Крайнодясната партия „ Алтернатива за Германия “ (AfD) постигна безпрецедентни резултати на регионалните избори в провинциите Саксония и Тюрингия, които са част от бившата Източна Германия. Партията получи около 30 % от гласовете във всяка от провинциите. В Тюрингия AfD изпревари значително всички останали партии. В Саксония AfD остана на второ място след Християндемократическия съюз (ХДС). Резултатът е особено тревожен предвид крайната позиция на AfD в Тюрингия и Саксония. Тези регионални клонове на AfD са класифицирани като десни екстремисти от германските органи за сигурност. Лидерът на AfD в Тюрингия Бьорн Хьоке използва особено радикален език.Тревожно за германската демокрация е и това, че AfD е успяла да получи значителна подкрепа, докато съвсем открито прегръща крайни възгледи. Крайно десните партии в други държави често е трябвало да смекчават реториката си, за да постигнат успех на изборите, но в този случай на AfD не ѝ се е налагало да го прави. Дългогодишното табу в Германия, което някога правеше крайно десните позиции неприемливи, от известно време ерозира. Сега изглежда, че това табу е загубило влиянието си върху една трета от избирателите в източната част на страната. Заплахите, които AfD представлява за демокрацията, изглежда не ги възпират.
Много по притинсително от германският контекст на екстремистите от AfD е че те искат да разрушат проекта ЕС в сегашния му вид и да го превърнат в конфедерация на национални държави с ограничена власт. По време на старта на европейските избори на 27/04/2024 Марк Йонген, кандидат за ЕС от AfD, считан за една от водещите фигури при формирането на идеологията на партията, заяви пред Euractiv, че „AfD иска да укрепи германският национален суверенитет и да ограничи властта на ЕС до необходимото и благоприятното“.Според него ЕС се трансформира в „европейска свръхдържава“, която „вече няма да е демокрация и ще превърне Германия в постоянен платец на Европа“.Наскоро партията изостави идеята за излизане на Германия от ЕС. Вместо това тя застъпва новата си стратегия за „Преосмисляне на Европа“ в „Конфедерация на европейските нации“.Според предизборната им програма AfD иска да работи срещу „непрекъснатата ерозия на суверенитета на националните държави“ заедно с групата „Идентичност и демокрация“, в която влизат Националното обединение на Марин льо Пен и италианската „Лига“.„Ние не сме антиевропейски настроени, но вече не искаме този ЕС“, казва съпредседателят Тино Хрупала.
Алтернатива за Германия (AfD) се превърна в значителна сила в германската политика, като оспорва установените норми и предизвиква дебати по важни въпроси. Тази крайнодясна партия набра популярност, особено в Източна Германия, като се възползва от опасенията за имиграцията, националния суверенитет и скептицизма на ЕС. С нарастването на влиянието на AfD нейните възгледи за Европейския съюз и НАТО придобиват все по-голямо значение за ролята на Германия в международните отношения и европейската интеграция.Позицията на AfD по отношение на ЕС и НАТО повдига важни въпроси за бъдещата посока на развитие на Германия и отношенията ѝ със съюзниците. В тази статия се разглеждат критиката на партията към настоящата структура на ЕС, икономическите ѝ политики за Европа и позицията ѝ по отношение на европейската сигурност. Освен това се изследва подходът на AfD към имиграцията, европейската идентичност и процесите на вземане на решения в ЕС. Анализирайки тези аспекти, можем да разберем по-добре потенциалното въздействие на идеите на AfD върху ангажираността на Германия с европейските институции и нейните по-широки геополитически перспективи.
