top of page

Най-старите живи микроби, известни досега, са открити в скали на възраст 2 милиарда години.


В безпрецедентен пробив изследователите откриха най-старите живи микроби, известни досега, запечатани в продължение на два милиарда години в скална пукнатина на близо 15 метра под повърхността на южноафриканската почва. Намиращи се в магмения комплекс Бушвелд, тези микроорганизми надминават предишния рекорд от 1,9 милиарда години микробен живот.


Това откритие може да се окаже ключът към разбирането на ранните етапи на еволюцията не само на Земята, но вероятно и на други планети. Под повърхността на Земята, на дълбочина повече от 8 метра, се намира един почти непознат свят, който приютява по-голямата част от прокариотната биомаса на планетата. Метаболизмът на тези микробиоми е изключително бавен, което им позволява да оцелеят в продължение на хиляди или дори милиони години. Например сулфат-редуциращите бактерии като Desulforudis audaxviator са показали слаба еволюция през последните 55-165 милиона години. Това може да се обясни с геоложката и тектонската стабилност, която позволява на тези микроби да се запазят без значителни промени.


Съкровищата на магматичния комплекс Бушвелд Магматичният комплекс Бушвелд, който обхваща площ от около 66 000 km², е известен с богатите си находища на минерали, включително около 70 % от общото производство на платина в света. Именно в тази уникална геоложка среда микробите са оцелели при почти непроменени условия. „Не знаехме дали скали на два милиарда години могат да бъдат обитаеми .... Така че това е много вълнуващо откритие“, казва в съобщение за пресата Йохей Сузуки, водещ автор на изследването и доцент в Токийския университет. Чрез проекта за сондиране Bushveld, ръководен от Международната научна програма за континентално сондиране (ICDP), са извлечени проби от скали на възраст 2,05 милиарда години. Тези скали, образувани от охладена магма, на практика не са претърпели деформация или метаморфни промени.


Тази стабилност ги прави идеална среда за микроорганизми, които виреят в микропукнатините на скалите, защитени от глинести отлагания. Нови спектроскопски техники позволиха на изследователите от Токийския университет да визуализират и потвърдят наличието на местни микробни общности в тези древни среди. Подробните резултати от анализите могат да бъдат намерени в статия, публикувана на 2 октомври в списание Microbial Ecology.


За да потвърдят възрастта и произхода на тези микроби, изследователите използват съвременни техники за изобразяване, като електронна микроскопия, флуоресцентна микроскопия и инфрачервена спектроскопия. Тези техники гарантират, че микробите са местни за пробата от фрактурата, а не са замърсители, внесени по време на разкопките и анализа. След като оцветиха ДНК на клетките, изследователите изследваха протеините на микробите и заобикалящия ги глинен хабитат, като определиха, че те са живи и са местни за пробата. Последиците от това откритие надхвърлят простото разбиране за първичната Земя. От тези открития може да се възползва проектът на НАСА „Персеверанс“, който в момента изпълнява мисия за извличане на скални проби с подобна възраст.


„Много се интересувам от съществуването на микроби под повърхността не само на Земята, но и от възможността да ги открием на други планети“, казва Сузуки.


„Откриването на микробен живот в земни проби, които са на 2 милиарда години, и възможността за точното им удостоверяване ме кара да се вълнувам от това, което можем да открием в марсианските проби“, добавя Сузуки.


Микробният живот е гръбнакът на биосферата на Земята още от нейното създаване. Тези миниатюрни организми са доминирали на ранната Земя, процъфтявайки в условия, негостоприемни за по-сложните форми на живот. Откритието в комплекса Бушвелд осигурява пряка връзка с разбирането на тези примитивни екосистеми и как са еволюирали на Земята, а може би и на други планети. То също така несъмнено ще засили търсенето ни на извънземен живот, насърчавайки учените да продължат да изследват извънземните недра в търсене на древни биологични следи.

Comments


bottom of page