Имран Хан е роден на 25 ноември1952 г. в Лахор в семейството на инженер от пущунски произход. Получава бакалавърска степен по философия и политически науки от Оксфордския университет, след което професионално да се занимава с крикет. Определян е като най-успешния капитан на националния отбор, който води и при единствената му световна купа през 1992 година. След края на спортната си кариера основава Пакистанското движение за справедливост и неколкократно е избиран за депутат. Министър-председател на Пакистан от 18 август 2018 г. до 10 април 2022г.
Фигура или Кукла
Шансовете на Имран Хан да спечели изборите през 2018 г. бяха доста неясни. Въпреки огромната му фенска маса и популистката реторика, която привлича младите и работническата класа в Пакистан, легитимността на неговото правителство бе белязана от обвинения в измами, фалшификации и злоупотреби. Някои твърдят, че кандидатурата му е била чиста маркетингова стратегия, използвана от "естаблишмънта" в Пакистан за съставяне на правителство, което е по-скоро слабо и зависимо, за да може "статуквото" да продължи контрола си върху въпросите на вътрешната сигурност, ядрената ескалация и отношенията с Индия.
Защо Хан спечели изборите?
Може би причината беше звездната слава, свързана с името "Имран Хан" и това, че пакистанците не искат да се доверяват на едни и същи лица, които ги управляват от векове. Причините могат да се търсят в лошото управление и насилието, които помрачиха изборния ден с неразбираеми закъснения при обявяването на резултатите в метрополиите, съчетани с манипулации след изборите. Може би това беше съдебно-военната връзка, която постави всички гласове на правилните места, като не позволи на избирателите да използват волята си по време на изборите. Причина за това беше и 7-годишното разглеждане на делото за наркотици, което се движеше срещу стожера на Пакистанската мюсюлманска лига-Наваз, Ханиф Абаси, давайки му доживотна присъда в "странно" късно вечерно заседание на съда, четири дни преди изборите, което на практика изхвърли PML-N от надпреварата. Но сделката беше сключена и не може да бъде отменена, а Имран Хан стана министър-председател на Пакистан, за добро или лошо.
"Месията" Хан
Пакистанските граждани бяха жертви на финансовата криза, безработни, хора, които загубиха домовете си и които имаха дългове; тези хора имаха чувството, че двете партии, управлявали Пакистан в продължение на векове, са унищожили икономиката на страната им. Имран Хан, с огромната си слава на спортист и филантроп, изглеждаше като единствения "месия", който можеше да ги спаси от всички злодеяния, с които се сблъскваха.
Хан, "по народнаму" знаеше как да се свърже с тези бушуващи маси. Техните оплаквания бяха ясни като бял ден и затова той им даваше красиви обещания, опаковани в енергичните му митинги, изпълнени със завладяващи песни. Огромното му присъствие в социалните медии, както и лозунгите за промяна в Пакистан, още повече засилиха неговата твърдост.
Но има едно предизвикателство - защо Хан се превърна в главния акцент на тази епоха. За мнозина, на които им беше омръзнало политиците да пълнят собствените си джобове. Това се случваше на фона на обвиненията в корупция срещу Наваз Шариф, съпоставени със статутът на знаменитост на Хан, колоритната му личност, обещанието му за Пакистан без корупция и нетрадиционното му отношение "Не се паникьосвай" - всичко това накара Хан да изглежда като единствената възможност, която ще осигури по-добър живот, и ако не това, то поне ще бъде изкоренител на това, в което се беше превърнал Пакистан.
Диктатора Хан
От друга страна много виждат Имран Хан като самовлюбен, егоцентричен и жаден за власт магнат. След като постигна вечното си желание да стане министър-председател, той не прояви никакво уважение към институциите на страната. Най-често отказваше да присъства на заседанията на парламента, като оправданието му беше присъствието на членове на опозиционната партия, които той наричаше "мошеници" и "чорс" (крадци). В резултат на това законите, вместо да преминават през обичайния процес на законотворчество, се приемат чрез президентски укази с много ограничени правомощия. Можем ясно да кажем, че тези закони бяха приети без дебати, консенсус и задълбочено разглеждане, отричайки самата основа на конституционните изисквания.
