Сега, когато страната е незасегната от повечето ЕС правила, Борис Джонсън има изключителният шанс, който се появява веднъж на поколение да реформира Обединеното Кралство и да преопредели посоката и след раздялата. Големият въпрос е какво ще избере. Една от най-вероятните посоки е „Сингапур на Темза“, израз употребен от ковчеждника Филип Хамонд. Това е вариант, в който кралството ще заложи да освободи нов динамизъм, намалявайки данъците, както също така продавайки стоки и най-вече услуги на останалият свят. Настъпи краят на сагата Брекзит Въпреки че Борис Джонсън, не е на толкова консервативен във възгледите си за свободния пазар, както да кажем Маргарет Тачър. До този момент неговите обещания са да увеличи минималното заплащане, да намали емисиите, да увеличи държавните разходи, за да вдигне на крака икономиката, която според него е твърде зависима от Лондон. Определено тази негова реторика му позволи да спечели изборите, но го отчужди от корпоративните привърженици в Консервативната му партия. От което се поражда и пъзелът, ако г-н Джонсън не възнемерява финансова революция в стилът на г-жа Тачър, какво в действителност цели? От изборите през 2019 се случиха доста съществени събития нанесли сериозни щети на икономиката, пандемията все още не е отминала, дупката в бюджета е огромна и вариянта за популизъм без революционна промяна вече не е опция. Така че аз бих заложил на смелия Хамонд и корпоративното лоби зад него, отколкото на колебаещият се Джонсън в желанието си да угоди на избирателите. Какви са правилата между Великобритания и ЕС от 1 януари? Във вътршнополитически план, позицията на Борис Джонсън е доста колебаеща се, като на моменти съществено изневерява на консервативните устои и се доближава до крайното ляво. Основата му е снижаването на регулативните и бюрюкратичните регулации, който да улеснят инвестициите, превръщайки Острова в иновативен хъб и нови технологии. Като липсва явно противопоставяна на ЕС, в смисъла на конкурентноспособност. Въпреки всичко се говори за формирането на свободните портове и търговски зони, които да засилят икономическия ръст, като позволяват избягването плащането на високи данъци. Присъства популистката и лява игра относно имиграцията, урбанизацията, зеленото. Лявото, във вътрешното му послание, е съживяването на индустриални региони в миналото, чрез помощта на държавата. Бюджетното харчене за инфраструктура, училища, болници. Въпросът е, абстрахирайки се от ухажването на избирателите, какво ще остане в бюджета след Корона кризата, какви ще са приходите в него и колко от компаниите в глобален мащаб ще оцелеят и ще имат възможност да инвестират в иновативен хъб. Във външнополитически план, определено Борис Джонсън е консервативен в позицията си относно бъдещето на Великобритания след Брекзит. Идеите, които той заявява са Кралството да бъде глобален защитник на свобдоната търговия, човешките права и да се бори срещу глобалното затопляне. Той подчертава амбициозното желание, Лондон да бъде глобален арбитър, което определено надхвърля потенцияла, които притежава в клуба на 7-те. Един от основните аспекти на Брекзит, бе възможността Обединеното Кралство да сключва самостоятелно международни споразумения, въпреки че тези с Мексико и Япония до този момент са подобни на тези с ЕС, но главна цел е ексклузивно споразумение със Съединените Щати. Испания и Великобритания постигнаха „принципно споразумение“ за Гибралтар Неоснователни притеснения касаещи финансовите пазари Великобритания се отказа от правото си на „паспорти“ в междуграничното банкиране, което принуждава лондонските фирми, надяващи се на бизнес в ЕС да разчитат на Брюксел да декларира дали правилата са съвместими с техните. На доминирания от Лондон бизнес с Клиринговите къщи, които гарантират, че търговците притежават достатъчно средства, за да извършват определена операция, бе удължен безпроблемният достъп до ЕС до 2022. Но причината е че това е мулти трилионен пазар, на който е нужна стабилност за всяка от страните в него. Пазара на деривати (договори) в последния момент му бе дадена зелена светлина, но под угрозата, че този пазар ще се пренасочи към базиране в Щатите. Но основната причина за постигнатото позитивно решение за дериватите е че търговията е също в трилиони евро и стабилността във финансовия пазар трябва да се запази без значение от Брекзит. Силно у нас (основно свързано с анти- Европейски сантименти) се спекулира с финансовите институции, които ще напуснат Островът. Но това се базира на притесненията на ЕС, че зад получаването на лиценз, банките просто могат да се регистрират офиси „пощенска кутия“, затова се въведоха правила да се настанят в офисите продажбен, контролен и управленчески отдел, което принуждава базираните в Лондон офиси да релокират персонал. Според Бундесбанк фирми, които са получили лиценз за банкиране ще преместят около 2500 работни места в Германия. В крайна сметка становището на Брюксел е че Обединеното Кралство остава партньор и пазар номер едно на ЕС. Къде сме ние? Това, което основно касае нас в тази ситуация е че ЕС се запазва като единен пазар с потенциял да се разшири доста по-лесно до Щатите, Мексико и Канада. Като сделката с Великобритания да послужи, като основа за транзит. Важно в ситуацията е движението на хора, и най- вече на професионалисти, от което България силно страда в последните 15 години. Британските доктори, архитекти, ветеринари, инжинери, ще трябва да приравняват квалификацията си, ако желаят да работят в Европейски страни от тази година. Европейските граждани, ще се нуждаят от виза ако желаят да останат повече от 90 дни в ЕС, в период от 180 дни, като ЕС паспортите вече са невалидни. Друго важно решение е че от 1-ви Януари, Великобритания не е обвързана с решенията на ЕС съдилища, а кралството няма директен достъп до квалифицирана информация касаеща сигурността на ЕС. Както и студентите ще бъдат засегнати от прекратяването на програмата Ерасмус.
Comments