Лицето на германската левица (Die Linke) Сара Вагенкнехт, известна с последователната си проруска позиция, която не бе засегната дори от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, обяви създаването на собствена политическа сила. Това е изключително тревожна новина за Киев - Вагенкнехт принадлежи към "Путинверстехер" в Германия (буквално тези, които разбират Путин). Тя може да се окаже много по-успешна от традиционните "приятели на Путин" – така наречените „крайно дясни“- "Алтернатива за Германия". Сара Вагенкнехт последователно пропагандира прокремълски опорни пропагандни точки от 2015 г. насам, когато нарече руската инвазия в Донбас "гражданска война, подкрепяна от неонацисти". Вагенкнехт редовно оправдава руската агресивна война с евентуалното членство на Украйна в НАТО, критикува санкциите срещу Русия и използва манипулацията на пацифизма, като се опитва да склони Украйна към преговори. Но това не е целият списък от думи на Вагенкнехт, заради които тя е наричана "пропутински" политик.
„И изключвате ли санкции срещу Русия? Те не правят нищо. Виждам зад тях и икономически интереси. Ако Европа спре да купува руски газ, доставчиците на скъп американски фракинг газ ще бъдат доволни. Икономическата война е особено вредна за европейската и германската икономика. Ето защо САЩ я прокарват… Ако говорим за агресори, тогава каква е политиката на САЩ? Русия има легитимни интереси в областта на сигурността, но Западът ги пренебрегва от години. Той унижи Русия чрез разширяването на НАТО на изток и планираното разполагане на ракети. Разбираемо е, че Русия иска да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО. Ето защо сега Путин е поставил знак за спиране.“
На 8-ми януари (2024) бившият политик от германската Лява партия Сара Вагенкнехт официално учреди дългоочакваната си политическа партия "Алианс Сара Вагенкнехт - Разум и справедливост" (BSW). Новата формация се ръководи от Вагенкнехт, един от най-динамичните политици на своето поколение в Германия и бивша звезда на Die Linke, и Амира Мохамед Али. Сара Вагенкнехт е ветеран в германската политика, родена в германско-иранско семейство. Тя израства в Източна Германия и през 1989 г. се присъединява към марксистко-ленинската партия Социалистическо единство, която управлява в Германската демократична република. От основаването на традиционно проруската партия Die Linke през 2007 г. Вагенкнехт е нейната най-изявена фигура. На 23 октомври (2023) в Берлин, заедно с няколко съмишленици, Вагенкнехт информира журналистите, че ще учредява сдружение на нейно име - Алианс Сара Вагенкнехт - За разум и справедливост (BSW). Бившите съратници на Вагенкнехт в Die Linke я обвиняват в "консерватизъм", по-специално заради възгледите ѝ за имиграцията. Както ще видим обаче, Вагенкнехт оспорва това описание на нейния подход. Описанието "ляв консерватизъм" (формулирано от нидерландския професор Кас Муде) е често използвано, макар и недоразвито от анализаторите, въпреки че олицетворява концепциите на кремълския идеолог Дугин за преплитане на радикалното ляво и дясно. Социологическите проучвания показват, че новата партия може да спечели 14% от гласовете, което би било три пъти повече от дела на Die Linke и би направило BSW третата по големина партия в Бундестага. Според проучване на Insa за Bild am Sonntag 27% от анкетираните биха могли да си представят, че ще гласуват за тази партия. Все още е твърде рано да се прогнозира дали проектът Wagenknecht ще бъде успешен. Ако обаче това се случи, в Германия може да се появи нова влиятелна политическа сила, свързана с Кремъл - по-мощна от днешната Die Linke. И тази партия може да представлява много по-голям риск от "Алтернатива за Германия", защото от психологическа гледна точка за германците е по-лесно да подкрепят крайната левица, отколкото крайната десница.
Партията има за цел да се състезава на европейските избори в Германия на 9 юни и на три регионални вота в Източна Германия през септември. Макар че новата партия има за цел да изготви официалната си партийна програма едва преди следващите национални избори през 2025 г., Вагенкнехт, която обяви плановете си през октомври, превърна енергийната политика в централен въпрос на своето движение, критикувайки например решението на настоящото правителство да се откаже от евтините руски енергийни доставки, спорния закон за отоплението и плановете на ЕС за забрана на автомобилите с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. Преди това Вагенкнехт се оплака, че чрез икономическите санкции срещу Русия Германия се е откъснала от евтиния газ и петрол, без да има реални алтернативи. Тя също така изрази недоволство от това, което описва като "сляп, безразборен екоактивизъм, който оскъпява живота на хората, но всъщност не прави нищо за климата". Новата партия се застъпва за "връщане на разума" в политиката, казва Вагенкнехт, цитирана от Süddeutsche Zeitung.
