Liberum arbitrium е Латинска фраза за свободна преценка, свободна воля, пълна власт за вземане на решение; свобода на действие. ... Свободната воля е условната способност или възможност да се избира между различни възможни начини на действие без ограничения. Свободната воля е тясно свързана с понятията за морална отговорност, похвала, вина, грях и други преценки, които се отнасят само до свободно избрани действия. Тя е свързана и с понятията за съвет, убеждение, размисъл и забрана. Традиционно само действията, които са доброволно избрани, се разглеждат като заслужаващи похвала или вина. Дали съществува свободна воля, какво представлява тя и какви са последиците от това дали съществува или не, са едни от най-дългогодишните дебати във философията и религията. Някои схващат свободната воля като способност да се действа отвъд границите на външните влияния или желания. Възможност, да се абстрахираме от колективните прегради и социални репресии, за да можем да се ръководим от вътрешният ни морално етичен компас изграден върху вечни морални и етични устои. Наречете го дълбоко духовно или религиозно преживяване, но в крайна сметка такава, строго индивидуална е и основата на Закона, може би Божият и не винаги човешкият.
В цивилизованите общества нестандартните динамики на взаимоотношенията стават нещо общоприето. Докато доставянето на индивидуално секуално удоволствие и отношението с множество сексуални партньри е било считано за табу и стигматизирано хилядолетия наред през които човек е просто бил икономическа единица, натоварена със определени функции и задължения и лишена от каквато и да е индивидуалност.
Концепцията за свободната любов има сложна и завладяваща история продължава векове, в която революция след революция индивида се изправя срещу феодалните диктатори. Започвайки от 60-те години на ХХ в. до утопичните общности през ХІХ в. идеята за свободата в романтичните и сексуалните отношения е била предмет на дискусии и спорове. Но еволюцията на свободната любов и индивидуалността, нейните корени, са много по дълбоки, заровени в древните общества търсещи естетика в удоволствието и нещо повече от прагматичното принизяване на секса до животинският разплод и утилизация на плодовете.
Рим, там където всичко започва
Макиевели и Ренесанса на Загубената Индивидуална Свобода
Рим е една невъобразимо голяма империя за своето време, простираща се на различни континенти и приютила в границите си хора от различни култури, религии и етноси успяващи да живеят заедно и посредством своите бляскави индивидуалности да достигнат огромни постижения за времето си, на които ние се наслаждаваме и днес. Николо Макиавели, е може би най- големият визионер и поколконик на Западния Свят отправил поглед към падналата преди хилядолетие империя за намирането на работещи социални и политически модели. Той е известен политически философ и писател, който изгражда своята визия за нов Рим - идеализирана република отговаряща на разпокъсаната на градове държави Италия, която надхвърля ограниченията на религиозни системи който той наблюдава в Европа в зората на Ренесанса. Мислител и мечтател надживял времето си и до голяма степен останал неразбран напълно.
Първият Рим представлява християнската епоха, доминирана от папството. Макиавели вярва, че йерархичната структура и псевдо морала на Църквата има пагубно въздействие върху политиката в разпокъсана от кланови вражди и междуособици Европа. Той вижда тогавшната християнска идеология като тиранична, който обещава невидими земи отвъд човешкия опит, за да поддържа демагогската си власт и индивидуалното робство. Макиавели се опитва да измъкне човечеството от хватката на този тиранин, като си представя политическа система, която може да съществува независимо от религиозния контрол легитимизиращ феодалните владетели.
Вторият Рим се отнася до републиканския Рим от езическите времена, който Макиавели високо цени. Той възхвалява достойнствата на древноримската република, като признава силните ѝ страни, които не позволяват на амбициозни личности да завземат властта. Визията на Макиавели за Третия Рим се очертава като идеализиран субект, който черпи както от християнството, така и от езичеството, като същевременно подкопава ограниченията и на двете. Стремежът на Макиавели е да създаде политическа система, която може да устои на кризите и да издържи безкрайно дълго.
Макиавели предлагат завладяваща перспектива за взаимодействието между религията, свободата и политиката. Макар че дебатите относно религиозните му убеждения продължават, очевидно е, че Макиавели се е стремял да прокара нов път, който включва елементи както от християнството, така и от езичеството и класическата философия. Древният Рим за много учени и мислители е блян, загубена утопия в която различни вяри, етноси и култури са можели да живеят заедно. Древният Рим е също така общество, в което е имало богати индивидуални и сексуална свободи. Място в което Свободата и Хедонизма са със статус на божества.
Хедонизма- идея в основата на индивидуалността
Хедонизмът, който често се свързва с прекомерна разпуснатост и разврат, не се ограничава само до сферата на сексуалното удоволствие в Древен Рим. Той можел да се прояви в различни форми, като музика, изкуство, храна, учене, писане и благотворителност. А в основата на тази човеко центрична идеология е епикурейството. Епикурейството, основано от Епикур в Древна Гърция, е философска школа, която е била погрешно разбирана и тълкувана в историята. Тя не се фокусира единствено върху удоволствието, а се застъпва за по-различно разбиране на удоволствието, като се съсредоточава върху приемането на прости и умерени удоволствия. Епикур вярва, че щастието не трябва да зависи от външни фактори или материални притежания, а по-скоро от развиването на близки отношения с приятели и любими хора.
Удоволствието като път към добродетелта е друг ключов аспект на епикурейството. Той твърди, че добродетелните действия водят до вътрешно спокойствие и удовлетворение, което на свой ред повишава способността на човека да изпитва удоволствие. Епикурейската етика се върти около воденето на добродетелен и пълноценен живот, като централно място в тази етична рамка заема атараксията.
Епикурейската философия признава и съществуването на богове, които са отделени от човешките дела и не се намесват в живота на смъртните. Епикур вярва, че тяхното привидно съвършенство, което е същевременно огледално на обикновенният човек служи като вдъхновение за хората да се стремят към съвършенство в собствения си живот, карайки ги да вярват и искат и те да живеят и бъдат като боговете. Идеи които ние виждаме ревизираме в съвремието около нас.