Възходът на AfD в германската политика
Исторически контекст
Алтернатива за Германия (AfD) оказва значително влияние върху германската политика от създаването си преди малко повече от десетилетие. Основана през 2013 г., партията първоначално се позиционира като либерално-консервативна партия на средната класа с мека евроскептична позиция. Тя подкрепяше членството на Германия в Европейския съюз, но изразяваше критики към по-нататъшната европейска интеграция, валутата евро и спасителните програми на еврозоната за страни като Гърция. В ранните си години AfD се застъпваше за полудиректна демокрация от швейцарски тип, за големи реформи в еврозоната и се противопоставяше на имиграцията и еднополовите бракове.През 2015 г. обаче настъпва ключова промяна, когато по-умерените членове, включително основателят и бивш председател Бернд Луке, напускат партията след избирането на Фрауке Петри за председател. Това вътрешно сътресение води до създаването на нова партия - Алианс за прогрес и обновление, по-късно преименувана на Либерално-консервативни реформатори. В този момент AfD се бори в проучванията на общественото мнение, но притокът на бежанци и мигранти през 2015 г. увеличава подкрепата ѝ. Фокусът на партията се измества от въпроси, свързани с еврозоната, към противопоставяне на миграцията, особено насочено срещу мюсюлманите и мюсюлманската имиграция.
Електорални резултати
Електоралната траектория на AfD е белязана от значими етапи и бърз растеж. През 2017 г. тя стана първата нова партия, която влезе в германския Бундестаг, откакто Партията на демократичния социализъм (по-късно Лява партия) направи това на изборите за обединение през 1990 г. Това постижение отбеляза повратна точка в германската политика, нарушавайки установената партийна система.Влиянието на партията надхвърля границите на федералното ниво. Към настоящия момент AfD има представителство в четиринадесет от шестнадесетте законодателни органа на провинциите, като изключения правят Бремен и Шлезвиг-Холщайн. Освен това партията се е утвърдила в множество местни юрисдикции и в Европейския парламент. На изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. AfD завърши на второ място в национален мащаб в Германия, като получи 15,9% от гласовете.Неотдавнашните провинциални избори допълнително демонстрираха нарастващата подкрепа на AfD, особено в Източна Германия. В Тюрингия и Саксония партията се изкачи съответно на първо и второ място, като събра над 30 % от гласовете и в двете провинции. Тези резултати породиха опасения за задълбочаващото се разделение между Източна и Западна Германия, което отразява разочарованието на източните германци, че се чувстват пренебрегнати и отхвърлени от западните си колеги.
2016, AfD и Тръмп, недоверие, негативизъм, страх и всичко "в името на народа"
С избирането на Доналд Тръмп американските мозъчни тръстове се опасяват от засилване на антиамериканските настроения в Германия. Доналд Тръмп, внук на германски имигрант, е известен с евроскептицизма си, докато Германия бе двигател на ЕС. През 2017 г. германското списание „ Щерн“ публикува корица, изобразяваща Доналд Тръмп, изпълняващ нацистки поздрав, с надпис Sein Kampf, в препратка към Mein Kampf на Хитлер.
Възходът на Доналд Тръмп като кандидат за президент на САЩ и първите сериозни амбиции на „Алтернатива за Германия“ (AfD) да влезе в парламента показват, че нативизмът остава ефективна предизборна стратегия. Застъпвайки се за „народа“, но предпочитайки политики, които изключват големи сегменти от населението, нативистките кандидати и партии използват несигурност и страх, за да насочат политическия разговор в посоки, които не са били до този момент допустими.
Подобно на Тръмп в Съединените щати, AfD оставя всичко на недоверието на избиратели към чужденците. Това, което преди се смяташе за расистко, чрез Тръмп и Алтернатива за Германия се превърна в мейнстрийм. В проучване от 2016 г., когато на политическия хоризонт се издигна AdF(както и Доналд Тръмп), около 20 % от избирателите проявяват ксенофобски тенденции, според „The Disinhibited Middle: В изследването на изследователите от Лайпциг Оливер Декер и Елмар Брьолер, публикувано през лятото, се посочва, че „авторитарните и крайно десните нагласи в Германия“ са с тенденция към намаляване на броя на хората, които са склонни да се възползват от тях. Изследователите установяват, че 52,6% от избирателите на AfD демонстрират предразсъдъци към чужденците. Но населението в по-широк план има ксенофобски наклонности. Проучването установява, че една трета от германците смятат, че мигрантите идват само за социални придобивки. Тръмп разчита в голяма степен и на масовия расизъм. Според проучване на Ройтерс неговите поддръжници в преобладаващата си част гледат негативно на чернокожите американци. Същото правят и много от поддръжниците на съперничката му от Демократическата партия Хилари Клинтън. А според проучването така мисли и значителна част от населението като цяло. Половината от поддръжниците на Тръмп наричат афроамериканците по-„агресивни“ и „престъпни“ от белите, а 40 процента казват, че са „по-мързеливи“. Солидните 35 процента от населението в Германия през 2016 г. копнеят за „силно национално чувство“ - може би в унисон с подкрепящите Тръмп американци, които искат да направят страната си „отново велика“. В Германия, от друга страна, предизвикателството на AfD отдясно не само вкара немислими политически предложения в мейнстрийма, но дори успя да привика големите центристки партии да свършат част от тежката работа. AfD зае „крайната“ позиция да се противопостави изцяло на исляма, което прави желанието на членовете на ХДС да забранят религиозните дрехи, носени от някои мюсюлманки, сравнително кротко в сравнение с това.