Посочвайки борбата с изменението на климата, Вагенкнехт заяви, че е напълно безсмислено да се забраняват автомобилите с вътрешно горене, което не допринася за климата и подкопава германските автомобилни производители, които биха могли да имат експортен хит с двигатели с ниска консумация, ако им се даде възможност да доразвият технологията на двигателите с вътрешно горене. През юли Вагенкнехт разкритикува германския закон за отоплението в статия във Велт, определяйки го като "атака срещу богатството и собствеността на гражданите; той е зле обмислен, зле направен и безполезен по отношение на политиката за климата". Очаква се BSW да представи програмата си за изборите за ЕС след първата си партийна конференция в края на януари.
Анти САЩ и Израел
През октомври 2023 г. Вагенкнехт нарече Газа "открит затвор", лидерът на парламентарната група на Die Linke, Дитмар Барч заяви, че "категорично се дистанцира" от нея (изразът "открит затвор" за описание на Газа се използва широко, включително от Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за състоянието на правата на човека в окупираните от 1967 г. палестински територии).
"Трябва да посочим какво се случва тук - казва Дагделен, - наш дълг е да организираме съпротива срещу този крах на антивоенната позиция на Die Linke. Ние отхвърляме участието на Германия в марионетните войни на САЩ и НАТО в Украйна, Източна Азия и Близкия изток".
Адвокати на Русия
Преди нахлуването на Русия в Украйна, Вагенкнехт е виден защитник на Русия и нейния президент Владимир Путин, като твърди, че докато Съединените щати се опитват да "предизвикат" нахлуване в Украйна, "Русия всъщност няма интерес да навлиза в Украйна".
Същността на политическия разговор до този момент в Германия се състоеше в дълбокото разделение между правителството, ръководено от социалдемократа Олаф Шолц, което иска да продължи войната в Украйна, и населението, което иска войната да приключи и правителството да се справи с тежката инфлационна криза. Според Вагенкнехт и Дагделен същината на въпроса е в отношението към войната. "Ако се застъпваш за самоунищожителната икономическа война срещу Русия, която тласка милиони хора в Германия към мизерия и предизвиква преразпределение на богатството нагоре, тогава не можеш убедително да отстояваш социалната справедливост и социалната сигурност", каза Вагенкнехт за Globetrotter. "Ако се застъпвате за ирационални енергийни политики, като например да внасяте руска енергия по-скъпо през Индия или Белгия, като същевременно не провеждате кампания за повторно отваряне на тръбопроводите с Русия за евтина енергия, тогава хората просто няма да повярват, че ще се застъпите за милионите служители, чиито работни места са застрашени в резултат на срива на цели индустрии, предизвикан от повишаването на цените на енергията." В момента рейтингът на одобрение на Шолц е 17% и продължава да слиза надолу.
Противоречия
На 25 февруари 2023 г. Вагенкнехт и нейните последователи организират антивоенен протест пред Бранденбургската врата в Берлин, в който участват 30 000 души. Протестът е последван от публикуването на "манифест на мира", написан от Вагенкнехт и феминистката писателка Алис Шварцер, който вече е събрал над един милион подписа. Разследване на вестник The Washington Post разкри как Кремъл стои зад радикалите в Германия .
Обединяването на политическите противоположности в Берлин под знамето на мира се случва от месеци, макар че съюзът остава ad hoc и неофициален. Но сродяването на крайностите в Германия е ясна цел на Кремъл и за първи път е предложено от висши служители в Москва в началото на септември, както се вижда от множество поверителни руски документи, датирани предимно от юли до ноември, които са получени от европейска разузнавателна служба и са разгледани от The Washington Post. В документите са записани срещи между служители на Кремъл и руски политически стратези, както и нарежданията на Кремъл към стратезите да се съсредоточат върху Германия, за да засилят антивоенните настроения в Европа и да отслабят подкрепата за Украйна. Досиетата също така отразяват усилията на стратезите да изпълнят тези планове и докладите им до Кремъл. Документите не съдържат материали, които да регистрират комуникацията между руските стратези и съюзниците в Германия. Но интервютата показват, че поне един човек, близък до Вагенкнехт, и няколко членове на AfD са били в контакт с руски официални лица по време на изготвянето на плановете.
