Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ сунитски проповедник, обвиняван от Турция в организиране на опита за преврат през 2016 г., е починал, потвърдиха в понеделник негови роднини и турски официални лица.
Племенникът на Гюлен по бащина линия, Ебуселеме Гюлен, който също се намира в САЩ, потвърди смъртта на чичо си на X, след като уебсайт, свързан с движението на проповедника, обяви, че Гюлен е починал в американска болница в неделя. Той е бил на 83 години.
Турският външен министър Хакан Фидан заяви в понеделник, че смъртта на сунитския духовник е потвърдена и от източници от турското разузнаване. „Лидерът на тази тъмна организация почина“, каза Фидан.
Движението на Гюлен, огромна мрежа с последователи в много държави, беше обявено от Анкара за терористична организация през 2016 г. Гюлен и неговите съмишленици са обвинени в организирането на опита за преврат през 2016 г., при който загинаха стотици хора, предимно цивилни, излезли на улицата, за да се противопоставят на пучистите.
„Решимостта на нацията в борбата срещу тероризма ще продължи“, добави Фидан в понеделник.
Подобна линия повтори и Озгур Озел, лидер на основната опозиционна Републиканска народна партия. „Всички трябва да останат бдителни срещу тази коварна организация“, заяви Озел. „Става дума за въоръжена терористична организация, която е проникнала в държавните институции“.
Ислямското движение на Гюлен е някогашен съюзник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) срещу светския истаблишмънт в страната.
Преди да се разпадне в началото на 2010 г., съюзът засили позициите на гюленистите в държавните институции, особено в полицията и съдебната система, като те достигнаха до високи постове.
До управлението на ПСР турската армия сваляше демократично избраните правителства на страната почти на всеки две десетилетия. Твърдейки, че се подготвя нов заговор за преврат, фактическият съюз между Гюлен и ПСР насочи усилията си не само към армията на страната, но и към активисти, членове на гражданското общество и журналисти чрез множество съдебни процеси, основани на слабо обосновани доказателства. Високопоставени офицери от турската армия, журналисти и други дисиденти, които просто надигнаха глас срещу тези процеси, бяха хвърлени в затвора.
Първият и голям публичен разрив в алианса настъпи през 2012 г., когато турски прокурор призова Фидан, тогава ръководител на турската разузнавателна организация, и други високопоставени служители на разузнаването на разпит, обвинявайки ги във връзки с тероризма заради ролята им в мирните преговори с Кюрдската работническа партия (ПКК). ПКК, която води въоръжена кампания срещу Турция от 1984 г. насам, е считана за терористична организация от Анкара, Вашингтон и повечето европейски столици.
Преговорите, които се провалиха през 2015 г., имаха за цел да разрешат по мирен път 40-годишния конфликт в страната, който е отнел живота на близо 50 000 души. Известно е, че движението на Гюлен е било против мирните преговори.
Конфликтът се засили, след като през 2013 г. започнаха серия от разследвания за корупция срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган и няколко други държавни служители.
Движението и неговият лидер се превърнаха в основен враг на Турция след неуспешния преврат през 2016 г. Гюлен отрича да е замесен, но множество доказателства показват ролята на негови близки съмишленици.
След това правителството предприе масирани репресии срещу гюленистите в турската армия и бюрокрация, като прочисти стотици хиляди хора, обвинени в членство в групата.
Анкара също така увеличи натиска върху държавите, в които гюленистите имат силна мрежа от училища и благотворителни организации. Многобройните извънредни предавания на лица от различни държави, извършени от турските власти, предизвикаха силна критика от страна на международни граждански групи. Правозащитните организации в Турция също така твърдят, че много лица, които са били част от движението единствено по религиозни причини и не са имали връзка с незаконните дейности на групата или не са знаели за тях, са били подложени на тежки присъди за лишаване от свобода.
Много високопоставени членове на движението живеят в изгнание в Европа или Съединените щати.
След неуспешния преврат екстрадицията на Гюлен се превърна в спорен въпрос в отношенията между САЩ и Турция. Ердоган неколкократно повдига въпроса, но американската страна отказва да екстрадира духовника, заявявайки, че Турция не е предоставила достатъчно доказателства за участието на Гюлен.
Въпросът за Гюлен „беше постоянният трън в отношенията“ между Турция и САЩ, казва пред Al-Monitor Сонер Кагаптай, директор на турската изследователска програма във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
Разгневен от закъснелите и слаби реакции на западните столици, особено на Вашингтон, докато цивилни граждани бяха убивани от войници по улиците в нощта на опита за преврат, Ердоган направи първото си задгранично пътуване до Русия през август 2016 г.
През следващата година Турция и Русия подписаха договор за закупуване на руската система за противоракетна отбрана С-400. Вашингтон отстрани Турция от програмата за F-35 през 2020 г. заради закупуването на С-400 съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции, който Конгресът прие с огромно мнозинство през 2017 г., за да възпре значителни отбранителни сделки с Русия.
Смъртта на Гюлен би могла да „премахне този голям трън в отношенията и да им позволи да продължат напред и може би отново да процъфтяват“, каза Кагаптай, като изтъкна неотдавнашните подобрения в отношенията между Анкара и Вашингтон. „Това се случва в удобен момент в отношенията между САЩ и Турция.“
През януари администрацията на Байдън даде зелена светлина за продажбата на нови F-16, към която Анкара се стреми след отстраняването си от програмата за F-35. Съобщава се, че двете столици водят преговори и за връщането на Турция в програмата F-35.
През 1999 г. Гюлен пътува до Съединените щати по медицински причини и никога не се завръща. През същата година се появиха видеозаписи, в които той призовава поддръжниците си по време на различни проповеди да проникнат тайно във важни държавни институции, като например съдебната система. „Смята се, че е преждевременно да се действа, докато не привлечете цялата власт и авторитет от конституционните институции в Турция в собствения си джоб“, се чува да казва той в едно видео.
Изтъкнат журналист, който отразяваше тези видеозаписи, беше дискредитиран от излязъл наяве видеозапис, в който той интимно се занимава с жена в извънбрачна връзка през 2006 г. По онова време, когато съюзът между ПСР и движението на Гюлен беше силно разклатен, подобна съдба сполетя редица опозиционни политици.
Гюлен, обучен имам, роден в източната турска провинция Ерзурум през 1942 г., изгражда империя от образователни институции и благотворителни организации по целия свят. Той никога не се е женил.
„Смятам, че Фетхуллах Гюлен и неговото движение нанесоха най-много вреди на турската демокрация и то по най-извратен начин“, каза Кагаптай, като припомни как Гюлен и неговото движение, включително съдии, прокурори и журналисти, които се присъединиха към него, твърдяха, че има заговор за преврат, организиран от „дълбоката държава“ на Турция срещу правителството.
„Те използваха това твърдение, за да подслушват, тормозят и сплашват всеки, който тогава искаше да запази отворено пространството на гражданското общество“, каза той.
„И по най-извратен начин, по-малко от десетилетие по-късно, през 2016 г., движението извърши свой собствен неуспешен опит за преврат, причинявайки смъртта на стотици турски цивилни граждани.“
Comments