Когато миналата година Сирия беше приета отново в Арабската лига, привържениците на този ход го представиха като горчиво хапче за преглъщане.
Подкрепян от руски и ирански сили, президентът Асад бе потушил бунтовниците в голяма част от страната малко повече от десетилетие след началото на гражданската война, за която тогавашният ръководител на Арабската лига прогнозираше, че ще свали диктатора, подобно на въстанията от Арабската пролет, които свалиха лидерите на Египет, Тунис и Йемен.
Три други фактора мотивираха арабите.
Първо, Сирия се беше превърнала в наркодържава, която изнасяше амфетамини по целия свят, но най-вече в Саудитска Арабия и Йордания, което доведе до епидемии от наркотици там. Второ, милионите сирийци, които тънеха в бежански лагери в Ливан, Йордания и Турция, трябваше да се върнат у дома: тези държави вече не можеха да поемат разходите по приемането им.
След това се появи опозицията на Асад. В североизточната част на страната властва кюрдска милиция, подкрепяна от САЩ и противопоставяна на Турция. Подкрепяните от Турция милиции контролират части от границата, а най-голямата бунтовническа групировка, джихадистката Хаят Тахрир Ал-Шам (ХТС), контролира град Идлиб.
За арабските правителства, които се противопоставят на ислямистите от всякакъв вид, вече нямаше жизнеспособна опозиция, която да подкрепят. САЩ отхвърлиха хода на Арабската лига, но не направиха почти нищо, за да го блокират. Европейските държави, за които проблемът с бежанците беше на първо място, обмисляха частни призиви от Саудитска Арабия и други страни за отмяна на санкциите срещу Сирия, за да може да започне нейното възстановяване.
Засега няма признаци, че арабските правителства ще преразгледат прегръдката си с Асад. Но каквато и хватка да е имал той в страната, тя изглежда още по-слаба, след като през уикенда бунтовниците превзеха Алепо, втория по големина град в Сирия.
Множество сирийци, чиито роднини са били убити от режима му, приветстваха настъплението, както и стотици хиляди, които избягаха от страната и се страхуват да се върнат, за да не се окажат мъртви или в затвора.
Други, включително малцинствата в многоконфесионалната страна, включваща християни и друзи, както и малцинствената алауитска секта на Асад, ще бъдат предпазливи от последната офанзива, както и всеки сириец, който може да бъде възприет като поддръжник на режима или боец от завладяващите бунтовници. Абу Мохамед ал-Джолани, лидерът на HTS, е инструктирал бойците си да гарантират безопасността на цивилните и предалите се войници на режима, но вече се разпространиха кадри на екзекутирани пленени войници.
Голямата игра в Сирия - борбата, която изправя Русия и Иран, от една страна, срещу САЩ, Израел и западните държави, от друга - също придоби нов обрат. Русия и Иран помогнаха за поддържането на режима на Асад и моментът на настъплението на бунтовниците не беше случаен.
Русия беше пренасочила самолети и войски към Украйна, а Иран беше разградил своите сили и марионетните си милиции в Сирия през последната година от многократните израелски въздушни удари.
Двата най-мощни актива на Иран, които бяха подпечатали победите на Асад, вече ги няма. Касем Солеймани, генералът, който ръководеше иранските сили в Сирия и определяше бойната им тактика, беше убит при удар на американски дрон през 2020 г. Неговият заместник, Есмаил Каани, така и не успя да запълни обувките му.
Другата, ливанската милиция „Хизбула“, се бори за оцеляването си срещу израелската атака, която приключи с прекратяване на огъня в сряда, в деня, в който бунтовниците започнаха кампанията си.
Офанзивата изненада руснаците и иранците, но те подготвят завръщане. Сирия е твърде важна за тях, за да я оставят да падне без бой. За Русия, която започна кампанията си в подкрепа на Асад през 2015 г., Сирия осигурява военни бази в задния двор на НАТО по Средиземноморието и служи като незаменим логистичен център за по-нататъшна експанзия в Либия и Африка отвъд нея.
Въпреки че е отслабена и заета с Украйна, Русия все още ще има възможност да изпраща подкрепления на Асад, а останалите ѝ самолети в страната вече започнаха да нанасят въздушни удари в Алепо и Идлиб.
За Иран Сирия е това, което той смята за своя стратегическа дълбочина - фронтова линия срещу неговия съперник Израел и такава, която свързва Иран с Хизбула в Ливан. Хиляди ирански бойци и десетки негови офицери са загинали в Сирия и Техеран няма да се откаже лесно от нея.
Всичко това предвещава още повече смърт и страдания за сирийския народ, който се превърна в поучителен пример за арабските правителства да предупреждават населението си да не се бунтува и да не изразява несъгласие.
Гражданската война вече е отнела живота на 500 000 души и е разселила милиони, преди да забуксува през последните няколко години. Подновяването на сраженията бързо измести фронтовите линии, но не е ясно дали това е приближило войната до разрешаване.
Comments