Марин льо Пен отстъпва пред върховенството на закона и се очертава голяма битка

Миналата година Марин льо Пен говореше заплашително за възможните последици от процеса срещу нея по обвинение в присвояване. „Утре, потенциално, милиони и милиони французи ще видят, че са лишени от своя кандидат за президент.“

След като в понеделник съдът я лиши от правото да се кандидатира за публична длъжност в продължение на пет години, тези милиони френски гласоподаватели са отнесени и гневни. Франция е демократична страна, управлявана от върховенството на закона, както показа присъдата. Но не е ясно доколко нейната изстрадала Пета република може да устои на неизбежния бурен политически протест преди изборите през 2027 г.

За разлика от президента Тръмп, който се срещна с присъди, обвинения и наказателни дела по пътя към избирането си миналата година, като вероятно дори се възползва от възприетото преследване, г-жа Льо Пен не можа да намери политически път покрай присъдата на френската правна система.

„Независимостта на нашата съдебна система и разделението на властите стоят в основата на нашата демокрация“, заяви Валери Хайер, центристки депутат в Европейския парламент. „Никой не е над закона.“

Този възглед със сигурност ще бъде подложен на постоянни атаки в глобална среда, в която поставянето под съмнение на легитимността на правните системи зачести - в цяла Европа, но особено в Съединените щати на г-н Тръмп. Г-н Тръмп е призовавал за импийчмънт на съдиите, които се произнасят срещу него, и ги е наричал „луди“.

„Когато радикалната левица не може да спечели чрез демократичен вот, тя злоупотребява с правната система, за да вкарва в затвора опонентите си“, заяви след произнасянето на присъдата Елон Мъск, помощник на милиардера г-н Тръмп.

Европейските общества, предвид своята история, са чувствителни към възраждането на крайно десните движения. Франция, подобно на Германия, има дълбока памет за това колко крехки са демократичните институции и как щом върховенството на закона изчезне, пътят е отворен за диктаторската власт.

„След г-жа Льо Пен следващата пряка цел на голяма политическа битка ще бъде върховенството на закона“, казва Ален Дюамел, виден политолог. „Ще има обвинения, че това е правителство на съдиите, атаки срещу нашия най-висш съд, не само от Националния рали, но и от дясноцентристката партия“, каза той, назовавайки партията на г-жа Льо Пен.

Но той добави, че „френските магистрати са решително независими“.

Жордан Бардела, внимателно подготвяното протеже на г-жа Льо Пен, обяви френската демокрация за мъртва, убита от съда. Не е; и на г-н Бардела несъмнено ще се падне задачата да води антиимигрантската партия на изборите, освен ако обжалването на г-жа Льо Пен не отмени забраната ѝ навреме.

На 29 години той е млад, за да се стреми към най-висшия пост, но е демонстрирал широка привлекателност и почти безупречно владеене на детайлите. Предстои да разберем как той ще разграничи амбициите си от тези на г-жа Льо Пен. Досега те избягваха конфликти.

В цяла Европа крайната десница се възползва от решението на съда.

Матео Салвини, заместник министър-председател на Италия, заяви, че тези, „които се страхуват от решението на избирателите“, често търсят успокоение в решението на съда. Виктор Орбан, унгарският министър-председател, заяви, че подкрепя г-жа Льо Пен.

В Москва Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, заяви: „Все повече европейски столици избират нарушаването на демократичните норми“.

Разбира се, критиките на демокрацията от страна на Русия на президента Владимир В. Путин едва ли са убедителни. Но в този случай те се припокриват значително с тези на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който през февруари нападна европейските държави, че се опитват да задушат крайната десница в името на спасяването на демокрацията.

Г-жа Льо Пен, независимо дали й харесва или не, сега може да се превърне в още един елемент в делото на Ванс и Мъск за провала на европейската демокрация. Факт е обаче, че след продължително разследване и въз основа на подробни доказателства тя беше осъдена за присвояване на милиони долари от фондовете на Европейския съюз, за да плаща на членове на партийния щаб с пари, предназначени за помощници на европейските законодатели.

През последното десетилетие г-жа Льо Пен проведе кампания за „дедемонизация“, като превърна своята партия „Национален рали“ от фашистките ѝ антисемитски корени в антиимигрантска основна партия, която има повече места в Националното събрание от всяка друга.

Сега тя би могла да насочи партията към създаване на проблеми.

Най-прякото средство би било да свали центристкото правителство на министър-председателя Франсоа Байру, като подкрепи вота на недоверие тази година и на практика заяви на френския народ, че той трябва да бъде съдия и да издаде присъдата си на парламентарни избори.

Едно голямо преобръщане на Националния митинг няма да отвори пътя на г-жа Льо Пен към президентския пост, но ще бъде силно изявление.

Ако има парламентарни избори, които могат да се проведат след юни, г-жа Льо Пен няма да може да защити сегашното си място, но нищо няма да й попречи да стане министър-председател, ако Националното обединение спечели голяма победа.

„Трибуналът демонстрира политическата си воля, не юридическа, а политическа“, каза Валсеран дьо Сен-Жюст, бивш ковчежник на партията, който също беше осъден.

Не е така, казаха множество центристки политици, които ясно изразиха гордостта си от френската правна система, докато г-н Тръмп атакува предполагаемо „въоръжената“ американска съдебна система.

„Мадам Льо Пен, независимо дали е избрана или е кандидат, е френски гражданин“, заяви Саша Хулие, левоцентристки депутат. „Прилага се законът на Републиката.“