Въпреки че Тайван отдавна се смята за потенциална точка на напрежение между САЩ и Китай, в Южнокитайско море може да се разрази друга геополитическа буря, която може да принуди Вашингтон да направи труден избор.
От лазерни стрелки, които заслепяват филипинските моряци, до сблъсъци в морето близо до ключови военни постове - напрежението между Манила и Пекин бързо нараства в тези стратегически и икономически важни води, където двете страни имат припокриващи се претенции. Чрез укрепване на отбранителните способности на страната, както и чрез задълбочаване на връзките в областта на отбраната със САЩ и съмишленици като Япония и Австралия, филипинският президент Фердинанд Маркос младши зае твърда позиция по отношение на териториалните спорове с Китай - и подкрепя това със смели действия.
По-рано този месец Манила обяви, че повече партньори ще се присъединят към военноморските патрули в спорните води, като същевременно разкри плановете си за разработване на контролирани от Филипините острови и рифове в островната верига Спратли, като сега военните на страната са натоварени със задачата да предложат "иновативни" начини за справяне с проблема. Новата увереност на Манила вероятно е била окуражена от уверенията на САЩ, че договорът за взаимна отбрана на страните от 1951 г. се прилага за "въоръжени нападения срещу въоръжените сили или обществените плавателни съдове на която и да е от страните в Южнокитайско море".
Но макар че тези стъпки имат за цел да възпрат Пекин, те също така увеличават шансовете за избухване на инцидент в по-широк конфликт, казват експерти, като някои от тях разглеждат стъпките като индикация, че прозорецът за дипломация може да се затваря. Пекин претендира за голяма част от богатото на ресурси Южнокитайско море, но отхвърля всякакво участие в териториалния спор на държави, които не са заявили претенции, включително САЩ, Канада, Австралия и Япония.
През последните месеци напрежението нараства толкова бързо, че миналата седмица висши китайски и филипински служители се споразумяха да "подобрят още повече морската комуникация и да управляват правилно различията си чрез консултации ... за по-добро справяне с неотложни ситуации в морето, особено за управление на ситуацията при рифа Ренай (китайското име на Second Thomas Shoal)". Плитчината е в центъра на тлеещо напрежение, тъй като китайски кораби продължават да тормозят кораби за снабдяване с гориво в близост до филипинския гарнизон на върха на остаряващия военен кораб "Сиера Мадре", който беше умишлено приземен там през 1999 г., за да се потвърдят претенциите на Филипините за суверенитет.
Тъй като нито една от страните не е склонна да отстъпи, миналата седмица началникът на филипинската армия генерал Ромео Браунър обяви планове за модернизиране на девет териториални обекта в района, включително инсталиране на машина за обезсоляване на вода на плитчината Втори Томас, за да ги направи по-пригодни за обитаване от войските. Основната цел на тези планове ще бъде да се поддържа присъствие в района и да се намали необходимостта от мисии за ротация и попълване на запасите, казва Овен Аругай, гостуващ старши научен сътрудник в института ISEAS Yusof-Ishak в Сингапур. По този начин Манила се надява също така да затрудни значително Китай да принуди Филипините да напуснат аванпоста, като блокира важни доставки.
"Най-важните нужди на филипинските аванпостове са свързани главно с подобряване на качеството на живот", казва Грегъри Полинг, директор на Програмата за Югоизточна Азия в базирания в САЩ Център за стратегически и международни изследвания. Тези аванпостове са много по-слабо развити от тези на другите претендиращи държави, а персоналът им живее в много по-лоши условия, казва той.
Въпреки че модернизацията на други обекти не би трябвало да срещне сериозни ограничения, не е ясно как Манила планира да подобри условията на борда на Сиера Мадре, след като Китай продължава да възпрепятства достъпа. "Китай не се противопоставя на Филипините да доставят храна и вода за войниците на военния кораб, но се противопоставя на Филипините да транспортират строителни материали и друго оборудване до района, за да укрепят кораба и да направят присъствието си там по-постоянно", казва Жикун Жу, професор по международни отношения в университета "Бъкнел" в САЩ.
Пекин смята това както за нарушение на мълчаливо споразумение, така и за опит за промяна на статуквото от страна на Манила, каза той. Също така не е ясно до каква степен Манила планира да засили военния капацитет на тези обекти.
