Хитлер дойде на власт в условията на демокрация с изключително либерална конституция и отчасти чрез използване на демократичните свободи и най- вече пряката демокрация, за да подкопае и след това да унищожи самата демокрация. Тази демокрация, създадена през 1919 г., е резултат от поражението във войната, но демокрацията никога не е приета от германските елити - най-вече военните, едрите земевладелци и индустриялците, които искаха да се върнат към Германската империя, управлявана от кайзер. През 1934 г. в Германия се провежда референдум за сливане на постовете на канцлер и президент, който има за цел да получи одобрение за поемането на върховната власт от Адолф Хитлер. Референдумът е свързан с широко разпространено сплашване на гласоподавателите, а Хитлер използва получения голям брой гласове "за", за да заяви обществена подкрепа за дейността си като фактически държавен глава на Германия. Той поема тези длъжности и правомощия веднага след смъртта на Хинденбург и използва референдума, за да узакони този ход и да приеме титлата Führer und Reichskanzler (Фюрер и канцлер).
Рязкото нарастване на популярността на национал- социалистите (от 2,6 % от гласовете на парламентарните избори през 1928 г. до 37,4 % през юли 1932 г.) отразява гнева, разочарованието и недоволството, но и надеждата която Хитлер дава на милиони германци докато Голямата Депресия обхваща Европа. а в окото на финансовата криза е Германия. Избирателите смятат, че демокрацията ги е подвела и е виновна за поражението и униженията. Страната им е разделена, обедняла и унизена и всики имат нужда от изкупителна жертва. Хитлер е демагог и популист, който печели подкрепа обръщайки се към страховете и предразсъдъците на германците, а не към разума им. Той разпалва омраза към евреите, които представя като въображаеми външни заплаха от страна на международния капитализъм и болшевизма. Хитлер изглеждаше за една трета от германските избиратели единственият надежда за изправяне на страната на крака и за възстановяване на националната гордост.
Към 1930 г. демокрацията в Германия умира. Националистите-консерватори, водени от Паул фон Хинденбург, ръководител на ръководител на германската армия по време на Голямата война, формират коалиция с нацистите. Хинденбург смята, че може да "укроти" Хитлер. Коалиционното споразумение предвижда Хинденбург да назначи Хитлер за канцлер на Германия. На 30 януари 1933 г. президентът Паул фон Хинденбург назначава Хитлер за ръководител на правителство. Това, което последва, доведе до катастрофа за Германия, за Европа и за света.
Още през април 1934 г. Хитлер е знаел, че Хинденбург вероятно ще умре преди края на годината. Той прекарва голяма част от пролетта и лятото в работа, за да накара въоръжените сили да го подкрепят като наследник на Хинденбург. Фактът, че Хинденбург е бил единственият фактор за контрол на властта на Хитлер, се проявява в началото на 1934 г. Вследствие на ескалиращите нацистки изстъпления Хинденбург заплашва да уволни Хитлер и да обяви военно положение, ако Хитлер не предприеме незабавни мерки за прекратяване на напрежението. В отговор Хитлер нарежда Нощта на дългите ножове, в която няколко лидери на SA, най-вече Ернст Рьом, са убити заедно с няколко други съперници на Хитлер от миналото.
На 1 август, когато смъртта на Хинденбург е неминуема, Хитлер кара кабинета да приеме "Закон относно висшата държавна служба на Райха", който обединява длъжностите на президента (държавен глава) и канцлера (ръководител на правителството) под названието "Вожд и канцлер" (Führer und Reichskanzler). Хинденбург умира на следващия ден, а два часа по-късно Хитлер издава указ, с който обявява, че в съответствие с новия закон поема правомощията на президента. Той публично твърди, че президентският пост е станал толкова свързан с Хинденбург, че титлата не трябва да се използва отново.
Веднага след смъртта на Хинденбург на 2 август министърът на отбраната и главнокомандващ Вернер фон Бломберг нарежда на всички членове на Райхсвера (въоръжените сили) да положат клетва пред фюрера. Синът му, Оскар фон Хинденбург, предава завещанието на вицеканцлера Франц фон Папен, който на свой ред го предава на Хитлер на 14 август. На следващия ден, 15 август, Хитлер го публикува, без да посочва "последното желание" на Хинденбург.
Правителството използва широко разпространено сплашване и изборни измами, за да си осигури голям брой гласове "за". Това включваше разполагане на щурмоваци в избирателните секции и принуждаване на клубове и дружества да маршируват до избирателните секции, ескортирани от нацистки щурмоваци, и след това да гласуват публично. Мащабът на измамата означава, че в някои райони броят на регистрираните гласове е по-голям от броя на хората, които могат да гласуват.
