След шест седмици война Израел вижда военен напредък срещу Хамас на фона на нарастващите жертви сред цивилното население. Израелските сили започнаха да контролират северната част на ивицата Газа, но се сблъскват с трудности при проследяването на тунелите на бойците на Хамас. Междувременно е постигнато временно споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Хамас за освобождаване на десетки граждани, държани като заложници по време на нападението на Хамас срещу Израел. Очаква се споразумението, постигнато с посредничеството на Катар, САЩ и Египет, да влезе в сила в петък, 24-ти Ноември, ден по-късно от първоначално планираното. Споразумението включва четиридневно спиране на военните действия и освобождаване на палестинските затворници, държани от Израел. Сделката сложи край на продължилите седмици наред непреки преговори и постави началото на напрегнат период, който може да определи хода на войната. Заложниците ще бъдат освобождавани на части по време на прекратяването на огъня, като се очаква Израел да освободи първата група палестински затворници, след като бъде освободена първата партида. Хамас ще освободи 50 заложници в замяна на 150 палестински затворници, държани от Израел, включително много тийнейджъри, задържани по време на вълна от насилие на Западния бряг през 2022 г. или 2023 г. Понастоящем Израел държи близо 7000 палестинци, обвинени или осъдени за нарушения на сигурността. Примирието ще бъде удължавано с по един ден за всеки 10 допълнително освободени заложници. Катар също така обяви, че Израел ще допусне повече гориво и хуманитарна помощ в Газа.
Кампанията на Израел за ликвидиране на палестинската войнствена групировка Хамас продължава вече шест седмици. От военна гледна точка Израел постига напредък по отношение на целта си да ликвидира или унищожи Хамас. Израелските сили за отбрана (IDF) раздвоиха ивицата Газа и на практика контролират северната половина на територията, включително столицата Газа. Досега израелските сили са загубили около седемдесет войници, откакто на 28 октомври започна наземната им офанзива в Газа, но не са срещнали особено силна съпротива. Въпреки това остават значителни предизвикателства: ЦАХАЛ трябва да се справи с всички бойци на Хамас, които се крият в тунелите, прокопани в ивицата Газа, и ще трябва да навлезе и в южната част на Газа. ЦАХАЛ насърчи цивилното население да избяга от северната част, така че около два милиона души, по-голямата част от населението на територията, сега са концентрирани в южната част. ЦАХАЛ смята, че Яхия Синвар, висш командир на Хамас в Газа, също се крие в южната част.
Израелски анализатори в областта на сигурността разказват, че кампанията, известна като "Операция "Железен меч", е все още в началото си и че постигането на целите на Израел ще отнеме месеци. Що се отнася до това какво ще се случи "на следващия ден", този ключов въпрос остава нерешен. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че Израел ще поеме "цялостна отговорност за сигурността" на Газа, но няма да я окупира. Междувременно администрацията на Джо Байдън даде ясно да се разбере, че иска Палестинската автономия (ПА) да управлява Газа, но ПА заяви, че няма да влезе в Газа на гърба на израелски танк. Това предполага необходимостта от временни международни мироопазващи сили, но арабските страни заявиха, че няма да изпратят войски, които да почистят след ИДФ.
Израел е подложен на все по-голям международен натиск да прекрати кампанията си, която според съобщенията е убила хиляди цивилни и е опустошила северната част на Газа. Израел очевидно губи битката за международното обществено мнение заради всички цивилни жертви, причинени от военната му кампания. (Ръководеното от Хамас Министерство на здравеопазването на Газа съобщи за повече от единадесет хиляди убити, преди да спре да издава актуална информация). На своите критици Израел отговаря, че се опитва да избягва съпътстващите щети, но че това е невъзможно, когато Хамас - в нарушение на законите на войната - разполага военните си бази около училища и болници и използва цивилни граждани като жив щит. И все пак аргументите на Израел са победени от емоционалната сила на изображенията на човешкото страдание от Газа.
Тези стряскащи образи създават натиск от страна на арабския свят и Запада Израел да прекрати нападението си. В предишни войни международната критика можеше да бъде достатъчна, за да се сложи край на израелската офанзива предсрочно, но израелското обществено мнение е толкова разпалено от нападението на 7 октомври - най-много еврейски жертви за един ден след Холокоста - че вероятността ЦАХАЛ да бъде спрян на пътя си, преди Хамас да бъде победен, е по-малка. Но колкото по-дълго продължават сраженията, толкова повече щети се нанасят на Газа и толкова по-трудно ще бъде да се привлекат арабските режими или Палестинската автономия, за да се опитат да възстановят Газа след Хамас.
Имаше някои нападения срещу Израел от въоръжени групировки от "оста на съпротивата" на Иран, като ливанската Хизбула и йеменските хути. Съществува реален потенциал Израел да бъде изправен пред война на два или дори три фронта (от Ливан и Западния бряг), но досега всички основни участници - Израел, Иран, САЩ и Хизбула - са действали с известна сдържаност. Целият регион с нетърпение следеше речта, произнесена на 3 ноември от лидера на "Хизбула" Хасан Насрала, чудейки се дали тя ще бъде равносилна на обявяване на война на Израел. Това не се случи. При цялата ожесточена реторика на Насрала беше очевидно, че той не е нетърпелив за нов голям конфликт с Израел. Хизбула изстрелва няколко ракети към Северен Израел, но не предприема пълномащабна офанзива. Военният кабинет на Израел, от своя страна, обмисляше да предприеме превантивна атака срещу Хизбула малко след 7 октомври, но мъдро реши да не го прави.
Подобен модел на сдържаност може да бъде забелязан и в конфронтацията между Иран и САЩ. Подкрепяните от Иран милиции засилиха ракетните си нападения и нападенията с дронове срещу американските бази в Ирак и Сирия (от 17 октомври насам е имало поне 61 инцидента, но няма убити американски войници), а Съединените щати отвърнаха с въздушни удари срещу подкрепяните от Иран групировки в Сирия. Няма признаци, че Техеран или Вашингтон искат пълномащабна война, но, разбира се, има много исторически примери за държави, които са се впускали във войни, които не са искали.
Подкрепяйки правото на Израел да се защитава и отхвърляйки призивите за дългосрочно прекратяване на огъня, Байдън си спечели доверие сред израелската общественост, което му позволява да оказва натиск върху Израел да предостави по-голяма помощ на палестинските цивилни, въпреки че жертвите, които те понасят, са много по-тежки, отколкото Белият дом би предпочел. Сделката за освобождаване на заложниците - резултат от интензивното посредничество на Съединените щати и Катар, включително лично на Байдън - дава на Белия дом осезаемо постижение, което може да посочи. Байдън също така премести две бойни групи самолетоносачи в региона, за да разубеди Иран да разшири войната, но беше сдържан в отговора си на ракетните атаки на подкрепяните от Иран групировки. Той не желае да бъде въвлечен във война с Иран. Произраелската позиция на Байдън е политически смела, защото му струва скъпо сред собствените му поддръжници. Действията му се основават не на политически изчисления, а на геополитически, както и на собствената му емоционална привързаност към Израел, която датира от повече от половин век.
コメント