В събота Консервативната партия на Великобритания обяви, че е избрала Кеми Баденох за свой лидер, поставяйки харизматичен, често войнствен десен запалянко начело на партията, която претърпя съкрушително поражение на изборите през юли.
44-годишната г-жа Баденоч, чиито родители са имигранти от Нигерия, става първата чернокожа жена начело на партия, която е имала три други жени лидери - Маргарет Тачър, Тереза Мей и Лиз Тръс. Тя наследява Риши Сунак, който стана първият британски министър-председател, който не е бял, след като пое торите, най-старата британска партия, през 2022 г.
„За мен е най-огромната чест да бъда избрана на тази длъжност, да ръководя партията, която обичам, партията, която ми е дала толкова много“, каза усмихнатата г-жа Баденоч пред група членове на Консервативната партия, след като беше обявена за победителка. „Надявам се, че ще успея да изплатя този дълг.“
Въпреки бързото й издигане няма гаранция, че г-жа Баденоч някога ще стигне до Даунинг стрийт 10. Съкрушителната победа на Лейбъристката партия ѝ осигури огромно мнозинство в парламента, а торите са изправени пред поне четири години в опозиция преди следващите избори.
Въпреки че премиерът от лейбъристите Киър Стармър започна колебливо, партията му остава по-популярна от торите, които оставиха избирателите разочаровани и изтощени след 14 бурни години управление.
В оживена, понякога ожесточена, надпревара за лидерския пост г-жа Баденоч победи Робърт Джерик, друг бивш министър, с 53 806 срещу 41 388 гласа сред около 130 000 членове на партията, които плащат членски внос (гласували са около 73%). Тя и г-н Дженрик се оказаха двамата финалисти в състезание с няколко кръга, което остави членовете на партията пред неочаквано тесен избор от двама кандидати от дясното крило на партията.
Г-жа Баденох обеща да възстанови партията на торите на по-автентично консервативни основи, като заяви, че обучението ѝ като компютърен инженер я е научило как да решава проблеми. Тя често говори за „първи принципи“ като свободата и индивидуалната отговорност. Тя не се колебае да навлезе в сложни въпроси като правата на транссексуалните или колониалното наследство на Великобритания, като осъжда идеологията на „будителите“ и „гадната политика на идентичността“.
В кратката си реч г-жа Баденох обеща да „пренастрои политиката и мисленето ни“ и да бъде „честна за факта, че сме допуснали грешки“. Но тя не изложи никакви нови политически позиции, в съответствие с отказа си по време на конкурса да се ангажира с конкретни политики.
„Доста необичайно е да се впускаш в конкурс за лидерство, избягвайки идеята, че трябва да изложиш политиките на партията“, каза Тим Бейл, професор по политика и експерт по Консервативната партия в Лондонския университет „Куин Мери“.
Г-жа Баденох, каза той, се отличаваше и с открития си стил и готовност да влиза в ожесточени дебати по проблеми. Той я описва като „мислещ човек на Тачърската културна война“.
Това подсказва, че консерваторите може да имат непредсказуем, дори неравен период като основна опозиционна партия. Нейният предшественик, г-н Сунак, беше по-технократска, макар и понякога сприхава фигура.
И не е ясно, предвид размера на мнозинството на лейбъристите, колко много може да се надява да постигне г-жа Баденок като лидер на опозицията - пост, който понякога е определян като най-лошия в британската политика заради липсата на власт и свитото медийно внимание.
Подобно на г-н Сунак, чиито родители са с индийско потекло, историята на г-жа Баденоч отразява част от разнообразния имигрантски опит във Великобритания. Родена в Лондон в семейството на майка, която е професор по физиология, и баща, който е лекар, тя прекарва годините си на формиране в Лагос, Нигерия, където семейството ѝ живее комфортно.
След като в Нигерия настъпват политически и икономически сътресения, съдбата на семейството ѝ рязко се влошава. Години по-късно тя си спомня, че по време на прекъсването на електрозахранването е писала домашните си на свещи и е носила вода от близкия кладенец, защото чешмите са пресъхнали. На 16 години се връща във Великобритания и започва работа на половин работен ден в Макдоналдс, докато учи.