Документите, чиито детайли в голяма степен са потвърдени от служители на западните правителства, за първи път показват преките опити на Кремъл да се намеси в германската политика, като се стреми да създаде нова коалиция между Вагенкнехт, крайната левица и AfD, както и да подкрепи протестите на екстремистите от ляво и дясно срещу германското правителство.
Целта на новата политическа формация, според документа с дата 9 септември, ще бъде да спечели "мнозинство на избори на всяко ниво" в Германия и да нулира AfD, за да повиши позициите си над 13%, които партията получи тогава. Рестартирането, изложено сред документите в предложения манифест на AfD, който е написан от политическите стратези на Кремъл, включва изковаването на AfD в партия на "германското единство" и обявяването на санкциите срещу Русия за противоречащи на германските интереси. "Неадекватни политици, неспособни да пресметнат последиците от своите решения, въвлякоха Германия в конфликт с Русия - естествен съюзник на нашата страна и на нашия народ", се посочва в манифеста. "Нашите интереси изискват възстановяване на нормалните партньорски отношения с Русия. ... Днес в Германия има само две партии: партията на враговете на Германия и партията на нейните приятели". От документите не става ясно дали манифестът някога е достигнал до някого в AfD.
Хибриден фронт - от крайна левица, до крайна десница
Усилията за изграждане на антивоенни настроения в Германия са част от хибриден фронт във войната на Русия срещу Украйна, тъй като Кремъл се опитва да подкопае единството на Запада и да замрази войната при своите условия. Използването на мирните протести за разделяне на Запада повтаря тактиката, която за пръв път е усъвършенствана по съветско време, и която отново излиза на преден план след нахлуването на Русия в Украйна. 66-годишният Елзесер, който през политическия си живот мигрира от комунистическата левица към крайната десница, за първи път ръководи демонстрации през 80-те години на миналия век срещу разполагането на американски ракети "Пършинг II" в Западна Германия. Неговото списание "Компакт" сега е определяно от германските власти като пропаганден канал на Кремъл.
"Познаваме тази тактика от времето на Студената война, когато Съветският съюз се опитваше да влияе и манипулира антивоенните движения", казва високопоставен германски служител по сигурността, който, както и други, говори при условие за анонимност, за да обсъжда деликатни въпроси. Файловете сочат, че на 13 юли първият заместник-началник на щаба на Кремъл, Сергей Кириенко е събрал група руски политически стратези и им е казал, че Германия трябва да се превърне във "фокус" на усилията на Москва да подкопае подкрепата за Украйна в Европа.
По близо до AfD
Част от споровете около Вагенкнехт са свързани с възгледите ѝ за имиграцията. Вагенкнехт заявява, че подкрепя правото на политическо убежище и казва, че на хората, бягащи от война, трябва да се осигури закрила. Но според нея проблемът с бедността в световен мащаб не може да бъде решен с миграция, а с разумни икономически политики и прекратяване на санкциите срещу страни като Сирия.
Истинската левица, казва тя, трябва да се отзове на тревожния призив на общностите, които призовават за прекратяване на имиграцията и преминават към крайнодясната AfD. "За разлика от ръководството на Die Linke – казва Вагенкнехт, - ние не възнамеряваме да отписваме избирателите на AfD и просто да наблюдаваме как заплахата от десницата в Германия продължава да расте. Искаме да си върнем онези избиратели на AfD, които са отишли в тази партия от разочарование и в знак на протест срещу липсата на истинска опозиция, която да говори от името на общностите."
Какъв ще бъде Евро Парламентът след изборите през 2024?
2024 г. е важна изборна година в Германия, Европа и в световен мащаб и може да представлява изпитание за разработването на политиката в областта на климата, тъй като популистките и крайно десни партии като AfD имат високи резултати в социологическите проучвания. В миналото те са се възползвали най-вече от страховете на хората от промените и високите цени на енергията. Междувременно Ханс-Георг Маасен, бившият председател на Службата за защита на конституцията, който е обвиняван в повтаряне на антисемитски и расистки тропи, изглежда също ще стартира нова партия, дясно от центъра, която ще се разклони от неговото консервативно сдружение Съюз на ценностите (Werteunion). Съюзът на ценностите подкрепя изграждането на нови атомни електроцентрали и по-голямо финансиране на изследванията на технологията за ядрен синтез, съобщава Deutschlandfunk.
