Има много причини да се признае съществената роля на мозъка в нашия умствен живот. Увреждането на мозъка може да увреди съзнанието и аспектите на личността, като съществува връзка между мястото на увреждането и произтичащите от него умствени дефицити. Стимулирането на мозъчната кора може да предизвика преживявания - от прости усещания до ярки спомени. Това обаче не означава, че мозъчната активност е идентична със съдържанието на нашето съзнание. Невронната активност е коренно различна от субективните преживявания, като например да виждаш жълтия цвят или да изпитваш носталгия. Остава „трудният проблем на съзнанието“: как физическите процеси в мозъка пораждат богатството на нашите субективни преживявания, или квалии?
Тази пропаст между невронната активност и съзнанието се разширява още повече, когато разгледаме как споделяме съзнателните си преживявания с други хора, формирайки „общност на умовете“. Мозъците ни, ограничени до настоящия момент, не могат да обяснят напълно усещането ни за себе си, което се простира във времето, като се опира на спомени от миналото и очакване на бъдещето. Това повдига въпроси за естеството на личността и идентичността и как те се формират от динамичното взаимодействие между мозъка, тялото и социалния ни свят.
Един от опитите за преодоляване на тази пропаст включва олицетворяване на мозъка, както се вижда от книгата на Анил Сет „Да бъдеш ти“. Сет предлага мозъкът да е „машина за предсказване“, която постоянно създава модели на света въз основа на сетивни данни и предварителни очаквания. Това повдига интригуващи въпроси за естеството на реалността и надеждността на нашите възприятия. Дали нашето преживяване на света е „контролирана халюцинация“, както предполага Сет? Изследването на феномена на халюцинациите може да хвърли светлина върху конструктивната природа на възприятието и ролята на мозъка в оформянето на нашата реалност.
Идеята за мозъка като „машина за предсказване“ съответства на рамката за предсказващо обработване, която предполага, че мозъкът ни постоянно генерира прогнози за света и актуализира тези прогнози въз основа на постъпващата сензорна информация. Тази рамка има значителни последици за разбирането ни за възприятието, действието и съзнанието. Как грешките в прогнозите оформят нашето учене, адаптация и убеждения? Как те допринасят за формирането на нашите очаквания за света?
Освен индивидуалното съзнание, трябва да разгледаме и социалното измерение на съзнанието. Как споделяме опита си и как разбираме съзнанието на другите? Социалната психология подчертава силното влияние на социалния контекст върху нашите мисли, чувства и поведение. Изследването на процесите, свързани със социалното познание, като емпатията и теорията на ума, може да осветли начина, по който се свързваме с другите и се ориентираме в социалните ситуации.
Статията оспорва традиционната метафора за мозъка като компютър, като предполага, че алтернативните рамки могат да предложат по-цялостен и динамичен поглед върху мозъка и връзката му със съзнанието. Така например въплътеното познание подчертава ролята на тялото и околната среда за формирането на нашите познавателни процеси. Изследването на нови метафори, основаващи се на концепции от теорията на динамичните системи, науката за комплексността и енактивизма, може да обогати разбирането ни за мозъка като сложна, адаптивна система, вградена в динамичен свят.
С напредването на невронауката се повдигат етични въпроси за естеството на личността, свободната воля и възможностите за манипулиране на мозъка. Разглеждането на тези етични последици и осигуряването на отговорни иновации в тази област е от решаващо значение за запазването на човешките права и автономността в един свят, който все повече се оформя от нашето разбиране за мозъка.
Чрез включването на тези психологически прозрения можем да надхвърлим опростеното разбиране за мозъка като обикновен процесор на информация и да възприемем по-богата, по-нюансирана перспектива за сложното взаимодействие между мозъка, съзнанието и личността. Това по-задълбочено изследване ще допринесе за по-всеобхватно и смислено разбиране на това какво означава да бъдеш човек в един свят, който все повече се оформя от неврологията и технологиите.Мозъкът, съзнанието и илюзията за реалност: По-дълбоко гмуркане
Hozzászólások