През 2016 г. бяхме свидетели на възхода на десния популизъм - идеята, че елитите продават масите и че има опасни „други“, които също заплашват масите: мюсюлманите, имигрантите от други страни и т.н. Хората имат впечатлението, че няма значение дали става дума за консервативно правителство, за SPD или за голяма коалиция, Всичко е една и съща политика. Ефекта е подкопаване на вярвата във елитите, либерални медии, свободната финансова система, международно право, регулации, глобална коопериране, ЕС, НАТО, СЗО, ООН... като цяло има пренебрежение към международното право, либералната демокрация и парламентарната система. Осем години по късно, живеем в доста различно време, в което не само расизмът е нещо нормално, но вече в пълна сила се реставрират постулатите на Националсоциалистическа Германска Работническа Партия от първата половина на 20 ти век.
Dexit: Критика на AfD към настоящата структура на ЕС
Алтернатива за Германия (AfD) разработи цялостна критична платформа относно настоящата структура на Европейския съюз, като се застъпва за значителни реформи и фундаментална промяна в ролята и правомощията на ЕС. Позицията на партията по отношение на ЕС еволюира от самото ѝ създаване, като става все по-скептична по отношение на настоящата форма и посока на Съюза.
Възприемана загуба на национален суверенитет
AfD категорично се противопоставя на това, което възприема като загуба на национален суверенитет в рамките на ЕС. Партията твърди, че сегашната структура на ЕС е довела до ерозия на способността на отделните държави членки да вземат независими решения по ключови въпроси. Тази загриженост е особено видима в противопоставянето им на „трансферния съюз“ и усилията за централизация.Партията подчертава значението на националните демокрации, като твърди, че само тези субекти могат да предоставят на гражданите необходимата рамка за идентификация и защита. Те твърдят, че националните демокрации, оформени от съответната им история, са най-добре подготвени да предлагат и защитават индивидуалните и колективните свободи. Тази перспектива подчертава убеждението на AfD, че нарастващата власт на ЕС е за сметка на автономията на държавите членки.
Критика на централизацията на ЕС
Централно място в критиката на AfD заема противопоставянето на възприеманата от нея траектория на ЕС към превръщането му в централизирана държава. Партията посочва Договора от Маастрихт от 1992 г. и неговото изменение от Лисабон от 2007 г. като ключови моменти в тази промяна. Те твърдят, че тези договори са допринесли за превръщането на ЕС в по-централизирана структура, въпреки съпротивата на гражданите в някои държави членки.AfD твърди, че ръководните органи на ЕС, включително Съветът на министрите, Комисията на ЕС и Парламентът на ЕС, нямат достатъчна демократична легитимност. Те твърдят, че този демократичен дефицит, съчетан с отдалечеността на служителите на ЕС от ежедневието, е довел до създаването на прекомерни правомощия и бюрократични структури.
