Ислямските философи за музиката

Може би най-важната предпоставка за добра философия е информираността, задълбочеността и точността по отношение на всекидневния ни живот и заобикалящата ни среда. В това отношение философът прилича на купувач, който стои пред рафта в местния супермаркет и постоянно забелязва нови неща, които могат да му бъдат полезни. Този рафт е нашият живот и всичко във философията зависи от това внимание при изучаването на това, което иначе би могло да бъде рутинно. Затова трябва да се научим да философстваме в пика на живота си; а този момент е всяка сутрин, когато се събуждаме.

Ислямските философи от Средновековието са обръщали голямо внимание на най-основните аспекти на живота във времето, в което са живели. Музиката е един от тези основни факти и до днес - може би особено когато изглежда, че тя присъства на всяка улица и не можеш да избягаш от нея (особено когато слушаш музика в метрото на път за работа).

От гледна точка на много мюсюлмански теолози музиката е забранена в исляма, защото може да оглупи или хипнотизира човека; но е имало и много ислямски мислители, които понякога са настройвали инструмента на своята философия и мисъл с музика - по напълно съзнателен и самосъзнателен начин! Например Авицена в най-известния си труд по медицина „ Канон на медицината “ (около 1025 г.) говори за терапевтичната употреба на музиката за успокояване на деца. Той вярва, че слушането на определена музика, като например майчина приспивна песен, прави настроението на детето по-балансирано и по-спокойно.

Малко по-рано Ал-Фараби се опитва да установи връзка между философията и музиката. Във "Великата книга за музиката “ (ок. 900 г. сл. Хр.) той разделя това изкуство на три части: приятна музика, впечатляваща музика и музика с въображение. Според него въображаемата музика е най-високото ниво. Ал-Фараби смята, че музиката, слушана с мелодични звуци, е като игра, движеща се между удоволствието и болката на човешкото възприятие. Този философ казва още, че музиката може да бъде носител на мисъл, тъй като е част от човешкия интелект, въображение и език. Това означава, че следващия път трябва да се вслушваме по-внимателно в думите на Боб Дилън!

Подобно на Питагор, Яхя ибн Хабаш Сухраварди е вярвал, че гласът на космоса може да бъде чут чрез музиката. За Сухраварди музиката е била и начин да се постигне съвършенство на душата. Той си представял душата като птица, затворена в клетка, която намира начин да избяга и да достигне свободното небе, като чуе страстния звук на музиката. В трактат, озаглавен „ Детство“ (ок. 1180 г.), Сухраварди описва ситуация, в която пастир свири на тръстика и това кара един от другите герои да изпита уникално трансцендентално усещане за свобода и освобождение. С други думи, за този мислител музиката е начин да издигне човешката мисъл отвъд ограничените ѝ грижи и така да насърчи израстването на човешкия дух. Така че за Сухраварди слушането на музика е форма на поклонение, защото ако човек се вслушва внимателно в музиката на заобикалящия го свят, ще разбере какво му казват Бог и светът.

Персийският философ Мулла Садра (1571-1635 г.) говори малко по-ясно за връзката между музиката и поклонението в своите произведения и обсъжда „чуването на вътрешния глас“. Той смята, че това вътрешно усещане - т.е. пътуването на човека в мислите и идеите - е прозорец към всички човешки емоции, а и отвъд тях, защото човек може да общува със себе си по възможно най-чистия начин, като слуша вътрешния глас. И един от начините за активиране на това чувство е слушането на музика, защото обръщането на внимание на тоновете и ритмите на музиката не е свързано само със слушането на обикновени инструменти, а може да бъде и Божият глас, който общува с вярващите. С други думи, позицията на Мулла Садра се състои основно в това да се обръща внимание на заобикалящия свят и да се отдава значение на всички аспекти на живота, включително и на музиката. Това е така, защото въпреки че много неща може да изглеждат в конфликт едно с друго, вътрешно между всички тях има единство и разбирателство, което човек трябва да търси.

Мулла Садра вижда връзка на това и с танца, защото вярва, че макар един танц да е съставен от много различни движения, накрая те са събрани в едно цяло, което показва ред и пропорция и което също така прави хората щастливи и забавни (може би като това, което прави Майкъл Джексън във видеото към Smooth Criminal!). Ето защо Садра вижда музиката и танца като сянка на единството на природата; защото светът е съставен от различни ноти и движения, които искат да говорят за едно нещо, а именно за важността или свещеността на живота.

Мисля, че сега е добър момент да се вслушаме внимателно и да помислим за посланията на музиката: защо например от гледна точка на Греъм Наш в „ Песента на затвора“ , купуването на свободата е висока цена за бедните? Слушайте сега.