Донорите от Европейския съюз се позовават на натиска от поредица от кризи, особено в Африканския рог.
ЕС - най-големият донор след САЩ - в момента управлява мисии за хуманитарна помощ в Сомалия, Судан, Чад, Демократична република Конго и Южен Судан, въпреки че неговата хуманитарна агенция работи на континента през последните 25 години, предоставяйки хуманитарна помощ за африканските кризи.
Но с увеличаването на броя на конфликтите и природните бедствия Мачей Поповски, генерален директор на Европейската агенция за гражданска защита и хуманитарна помощ (Echo), заяви, че натискът се усеща дори върху агенцията, която обикновено изпраща своя дял от отговора.
„За нас не съществува такова нещо като „забравена криза“, ние продължаваме да сме ангажирани навсякъде“.
"Но и ние усещаме натиск, бюджетът за хуманитарни (нужди) бавно намалява в световен мащаб и отчаяно търсим нови донори. Въпреки това няма много желаещи."
Като цяло хуманитарните агенции, включително и ООН, твърдят, че региони като Африканския рог ще се нуждаят от поне 10 млрд. долара до септември тази година, за да се справят с различните кризи като наводнения, несигурност и разселване, докато миналия месец ООН отправи апел за финансиране в размер на 5,5 млрд. долара, за да се справи с хапещата суша в южните африкански региони.
В района на Африканския рог около 30 милиона души се нуждаят от помощ, като най-засегнати от последните кризи са Сомалия, Судан, Южен Судан и Етиопия.
ЕС например заявява, че докато през миналата година ЕС е изразходвал хуманитарна помощ в Сомалия на стойност 100 млн. долара, тази година е започнала бавно със само 44 млн. долара. Нуждите на Сомалия обаче са нараснали, тъй като около седем милиона души са разселени поради наводнения, суша или несигурност.
Бюджетните предизвикателства няма непременно да изтласкат европейската агенция от тези места. Но това означава, че помощта ще бъде намалена и някои услуги ще бъдат прекратени. Или това, или броят на обхванатите лица може да бъде напълно намален, каза той.
Миналата седмица г-н Поповски посети бежански лагер в Байдоа, Югозападен щат в Сомалия, където всеки ден пристигат около пет семейства, бягащи от Ал Шабааб. Моделът е такъв, че пристигащите имат и недохранени деца.
"Положението в Сомалия е доста лошо поради комбинираното въздействие на конфликта и наводненията, които ще бъдат последвани от суша. Предпочитаме парична помощ чрез мобилните им телефони, което им дава възможност сами да вземат решения за всичко, от което се нуждаят, а не ние да решаваме вместо тях", казва той.
И все пак не само финансовото напрежение подкопава реакцията. Сигурността и безопасността на хуманитарните работници също са основен проблем, особено в нови конфликтни зони като Судан.
В Судан ECHO заявява, че е била принудена да премести целия си чуждестранен персонал в Найроби заради широко разпространеното насилие, където се водят боеве между суданските въоръжени сили и силите за бърза подкрепа. Двете враждуващи фракции са обвинявани, че ограничават хуманитарния достъп, за да гладуват в зоните на „врага“, което превръща храната и помощите в едно от оръжията на войната, а оттам и във военно престъпление. ECHO съобщи, че е отпуснала 78 млн. долара за Судан през 2024 г., но проблемите с доставките означават, че нуждаещите се случаи не получават помощта.
От началото на войната през април миналата година в Судан са били убити най-малко 21 хуманитарни работници, а други 33 са били ранени, според данни, събрани от различни изявления, осъждащи убийствата на тези работници. Обикновено работниците са били застреляни, което е равносилно на още едно военно престъпление, тъй като обикновено хуманитарните работници би трябвало да са защитени от воюващите фракции.
"Хартум е доста опасен и може би, ако имаме късмет, може да отидем и да се установим в Порт Судан.
Страната беше във фокуса на вниманието, докато не удари Газа и всички се отвърнаха. Но за ЕС няма нищо по-хубаво от една забравена криза", каза той.
Работниците, оказващи помощ, като цяло заявиха, че нарастващата криза е изчерпала както вниманието, така и ресурсите. Судан избухна точно в момента, когато светът се беше събрал в подкрепа на Украйна. Но след това Газа избухна в същата година, в която избухна Судан.
Г-н Поповски заяви, че конфликтите в Газа и Украйна не са се отразили много на операциите им в Африка, защото ЕС „успя да изстърже барута на нашите резерви“, за да се справи с Украйна, без да засегне нищо, което е било предназначено за други места.
Но както е в много случаи, хуманитарното внимание обикновено следва политическата връзка и Газа и Украйна привлякоха повече световно внимание, отколкото нарастващият брой бежанци от Судан в Чад, например.
През февруари ЕС обяви, че е отпуснал първоначално 186 млн. долара за хуманитарна помощ за Африканския рог, които заедно с отпуснатите за Судан средства възлизат на 264 млн. долара през 2024 г.
Въпреки това Африканският рог изпитва нарастващи хуманитарни нужди поради многобройните конфликти в региона, суровите климатични условия и икономическите сътресения. Понастоящем от хуманитарна помощ се нуждаят около 65 млн. души.
В Южен Судан ЕС подкрепя възстановяването на мира чрез политически и дипломатически ангажимент с ключови участници, както и финансира дейността на Междуправителствения орган за развитие (Igad), който следи за спазването на прекратяването на военните действия; налага целенасочени мерки (забрана за издаване на визи и замразяване на активи) срещу нарушителите на мирното споразумение от 2018 г.
В Демократична република Конго г-н Поповски - който посети Гома миналата година - определи източната част на страната като най-лошата, където стана свидетел на хиляди разселени хора, които изцяло зависят от подкрепата на международната общност, тъй като са били прогонени от домовете си от мародерската групировка М23. ЕС финансира изграждането на водопровод от езерото Киву за бежанските лагери в Гома.
Изменението на климата влоши хуманитарната ситуация в района на Африканския рог, тъй като изостри наводненията и сушите, които понякога се случват по няколко пъти в рамките на една година.
Г-н Поповски казва, че ECHO не е успяла да се откъсне от много страни в Африка чрез така нареченото дипломиране, когато страните могат да си стъпят на краката.
Единствено в Мавритания ЕС е успял да се оттегли, когато страната е станала стабилна, но са били принудени да се върнат обратно заради притока на бежанци от съседно Мали.
Comments