Трайното наследство на епикурейството включва влиянието му върху съвременната психология, етика и научни теории като атомната теория. Епикурейството предлага задълбочена и нюансирана гледна точка към стремежа към щастлив и пълноценен живот, като набляга на умереността, култивирането на значими взаимоотношения и намирането на удовлетворение в простите удоволствия. Чрез възприемане на умереността, култивиране на смислени взаимоотношения и намиране на удовлетворение в простите удоволствия хората могат да се ориентират в сложността на съвременния свят и да постигнат вътрешно спокойствие.
Хомосекуалност и Варварите
Може би най- красноречив е примерът за хомосекуалността в древният Рим и племената традиционна култура и убиването на индивидуалността след падането на империята и новият варварски ред. Римската сексуална ориентация е била променлива, като римските мъже са били насърчавани да влизат в сексуални отношения и с двата пола, а ако някой се въздържа от някой от тях, това се е смятало за странно. На транссексуалните или женомразките мъже често се гледало като на неморални и били определяни като извратеняци, за което се предвиждало да загубят гражданството си.
Хомосексуализмът в Римската империя често се сочи като доказателство за нейното сексуално освобождение, но той е бил сложно взаимодействие на приемане и социални очаквания, вкоренени в представите за динамиката на властта и ролите на половете. Ролята на жените в римската сексуалност се различава значително от тази на мъжете, обвързани с обществените очаквания за целомъдрие и вярност в контекста на брака. Сексуалната динамика в римското общество е силно повлияна от патриархалните норми и обществените йерархии.
Преходът от Римската империя към християнството се свърза и с падането на Римската Империя под варварските племена, който водят след себе си кланово моно племена култура преплела се с Християнството и кулминирала във хилядолетие Тъмни Векове или иначе казано Феодализъм. Този сблъсък води до постепенна трансформация на сексуалния морал, която често води до потискане на разнообразни сексуални практики и утвърждаване на традиционните роли на половете. Като индивидуалното удоволствие е заменено с клановата идентичност и племеният колективен разум. Но в крайна сметка падането на Римската Империя създава един хилядолетен интелектуален и политически конфликт между индивидуално- духовното и племено- прагматичното.
Сексуалността, Феодализъм и Християнството
За да се разбере динамиката на сексуалната революция, е необходимо да се проучат историческите прецеденти и влияния, които са формирали отношението към сексуалността. В късната античност в периода на зараждане на феодалната икономика, в която семейната ферма е в центъра на икономически процеси, християнството изиграва ключова роля в трансформацията на сексуалния морал. Християнската сексуална етика, първоначално презирана и смятана за несъществена, постепенно придобива известност и към VI в. се кодифицира в закон. Промяната в сексуалния морал може да се отдаде на комбинация от фактори, включително влиянието на елинистичния юдаизъм и ученията на ранните християнски лидери. Концепцията за сексуалния грях и акцентът върху моногамията и верността в рамките на брака стават неразделна част от християнския светоглед. Следователно сексуалната революция може да се разглежда като отклонение от тази традиционна християнска сексуална етика, като се застъпва за отделянето на сексуалната активност от моногамните отношения за цял живот. Както и да се възприеме като движение отхвърлящо феодалните обществени принципи и норми.
Ако се приеме Ренесанса за пробуждане на Европа, то това пробуждане е в следсствие на множество революции(Френска, Американска, Техническа....) продължили столетия, като една от най важните е сексуалната. Тя се простира отвъд индивидуалното поведение и има дълбоки културни последици. Тя променя обществените норми, семейните структури и отношенията между половете. Сексуалната активност, която традиционно се разглежда като ритуал за преминаване към зряла възраст, сега е отделена от значимите взаимоотношения и ангажименти. Това размиване на границите между възрастни и деца има значителни последици за структурата на обществото. Като поставя под въпрос традиционния феодален сексуален морал, представяйки различен набор от идеи и ценности. Акцентът върху индивидуалната автономия, сексуалното изразяване и отхвърлянето на традиционните сексуални норми и феодална икономическа единица, семейството разкрива и новата икономическа реалност в която индивидуалното израстване и разкриване на вътрешният индивидуален потенциал е от основно значение.
Сексуалната революция се пресича с други форми на политика на идентичността, които придобиха популярност през последните години. Психологизацията на идентичностите, която се наблюдава в новия феминизъм и расовата политика, е дълбоко вкоренена в същата култура на експресивен индивидуализъм, която е в основата на сексуалната революция. Представата за лично щастие и самореализация оформя тези различни движения, предизвиквайки традиционните рамки и морални кодове. Нямаме ограничававане до определени групи или индивиди; тя има последици за всички членове на обществото, като крайната цел винаги е личностното освобождаване от традиционите феодални окови. Културата на експресивния индивидуализъм, която поставя на първо място личното щастие и отхвърля външните авторитети, е проникнала в цялото общество. Сексуалната революция е само едно от проявленията на тази по-широка културна промяна. Дори индивидите, които може да не участват активно в революцията, са повлияни от преобладаващите идеи и ценности.
Правата на човека са фундаментален аспект на съвременното общество и служат за основа на справедливостта, равенството и свободата. Произходът им може да се проследи до определени религиозни и философски традиции, по-специално до християнството. Юдейско-християнската традиция, включваща юдаизма и християнството, предоставя моралната и етичната рамка, от която може да възникне концепцията за правата на човека. Вярата в присъщото достойнство и стойност на всеки човек, произтичаща от идеята, че хората са създадени по образ и подобие на Бога, формира основата за признаването на универсалните права.
