Кучешко Сърце на Български



Ние не четем класика и пропускаме толкова много забавни и поучителни истории, които горчиво биха ни накарали да се посмеем. Като едно така актуално днес книжле на безсмъртния Булгаков „Кучешко Сърце“. Там в историята на един уличен помияр, да кажем специалист от БАН пресади човешко сърце. И въпреки че претърпя физическа метаморфоза, превръщайки се от куче в генетично подобие на човек, този помияр така и не успя да придобие душа. Това е и историята за провала на нашата научно-образователна система и нейната вяра в материалните идеали, построени на фундамента - дресировка. Като безмълвните паметниците например. Вярата ѝ в генетиката, в това че може да пресадят органи, загърбвайки безполезното душевно. Но уви, не, не можеш да вземеш един конкретен продавач на мартенички от сергия, да му дадеш всичко, за което всеки би си помечтал и да очакваш, че ще стане човек, невъзможно е поне в нашия социален експеримент. Получава се същата трагедия като с тото милионерите, не става свободен човек, превръща се в аномалия в света на забогателите по друг природосъобразен начин. А душата до този момент никой не е успял нито да я пресади, нито да я подари. Въпреки че нашата образователна система вярва, че един час обучение е достатъчен, за да си научиш урока. Както и нашата икономика с раздаването на тлъсти кокали смята, че има бизнес породи. Замисляли ли сте се, че ако работеше тази марксистка в бездушието си система, този продавач на мартеници, би бил най-просветеният представител на общество ни. Та той получи най-големият подарък, имаше привилегията 20 и кусур години всяка вечер да се среща с изключителни в своята област хора. Само бе необходимо да вземе по малко от тях, частица в тези безброй учебни часове.



---

„Придворният (лакей, шут, артист, драскач…) от всички пролетарии е най-голямата гадина.“ Михаил Булгаков, Кучешко сърце.

---

Но нашата образователна и тоталитарна в същността си система (дресировка) вярва, че на първо място ученикът трябва да е послушен, прилежен и изпълнителен. Тя не иска той, индивидът, да е свободен и със собствено мнение. Къде се е чуло и видяло породисто диво куче? Това е и индивидът - дворно куче. Няма как и да разбере значението на демокрацията - тя е анархия, свободата - тя е свободия, мечтата е господар, добър бащица. Водещият не задава въпросите, той има сценаристи, които му диктуват в ухото какво да каже, сценаристи, които са написали на листа това, което трябва да прочете. Това е и умаленият модел на нашето образование. А продуктът, вундеркиндът, този който получи всичко неполучавано от никой друг ученик, се провали с гръм и трясък. Той не струва, както и не струва нашето образование, раждащо безброй такива като него, дресирани, злобни кучета. Да, обвиняват го, че той е създал чалгата, той е виновен за опростачването… Но, за съжаление, той е жертва като всички нас, на един нищо неструващ образователен модел, раждащ послушни (слушащи какво им говорят в ухото) дресирани дворяни.



---

„Къде се е чуло и видяло, че човек може да живее в Москва без адресна регистрация.“ Михаил Булгаков, Кучешко сърце.

---

Кинологията е наука за ДНК-то, за расовите породи, потеклото, родителите, бабите, дядовците… Расовият паспорт вдига цената, много я вдига, колкото е по-дебел, толкова кучето е по-скъпо. Къде е раждано, също е важно, не дай Боже да е в Пловдив, те в София са раждани. И не къде да е, а „на пъпа“ на София. На тях детството им е минало в игри до Националния Дворец на Културата, не дай Боже в някое загубено село или в Пловдив. Те са велможи, родени в сърцето на двореца.

---

„Човек без документи строго се забранява да съществува.“ Михаил Булгаков, Кучешко сърце.

---

В кинологията, както установихме, паспортът е от световно, важно значение. Той също обозначава кой е дресирал кучето и как… Прилежният ученик, станал тоталитарен преподавател, дресировчик, ръководител (дори и офшорен) трябва да е отличник, пълен при това, с червена диплома при възможност. Той трябва да е завършил най-малко 1-ва Езикова Гимназия в София и Софийския Университет. А как иначе, опазил ни Бог - Пловдив. Расова издънка. За каква душа говорим за Бога, той е само и единствено Софиянец, който лае рано сутрин. Важното е, че има трудова характеристика, важни са дипломите, сертификатите и тапиите, важен е работният опит, постиженията, каква ти душа, та въобще Маркс за такива неща не говори….



---

„Нека социална революция да е каквато и да е. Но питам аз, защо, когато започна цялата тази история, всички започнаха да ходят с мръсни галоши и ботуши по мраморната стълба? Защо заключват галошите?

Защо сложиха и военен да ги пази? И защо махнаха килима от стълбището? Да не би Карл Маркс да им е забранил да държат килим на стълбището?...Защо пролетария не може да си остави галошите долу пред стълбището, а го цапа?“ Михаил Булгаков, Кучешко сърце.

---

За всички пролетариати винаги е било лесно да негодуват, да протестират, да пълнят улици и площади, да обезглавяват стария господар, който не ги храни добре, в търсене на нов. Пролетариатът може да иска, да лае, да оглозгва, но дотам, по-далече операцията с пресаждането е провал. За него парламентът, говорилнята е поредната колибка, къщичка, в която може да се появи с покъсани дънки и да нахапе всички, но дотам, за другото са нужни други неща, които не подлежат на трансплантация…. Така и нашият вундеркинд, който всичко, което научи през времето на съзряване - от мартенички и виолончело до кортежи и балерини, бе материалното и послушанието, както бе повелил Карл Маркс. Но нашата тоталитарна образователна система в това вярва, в безкрайни диктовки, дресировки, в мантрата на кинологията и в постижения във възпроизвеждането на продиктувания в ухото материал. Материал… А през останалото време, мечтата е Чайка, Балатон и Версаче, но не и, опазил ни Бог, душа.



---

„Мръсотията е не в тоалетните, а в главите.“ Михаил Булгаков, Кучешко сърце.

---

На придворния това му е работата - да е чист и прилежен фасадно. Равнис, мирно, строй се, преброй се, докато влиза класният или някой друг велможа. Всички подредени, а може и на колене. Прилежният той, изплезил език, чака да го почешат по главичката, да му дадат кокалче. Но когато господарят го няма, показва зъбки, пази територията да е чиста от врагове и душмани. Това му е и работата на придворния помияр.



---

„Очите са невероятна вещ. Като барометър са. Всичко се вижда, на кой му е пустота в душата, кой без нищо може да те изрита в ребрата и кой от всичко го е страх.“ Михаил Булгаков, Кучешко сърце.

---

Гледаш го човек, спретнат такъв, скъп, ама много скъп. Тениските им за 800 лева, часовниците им за по 18 000, анцузите им Адидас, кортежите им от Джи класи, къщите им дворци, жените им балерини, прическите по-хубави от на Доналд Тръмп, а в очите те гледа самотно озъбено куче. Но като в рефрена на песента „те са страшните момчета, от страшния филм“…

---

„Аз съм красавец! Възможно е баба ми да е съгрешила с водолаз.“ Михаил Булгаков, Кучешко сърце.

---

Това с водолаза вече не е смешно, хич даже. Въпреки че може и да не съм прав, та той е водолаз в треторазрядната американска разносна сергийна компания за генериране на финансови офшорни загуби, но поне ако не друго е добре дресиран. Падни, стани, кажи си текста, пак падни за 200 и така до откат, докато старшинката не му набие канчето. Добрата стара родна казарма, кога ли отново ще я върнат… за да ни дресират всички без пропуск.