"Целта ... е да се укрепят повече защитни съоръжения от островен тип в Южнокитайско море, за да се противодейства на драгирането и изграждането на многобройни атоли и острови, на които Китай е инсталирал военни съоръжения", заяви Джошуа Курлантзик от Съвета за международни отношения. Предвид лошото състояние на ръждясалата Сиера Мадре, някои, като Блейк Херцингер от Центъра за изследване на Съединените щати към Университета в Сидни, дори заявиха, че Манила трябва да създаде предна оперативна база на плитчината, "преди да бъде принудена да реагира на влошаващите се условия".
"Филипините трябва да премахнат "Сиера Мадре" и да я заменят с постоянна структура, обслужвана от комбинирани ротационни сили както от Филипините, така и от морската пехота на САЩ", пише Херцингер, като добавя, че Манила би била "в пълното си право" да поддържа присъствие за сигурност там съгласно Конвенцията на ООН по морско право. Той отбеляза, че най-добрата структура, която може да замени "Сиера Мадре", би била преоборудвана петролна платформа, нефтена платформа или платформа за настаняване. Манила никога не е посочвала, че планира да се движи в такава посока и не е ясно как това би било възможно, без да се рискува пряк конфликт с Пекин.
Влошаването на ситуацията накара филипинското ръководство да помисли за нови подходи и потенциални най-лоши сценарии. След като отбеляза "много малкия напредък" в решаването на споровете с помощта на "традиционните методи на дипломацията", Маркос призова своите военни командири да осъществят "промяна на парадигмата", особено след като Манила измести фокуса си от вътрешна към териториална защита.
Експерти като Закари Абуза, професор в Националния военен колеж на САЩ, смятат, че филипинският лидер - който се е зарекъл да не загуби "и сантиметър" територия в полза на Китай - би искал да види по-големи усилия за възпиране, включително чрез по-постоянно военно присъствие в претендираните от Филипините води, както и засилено патрулиране.
"Мисля, че е забележително, че Филипините се опитват да изградят военноморските си сили, макар и с ограничен бюджет, за да дадат знак за своята решимост", каза той, като добави, че закупуването на противокорабни ракети от Индия изпраща важно послание в това отношение.
Но Манила също така разбира ограниченията на своята армия, поради което укрепва и разширява международните си партньорства в областта на сигурността. "С включването на САЩ, Австралия и Япония по различни начини във филипинската сигурност Манила смята, че се опитва да накара Китай да осъзнае риска от хоризонтална ескалация и да възпре тормоза и принудата над филипинската брегова охрана и риболовни кораби", казва Масаши Мурано, експерт по отбрана в базирания в САЩ институт "Хъдсън".
Администрацията на Маркос се съгласи да допусне по-голямо американско военно присъствие в страната, като същевременно задълбочи връзките си с Япония, която не само се очаква да подпише споразумение за гостуващи сили с Манила по-късно тази година, но и да направи Филипините първия получател на своята програма за военна помощ. Манила би искала Вашингтон да ѝ се притече на помощ в случай на конфликт с Китай и вероятно би искала Япония също да играе роля в нейната отбрана, казва Курланчик. Първите стъпки към евентуална коалиция изглежда се очертават под формата на съвместни филипински патрули с американски и австралийски военни кораби. Япония остава предпазлива по отношение на включването на Силите за самоотбрана - но не от страх да не разгневи Пекин.
"Основната причина за ограниченото японско присъствие вероятно се дължи на ограничените средства на Токио, а не на съображения за Китай", казва Мурано.
Макар Токио да разбира риска от конфликт в района, той няма големи възможности да се присъедини към патрулите в Южнокитайско море, тъй като това би го оставило разтегнат в Източнокитайско и Японско море.
За Токио въпросът е просто въпрос на определяне на приоритети, каза Мурано.
Докато някои експерти казват, че Манила трябва да продължи да подобрява военния си капацитет, като същевременно създава повече партньорства в областта на отбраната, други се питат дали начинът, по който се справя със споровете, служи на националния интерес на Филипините. "Южнокитайско море се превърна в място на съревнование между САЩ и Китай", каза Жу. "Съюзници на САЩ като Филипините може да пожелаят да възприемат по-нюансиран и балансиран подход към това съперничество, вместо да наливат масло в огъня, особено когато Вашингтон и Пекин се опитват да стабилизират отношенията си", каза той.
Comments