Християнството в основата на революцията срещу варварството
Християнството в един момент се превръща в основен инструмент в личностното освобождаване през средновековието. Идеология, приемана от варварските племена като единствено начин за легитимизация на тяхната власт се превръща в основа на безброините последвали революции. Ученията на Христос, записани в Библията, подчертават значението на състраданието, любовта и равенството. Заповедта на Исус "да обичаш ближния си като себе си" установява морален императив да се отнасяме към другите с уважение и достойнство, което поставя основите за развитието на принципите на правата на човека. Християнската етика, основаваща се на учението на Исус и на по-широката теологична традиция, изигра значителна роля за оформянето на принципите на правата на човека. Християнските теолози и мислители са допринесли за развитието на етични теории и рамки, които подчертават стойността на индивидуалната автономия и защитата на човешкото достойнство.
Една от влиятелните етични рамки в рамките на християнството е теорията за естественото право, която твърди, че определени морални принципи са присъщи на природата на човешките същества и могат да бъдат разпознати чрез разума. Това осигурява основа за правата на човека, тъй като признава присъщата стойност и достойнство на всеки човек и се застъпва за тяхната защита. Протестантската реформация, възникнала през XVI в., утвърждава индивидуализма като основен принцип на религиозните вярвания. Акцентът върху личната вяра и прекия достъп до Бога оспорва авторитета на религиозните институции и насърчава идеята, че хората имат право да тълкуват Свещеното писание и да живеят според съвестта си. Този акцент върху индивидуалната автономия и отговорност положи основите за развитието на принципите на правата на човека, съсредоточени върху индивидуалните свободи.
САЩ като убежище на религиозни радкикали през XVII в.
В историята религиозното преследване е карало хората да търсят убежище в нови земи, а колонизацията на Америка от религиозни радикали е ярък пример за това явление. През XVII в. британските северноамерикански колонии са създадени от хора, които не са искали да правят компромиси с дълбоко убедените си религиозни вярвания. Тези заселници бягат от Европа в търсене на място, където да могат свободно да практикуват вярата си, която е далече от ортодоксалните възприятия за религията. През XVII в. Европа е огнище на религиозни конфликти и преследвания. Както протестантите, така и католиците вярват, че религиозното единство е необходимо за благоденствието на обществото, и инакомислещите често са посрещани с жестоки наказания. Преследванията не се ограничават до това една религиозна група да преследва друга; дори в рамките на протестантството различни секти преследват тези, които имат различни убеждения. Тази култура на религиозно преследване се запазва в Европа дори след като Англия се отказва от нея през 1689 г.
Британските северноамерикански колонии са основани с различни мотиви, но религията играе важна роля при създаването им. Колониите в Нова Англия, Ню Джърси, Пенсилвания и Мериленд са замислени като убежища за религиозна свобода. Макар че някои заселници идват по светски причини, мнозинството от тях напускат Европа специално, за да се поклонят по начина, който смятат за правилен. Тези заселници подкрепили усилията на своите лидери да създадат религиозно ориентирани общности и с готовност участвали в изграждането на утопичния "град на хълм", където можел да се осъществи Божият план за Неговото Царство на Земята.
Анабаптизъм и Анархизъм в Америка
Анабаптисткият анархизъм, религиозно движение от XVI в., е дълбоко свързан с концепцията за анархия и протестантската реформация. Движението възниква по време на Германската селска война, която е подклаждана от социални и икономически недоволства сред селското население. Този бунт изиграва значителна роля за формирането на анабаптизма, тъй като селските комуни придобиват власт и самостоятелност, запълвайки празнината, оставена от конкуриращите се господари и владетели. Тази новопридобита автономия по-късно оказва влияние върху визията на анабаптистите за децентрализирано и саморегулиращо се общество.
Шлайтхаймската изповед - документ, в който се излагат седем члена на вярата - отхвърля идеята за християнска държава, оспорвайки сакралния съюз между църква и държава, налаган от протестантските и католическите власти. Анабаптистите се застъпват за отделяне от света, като наблягат на общностното разграничаване и ненасилието като средства за разрешаване на спорове. Тези принципи са в тясно съответствие с основните постулати на анархизма, които отхвърлят външното управление, йерархията и системите за господство.
Въпреки че анабаптизмът полага някои от идеологическите основи на християнския анархизъм, най-известният му привърженик е Лев Толстой. Отхвърлянето на насилието и акцентът върху любовта и несъпротивата на Толстой резонират с принципите на анархизма, като той твърди, че истинското християнство може да бъде въплътено само в общество без държава, свободно от принудителното влияние на политическите институции. Други християнски анархисти, като Жак Елюл и Дороти Дей, също допринасят за това разрастващо се движение, като се застъпват за ненасилие, отхвърляне на властта и социална ангажираност.
В съвременния свят анархизмът е многостранно движение, обхващащо различни мисловни школи и подходи. Индивидуалистичните анархисти, като Бенджамин Тъкър, наблягат на личната свобода и отхвърлят колективизма, докато социалните анархисти, като Рудолф Рокер и Ноам Чомски, се фокусират върху разрушаването на йерархиите и насърчаването на самоуправлението. Анархосиндикализмът, значимо направление на анархизма, възниква от революционното профсъюзно движение през XIX в., като предвижда общество, основано на децентрализирано вземане на решения и саморегулиране, с работнически синдикати, които поемат контрола върху промишлеността. Като основна характеристика е отхвърлянето на централизираната власт, насърчаването на вземането на решения в общността и желание за трансформиращи действия.
Възходът на утопичните движения през XIX в.
Въз основа на религиозните радикали заселили САЩ през XIX в. в Америка се разраства религиозният плам и желанието за създаване на идеални общества. Много реформатори и религиозни групи се впускат в общински експерименти, стремейки се да създадат утопични общности, които да въплъщават техните виждания за съвършено общество. Тези християнски утопии, възникнали в резултат на движенията за религиозни и социални реформи, имали за цел да създадат хармонично и справедливо общество, в което хората да живеят в съответствие със своите духовни убеждения. В тази статия се разглежда завладяващата история на тези християнски утопични общности, като се подчертават техните вярвания, практики и наследство. Тези общности са повлияни от различни религиозни и социални идеологии, включително евангелски протестантизъм, социализъм и перфекционизъм. Второто голямо пробуждане, движение за религиозно възраждане, изиграва значителна роля за вдъхновяването на хората да търсят алтернативни начини на живот и работа. Тъй като икономическите трансформации нарушават традиционния аграрен начин на живот, много американци търсят нови модели за общностен живот и социална хармония.