Освен това Хан си позволяваше да говори каквото и когато си поиска, без значение дали това беше истина. В тази насока той срива всяка демократична разпоредба, която доказва, че не е права, включително насочване към политически партии по измислени обвинения в корупция; постоянни атаки срещу медиите; подкопаване на правораздавателните органи, дори Върховният съд не е изключен от неговите твърдения. Чрез отмяната на върховенството на закона, безотговорните забележки към институциите и презрението към демокрацията Хан сам създаде крехка парламентарна система, която след това се срина върху него. Не само това, но той пречупи и без това намаляващата демокрация в Пакистан на съвсем ново ниво.
Хан - лидерът
Хан излезе на политическата сцена, когато Пакистан беше изправен пред нестабилна ситуация както в страната, така и в чужбина, в съчетание с напрежението, което се случваше с Америка, и необузданата инфлация, той все пак успя да предприеме някои впечатляващи мерки. Работата му, свързана със здравеопазването, програмите за подпомагане, жилищните заеми, околната среда, предприемачеството и реакцията на COVID, е достойна за възхищение.
В допълнение, неговата програма за засаждане на милиард дървета и изграждането на няколко малки язовира поставиха началото на стремеж към опазване на околната среда в засегнатата от климатичните промени страна. Но успя ли той да изпълни "обещанията", дадени на нацията? Категорично не.
Може би трябваше да обърне повече внимание на кабинета, тъй като резките промени в системата намалиха доверието на инвеститорите в икономическия механизъм на Пакистан. Небрежното му управление на някои важни икономически програми, включително CPEC, забави притока на капитали, което доведе до значителен спад на БВП.
На всичкото отгоре през 2021 г. Пакистан падна от 124-то на 140-то място според Индекса за възприемане на корупцията (ИВК), оставяйки грозен отпечатък върху обещанията на Хан за изкореняване на корупцията, на които той постави основите на политическата си кариера.
Харизматичния Хан
Важната причина, поради която Хан се радва на култ в Пакистан, е неговото нефилтрирано и сурово мнение по теми като Америка и Афганистан, което той постоянно изказва в речите си. А публиката, най-вече младото поколение, повлияно от социалните медии, поглъща всичко това като сладка отвара, без да обръща внимание на последиците, които то ще има за външната политика на Пакистан.
Решението на Хан да назначи Усман Буздар, недостатъчно квалифициран и неопитен новак, на жизненоважен пост в ключовия град Пенджаб, до голяма степен обобщава неговата политическа прозорливост. Може би най-интересната, но и спорна хитрост на неговия режим е непреклонното му отношение към Съединените щати. Никой от предишните министър-председатели на Пакистан не е бил в състояние да каже "абсолютно не" на САЩ, тъй като те са имали много съюзници във вътрешнополитическата платформа на Пакистан. Тази позиция на Хан предизвикваше голямо възхищение в страната, като фразата беше модерна в Пакистан. Но забележките доведоха до последици за Пакистан на международния форум. Целият този сценарий допълнително кара хората да се съмняват в политическата му разумност.
Имран Хан притежава всички характеристики на популистки лидер. Популистите са разделители, а не обединители, те разделят обществото на "две хомогенни и антагонистични групи: чистият народ в единия край и корумпираният елит в другия". Верен на този разказ, Хан е разделил нацията на две групи от "зли и добри" хора, а последиците са пагубни за стабилността на Ислямска република Пакистан.
В Заключение
Имран Хан, въпреки своят популизъм, празнословие, нарцисизъм и нестандартни политически възгледи, бе в състояние да достигне до огромнс маса от хора, които са виждали как Пакистан ерозира от векове и го смятат за последната надежда за страната. Но той със сигурност не бе най-добрият избор за демокрацията, тъй като неговия подход бе разрушителен. По този начин той не е по-добър от бившия президент на САЩ Тръмп, който подстрекаваше поддръжниците си да минат през Капитолия, за да предотвратят мирното предаване на властта след изборното му поражение.
Comments