Как се краде бизнес за милиони, публично, по народнаму! част 2


Капана в Пловдив, събота вечер, няколко хиляди човека са по барове и кафенета в най-комерсиално концентрираната гореща точка в България. Определено Витошка е в пъти по-назад по посещаемост и оборот на заведенията. И определено Пловдив с Капана вече се изправя рамо до рамо с най-оборотните развлекателни квартали в Европа, а и не само. Цените са определено също на европейско равнище. Бирата за 5 лв. си е нещо в реда на нещата, кафе за 5/6 лв., няма проблем, сметка от порядъка на 100-тина лева на човек си е напълно порядъчно. Това е място, генериращо 10-ки милиони на година, да не кажа и повече (ако не, скоро ще стане). Между другото голямо браво на град Пловдив, след безапелационната Индустриална Зона, успяха да сътворят безапелационен развлекателен квартал - Капана. И в цялата тази навалица, този златен дъжд от клиенти, една жълта точка е останала празна, точно в центъра на водовъртежа.


Това е затвореното заведение в центъра на стълпотворението с клиенти. Да забелязвате двете маси, които вече са сложени пред него? Да ви прави впечатление колко са клиентите наоколо? Да се замисляте, че е така до през нощта? На някого да му прави впечатление, освен колко добър човек е Митко с чорапите, как някой лапна бизнес за милион?

Днес ще завърша историята за чорапите през призмата на конкуренцията. Интересно ми е какво вие мислите. Каква е конкуренцията у нас? Имаме ли независими и необвързани дребни и средни бизнеси? Такива, които навън ги наричат “independent”? Интересно ми е какво мислите, какъв е шансът на някой отвън, от друг град, село, място, да дойде във вашето и да почне да се конкурира с местните!? Какви подли номерца могат да му бъдат скроени!? Може ли на базата на доноси, клевети, очерняне, някой друг провокатор да му стъжни живота, защото е започнал да пипа от местната баница!? Аз нищо няма да кажа, защото както разбирате въпросите ми са риторични? Само ще констатирам, че „наши и ваши“ не е бизнес среда, това не е капитализъм, това не е пазарна икономика, това е един друг модел. Спомняте ли си едно време, когато имахте адресна регистрация, когато ви трябваше направление да идете да работите някъде другаде, когато не можехте да отидете в чужбина на гурбет или просто да си живеете живота. Е, те това е, но не е капитализъм!


Това е Капана през деня, пълно е с хора навсякъде. И така е и в делнични дни, защото Пловдив е компактен университетски град с огромна част младо население.


Специално се разходихме до Пловдив, прекарахме време по заведенията в Капана и през деня и вечерта, за да се потопим в историята с чорапите. Поговорихме си със съседите на насилника на Митко с чорапите. Станахме свидетели на насилие над клиенти, даже си направихме и видео. Ще ви разкажем и за насилието над клиенти в нощните барове.



По улиците на Капана.

Ще използваме част от разговора с един от управителите на затвореното заведение от „будната обществена съвест“, от „народния съд“. Ми нали това и означава „пряка демокрация“, нали това е да се избират прокурорите от „народа“ и да отговарят пред „народа“, а не пред закона. Аз не съм сигурен дали има друго общество да си мечтае за такова правосъдие… Но ние сме на принципа на кръгове, наши, ваши, нали? Скоро имах разговор, в който ми бе споделена мечта от един политик - за феодални образувания, камера на феодалите и един Орбан? Та за разговора с управителя (на тази улица в повечето заведения са управители - демек служители, не собствениците, онзи е един от малкото, който лично е бил на обекта), пожелал анонимност:

1. Скандалите не били нещо необичайно.

2. На собственика всички от Капана му имали зъб.

3. Отварял си заведението, когато другите били затворени, слагал маси отвън, когато другите нямали право - ясно бе прокарана линията - той и ние.

4. Оборотът на затворилия, според управителя, е около 600 000 лв. на година, което според мен е почти двойно, изхождайки от много фактори, дори и това, че се прикрива оборот. Оборотът на управителя в заведението, по негови думи, е над милион, което означава минимум два, поради същите съображения.

5. Случая се раздул почти 24 часа след инцидента, даже на другия ден той си отворил обекта сам сутринта и нямало никаква гюрултия.“

Въпросите са няколко:

1. Затворилият бизнес е за около милион, което веднага остава във въздуха едни пари (приблизително милион на година, които някой ще ги вземе). Нали разбираме, че никой не би се отказал от милион и разбираме какви неща се случват, за да вземеш милион.