Произход на утопичната идея
Концепцията за утопия води началото си от древногръцката философия, където тя е била представяна като въображаемо място на съвършенство. Платоновата "Република" и "Утопия" на Томас Мор са пример за ранните изследвания на идеалните общества. Развитието на утопичните движения през XIX в. обаче е силно повлияно от религиозните и социалните промени, особено от протестантската реформация. Реформацията оспорва традиционните религиозни институции и подчертава значението на индивидуалното тълкуване на Свещеното писание и стремежа към духовно равенство. Тези идеи полагат основите за появата на комунален живот и утопични идеали в Америка.
В сферата на човешкото въображение концепцията за утопия винаги е имала дълбоко очарование. Това е визия за съвършено общество, в което щастието, равенството и свободата са крайъгълните камъни на съществуването. В историята безброй индивиди и групи са се впускали в търсене на собствена версия на утопията. От религиозни общности до движения за социални реформи - стремежът към идеалния свят е приемал много форми. В тази статия ще разгледаме произхода на утопизма, различните опити за изграждане на утопични общности и уроците, които можем да извлечем от тези начинания. Присъединете се към нас на пътешествие от мечтите към реалността, докато навлизаме в завладяващия свят на утопията.
Един от най-ранните привърженици на утопизма в модерната епоха е Томас Пейн, влиятелна фигура в Американската революция. В книгата си "Епохата на разума", публикувана през 1794 г., Пейн излага религиозна философия, наречена деизъм, която оспорва догмите на организираната религия. Пейн вярва, че църквите са институции, създадени, за да контролират и експлоатират човечеството. Идеите му намират отклик сред много хора, които са разочаровани от традиционните религиозни доктрини и търсят по-рационален и егалитарен подход към духовността. Деизмът, поддържан от Пейн, отхвърля концепцията за първородния грях и подчертава вродената човешката природа. Той се застъпва за вярата в един-единствен божествен създател, който движи законите на вселената, но не се намесва в човешките дела. Според деистите стремежът към познание и разум може да доведе до по-добро разбиране на света и до развитието на хармонично общество.
В началото на XIX в. в Нова Англия възниква философско и литературно движение, наречено трансцендентализъм. Водени от мислители като Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо, трансценденталистите се стремят да преодолеят ограниченията на материалния свят и да се свържат с по-висша духовна истина. Те вярват в присъщата на човека доброта и в божествеността на природата.
Стремежът към утопия ни дава ценни уроци за сложността на човешката природа и за ограниченията на усилията ни да създадем съвършен свят. То ни напомня, че истинското удовлетворение и щастие не могат да бъдат намерени единствено чрез външни структури или идеологии, а трябва да дойдат отвътре. Въпреки че утопията може да остане недостижима мечта, идеалите и стремежите, които тя представлява, продължават да оформят колективното ни въображение и да ни вдъхновяват да се стремим към по-добро бъдеще.
Трансценденталистите
Трансценденталистите отхвърлят строгите догми на организираната религия и наблягат на индивидуализма, самостоятелността и интуицията. Те разглеждали природата като източник на вдъхновение и вярвали, че чрез потапяне в природния свят човек може да получи прозрение за тайните на живота. Чрез своите трудове и лекции трансценденталистите оказват влияние върху широк кръг от социални и културни движения, включително феминизма, пацифизма и екологията.
Шейкърите: Религиозна утопична общност
Сред ранните утопични движения шейкърите се открояват със своите уникални религиозни вярвания и практики. Шейкърите, официално известни като Обединено общество на вярващите във второто явяване на Христос, са основани от майка Ан Лий в Англия през XVIII в. и по-късно създават общности в Америка. Шейкърите вярват в безбрачието, живота в общност и равенството между половете. Те възприемали труда като форма на поклонение и наблягали на простотата, занаятчийството и общата собственост. Шейкърите процъфтяват благодарение на умелото си занаятчийство, особено в производството на мебели, но ангажиментът им към безбрачието води до намаляване на броя им с течение на времето.
Ферма Брук: Интелектуалната утопия
Брук Фарм, разположена близо до Роксбъри, Масачузетс, е интелектуална утопична общност, основана в средата на XIX в. Вдъхновена от идеите на трансценденталистите, общността има за цел да насърчава интелектуалното, физическото и моралното образование на всички свои членове. Ръководената от Джордж Рипли Брук Фарм привлича разнообразна група от хора, сред които са писатели като Натаниел Хоторн и Ралф Уолдо Емерсън. Общността се застъпва за равенство, съвместен живот и отхвърляне на традиционните социални йерархии. Финансовите трудности и опустошителният пожар обаче довеждат до окончателния упадък на Брук Фарм, като илюстрират предизвикателствата, пред които са изправени тези утопични общности, за да поддържат идеалите си.
Вдъхновителите от Амана: Кооперативна утопия
Вдъхновителите на Амана, известни също като Обществото на Амана, са група германски имигранти, които се заселват в Айова в средата на XIX век. Те се стремят да създадат кооперативно и комунално общество, основано на техните религиозни вярвания и принципи. Общностите на Амана се характеризират с обща собственост, обща храна и силна работна етика. Инспираторите създават успешна селскостопанска и производствена икономика, произвеждайки стоки като вълнени одеяла и мебели. За разлика от много други утопични общности обществото Амана успява да запази своята общностна структура и икономическа автономия в продължение на няколко поколения.