Визия за конфедерация на националните държави
В отговор на тези недостатъци AfD предлага коренно различна визия за европейското сътрудничество. Те се застъпват за „Конфедерация на европейските нации“ или „Европа на отечествата“, която значително би ограничила правомощията на ЕС и би върнала повечето правомощия за вземане на решения на отделните държави членки.Тази предложена структура би превърнала ЕС в гъвкава мрежа от европейски държави, в която всяка нация би могла да участва според възможностите си. AfD посочва Западноевропейския съюз (ЗЕС) като исторически пример за такъв модел. Според тази визия ЕС ще бъде сведен до нещо повече от търговски блок, като повечето правомощия ще бъдат възстановени на държавите членки.Основните елементи на предложените от AfD реформи включват:
Премахване на Европейския парламент, който според тях е недемократичен.
Връщане на законодателната власт на Съвета, обвързан с решенията на националните парламенти.
Запазване на вътрешния пазар на ЕС, като същевременно се намалят повечето проекти за сближаване.
Отказ от еврото и повторно въвеждане на национални валути, като например германската марка.
Крайната цел на AfD е „Преосмисляне на Европа“ и създаване на европейска икономическа общност и общност на интересите без сегашния стремеж към централизация. Те твърдят, че този подход ще укрепи националния суверенитет, като същевременно ограничи властта на ЕС до това, което смятат за необходимо и полезно. Партията заявява, че ако ЕС не успее да се реформира в тази насока, те ще поискат оттегляне на Германия от съюза - сценарий, който те наричат „Dexit“.
Икономическите политики на AfD за Европа
Алтернатива за Германия (AfD) е разработила цялостна икономическа платформа, която се застъпва за значителни промени в настоящата структура на Европейския съюз и икономическите политики. Визията на партията за икономическото бъдеще на Европа се корени в подхода на свободния пазар със социална перспектива, като черпи вдъхновение от модела от 1948 г. на Лудвиг Ерхард, политик християндемократ, изиграл решаваща роля в следвоенното възстановяване на Германия.
Противопоставяне на трансферните плащания
AfD категорично се противопоставя на концепцията за „съюз на трансферите“ в рамките на Европейския съюз. Тази позиция отразява по-широката критика на партията към централизацията на ЕС и това, което тя възприема като загуба на национален суверенитет. AfD твърди, че настоящата структура на ЕС е довела до икономически дисбаланси и неправилно разпределение на ресурсите. За да се справи с това, партията предлага намаляване на държавните субсидии и въвеждане на таван на данъчното облагане. Освен това AfD се застъпва за премахване на данъците върху богатството и наследството, като твърди, че „всяка форма на държавно направлявана икономика рано или късно ще завърши с неправилно разпределение и корупция“.
Позиция по отношение на еврото
Един от най-противоречивите аспекти на икономическата политика на AfD е позицията ѝ по отношение на валутата евро. Партията призовава за прекратяване на това, което нарича „експеримент с еврото“, и се застъпва за неговото организирано разпускане. AfD твърди, че въвеждането на еврото е било чисто политически проект, който е пренебрегнал предупрежденията на икономисти и историци. Според партията единната валута е довела до търговски дисбаланси в рамките на еврозоната, които преди това са могли да бъдат компенсирани чрез валутни колебания.AfD предлага Германия да се откаже от еврото и да въведе отново германската марка. Ако германският федерален парламент не се съгласи с това искане, партията предлага продължаването на членството на Германия в зоната на единната валута да бъде подложено на всенародно гласуване. Това предложение съответства на по-широката визия на AfD за връщане към една по-ограничена европейска система на сътрудничество, подобна на тази отпреди Договора от Маастрихт от 1992 г.