2. Конкуренция, нали разбираме, че когато говорим за конкуренция, става въпрос за едни клиенти, които се разпределят между всички останали. Нали разбираме, че повече от половината клиенти са редовни клиенти, които си имат своето място в Капана и те вече са преразпределени.

3. Конкуренция и възможностите пред нея - ми пред затвореното заведение вече имаше две маси на съседа. Скоро някой може и да се слее със него, да изникне един голям готин бар, вместо два по-малки.


Инцидент не по-малко агресивен от инцидента с Митко, само на 2.5 метра от затвореното заведение. Въпросът е, че на никой не му пукаше, никой не обърна внимание, кой добър, кой лош. Не ви ли е странно? Не ви ли е странно, че всяка вечер, това е нормално да се случва по заведенията?

Интересното бе, че по време на подготвянето на материала за "Виделина", присъствахме на скандал и насилие, точно пред нас на няма и 2 метра. Странното бе, че никой не реагира по никакъв начин, освен ние - които снимахме. Хората си се веселяха, говореха, но на абсолютно никого не направи впечатление 5-минутната свада. А аз съм повече от убеден, че клиента, който отнесе някакви неща е много добър човек, имам интуитивно чувство. На вас не ви ли се прииска да му помогнем? Защо никой не помага на хилядите хора, станали жертва на насилие по заведенията? Защо медиите не ги защитават, както защитиха Митко? Някой в Пазарджик ми каза, че Митко бил колорита на Капана, ми наслушах се в Капана как го плюят този Митко. А имаше цигулари, певци, акробати, та дори са отворили отново бар Калигула в Капана, а колорита бил Митко с чорапите, ма моля ви, отидете до Пловдив… След това отидохме в най-оборотната „чалготека“ в Пловдив и ужас, едни добри пияни хора ги изхвърляше охраната, наета от собственика. Вътре в чалготеката, същата история - на няколко пъти едни добри, дрогирани май момчета и момичета ги изнасяха за парцалите. И аз продължавах да чувствам, че те са едни много добри хора. Ако не вярвате, искате ли да питаме родителите им, какво мислят - ми добри са. А защо така се получи, защо няма справедливост за тях? По какъв начин можем да им уредим приятелска среща за кафе, поне с някой областен прокурор?


Да ви прави впечатление агресията? На никого не правеше впечатление, а се случваше точно пред нас. Прави ли ви впечатление агресията по дискотеките, по баровете, по улицата? Защо се преекспонира историята с Митко? Как успяхте да се хванете на нея? Не се ли замисляте, че в Капана няма бизнес под милион оборот на година - при надценки 400%-500%, смятайте сами. Не ви ли дразни, че на службите на реда това не им прави впечатление, че те просто неглижират, както и много други истории, както почти всичко?

Да, аз разбирам, че за повечето хора понятието бизнес, да правиш бизнес, да се занимаваш с бизнес е нещо много далечно и неразбираемо. Аз разбирам, че никой държавен служител няма да ме разбере, какво означава да правиш бизнес. Както и политиците с празните приказки и големите обещания, за тях политиката е трамплин към баницата. Няма да ме разберат и служителите, управителите на бизнеси, за тях бизнесът е асоциация с омразни шефове и деребей. Надали разбират какво е бизнес, журналистите. Не всеки дребен еснаф ще разбере, какво означава да имаш голям персонал и да мислиш първо как ще им платиш заплатите, преди всичко останало, даже и семейството ти да остане без нищо. Но повярвайте ми, не всички хора, които правим бизнес сме чорбаджии и изедници, не всички сме тиранични и некоректни капиталистически експлоататори, не всички. За някои от нас бизнесът е свобода, за която сме заплатили много висока цена. Но по-добре да имаме държава със свободни хора, със свободна инициатива, креативни и дейни, отколкото да имаме бюрократична машина, в която индивидът е без никакво значение, а всичко се извършва в името на масата (защото няма лична отговорност).

Ако искаме в действителност да се превърнем в Европейска страна - фасадата е важна, прекрасни са места като Капана, но трябва да се отървем от нашето наследство, от Народната Съвест и Народния Съд, от понятията дали е от Нашите или е от Вашите. Трябва да имаме отговорност и обективност, нямаме място за популизъм, нито в обществения живот, нито в политиката, нито в журналистиката.