Общност Онейда: Експериментиране със социалната хармония
Общността "Онейда", основана от Джон Хъмфри Нойс, е радикален експеримент за комунален живот и социална хармония. В общността, разположена в северната част на щата Ню Йорк, се практикува сложен брак, при който всички членове се смятат за съпрузи помежду си. Те също така възприемат общностното отглеждане на децата, равенството между половете и общата собственост. Общността Oneida процъфтява икономически чрез различни индустрии, включително производство на сребърни изделия, и набляга на самоусъвършенстването и образованието. Въпреки това споровете около неконвенционалните им практики и обвиненията в неправомерно поведение в крайна сметка водят до разпадането на общността.
Движението на светиите от последните дни: Мормоните и търсенето на Сион
Сред християнските утопични общности през XIX в. движението на светиите от последния ден, известно като мормони, се превръща в една от най-успешните и трайни общности. Основано от Джоузеф Смит, движението започва с твърденията му за божествено видение и откриването на заровено писание, което той превежда в Книгата на Мормон. Мормоните тръгват на пътешествие, за да създадат своето идеално общество, стремейки се да създадат Сион - място, където праведните да се събират и да очакват второто идване на Христос. Изправени пред опозиция и преследване, те се местят няколко пъти - първо в Охайо, после в Мисури и накрая в Илинойс, където създават процъфтяващата общност Науво. Под ръководството на Бригъм Йънг мормоните се установяват в района на Солт Лейк Сити в Юта, където се опитват да изградят мечтаната от тях утопия.
Мормонската общност набляга на живота в общност, самодостатъчността и послушанието към религиозните си учения. Те изпращат мисионери в Съединените щати и в чужбина, за да разпространяват посланието си и да събират новопокръстени. Днес Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (Църквата на СПД) се гордее с милиони членове по целия свят, а Юта е неин духовен и културен център.
Полигамията играе важна роля в историята и идентичността на движението на светиите от последните дни. Нейният произход, несъгласието, осъждането ѝ от външни лица, правните предизвикателства и съвременното възприемане са формирали представата за мормоните и техните вярвания. Макар че основното течение на Църквата на СДС официално се отказва от полигамията през 1890 г., нейното въздействие и продължаващите практики на фундаменталистки групи продължават да оказват влияние върху разбирането за мормонизма. Разбирането на сложността на полигамията в рамките на движението на светиите от последните дни е от съществено значение за цялостното разбиране на историята и културата на мормоните.
През XIX в. в Америка се появяват множество утопични движения, водени от религиозни, интелектуални и социални идеали. Тези общности се стремят да създадат алтернативни общества, основани на принципи като общностен живот, равенство между половете и духовна хармония. Въпреки окончателния си залез, тези утопични движения изиграват решаваща роля в оспорването на обществените норми, вдъхновяват движения за социални реформи и оформят траекторията на американската история. Въпреки че техните виждания за съвършенство може да не са били напълно осъществени, наследството на тези общности продължава да вдъхновява хората и общностите да си представят и да се стремят към по-добър свят. Те насърчават идеите за общностен живот, равенство между половете и социални реформи, които по-късно оказват влияние върху прогресивни движения като феминизма и работническото движение.
Утопичните движения от XIX в. се сблъскват със значителни предизвикателства и критики от страна на съвременното общество. Те често са били възприемани като радикални и неконвенционални, оспорващи традиционните представи за семейство, брак и социален ред. Критиците твърдяха, че тези общности подкопават светостта на брака и естествения ред на обществото. Въпреки това тези утопични движения имат значителен принос към световната история и култура.
Либералната Империя и Сексуалната революция в Англия през XVIII в.
През XIX в. либерализмът се превръща в доминиращо реформаторско движение в Европа, което оказва влияние върху социалното, политическото и икономическото развитие. Британската империя, която често се свързва с разпространението на либералната модерност, често е пренебрегвана в историческите дебати.
Либерализмът във Великобритания намира израз в партията на вигите, която в крайна сметка се трансформира в Либерална партия. Реформаторските програми на Либералната партия се превръщат в модел за либералните политически партии в цяла Европа. Като в основата на имперският либерализъм са защитата на индивидуалните човешки права. Едно от забележителните постижения на британския либерализъм е премахването на търговията с роби през 1807 г. и последвалото премахване на робството в британските владения през 1833 г. Законопроектите за реформи от 1832 г., 1867 г. и 1884-85 г. разширяват правото на глас и отбелязват важни етапи в разширяването на политическото участие във Великобритания.
Либерализмът в континентална Европа е изправен пред различни предизвикателства в сравнение с британския си аналог. Във Франция либерализмът възниква по време на Революционния и Наполеоновия период с премахването на феодалните привилегии и модернизирането на институциите. Възстановяването на Бурбонската монархия през 1815 г. обаче поставя пречки пред реализирането на конституционните свободи. Едва след създаването на Третата република през 1871 г. Франция отбелязва значителен напредък в либералните реформи.
В цяла Европа и Западното полукълбо либерализмът вдъхновява националистически стремежи за създаване на обединени, независими, конституционни държави. Лидери като бащите основатели в Съединените щати, Симон Боливар в Южна Америка и привържениците на Рисорджименто в Италия отстояват либералните принципи в борбата си за самоопределение. Въпреки това неуспехът на революциите от 1848 г. разкрива ограниченията на либерализма на континента, който се ограничава в национализъм.
Изследването на "другата" Британска империя предлага ценни уроци за съвременната международна и външна политика, като подчертава важността на признаването на разнообразните мотиви и практики в рамките на имперските системи довели до либералната модерност. Разбирането на сложността на историческите империи може да даде представа за динамиката на властта, съюзите и влиянието на имперското наследство върху съвременните глобални отношения.
Сексуалната революция в Англия през XVIII в. определено е продукт на имперският либерализъм. Заражда се в период на значителни социални, културни и интелектуални промени, които бележат значително отклонение от традиционните правила за поведение, свързани със сексуалността. Тази революция е повлияна от няколко фактора, сред които възходът на либерализма, разпространението на грамотността и промяната на отношението към секса.
Епохата на Просвещението, възникнала през XVIII в., изиграва решаваща роля в оспорването на традиционните вярвания за сексуалността. Философи като Джон Лок и Волтер популяризират идеята за лична свобода и индивидуални права, включително свободата да се изследва сексуалността. Тези идеи поставят основите на по-разрешително отношение към сексуалното поведение.