Предложения за икономическо сътрудничество
Визията на AfD за европейското икономическо сътрудничество е коренно различна от настоящия модел на ЕС. Партията предлага „Европа на отечествата“ или „Европейска общност на суверенни, демократични държави“. Тази концепция предвижда по-свободна степен на сътрудничество както по икономически въпроси, така и по отношение на съвместни задачи като защита на външните граници или подписване на търговски пактове с трети държави.Икономическата програма на AfD набляга на значението на свободната пазарна икономика с ограничена държавна намеса. Партията се стреми към намаляване на данъците, особено на тези, които се разглеждат от нейните поддръжници като прогресивни и средство за преразпределение на богатството. Този подход е в съответствие с общата им цел за намаляване на ролята на държавата в икономическите дела.По отношение на реформата на ЕС позицията на AfD еволюира с течение на времето. Макар че в първия си манифест партията призова за мащабна реформа на ЕС, евроскептицизмът ѝ се засили. От 2021 г. AfD реши да се стреми към директно напускане на ЕС „чрез преговори“ - процес, който те наричат „Dexit“. Това би включвало години на обсъждане с Брюксел, докато процесът бъде финализиран, подобно на процеса на Брекзит.Икономическите политики на AfD за Европа представляват значително отклонение от настоящата структура и политики на ЕС. Като се застъпва за връщане към националните валути, намаляване на правомощията на ЕС и по-ограничена форма на икономическо сътрудничество, партията представя визия за Европа, която дава приоритет на националния суверенитет и принципите на свободния пазар пред настоящия модел на европейска интеграция.
Позицията на AfD по отношение на НАТО и европейската сигурност в унисон с Путин
Алтернатива за Германия (AfD) е разработила различна позиция по отношение на НАТО и европейската сигурност, която значително се различава от политиките на основните германски партии. Позицията им отразява сложно взаимодействие между националистически настроения, скептицизъм към международните институции и желание за по-голяма автономия на Германия по въпросите на отбраната.
Критика на разширяването на НАТО на изток
AfD изразява силна опозиция срещу разширяването на НАТО на изток, особено по отношение на Украйна. Алис Вайдел, ръководител на партията AfD, осъди обещанието на Запада за членство на Украйна в НАТО като „историческа грешка“. Тази гледна точка е в унисон с по-широкия скептицизъм на партията към международните съюзи и тяхното въздействие върху националния суверенитет.Позицията на партията е ехо на опасенията, изразени от различни международни фигури. Те се позовават на предупрежденията на бившия посланик на САЩ в Съветския съюз Джордж Ф. Кенан, който предупреждава, че разширяването на НАТО на изток може да бъде „най-съдбовната грешка на американската политика в цялата епоха след Студената война“. По същия начин те се позовават на твърдението на Хенри Кисинджър, че Украйна не трябва да се превръща в „аванпост на която и да е от страните срещу другата“.AfD твърди, че вместо да предлага членство в НАТО, Западът е трябвало да настоява Украйна да се превърне в неутрална буферна държава между НАТО и Русия. Тази позиция отразява предпочитанията на партията към по-традиционен подход за баланс на силите в европейската сигурност, а не към продължаващо разширяване на западните военни съюзи.
Призиви за европейска отбранителна автономия
Макар да критикува разширяването на НАТО, AfD парадоксално се противопоставя на по-нататъшната европейска отбранителна интеграция. Партията поддържа тезата, че отбраната трябва да остане въпрос на национален суверенитет, като отхвърля концепцията за европейска армия. Тази позиция съответства на по-широката им евроскептична позиция и желанието им да ограничат правомощията на ЕС.AfD се застъпва за укрепване на германските въоръжени сили, като предлага да се възстанови задължителната военна служба. Този призив за увеличаване на националния военен капацитет е съчетан с предпочитание за запазване на съществуващата структура на НАТО, вместо за разработване на нови европейски механизми за отбрана.Интересно е, че тази позиция контрастира с по-широкото обществено мнение в Германия. Последните проучвания показват, че значително мнозинство от германците подкрепят по-независим външнополитически подход, отделен от САЩ. Позицията на AfD обаче изглежда дава приоритет на националния контрол по въпросите на отбраната, а не на европейската автономия.