Подема на Крайно Дясното в Германия
Същевременно, не само левият радикализъм с наклон към Кремъл, но и бързият възход на крайната десница в Германия е сложен и развиващ се феномен, който изисква постоянна бдителност и действия от страна на всички сектори на обществото. Това е предизвикателство не само за Германия, но и за цяла Европа и света. Най-големият германски експерт по темата, социологът Вилхелм Хайтмайер, заяви, че една от водещите политически сили в момента, крайно дясната (също пропутински ориентирана) Алтернатива за Германия (AfD) сега представлява "авторитарен национален радикализъм", а именно идеология, която пропагандира йерархично подредено, етнически хомогенно общество, надзиравано от силна държава. Особено радикално, според него, е общуването на партията с мизантропски групи, които отправят дъжд от насилие към избрани малцинства, и мобилизирането им. Тези протагонисти обхващат широк спектър от групи на омразата, включително неонацисти и до голяма степен са отговорни за най-високото ниво на престъпления от омраза в Германия от три десетилетия насам. Нейни жертви са бежанците, чуждите граждани, евреите, мюсюлманите и ЛГБТ+ хората.
Изследване, публикувано в седмичника Der Spiegel, показва, че AfD - партия, основана от национално мислещи икономисти, които се застъпват за връщане на германската марка като национална валута - сега използва език, почти идентичен с този на несъществуващата Национал демократическа партия на Германия (NPD) - малка, силно ксенофобска и открито неонацистка партия, която участва в изборите в Германия в продължение на десетилетия, но никога не успява да спечели места в Бундестага. "AfD и NPD са много близки. Не само по отношение на аудиторията им или някои от личностите им", твърди "Шпигел". "Те имат големи идеологически припокривания. AfD се съизмерва с NPD (от 2012 г.) в почти всички области, макар AfD да изглежда по-умерена в партийната си програма."
Изглежда, че има още един избор в дясната част на политическия спектър, след като в събота на събрание в Ерфурт членовете на крайно консервативния Werteunion (Съюз на ценностите) решиха да се учредят като нова партия. Ханс-Георг Маасен, бивш ръководител на германската агенция за вътрешно разузнаване (BfV), който беше отстранен от поста, след като се оказа, че омаловажава насилието срещу мигранти, беше избран да оглави Werteunion в усилията му да се утвърди като нова политическа партия.
Задачата на Маасен ще бъде да "инициира създаването на консервативно-либерална партия под това име", заявиха от групата. Маасен - дългогодишен член на Християндемократическия съюз (ХДС), въпреки че партията започна формалности по изключването му - нарече Вертеунион "Съюз 1.0", като ХДС и баварската му сестринска партия ХСС се наричат общо "Съюз". Маасен заяви, че това ще се противопостави на приплъзването на ХДС към това, което той определи като "ляво-зелена позиция" под ръководството на лидера Фридрих Мерц. Werteunion стартира през 2017 г. като силно консервативно крило на Християндемократическия съюз (ХДС). Членовете му твърдят, че представляват "основната същност" на ХДС, като обвиняват тогавашния канцлер Ангела Меркел, че е изоставила консервативните ценности на партията си, като е допуснала в Германия над един милион души, до голяма степен бягащи от войната и бедността в Близкия изток и Африка.
61-годишният Маасен бе принуден да напусне публичния си пост през 2018 г., след шест години начело на BfV, под облака на обвинения в предоставяне на информация на AfD и поставяне под съмнение на добре документирани доклади за крайнодясно насилие срещу чужденци. През последните седмици Werteunion попадна в полезрението на обществеността, след като бе съобщено, че някои от членовете му са присъствали на среща на крайнодесни екстремисти, които са обсъждали планове за депортиране на милиони имигранти в Германия и дори на някои натурализирани германски граждани. От Werteunion потвърдиха, че двама членове са присъствали на срещата, но твърдяха, че са били там "като частни гости, а не като представители на Werteunion".
Групата наближава 6000 членове, съобщи заместник-лидерът ѝ Ханс Пистнер, цитиран от списание Der Spiegel. Говорител на Werteunion заяви, че няколкостотин членове са присъствали на срещата в събота, която не е била открита за обществеността.