Развитието на печатните технологии и разпространението на писмеността допринасят за разпространението на нови идеи за сексуалността. Книгите и брошурите, в които се обсъждат сексуални теми, стават по-достъпни за широката общественост, което води до по-голяма информираност и разбиране на различните сексуални практики. Важно е обаче да се отбележи, че тези публикации са били достъпни предимно за образованите висши класи, което ограничава влиянието им върху по-широките слоеве от населението.
Променящите се нагласи към секса в обществото също са повлияли на преформулирането на сексуалните знания. Викторианската епоха, която предшества сексуалната революция, се характеризира със строги морални кодекси и репресивно отношение към сексуалността. Към края на XVII в. тези нагласи започват да се променят поради възхода на урбанизацията и нарастващата независимост на индивидите.
20ти Век, Американският Век
Втората вълна на сексуалното освобождение може да се разглежда като втора вълна на сексуалното освобождение, надграждаща промените, инициирани от предишните периоди. Значителни академични влияния и културни развития допълнително стимулират преформулирането на сексуалното познание.
Зигмунд Фройд, видна фигура в развитието на психоанализата, въвежда радикални идеи за човешката сексуалност, като оспорва традиционните представи за сексуалното поведение и подчертава значението на несъзнателните влечения и желания. Революционното изследване на Маргарет Мийд "Порастването в Самоа" оспорва преобладаващите възгледи за сексуалността на подрастващите, предоставяйки контрастна перспектива на западните представи за сексуална репресия и изигравайки значителна роля в оформянето на дискусията за сексуалното освобождение.
Популярната култура, включително литературата, списанията и развлеченията, изиграва жизненоважна роля за разпространението и нормализирането на преформулираните сексуални знания от XVIII век. Създаването на списание Playboy от Хю Хефнър през 50-те години на ХХ в. въплъщава променящото се отношение към сексуалността, възхвалявайки красотата на женските форми и предизвиквайки традиционните представи за скромност.
Сексуалната революция съвпада с възхода на движението за освобождение на жените и феминизма, които се застъпват за равенство между половете и свободата да се изследва и изразява сексуалността без осъждане и обществени ограничения. Продължаващите дискусии и изследване на сексуалното познание продължават да формират разбирането ни за човешката сексуалност и стремежа към индивидуално щастие и удовлетворение.
По това време фигури като Виктория Уудхъл се появяват като видни защитници на свободната любов. Уудхъл, брокер на акции и издател на вестници, настоява за отделяне на държавата от въпросите на брака и сексуалността. Нейната платформа набляга на правото на хората да обичат, когото са избрали, без обществени или законови ограничения. Идеите на Уудхъл са радикални за онова време и тя се сблъсква с огромен отпор и подигравки от страна на консервативните елементи на обществото.
Контракултурата на 60-те години: Свободната любов
Преминаваме към 60-те години на ХХ век - десетилетие, което е синоним на социална и културна революция. Контракултурното движение, което включва елементи от хипи и анти-стаблишмънт движенията, прегръща идеалите на свободната любов като средство за отхвърляне на обществените норми и изследване на алтернативни начини на живот. Хипитата се стремяха да се освободят от традиционните институции, включително брака, и вместо това прегърнаха живота в общност и отворените връзки.
Сексуалната революция през 60-те години на ХХ век допълнително популяризира идеалите на свободната любов. През този период се наблюдава промяна в отношението към сексуалността, като се поставя по-голям акцент върху личната свобода и сексуалното освобождение. Методите за контрол на раждаемостта стават по-широко достъпни, което позволява на хората да имат по-голям контрол върху репродуктивния си избор. Движението за правата на ЛГБТК+ също набира скорост, като оспорва традиционните представи за пол и сексуалност. Тези обществени промени допринесоха за по-широкото приемане на различните форми на любов и взаимоотношения.
Въздействието на свободната любов: Перспективи и преживявания
Важно е да се признае, че въздействието на свободната любов е многостранно, като преживяванията на отделните хора са много различни. Някои лица, израснали в контракултурни общности или отгледани от родители, които са възприели идеалите на свободната любов, споделят противоречиви гледни точки за своето възпитание. За някои от тях липсата на структура и граници в детството им е довела до чувство на несигурност и желание за повече стабилност. Други имат приятни спомени за свободата и откритостта, които са били характерни за тяхното възпитание.
Преживяванията на хора, които са били част от утопични общности, като например общността Онейда, също подчертават сложността на свободната любов. Докато някои членове намират удовлетворение и щастие в общностния начин на живот и сексуалната свобода, други изпитват предизвикателства и конфликти в тези алтернативни общности. Идеалистичната визия за свободната любов невинаги съответства на реалността на човешките емоции и взаимоотношения.
Десетилетията на 70-те и 80-те години на ХХ век. Феминисткото движение и сексуалната революция: Изследване на пътя към освобождението
70-те и 80-те години на ХХ век са важен период в британската история, когато жените активно участват в сексуална революция, която предизвиква обществените норми и се стреми да предефинира женската сексуалност и сексуална автономия. В тази статия се разглежда приносът на Движението за освобождение на жените (ДЖОЖ) за оформянето на нови възможности за сексуално изразяване и самоопределяне на жените. Като разглеждаме писанията и опита на жените във феминистката преса, основните медии, книгите и брошурите, можем да разберем как WLM съчетава политически активизъм и социални мрежи, за да разруши традиционните представи за женската сексуалност.
Търсенето на автономия: В търсене на стремеж към свобода: ангажираността на жените със сексуалната самобитност
Движението за освобождение на жените (ДЖОЖ) предостави платформа за жени като Линда, които чрез участието си започнаха да поставят под въпрос и да предефинират сексуалната си идентичност. WLM насърчи жените да гледат на живота си през политическа перспектива, предизвиквайки обществените очаквания и норми. Изявлението на Линда за вземането на "интелектуално решение да стане бисексуална" подчертава влиянието на WLM върху нейното възприемане на личната автономия и самостоятелност.