Отношения със Съединените щати
Позицията на AfD по отношение на отношенията със Съединените щати е сложна и донякъде амбивалентна. Въпреки че партията като цяло подкрепя НАТО като отбранителен съюз, тя е критична към влиянието на САЩ в европейските дела. Тази позиция отразява по-широка тенденция в германското обществено мнение, като почти три четвърти от германците подкрепят независим от САЩ външнополитически път.Позицията на AfD обаче се различава от тази на основните германски партии в подхода ѝ към Русия. Партията призова за отмяна на европейските санкции срещу Русия, което показва желание за подобряване на отношенията с Москва. Тази позиция предизвика загриженост сред съюзниците и партньорите на Германия относно потенциалното въздействие върху трансатлантическите отношения и европейското сътрудничество в областта на сигурността.Позицията на AfD по отношение на НАТО и европейската сигурност представлява значително отклонение от следвоенния консенсус в Германия. Като се застъпва за по-националистически подход към отбраната, критикува разширяването на НАТО и призовава за подобряване на отношенията с Русия, партията оспорва основите на настоящата политика за сигурност на Германия. С нарастването на влиянието на AfD, особено в Източна Германия, тези възгледи могат да имат значителни последици за ролята на Германия в НАТО и подхода ѝ към предизвикателствата пред европейската сигурност.
Позицията на AfD по отношение на имиграцията и политиката за предоставяне на убежище
Алтернатива за Германия (AfD) възприе твърда позиция по отношение на имиграцията и политиките за предоставяне на убежище, което представлява значително отклонение от неотдавнашния подход на Германия към тези въпроси. Позицията на партията еволюира от самото ѝ създаване, като става все по-строга и противоречива.
Противопоставяне на миграционните политики на ЕС
AfD категорично отхвърли политиката на бившия канцлер Ангела Меркел за посрещане на бежанците, особено тези от арабския свят. В резултат на тази политика от 2015 г. насам в Германия пристигнаха над 1,5 млн. мигранти - развитие, което AfD разглежда като вредно за германското общество и култура. Партията придоби известност след тази бежанска криза, което доведе до засилване на популистките настроения в цялата страна.Противопоставянето на AfD на миграционните политики на ЕС се корени в убеждението ѝ, че Германия се „ислямизира“. Партията се представя като защитник на традиционните християнски ценности, като твърди, че притокът на мигранти, особено на такива от мюсюлмански произход, представлява заплаха за германската идентичност. Тази позиция води до обвинения в ислямофобия и расизъм срещу партията.
Предложения за по-строг граничен контрол
За да се справи с това, което възприема като миграционна криза, AfD предложи няколко мерки за по-строг граничен контрол:
Незабавна депортация: Партията се застъпва за незабавна депортация на всички лица, чиито молби за оставане в Германия са отхвърлени, независимо от условията за безопасност в техните страни на произход.
Охрана на границите: В противоречиво изказване бившият лидер на AfD Фрауке Петри предложи на германската гранична полиция да бъде разрешено да стреля по бежанци, които влизат в страната незаконно.
Офшорна обработка: AfD обсъди възможността за създаване на лагери за задържане в чужбина, за да се предотврати влизането на търсещите убежище в Германия.
Негативна имиграция: Алис Вайдел, виден представител на AfD, заяви, че партията се стреми да постигне „отрицателна имиграция“ в Германия, което означава нетно намаляване на броя на имигрантите в страната.
Национален суверенитет при вземането на решения за предоставяне на убежище
AfD силно подчертава националния суверенитет при вземането на решения за предоставяне на убежище, като отхвърля колективния подход на ЕС към управлението на миграцията. Основните аспекти на тяхната позиция включват:
Конституционни промени: Партията се стреми да промени конституцията на Германия, за да премахне правото на индивидуално изслушване по делата за предоставяне на убежище - ход, който би променил значително процеса на предоставяне на убежище в страната.
Квотна система: AfD предлага ограничаване на имиграцията с цел нулева нетна промяна в броя на имигрантите в страната годишно чрез увеличаване на депортациите и ограничаване на броя на новопристигащите.
Отхвърляне на политиките на ЕС: Партията се противопоставя на общоевропейските решения на миграционните предизвикателства, като предпочита националния контрол върху граничните политики и политиките за предоставяне на убежище.
По-строги критерии: AfD се застъпва за по-строги критерии за предоставяне на убежище, като акцентира върху това, което смята за национални интереси на Германия, а не върху хуманитарните задължения.
