даде на Дамаск силна карта в избора си на съюзници и партньори.
Израел
За да постигне какъвто и да е успех в района, Байдън определено ще се сблъска с Йерусалим. Въпросите са много, но част от тях са: Дали той е подготвен за това? Какво е готов да им предложи в замяна, за да постигне резултат? Дали воената помощ от $ 3.8 милиярда може да изиграе каквато и да е роля? Отварянето на посолството на САЩ в Палестина, премахнато от Тръмп, възстановяването на помощта за агенцията към Обединените Нации за Палестинските бежанци, до колко ще наклонят везните с поставяния на тях Палестински въпрос?
Турция
Официалната позиция на екипа на Байдън е развиването на добри отношения с Анкара. Ибрахим Калин, говорител на президента в Турция е не по-малко ентусиазиран: „Нашите отношения с екипа на Байдън са много позитивни. Те казват, че искат да развиват много добри отношения с нас и да обърнат нова страница в отношенията си с Турция.“. Определено външната политика на Тръмп коства много на турската икономика. Избирането на Байдън е и възможност за реванш на Ердоган, който след като бе получил плесница от ЕС с тежки санкции, получи още една не по-лека от Тръмп, а в тази тристранна игра Турция бе губеща, Русия победител, а Западът бе разцепен. „Руският романс“ на Турция струваше доста повече от санкциите, Анкара плати на Москва $2.5 милярда за ракетен комплекс, който се оказа практически неизползваем, загуби програмата за изтребителите F-35, която им струваше $10 милярда в следващите 10 години, както и лиши военновъздушните им сили от стратегическа огнева мощ. Цената на загубите включва и забраната на търговия с оръжие, в която присъстват американски части и съответно договор за $1.5 милярда с Пакистан. Други стратегически загуби включват провалената програма за бойните танкова Атай и блокирането от страна на Канада на иновативни разработки в областта на дроновете. В последващите ходове, Ердоган също така ще се надява на затопляне на отношенията с Гърция и ЕС, така че почвата с Турция е благотворна за постигане на разултати, които да преосмислят положението на САЩ в региона. Но амбициите му определено се простират доста по далеч.
Армения и Азербайджан
Друга гореща точка около границата с Иран, в която интереси преплитат също така Турция и Русия. Пдоходът на Байдън навярно ще мине през „жертваната“ Армения, в подобно на Грузия приобщаване и отваряне. Армения е заобградена от Азербайджан, Иран и Турция и единственият начин за нея да има функционираща икономика е да живее в мир със своите съседи, факт, който бе разбран в конфликта с Азербайджан. Въпросът, който тук ще бъде зададен е защо Русия остави Армения сама в конфликта? Определено Русия нямаше илюзиите, благодарение на петродоларите, военният бюджет на Азербайджан бе в пъти по-висок от този на Армения и балансът на силите бе повече от ясен. Москва се опита да принуди Армения да приеме международни договорености диктувани от Русия, САЩ и Франция, което не бе прието. Последвалото воено споразумение между Русия и Армения предвидливо не покриваше спорните територии. И когато конфликтът с Азербайджан започна, Армения бе оставена сама да се справя със ситуацията с пълното разбиране, че са губещата страна и ще понесат значителни последствия. Слабо място е продължаващото самонадеяно отношение на Русия, че Ереван може единствено да разчита на Русия, за да си гарантира сигурността.
Йемен
Прекратяването на войната, която продължава 6 год. в Йемен ще бъде ключ в стабилизирането на целия Близкоизточен регион. Решаването на този проблем не само ще улесни процесите с Иран, но и ще възстанови лидерството на САЩ в световната политика. Определено този конфликт може да се нарече непремерена грешка от миналото на администрацията на Обама. Но опитът на Тръмп да я затвърди преди да напусне поста си бе поредният удар срещу американската дипломация. Географията на Йемен е естествено продъжение на Арабския полуостров. Африканският рог е предпочитан път на Саудитския петрол. Портата на Аден е и в интересите на ОАЕ. Това са естествени стъпки на морския път от Дубай и Червено море до Средиземноморието и Европа. Въпросът тук е какво цели превръщането на този коридор в скъп, неизползваем или опасен път и за кого е изгодно това? Опитите на Саудитска Арабия да преобразува Йемен в свое подобие, бяха изключително скъпо и безрезултатно начинание на саудитците. В момента в тази част на геополитическата дъска, интересите на саудитците, ОАЕ, Иран, САЩ и ЕС си конфронтират с местни конфликти и други търговци на оръжие. За да се разреши кризата, една от първите стъпки би трябвало да бъде мораториум върху продажбата на оръжие в региона, дори само докато продължават разговорите за мир и не се постигне успех в тях. Един от последните капани на Тръмп за американската дипломация бе включването на бунтовниците от Йемен в листа на терористични организации.