Въпреки че WLM споделя общи интереси с феминизма след 1968 г., той подхожда към "индивидуалността, автономността и гласа на жените" от различна политическа перспектива. Целта на движението е да отхвърли сексуалните норми, които определят женската сексуалност единствено във връзка с интересите на мъжете. Застъпничеството на WLM за сексуална автономия не е просто резултат от по-широки обществени промени, а съзнателно усилие на жените да заявят собствеността си върху своя сексуален живот.
Предизвикване на доминиращите разкази: Ролята на Движението за освобождение на жените
Традиционните разкази за сексуалната революция често омаловажават ролята на жените, представяйки ги като пасивни бенефициенти или жертви на социалните, културните и икономическите промени. Участието на жените в Движението за освобождение на жените обаче демонстрира активното им участие в промяната на обществените нагласи към женската сексуалност. Жените в рамките на WLM се включиха в колективен разговор и публично поставиха въпроса: "Кой определя начините, по които аз съм сексуална?". Техният принос беше от съществено значение за разрушаването на традиционните сексуални норми и за популяризирането на алтернативни разкази за женската сексуалност.
Пресечна точка на сексуалната революция и феминизма
Сексуалната революция и феминизмът често се преплитат в популярния дискурс, символ на което е появата на миниполата като модна тенденция. Тези две движения обаче имат различна история. Сексуалната революция имаше за цел да предостави на жените същите удоволствия и отговорности в сексуалното изразяване, които преди това бяха запазени за мъжете, като оспори двойния стандарт, койтнаказваше жените за стремежа им към сексуална свобода. Феминизмът, от друга страна, се стреми да се справи с по-широките социални и политически неравенства на жените. Въпреки че целите им съвпадат, сексуалната революция и феминизмът имат свои уникални траектории.
Промяна в отношението към женската сексуалност
Отношението към женската сексуалност започва да се променя в началото на ХХ в. под влиянието на видни личности като Зигмунд Фройд, Хавелок Елис и Елън Ки. Тези мислители популяризират идеята, че сексуалното удовлетворение трябва да се насърчава, а не да се потиска, като подчертават значението на сексуалното удовлетворение както за мъжете, така и за жените в контекста на партньорския брак. До 20-те години на ХХ век тази промяна във възприятието е широко приета, като сексуалността се свързва с емоционална близост и физическо удоволствие, а не само с репродуктивни функции.
Достъп до контрацепция: Достъп до контрацепция: разширяване на възможностите за репродуктивен избор на жените
Възможността да се регулира зачеването играе решаваща роля за овластяването на жените да правят информиран избор относно репродуктивния си живот. В миналото ограниченият достъп до надеждни методи за контрол на раждаемостта е водил до непланирани бременности, което е нарушавало живота на жените. В началото на ХХ век методите за контрол на раждаемостта като цяло са били незаконни, което е затруднявало жените да упражняват контрол върху своята плодовитост. Маргарет Сангър, видна фигура в движението за женско здраве, се бори за узаконяване и разширяване на достъпа до средства за контрол на раждаемостта. Чрез своята пропаганда Сангер се стреми да даде на жените по-голям контрол върху сексуалния им живот.
Битката за достъп до контрацептиви
Маргарет Сангър се сблъсква със сериозна съпротива в стремежа си за достъп до противозачатъчни средства. Въпреки че през 30-те и 40-те години на ХХ в. тя успешно оспорва ограниченията за достъпа на омъжените жени до контрацептиви, въпросът за достъпа на неомъжените жени остава спорен. Концепцията за лесен достъп на неомъжените жени до противозачатъчни средства поставя под въпрос обществените норми, свързани с предбрачния секс. Това се превръща в централна точка на битките за контрол на раждаемостта през 60-те години на ХХ век и след това.
Промяна на границите: Самотните жени и сексуалното изразяване
През ХХ в. самотните жени постепенно разширяват границите на приемливото сексуално изразяване. Докладът "Кинси" от 1953 г. хвърля светлина върху реалното сексуално поведение на жените, като разкрива, че много самотни жени участват в сексуални отношения. Въпреки това обществените очаквания все още диктуват какво се счита за подходящо сексуално поведение за младите жени, като се набляга на запазването на девствеността до брака. Включването в сексуални отношения извън брака е свързано със социална стигма и риск от непланирана бременност.
Феминисткото движение и сексуалната революция през ХХ век се преплитат, за да оспорят традиционните представи за женската сексуалност и да насърчат сексуалната автономия на жените. Движението за освобождение на жените изигра решаваща роля за промяната на обществените нагласи и за осигуряването на платформа за жените да изследват и определят своята сексуална идентичност. Борбата за достъпна контрацепция и промяната на границите на приемливото сексуално изразяване доведоха до значителна промяна в обществените норми и проправиха пътя за по-голямо сексуално освобождение.
Еволюция на движението за права на ЛГБТ+: От Стоунуол до съвременния Прайд
Движението за правата на ЛГБТК+ измина дълъг път от историческите бунтове в Стоунуол през 1969 г., които послужиха като катализатор на промяната и проправиха пътя към съвременната борба за равенство и приемане. В тази статия се разглежда развитието на движението, като се подчертават значими събития, ключови фигури и продължаващите борби, пред които е изправена ЛГБТК+ общността. От първите дни на активизма до оживените празненства на Прайда, ние изследваме пътя към едно по-приобщаващо и равноправно общество.
Епохата преди Стоунуол: Хомофилското движение и Магнус Хиршфелд
Преди бунтовете в Стоунуол в Съединените щати се появява зараждащо се движение за правата на хомосексуалистите, известно като хомофилско движение. Вдъхновени от работата на сексолога Магнус Хиршфелд и неговия Научно-хуманитарен комитет в предвоенна Германия, първите активисти на ЛГБТК+ се стремят към увеличаване на правата и признаването на сексуалните и половите различия.