Самият референдум, както и всички опити Хитлер да стане държавен глава, нарушават Упълномощителния закон, в който се посочва, че правомощията на президента трябва да останат "ненарушими", което дълго време се тълкува като забрана за всякакви опити за подправяне на президентския пост.
Колапса на Демокрацията посредством Директна Демокрация
Ваймарската република, продължила от поражението на Германия в Първата световна война до 1933 г., се превърна в парадигматичен пример за демократичен колапс. Това й донесе ново внимание в Америка, където демокрацията е застрашена от нелиберални, бъдещи авторитарни сили. Съдбата на Ваймар дава поучителни паралели и важни предупредителни сигнали.
През първите четири години от съществуването си Ваймар е подложен на постоянна атака от страна на голямата лъжа, че републиката е напълно нелегитимно правителство, тъй като дължи своя генезис на "удар в гърба", нанесен на вътрешния фронт. Според тази Голяма лъжа германската армия не е била победена на бойното поле през 1918 г., докато всъщност пролетната офанзива на генерал Ерих Лудендорф е хазартна игра, която завършва с военна катастрофа. Вместо това, гласеше митът, заговорници от "ноемврийски престъпници" - евреи, марксисти, демократи и интернационалисти - са предали страната, подкопали са военните усилия, изгонили са кайзера, подписали са позорния Версайски договор и са наложили негерманска демокрация.
Не само Хитлер и нацистите, но и цялата германска десница се хвана за това послание и го популяризира. Два фактора отличаваха Хитлер от останалата част от германската десница. Първо, неговото самосъзнание и хладнокръвна пресметливост при разгръщането на голямата лъжа. От съществено значение за ефективността на конспиративната теория за "удара в гърба" бяха простото обръщение към емоциите, а не към интелекта, и безкрайното ѝ повтаряне без отстъпки пред противоположните доказателства. Той осъзнава, че отдадеността на голямата лъжа трябва да бъде пълна и безкомпромисна.
Вторият фактор е решението на Хитлер да превърне теорията на конспирацията в оправдание за насилствени действия, като бързо преминава от просто очерняне на Ваймарската демокрация към организиране на открито въстание. През ноември 1923 г. той инициира "Пуч в бирарията" - опит за местен преврат в баварската столица Мюнхен. Хитлер се надява, че това ще предизвика верижна реакция, която ще доведе до разпадането на Ваймарската република и ще позволи на авторитарно правителство да поеме властта.
Неуспешният пуч се проваля. Хитлер е арестуван и изправен пред съда за държавна измяна. Стратегията на защитата му е да използва процеса като платформа за разпространяване на голямата лъжа. В грандиозен пример за безсрамно историческо преобръщане той твърди, че основателите на Ваймарската демокрация, а не той, са истинските предатели, ноемврийските престъпници. Консервативната съдебна система на Бавария е благосклонна; Хитлер излежава само девет месеца в затвора, където провежда съдебни заседания и приема повече от 330 посетители.
Урокът на Хитлер от неуспешния пуч е, че трябва да преследва революция чрез "политиката на законността" и демокрацията, а не да щурмува кметството на Мюнхен. Нацистите ще използват изборния процес на демокрацията, за да я унищожат. До 1929 г. прес империята на Алфред Хугенберг е приела и дори финансирала Хитлер като десен говорител, осигурявайки му изява и признание в цялата страна.
В демократичните общества днес заплахата от "правна революция" , изкормяща демокрацията, е видима по много по-продължителен и постепенен начин. Ако например американската демокрация се провали, нейният краен наследник няма да бъде диктатура, подобна на нацистката, или нейният лидер няма да бъде диктатор, подобен на Хитлер. Настоящата вълна на етно -националистически авторитарен популизъм - наречена "нелиберална демокрация" от любимеца на десница, унгарския министър-председател Виктор Орбан даже може да няма изразен диктатор, който да убие демокрацията напълно. Но тези съвремени популистки режими имат нужда от демокрация и избори за своята легитимност. Защото Хитлер идва на власт, посредством старите елити, които решават да заобиколят демократичните процеси в труден момент. Традиционите консерватори на фон Хинденбург и останалата част от старата гвардия на Ваймар избраха да съучастват в голямата лъжа на Хитлер, обричайки на гибел междувоенната германска демокрация.
Comments