Позицията на AfD по отношение на имиграционните политики и политиките за предоставяне на убежище е посрещната със значителни противоречия и опозиция от други политически партии и организации на гражданското общество. Критиците твърдят, че тези политики са ксенофобски и несъвместими с международните задължения и хуманитарните ценности на Германия. Въпреки това антиимиграционната платформа на партията намира отклик сред част от германското население, особено в Източна Германия, където опасенията за интеграция и културни промени са по-силно изразени.С нарастването на влиянието на AfD, особено след неотдавнашните изборни успехи в източните германски провинции, нейните политики в областта на имиграцията и предоставянето на убежище се превърнаха в централна тема на дебатите в германската политика. Позицията на партията оспорва следвоенния консенсус в Германия по тези въпроси и има потенциала да окаже значително влияние върху подхода на страната към миграцията и убежището през следващите години.
Възгледите на AfD за европейската идентичност и култура
Партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) е разработила специфична гледна точка за европейската идентичност и култура, която представлява основна част от нейната политическа идеология. Тази гледна точка еволюира от създаването на партията, като става все по-фокусирана върху запазването на това, което тя възприема като традиционни германски и европейски ценности.
Акцент върху националната идентичност
AfD силно се застъпва за запазването на националните идентичности в европейския контекст. Партията вярва в свободата на европейските нации, лишени от чужд патернализъм, като твърди, че структурите, основани на върховенството на закона, икономическия просперитет и стабилните социални системи, следва да се разглеждат като национална отговорност. Тази позиция отразява по-широката критика на AfD към централизацията на ЕС и това, което тя възприема като загуба на национален суверенитет.Манифестът на партията подчертава значението на суверенните национални държави, като се противопоставя на концепцията за централизирана европейска държава. AfD твърди, че само националните демокрации, създадени от техните народи чрез болезнена история, могат да предложат на гражданите необходимата рамка за идентификация и убежище. Те твърдят, че тези национални държави са в уникална позиция да поддържат и гарантират възможно най-големите права на индивидуална и колективна свобода.
Критика на мултикултурализма
AfD заема твърда позиция срещу мултикултурализма, като се присъединява към по-широка тенденция в германската политика. През 2010 г. канцлерът Ангела Меркел прочуто заяви, че мултикултурализмът в Германия се е „провалил“. Както отбелязва историкът Рита Чин, това е „любопитно“ изявление, като се има предвид, че Германия никога не е възприемала визия за държавно спонсориран мултикултурализъм.С течение на времето позицията на партията по отношение на мултикултурализма става все по-твърда. След смяната на ръководството през 2017 г. AfD възприе по-крайни антиимиграционни позиции и направи исторически ревизионистични забележки. Тази промяна доведе до обвинения, че в партията има членове, които симпатизират на движението на идентичностните групи и на „Пегида“, въпреки че ръководството на AfD е разделено по въпроса дали да приеме тези движения.
Запазване на традиционните ценности
AfD поставя значителен акцент върху запазването на традиционните според нея германски и европейски ценности. В манифеста на партията се посочва, че германската култура е неразривно свързана с немския език, който се разглежда като отражение на интелектуалната история на страната, националната идентичност в рамките на Централна Европа и набора от основни ценности.За тази цел AfD се застъпва за дългосрочни действия за поддържане и укрепване на немския стандартен език. Това включва искания немският език да бъде говорим и писмен език в целия свят и изключване на чуждата лексика, граматика и хумор от немския език. Тази позиция отразява по-широкото явление „деевропейчване“, което AfD подкрепя, като цели да запази това, което вижда като морална и културна цялост на Германия.Акцентът, който партията поставя върху традиционните ценности, се проявява и в подхода ѝ към историческата памет. Някои лидери на AfD са правили противоречиви изказвания за миналото на Германия, оспорвайки установената в страната „култура на паметта“. Така например Бьорн Хьоке, регионален лидер на AfD, разкритикува берлинския Мемориал на убитите евреи в Европа като „паметник на срама“, а съпартиецът му Александър Гауланд призова германците да се гордеят с „постиженията“ на своите войници през Втората световна война.Тези позиции по отношение на европейската идентичност и култура изиграха значителна роля за формирането на обществения дебат в Германия. Влиянието на AfD се усеща в мерки като инсталирането на разпятия в обществени сгради в Бавария и добавянето на думата „Heimat“ (родина) към официалното наименование на Министерството на вътрешните работи. Тези промени отразяват продължаващата дискусия за запазването и адаптирането на германските традиции в един все по-разнообразен и международен континент.