Хомофилското движение имаше за цел да създаде чувство за идентичност и общност сред ЛГБТК+ лицата. Организации като Дружеството на Матачин и Дъщерите на Билитис осигуряват подкрепа, издават списания и се обединяват срещу полицейското залавяне. Движението обаче се сблъска със значителни предизвикателства, включително класифицирането на хомосексуалността като психично разстройство и репресиите срещу ЛГБТК+ лицата по време на "лавандуловата уплаха" от ерата на Маккарти.
Бунтовете в Стоунуол: Повратна точка в ЛГБТК+ активизма
През лятото на 1969 г. бар Stonewall Inn, управляван от мафията в нюйоркския квартал Гринуич Вилидж, се превръща в епицентър на ключов момент в историята на ЛГБТК+. Барът, посещаван от ЛГБТ+ лица, които са били подложени на дискриминация и тормоз, става място на неуспешна полицейска акция, която разпалва спонтанно въстание. Бунтовете в Стоунуол продължиха няколко дни и отбелязаха повратна точка в борбата за правата на ЛГБТК+.
Сторм ДеЛарвери, чернокожа лесбийка и ключова фигура в бунтовете, е пример за разнообразието и устойчивостта на ЛГБТК+ общността. Бунтовете активизират активистите, което води до създаването на множество ЛГБТК+ организации и до раждането на съвременното движение за правата на хомосексуалистите.
Раждането на освобождението на гейовете: Кристофър стрийт: Ден на освобождението и паради на гордостта
В годините след бунтовете в Стоунуол ЛГБТК+ активистите започват да се застъпват за "освобождение на гейовете", а не просто за права. Първият Ден на освобождението на Кристофър Стрийт, проведен на 28 юни 1970 г., отбелязва годишнината от бунтовете и привлича хиляди ЛГБТК+ активисти. Подобни събития се провеждат в Чикаго, Лос Анджелис и Сан Франциско, като в крайна сметка се превръщат в ежегодните паради на гордостта, отбелязвани по целия свят.
Парадите на гордостта се превърнаха в платформа за ЛГБТК+ хората да заявят своята идентичност и да поискат равни права. Въпреки това в общността се появиха дебати относно целта на прайда: дали той трябва да бъде протест или празник? Някои ЛГБТК+ активисти критикуваха корпоративното спонсорство и възприеманото размиване на радикалните корени на движението за освобождение на гейовете.
Права на ЛГБТК+: Продължаваща борба
Въпреки значителния напредък в борбата за правата на ЛГБТК+, предизвикателствата продължават. Дискриминацията, насилието и маргинализацията продължават да влияят върху живота на ЛГБТК+ хората по света. Борбата за равенство се пресича с различни идентичности и проблеми, включително раса, полова идентичност и социално-икономически статус.
През годините ЛГБТК+ активистите са се фокусирали върху редица въпроси, включително борбата с епидемията от ХИВ/СПИН, застъпничеството за политики за недискриминация, борбата за правата на транссексуалните и осигуряването на равенство между половете. Движението за правата на ЛГБТ+ хората се разшири и в географски план, като организации като ILGA World координират международните усилия за насърчаване на човешките права и борба с дискриминацията.
Променящото се лице на ЛГБТК+ активизма
Движението за правата на ЛГБТК+ стана свидетел на появата на нови гласове и перспективи. Трансджендър активисти, цветнокожи и ЛГБТК+ лица от работническата класа изиграха решаваща роля в преоформянето на движението. Те подчертаха пресечната точка и необходимостта от приобщаване в рамките на ЛГБТК+ пространствата и организациите.
Някои ЛГБТК+ активисти също така възприеха по-радикален подход, оспорвайки системите на власт и настоявайки за по-широка обществена промяна. Усилията им са насочени не само към законовите права, но и към основните структури, които поддържат неравенството и дискриминацията.
Прайд: Прайд: празнуване на напредъка и признаване на предизвикателствата
Събитията "Прайд" се превърнаха в символ на видимостта и устойчивостта на ЛГБТК+. От малки събирания до масови паради, Прайдът събира ЛГБТК+ хората и съюзниците, за да отпразнуват напредъка и да се застъпят за продължаваща промяна. Въпреки това комерсиализацията на Прайда и корпоративното му спонсорство предизвикаха критики от страна на онези, които смятат, че той е загубил радикалните си корени.
От съществено значение е да се признае, че борбата за правата на ЛГБТ+ хората далеч не е приключила. В много държави еднополовите връзки все още се считат за престъпление, а дискриминацията продължава да е широко разпространена в различни сфери на живота. Активистите продължават да повишават осведомеността, да оспорват социалните норми и да работят за пълното равенство на всички ЛГБТК+ лица.
Движението за правата на ЛГБТ+ хората се е развило значително след бунтовете в Стоунуол, превръщайки се от малко, маргинализирано движение в глобална сила, изискваща равни права и приемане. Активистите са постигнали големи успехи, но борбата за равенство на ЛГБТК+ продължава. Като празнуваме прайда, застъпваме се за промяна и приемаме разнообразието в общността, можем да продължим да настояваме за по-приобщаващо и справедливо общество за всички ЛГБТК+ хора.
В Заключение
Корените на сексуалната революция и личностното разкрепостяване посредством сексулното удоволствие могат да се проследят до философи и мислители, които са оформили културния пейзаж. Жан-Жак Русо и романтиците през XVIII и XIX в. допринасят за психологизирането на Аз-а, като наблягат на личното щастие като мярка за удовлетворение. Зигмунд Фройд и неговите последователи доразвиват сексуалната психология, като подчертават важността на приемането и изразяването на сексуалните желания. корените на сексуалната революция могат да бъдат проследени до философите и мислителите, които оформят културния пейзаж. Но крайната цел, на изреждащите се една след друга сексуални революции е една, освобождаването на индивида от феодалните и кланови окови, подтискащи нашата духовност, креативност и себеразкриване.
Comments