top of page

Зад завесите в Македония


Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), създадена през 1975 г. като форум за диалог между Източния и Западния блок, изпитва затруднения заради войната на Русия в Украйна. Конференцията в Скопие беше бойкотирана от Украйна, Естония, Латвия, Литва и Полша, които смятат присъствието на Русия за неприемливо. Украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба заяви, че държавите участнички в ОССЕ подкрепят в огромното си мнозинство Украйна, а 43 от тях се присъединиха към съвместно изявление по повод 90-годишнината от глада в Голодомор. Украйна иска ОССЕ да изгони Русия, както направи Съветът на Европа, като предупреди, че органът е изправен пред "бавна смърт". Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че мястото на Лавров е в специален трибунал, а не на масата на ОССЕ.


Министерството на външните работи на България разреши на самолета на руския външен министър Сергей Лавров да пресече въздушното ѝ пространство на път за столицата на Северна Македония Скопие, за да може той да присъства на срещата на Съвета на министрите на ОССЕ тази седмица, което предизвика незабавен протест от страна на Украйна и други държави, които бойкотираха срещата. Лавров, който е поставен под санкции от Съединените щати, Европейския съюз, Обединеното кралство и Канада, нарече този ход "немислим". "Немислимото" решение на българското външно министерство създаде прецедент в единството на атлантическият блок против Русия. Европейският съюз, в който членува и България, наложи обща забрана за полети на руски самолети над територията на блока на 27 февруари 2022, три дни след като Москва започна непровокираната си инвазия в Украйна. Балтийските държави Естония, Латвия и Литва заявиха в съвместно изявление, че също няма да участват в годишната среща в Скопие заради решението на Лавров. "Дълбоко съжаляваме за решението, позволяващо личното участие на руския външен министър С. Лавров в 30-ата сесия на Съвета на министрите на ОССЕ в Скопие. То само ще предостави на Русия още една възможност за пропаганда", се казва в изявлението. "Участието на Лавров в Министерския съвет на ОССЕ също така рискува да легитимира агресора Русия като законен член на нашата общност на свободни нации, да омаловажи жестоките престъпления, които Русия извършва, и да се примири с грубото нарушаване и незачитане от страна на Русия на основните принципи и ангажименти на ОССЕ".


Руският външен министър Сергей Лавров да присъства на срещата, която е важна поради две основни причини: някои ЕС страни вече открито показват желание да разговарят с Русия по отношение на европейската сигурност. Второто е че България демонстрира че може да приема решения извън блоковите споразумения срещу Русия, като те могат да бъдат в полза на Русия.


Форматът на ОССЕ е регионална междуправителствена организация, ориентирана към сигурността, включваща държави членки от Европа, Северна Америка и Азия, като мандатът ѝ включва въпроси като контрол на въоръженията, насърчаване на правата на човека, свобода на печата и свободни и честни избори. Събитието в Скопие, официално наречено 30-и министерски съвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, е възможност за министрите на външните работи да направят преглед и оценка на ситуацията в областта на сигурността в евроатлантическото и евразийското пространство. Ситуацията в Украйна ще бъде на първо място в дневния ред и Лавров ще се ангажира да обясни изчерпателно позицията на Русия и как тя вижда края на конфликта. Както също така, пропукването на България и визитата на Лавров ще бъдат използвани от Руската пропагандна машина.


В момента Европейският съюз (ЕС) е изправен пред реалната заплаха за директен военен конфликт с Русия, като САЩ и страните от ЕС изразяват загриженост за ситуацията и не желанието да вземат пряко участие в ена евентуална голяма война. Като същевременно, надигащи се радикални политици на Запад критикуват САЩ за това, че подкрепят Украйна. Като такива про руски радикали има дори в Обединеното кралство и балтийските държави, които до голяма степен са антируски настроени нации.


Лавров наля масло в огъня като заяви, че няколко западни външни министри са поискали да се срещнат с него на събитието, което той е приел. Сред тях са Германия, Франция, Австрия, България, Чешката република, Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия и Словакия. Германия е възприела прагматичен подход към конфликта, спазвайки директивите на Брюксел, като в същото време е наясно с необходимостта от бъдещи отношения с Русия. Президентът на Франция Макрон може би е инструктирал министрите да представят Париж като преговарящ, тъй като той е изправен пред крайно десен, проруски политически опонент в лицето на Мари Льо Пен и иска да приключи собствената си политическа кариера с успех.


Австрия, доминирана от крайно десни партии, изрази желанието си за връщане към нормални отношения с Русия, докато България посредничи за сключването на сделката. Санкциите на ЕС разрушиха руската индустрия за финансови услуги в Кипър, който също ще иска да види какво може да се спаси от отношенията му с Русия. Гърция има културни връзки с Русия и се нуждае от енергия и инвестиции и би предпочела по-балансиран подход, включително към Москва. Унгария също ще иска да продължи да бъде възприемана като "подкрепяща Русия" поради неотдавнашните коментари на унгарския министър-председател Орбан с Владимир Путин.