В заключение
Последиците за Русия след заиграването със Западните радикали
Като цяло, стратегията на Русия относно заиграването със Западните радикали, ако може това да се нарече стратегия, изглежда като комбинация от погрешни калкулации. Само да си спомним знаменитата руска ваксина "Спутник" и всички опити на Русия да я продадат по време на Ковид, използвайки изключително неспортсменски маркетинг в комбинация на мащабен "черен ПР" бълван от фабриката на тролове на Путин. Резултатът бе катастрофален и Русия не само, че не успя да осъществи каквито и да е продажби, но и се постави в ролята на проблемният член на международната общност, затвърден с нахлуването в Украйна. По подобен начин Русия продължава "да се надява", ако това изобщо звучи сериозно, на някакъв магически разпад на Западните общества. Дори и в момента, залога на Тръмп, от страна на кремълската пропагандна машина е леко казано наивен, защото когато беше на поста си, и въпреки реториката си, президентът Тръмп изпрати ракети в Полша, увеличи финансирането на НАТО и решително увеличи мощта на собствената си армия. Подобни мащабни процеси на превъоръжаване текът навсякъде в Западният Свят. А радикалите не само са нещо притъпяващо вниманието на учудващо наивната руска дипломация, но и могат да послужат за претекст и повод за доста радикални събития.
Последното заиграване на Русия с немски радикали води до световна Война, в която Русия е на прага на унищожението. През 1939 г. Германия на Хитлер и Русия на Сталин обявяват пакт за ненападение, с който се задължават да не подпомагат враговете си и да не предприемат враждебни действия една срещу друга страна. Сталин знае, че пактът няма да бъде популярен, тъй като много западноевропейски комунисти напускат партията в този момент. Градината пред централата на нацистката партия в Мюнхен бързо се изпълва с партийни значки и отличителни знаци, хвърлени там от членове на партията, ужасени от мисълта за съюз с комунистическия враг, срещу когото са прекарали живота си в борба. Тайните клаузи на пакта включват подялба на Полша, като по-голямата част се пада на Германия. Хитлер нахлува в Полша, а войските на Сталин навлизат в балтийските държави. Постигнат е нелек мир, белязан от съветските анексии на финландски територии на изток и на Бесарабия и Северна Буковина от румънците.
Тези събития едва ли са "до голяма степен неизвестни" в стандартните истории на Втората световна война, но те са решаваща характеристика на подготовката за избухването на войната. За Хитлер пактът е гаранция, че ще може да нахлуе първо в Полша, след това във Франция и в по-голямата част от останалата част на Западна Европа, без да се притеснява от заплаха от изток. За Сталин, той му позволява да изгради въоръжени сили, които са били сериозно увредени от чистките през предходните години, както показва проваленото му нахлуване във Финландия.
Пактът обхваща и икономическата сфера, като Германия предоставя военно оборудване в замяна на суровини като петрол, зърно, желязо и фосфати. В крайна сметка това приятелство не е довело до решаваща икономическа промяна за Германия или осигурило на Съветския съюз решаващо военно предимство.
Пактът позволява на Сталин да приложи убийствената си политика в балтийските държави, като и позволява на Хитлер да направи същото с много по-големите и по-гъсто населени държави, които завладява в Западна Европа по същото време. Въпреки това експроприацията на евреите, масовото депортиране на елзаските евреи в лагери във Франция, кланетата и зверствата, извършени от германците и техните съюзници в Югославия, превръщат Хитлер в голямото зло, но цената която плаща Русия е огромна. По време на войната Съветският съюз губи около 27 милиона души, от които 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни. Като последствията от войната е налагането на тотална диктатура в целият Източен Блок и унищожаването на каквито и да е наченки на либералната демокрация, симптоми видни и днес.
Лорд Робъртсън заяви пред Камарата на лордовете: "В момента, когато няма реален напредък на Русия, Путин, изглежда, може само да изчака, докато бъде избран Доналд Тръмп, за когото се надява, че ще сключи някаква мръсна сделка, за да сложи край на войната. "Но дори и тази стратегия, ако може да се нарече така, е неправилна. Републикански членове на Конгреса на Съединените щати бяха тук заедно с фонда "Маршал" и те много искаха да изразят, че тази стратегия е погрешна. Когато беше на поста си, и въпреки реториката си, президентът Тръмп изпрати ракети в Полша, увеличи финансирането на НАТО и решително увеличи мощта на собствената си армия. И следователно това започва да изглежда като поредната грешка на Кремъл.