В неотдавнашно интервю за Би Би Си г-жа Баденоч описва ранните си години във Великобритания като време на малко пари и ниски очаквания. Тя си спомня, че когато говорела за амбицията си да стане лекар, хората я питали защо не се задоволи да бъде медицинска сестра. Вместо това тя става софтуерен инженер.
„За всички намерения и цели аз съм първо поколение имигрант“, каза г-жа Баденоч, след като беше избрана за депутат през 2017 г. В добре приетата си първа реч тя цитира както Едмънд Бърк, така и Уди Алън.
Г-жа Баденоч представя британското си гражданство като късмет - който е вдъхнал дълбок патриотизъм на човек, израснал „някъде, където светлините не светнаха, където свърши горивото“.
Тя се присъединява към призивите на Великобритания да намали скорошния приток на имигранти, макар че избягва строгите, количествени цели, които г-н Дженрик възприема. Тя отхвърли и искането му Великобритания да се оттегли от Европейската конвенция за правата на човека - договор, сключен след Втората световна война, тъй като според него тя възпрепятства усилията за контрол на британските граници.
Възгледите на г-жа Баденоч за имиграцията се развиват заедно с тези на останалите членове на нейната партия. В коментари от 2018 г., които наскоро отново изплуваха, тя приветства предложението на консервативното правителство да облекчи ограниченията за издаване на визи за квалифицирани мигранти. Тя заяви, че оттогава е променила мнението си.
По отношение на имиграционната политика г-жа Баденох сега казва, че „числата са от значение, но културата е по-важна“. Най-важните критерии, според нея, са „кой идва в нашата страна и какво иска да прави тук?“.
Убеден привърженик на Брекзита, г-жа Баденоч се издигна бързо в правителствата на Борис Джонсън, г-жа Тръс и г-н Сунак. Тя работи първо като държавен министър по въпросите на равенството в правителството на Джонсън. След това г-жа Тръс я назначи за държавен секретар по международната търговия, а по-късно г-н Сунак я назначи за ръководител на новосъздадения Департамент за бизнес и търговия.
По пътя си г-жа Баденок се сблъска с журналисти, опозиционери, членове на собствената си партия и дори със съюзници като Майкъл Гоув, бивш министър на торите, който се изказа топло за нейната кандидатура за лидер.
Г-жа Баденоч се запозна със съпруга си Хамиш Баденоч, управляващ директор в Дойче банк, чрез Консервативната партия, когато и двамата бяха активисти и той беше в списъка на кандидатите, одобрени да се кандидатират за парламента. Двамата имат две дъщери и един син.
„Един ден той ми каза: „Мисля, че ти си много по-добър в това, отколкото аз някога бих бил, и мисля, че трябва да се опиташ да го направиш, а аз ще те подкрепям през цялото време“, каза г-жа Баденоч в скорошно интервю за Би Би Си.
Нейното издигане притеснява някои във Великобритания, които смятат, че въпреки статута ѝ на първия чернокож лидер на торите, тя може да попречи на каузата за расова справедливост и равенство заради десните си възгледи.
„Въпросът на левицата е: Дали това е циничен перформативен похват от страна на десницата да издигне начело на анти-будител, чернокож, десен политик, който да оспори антирасистките политики, и следователно ще има ли регресивни последици?“, казва Съндър Катвала, директор на изследователския институт „Британско бъдеще“.
Г-н Катвала каза, че предпочита да мисли за г-жа Баденоч като за представител на един вид „мигрантски патриотизъм“ - идеята, че „мигрантите избират страната, а останалите сте родени в нея и не знаете какъв късмет имате“.
Политическите възгледи на г-жа Баденоч, каза той, „са много автентични“ и разбираеми в контекста на живота, който я е отвел от привилегиите и комфорта в Нигерия до трудното ново начало и трудно извоювания успех във Великобритания.
„Просто нейният житейски опит е доста необичайна черна британска история“, каза г-н Катвала.
Comentários