Катар
Проблемите с Доха безусловно минават през американско- саудитските отношения по времето на Тръмп. През цялото си управление Тръмп показваше екслузивно отношение към Рияд, като Конгресът бе принуден да си затваря очите за доста нередности. Но както Ал Джазира обобщава, политиката на Саудитска Арабия поне в последните 75 год. е била „да играе топка с всички“. Само седмици преди Тръмп да напусне своя пост, Рияд премахна ембаргото на Катар, като улесни работата на Байдън и вкара топката във вратата на Републиканците. Това което Рияд не бе взел под внимание, като заложи на заиграването с Тръмп, бе стратегическото значени на Катар за САЩ. Най- голямата американска база в Близкия Изток се намира в Катар, превръщайки Пентагона в най-големия си лобист, непосилен дори за Тръмп, което принуди Рияд да развее бялото знаме още преди играта да е започнала.
Пакистан
Пакистан е друг регион важен за нормализирането на региона. Позитивните сигнали там идват от страна на Турция, която улеснява бъдещите движения на дипломатически корпус на Байдън. На 13 януари 2021 год. Пакистан и Турция се договориха за съвместна стратегия, касаеща общите им интереси в международните отношения. Договорът бе сключен в Исламабад между турския външен министър Мевлут Кавусоглу и пакистанския Шах Махмуд Куресши. Срещата и договореностите ще бъдат тристранни, като трета страна е горещата точка Азербайджан. Приета бе и Пакистанско-турска стратегическа икономическа рамка, свързвайки повече икономическите връзки. След успеха на Турция в конфликта на Азербайджан с Армения, Анкара става страна в постигането на мира в Афганистан и решаването на Кашмирския диспут с Индия.
Индия
Въпреки че няма граници с Иран, Индия до голяма степен е заинтересована в края на изолацията на Иран и е привърженик на стабилен Близък Изток, което определено може да спомогне дипломацията на Баидън. На първо място интересите на Индия се обуславят от големите инвестициите на Делхи в Афганистан, чието нормализиране е свързано с Иран. Също така Индия прекрасно разбира, че ако ядрените преговори се провалят, Иран ще бъде напълно загубен за Запада и Китай ще запълни вакуума. Пекин и Техеран вече сключих партньорско споразумение за $400 милярда в инфраструктурни проекти, включващи построяване на железница до афганистанската граница. Проектът първоначално е принадлежал за изпълнение на Индия. Ако продължи формирането на иранско- китайско- пакистански фирми, Индия ще загуби напълно инвестициите и позициите си както в Иран така и в Афганистан. Ходовете, на които Индия разчита са запазване на войските на САЩ в Афганистан, нещо което бе почти загубено по времето на Тръмп. Другият ход е евентуална подкрепа на страните в Персийския залив, които не биха искали да видят Иран въоражен с ядрено оръжие и подкрепен от Китай. Светлина за Индия, в допълнение на избирането на Байдън, са ОАЕ и Бахрейн, които вече нормализираха отношенията си с Израел. Докато саудитците се опитват да дефиринцират икономиката от петрола и имат нужда от работеща международна търговия. В Персийския залив в допълнение към икономическия разум в защита на интереса на Делхи, работи огромното лоби от индийци, живеещи и работещи там, над 9 милиона. В допълнение идват и военните връзки между Индия и Саудитска Арабия, започнали да се изграждат след посещението в началото на 2021 год. на индииския главнокомандващ на армията ген. Нараване, първо по рода си от такъв ранк.
Постигане на Мир в Близкият Изток
В решаването на ядрения спор и края на изолацията на Иран определено има много регионални и глобални играчи, които са ангажирани в различни кофигурации в различни точки на Близкия Изток. Но вместо фокусът да е да се да работи с всеки по отделно, мъдър ход на Байдън още в началото ще бъде да работи във формата на 5+1 на (Съвета за Сигурност към Обединените Нации, плюс Германия), за да изгради широка международна коалиция, която да намери общите интереси за създаването на нови механизми за сигурност и в прекъсването на спиралата на разпад в международните отношения. Преимуществото да се мисли в голям контекст е че може да помогне да се видят различни алтернативи в бъдещето на Близкия Изток.
Comments