Прозападният президент на Молдова Майя Санду спечели втори мандат в решаващ президентски балотаж срещу приятелски настроен към Русия опонент в надпревара, която беше помрачена от твърдения за руска намеса, изборни измами и сплашване в страната-кандидатка за членство в Европейския съюз.
При преброени близо 99 % от гласовете на втория тур на президентските избори, проведен в неделя, Санду е получила 55 % от гласовете, според Централната избирателна комисия (ЦИК), срещу 45 % за Александър Стояногло, бивш главен прокурор, подкрепен от проруската Партия на социалистите.
Резултатът ще бъде голямо облекчение за прозападното правителство, което силно подкрепяше кандидатурата на Санду и нейния стремеж към по-тесни връзки със Запада по пътя на Молдова към ЕС.
„Молдова, ти победи! Днес, скъпи молдовци, вие дадохте урок по демокрация, достоен да бъде вписан в учебниците по история. Днес вие спасихте Молдова!“ заяви Санду, след като обяви победата си след полунощ.
Тя продължи да твърди, че вотът в страната ѝ е бил подложен на „безпрецедентна атака“ чрез предполагаеми схеми, включващи мръсни пари, купуване на гласове и намеса в изборите „от враждебни сили извън страната“ и престъпни групи.
„Вие показахте, че нищо не може да застане на пътя на силата на народа, когато той реши да говори чрез своя глас“, добави тя.
В речта си преди окончателното преброяване на гласовете Стояноглу заяви пред медиите, че „гласът на всеки заслужава уважение“ и че се надява „отсега нататък да сложим край на омразата и разделението, които ни се налагат“. Не е ясно дали той е коментирал публично изборното си поражение.
При затварянето на избирателните секции на местно ниво в 21:00 ч. избирателната активност възлизаше на повече от 1,68 млн. души - около 54% от имащите право на глас, според ЦИК. Голямата молдовска диаспора, която гласува с рекорден брой гласове - повече от 325 000, гласува силно в полза на Санду на втория тур.
На първия тур, който се проведе на 20 октомври, Санду получи 42% от гласовете, но не успя да спечели категорично мнозинство пред класиралия се на второ място Стояногло.
Ролята на президент носи значителни правомощия в области като външната политика и националната сигурност и е с четиригодишен мандат.
"Свидетели сме на масирана намеса от страна на Русия
Молдовската диаспора изигра ключова роля в президентския вот и в общонационалния референдум, проведен на 20 октомври, когато с малко мнозинство от 50,35 % гласува за осигуряване на пътя на Молдова към членство в ЕС. Резултатите от гласуванията, включително и от вота в неделя, обаче бяха помрачени от твърдения за мащабна схема за купуване на гласове и сплашване на избиратели.
Вместо да спечелят огромната подкрепа, на която се надяваше Санду, резултатите от двете гласувания разкриха съдебната система на Молдова като неспособна да защити адекватно демократичния процес.
В неделя молдовската полиция съобщи, че разполага с „основателни доказателства“ за организирано транспортиране на избиратели - незаконно според избирателния кодекс на страната - до избирателните секции от страната и от чужбина. Полицията заяви, че „разследва и регистрира доказателства във връзка с дейности по въздушен транспорт от Русия до Беларус, Азербайджан и Турция“.
„Такива мерки се предприемат, за да се защити целостта на изборния процес и да се гарантира, че гласът на всеки гражданин е подаден свободно, без неправомерен натиск или влияние“, заявиха от полицията.
В неделя следобед Министерството на външните работи на Молдова съобщи, че избирателните секции във Франкфурт, Германия, и Ливърпул и Нортхемптън във Великобритания са били обект на фалшиви бомбени заплахи, които „са имали за цел единствено да спрат процеса на гласуване“.
Станислав Секриеру, съветник на президента по националната сигурност, написа на Х: „Наблюдаваме масирана намеса на Русия в нашия изборен процес“, за която предупреди, че има „висок потенциал да изкриви резултата“ от гласуването.
По-късно Секриеру добави, че националните системи за регистрация на гласоподавателите са били обект на „продължаващи координирани кибератаки“ с цел да се нарушат връзките между избирателните секции в страната и тези в чужбина и че екипите по киберсигурност „работят, за да противодействат на тези заплахи и да гарантират непрекъснатостта на системата“.
Министър-председателят на Молдова Дорин Речан заяви, че хората в цялата страна са получили „анонимни смъртни заплахи чрез телефонни обаждания“ в рамките на това, което той нарече „крайна атака“, целяща да сплаши избирателите в бившата съветска република, която има население от около 2,5 млн. души.
След като гласува в Кишинев, Санду заяви пред репортери: „Крадците искат да купят гласа ни, крадците искат да купят страната ни, но силата на народа е безкрайно по-голяма“.
"Искаме европейско бъдеще
Кристиан Кантир, молдовски доцент по международни отношения в университета в Оукланд, заяви пред АП, че какъвто и да е резултатът от втория тур, той „няма да намали“ геополитическото напрежение. „Напротив, очаквам геополитическата поляризация да се засили от кампанията за парламентарните избори през 2025 г.“
Той добави, че молдовските правоприлагащи органи се нуждаят от повече ресурси и по-добре обучени служители, които да работят с по-бързи темпове за справяне с измамите с гласове, за да „създадат среда, в която всеки, който се изкушава да купува или продава гласове, да знае, че ще има ясни и бързи последствия“.
Савлина Адасан, 21-годишна студентка по икономика в румънската столица Букурещ, заяви, че е гласувала за Санду.
„Искаме европейско бъдеще за страната ни“, каза тя и добави, че той предлага „много възможности, развитие за страната ни - и имам чувството, че ако спечели другият кандидат, това означава, че се връщаме 10 крачки назад като държава“.
От 2021 г. на власт в Молдова е прозападно правителство, а през 2025 г. ще се проведат парламентарни избори. Наблюдателите на Молдова предупреждават, че вотът догодина може да се окаже основна цел на Москва.
След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Молдова подаде молба за присъединяване към ЕС. През юни същата година тя получи статут на кандидат за членство, а през лятото на 2024 г. Брюксел се съгласи да започне преговори за членство. Рязката промяна на запад раздразни Москва и значително влоши отношенията с Кишинев.
Председателят на Комисията на Европейския съюз Урсула фон дер Лайен поздрави Санду за победата ѝ в неделя, като написа в X: „Необходима е рядка сила, за да преодолеете предизвикателствата, с които се сблъскахте на тези избори“.
Comments