top of page

Най-голямата екологична катастрофа в света е в Черно Море!


Илиян Кузманов за The Angel Green

22/06/2023


Експлозия на язовир в Украйна предизвиква "екологична катастрофа, която с пълна сила е на път да превърне най- замърсеният регион в Европа- Черно Море, в абсолютно гробище. Докато войната между Русия и Украйна бушува, нейните най-опустошителни последици се натрупват и се разпростират далеч отвъд зоната на конфликта. На 6 Юни, 2023 година язовирът Каховка, разположен на река Днепър в Херсонска област, беше взривен, като огромна водна маса се вля в реката и помете през бреговете ѝ. Бивш украински министър на екологията твърди, че това може да е "най-тежката екологична катастрофа в страната от Чернобил насам" - която няма да повлияе толкова на войната, колкото ще навреди на всички съседни страни за години напред, а с тях и на останалия свят.


Катастрофа


С изтичането на водата от язовира и заливането на 50-километров участък от Днепър, украинската територия по западните брегове са погълнати ферми, бензиностанции, мини, арсенали, фабрики, къщи, железопътни линии, гори. Докато река Днепър се покачваше до опасни височини, жители и държавни служители съобщаваха за отвратителни гледки в Херсонска област. "Ню Йорк Таймс" съобщава че в наводненията се носят "пестициди, химикали, нефт, мъртви животни и риба" и дори отломки от гробища; президентът Володимир Зеленски информира природозащитниците, че в оттока се носят "отпадни води, нефт, химикали" и може би дори токсични материали от "поне две антраксни погреба", намиращи се в региона. В националната зоологическа градина в южния украински град Нова Каховка, който е под руски контрол, се удавиха хиляди животни. Регистрирани са около 14 смъртни случая на хора, десетки други са в неизвестност, а до 100 000 души са застрашени от разселване.


Миналата седмица президента на Украйна Владимир Зеленски съобщи, че поради това, че турбините на водноелектрическата централа в Каховка са под вода, около 150 тона машинни масла, използвани за двигателите на централата, са били отмити и са замърсили водите на наводнението още преди да преминат през Херсон. (В централата са останали още 300 тона смазочни материали, които все още могат да бъдат разлети, което би било ужасно за дивата природа в Черно море, което сега бързо се превръща в "сметище и животинско гробище" по думите на украинското правителство). Според Зеленски тези води са заляли повече от 125 000 акра гори и в резултат на това могат да загинат десетки хиляди птици и други животни. Министерството на земеделието на неговото правителство отбеляза още, че 25 000 акра контролирани от Украйна земеделски земи са били смазани от водата, а окупираните от Русия земеделски равнини са пострадали още повече; посевите и добитъкът от двете страни са били отнесени от домовете им. Сладководните риби, които са зависели от язовир Каховка, също са отмити и вероятно ще загинат, след като попаднат в наситеното със солена вода Черно море. На този етап малко неща в Украйна са пощадени: нито националните паркове, нито ракообразните или водните растения, нито почвата за засаждане, която е осолена от наводненията, нито застрашените бозайници, които зависят от Днепър. Украинската група за опазване на природата предупреждава, че угарите, останали след бедствието, скоро могат да бъдат завладени от инвазивни видове.


Подобни масови загуби на местообитания, растителност и земеделски земи предвещават още по-мрачно бъдеще. Десетки хиляди от тях вече нямат питейна вода, която резервоарът на Каховка им е осигурявал (тоест, ако селата им и без това не са напълно наводнени), а контролираният от Русия Крим също ще усети спирането на водата. За земеделските стопани, чиито парцели са били пощадени, сега грижата им е насочена към така необходимото напояване. Украинското министерство на земеделието изчислява, че около 1,2 млн. земеделски площи ще трябва да спрат да произвеждат продукция и че язовирът ще трябва да бъде отново залят, за да се предотврати превръщането му в отровен прах (това е резултат от селскостопанските пестициди, които се стичат от обработваемите площи и се събират на самото дъно на язовира). Това може да спре растежа на зърнени и маслодайни култури на стойност до 1,5 милиарда долара, допълва министерството.


Това води до друга извънредна ситуация: какво вещаят промишлените и селскостопанските щети в Украйна за останалата част от света. Черно море, което вече е най-замърсеният воден басейн в Европа, е регион от голямо значение за останалите му крайбрежни съседи: България, Румъния, Турция и Грузия. Всеки от тях има своята роля в замърсяването на тези води, но всички те зависят от Черно море и по отношение на туризма, търговията и пътуванията, промишленото и енергийното развитие. Ускореното замърсяване на морето ще навреди на всяка една от тези държави.


В заключение


Преди Екологичната катастрофа в Украйна ситуацията бе апокалиптична. "Черно море е близо до т.нар. червена линия, зад която процесът на деградация на екосистемите може да стане необратим", предупреждава д-р Радослава Бекова от Института по океанология към Българската академия на науките (БАН) и автор на изследването. Тя допълни, че индустриалният риболов оказва най-голямо въздействие, тъй като пряко унищожава значителна част от популациите на определени видове.


Данните ясно показват, че повече от 50 % от морското дъно на дълбочина под 100 метра страда от значителна абразия вследствие на незаконния улов на морски видове. В сравнение със Средиземно море, което в миналото е било считано от ООН за най-прекомерно експлоатирания воден басейн в света, ситуацията в Черно море изглежда още по-тревожна. По-малко от 10 % от растителните и животинските видове, живеещи в Средиземноморския басейн, се срещат в България.


"Основните проблеми са свързани с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, който намалява рибните запаси, унищожава морските местообитания, нарушава конкуренцията, поставя рибарите в неравностойно положение и отслабва крайбрежните общности", допълни д-р Бекова. Тревожните тенденции са изтъкнати и в доклад на Европейската комисия от 2015 г. Тогава служителите на Брюксел отбелязват, че 74% от рибните запаси в Черно море са или свръхексплоатирани, или напълно експлоатирани, или унищожени, а само 17% се възстановяват след като са били увредени. Въпреки това не последваха никакви конкретни действия.


コメント


bottom of page