Италия отдавна поддържа културни връзки с Русия и двете страни имат топли исторически връзки. Проруската общност в Италия е доста голяма и има известно влияние, а на Лавров ще бъдат предадени послания, потвърждаващи тези мнения. Нидерландия се намира в състояние на промени с нов, почти сигурно проруски министър-председател, който е на път да сформира коалиционно правителство. Словашкият министър-председател Роберт Фицо също оглавява правителство, което иска да подобри отношенията си с Русия.


"Днешният ден е успех за ОССЕ. При сегашните обстоятелства намирането на обща позиция по всяка тема е предизвикателство и аз няма да се преструвам на обратното", заяви на пресконференция генералният секретар Хелга Шмид, един от четиримата висши служители на ОССЕ, чиито функции бяха удължени преди изтичането на мандатите им.


В петък Лавров отвърна на удара, като разкритикува ранното напускане на Антъни Блинкен от Вашингтон и Жозеп Борел от ЕС. "Защо е така?" Лавров каза: "Не мога да се съглася, че ще се наложи да се оттеглим. "Ами, те вероятно смятат, че така засилват намерението си да изолират Русия. Но аз мисля, че те са просто страхливци, страхуват се от всеки честен диалог, включващ факти". Блинкен напусна Скопие рано в четвъртък и се отправи към Близкия изток. Борел защити присъствието на Лавров, като заяви, че това е шанс за руския дипломат да чуе "защо Русия е изолирана".


Няколко държави обвиниха Русия, че се опитва да унищожи ОССЕ. В четвъртък германският министър на външните работи Аналена Баербок заяви, че процесите на вземане на решения в ОССЕ трябва да бъдат укрепени, "дори ако Русия е поставила огромни пречки" по пътя на нейната работа. "Перфидната игра на руското правителство е и беше да унищожи организациите, които разчитат на мирното съжителство и сътрудничество, и то с бруталната си война срещу Украйна", каза Баербок и добави "И ние няма да позволим това да се случи."


Последиците от настоящата позиция на ЕС(ако приемем все пак че България е действала като медиатор) предполагат, че в Брюксел вероятно се случват задкулисни събития, които да предпазят блока от задълбочаване на вътрешната криза в него и да го насочат към евентуално споразумение с Русия по отношение на европейската сигурност. Ако това е вярно, присъствието на Лавров в Скопие е форма на ранна маслинова клонка от страна на ЕС и САЩ към Русия, която най- вероятно ще бъде времено примирие позволяващо на всяка от страните да се прегрупира, както и ще позволи на Европа да завърши започнатия процес на модернизация на армията си.


По време на заключителната сесия на Съвета на министрите на ОССЕ 43 държави излязоха със съвместно изявление, в което осъдиха престъплението, извършено от сталинския режим срещу украинския народ, и изразиха загриженост от опита на Русия да използва храната като оръжие. Изявлението беше представено от посланика на Съединените щати в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Майкъл Р. Карпентър. Подписалите държави споменаха, че по време на Голодомора жестоките действия и политики на сталинския режим са причинили брутален и продължителен масов глад, довел до смъртта на милиони невинни хора в Украйна. В документа се признават усилията за информиране на обществеността за Голодомор в държавите - участнички в ОССЕ, и в Организацията на обединените нации и нейните специализирани агенции. Той призовава участващите държави да насърчават разпространението на информация и да го увековечат като мрачна глава в световната история.


Някои участващи държави са признали Голодомора за предизвикана от държавата кампания на глад, докато редица участващи държави или техните законодателни органи на управление са признали Голодомора за геноцид. В документа се подчертават продължаващите опити на Руската федерация да възхвалява сталинизма и да отрича Голодомор и други зверства, извършени от комунистическия режим. Подписалите държави изразяват сериозна загриженост от повторението на безсъвестните действия от миналото, като заявяват, че Кремъл отново се опитва да подчини народа на Украйна със сила и да използва храната като оръжие срещу много държави по света. Те приветстват инициативите на Украйна за осигуряване на световните доставки на храни въпреки опитите на Руската федерация да използва храната като оръжие, като ограничава износа на храни от Украйна.


90-ата годишнина от Голодомор служи като мощно напомняне за опасностите от автократични режими и за споделената отговорност за защита на човечеството и зачитане на човешкия живот. Министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба благодари на всяка държава, която се присъедини към инициираното от Украйна съвместно изявление по повод 90-годишнината от Голодомор с искане за справедливост за миналите и настоящите престъпления на Москва.

bottom of page