Подходът на AfD към процесите на вземане на решения в ЕС
Алтернатива за Германия (AfD) е разработила цялостна критика на процесите на вземане на решения в Европейския съюз, като се застъпва за значителни реформи, които съответстват на нейната визия за по-децентрализирана и национално ориентирана Европа. Подходът на партията се фокусира върху три ключови области: овластяване на националните парламенти, реформиране на институциите на ЕС и повишаване на прозрачността.
Овластяване на националните парламенти
AfD силно подчертава значението на националния суверенитет при вземането на решения в ЕС. Партията се застъпва за стриктно запазване на принципа на субсидиарност и за възстановяване на правомощията на националните държави. Тази позиция отразява убеждението им, че структурите, основани на върховенството на закона, икономическия просперитет и стабилните социални системи, следва да се разглеждат като национални отговорности, а не като мандати на целия ЕС.Партията се противопоставя на това, което възприема като усилия за централизация в рамките на ЕС, особено на тези, произтичащи от Договора от Маастрихт от 1992 г. и неговото изменение от Лисабон от 2007 г. AfD твърди, че с тези договори са предприети стъпки за превръщането на ЕС в централизирана държава против волята на европейските граждани, като се позовава на отхвърлянето на Договора за създаване на Европейската общност на референдумите във Франция и Нидерландия.
Реформиране на институциите на ЕС
AfD гледа критично на сегашната институционална структура на ЕС, като твърди, че ръководните органи нямат достатъчна демократична легитимност. Партията се насочва конкретно към Съвета на министрите, Комисията на ЕС и Парламента на ЕС, като твърди, че тяхната отдалеченост от ежедневния живот е довела до създаването на прекомерни правомощия и бюрократични структури.За да се справи с тези предполагаеми недостатъци, AfD предлага няколко реформи:
Разпускане на еврото: Партията призовава за прекратяване на „експеримента с еврото“ и за неговото планомерно разпускане. Ако германският федерален парламент не се съгласи с това искане, AfD предлага продължаването на членството на Германия в зоната на единната валута да бъде подложено на всенародно гласуване.
Автономия на външната политика: AfD отхвърля официалната, обща външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС) и общата европейска дипломатическа служба. Вместо това те се застъпват за укрепване на междудържавните споразумения между европейските партньорски държави и за съвместни действия, когато това е възможно.
Ограничаване на правомощията на ЕС: Партията се стреми да се върне към една по-ограничена европейска система на сътрудничество, подобна на тази отпреди Договора от Маастрихт от 1992 г. Това би включвало по-свободна степен на сътрудничество по икономически въпроси и съвместни задачи като защита на външните граници или подписване на търговски пактове с трети държави.
Крайно Лявото и Крайно Дясното- Най-добрите приятели на Русия в Германия
Алтернативата на Алтернатива за Германия е Сахара Вагенкнехт Алианс(СВА), популистка партия, която съчетава лява икономическа политика с консервативна миграция и проруски външнополитически инициативи. На проведените в неделя регионални избори в източните провинции Тюрингия и Саксония партията печели съответно близо 16% и 12%. Сахра Вагенкнехт и нейната новооснована партия Bündnis Sahra Wagenknecht (BSW) (Алианс на Сахра Вагенкнехт) са твърди критици на всяка военна намеса. В предизборния им манифест се посочва, че войната подклажда страх и води до нестабилност. Що се отнася до войната на Русия срещу Украйна, те обвиняват Съединените щати и НАТО: „Военен съюз, чиято водеща сила през последните години нахлу в пет държави в нарушение на международното право и уби повече от 1 милион души в тези войни“. Нещо повече, Сахара Вагенкнехт иска да интегрира Русия в европейската архитектура за сигурност, реализирайки отколещната Руска Мечта да свържат в съюз Китай и Германия, а Москва да е центъра на мега обединението.
Една от основните актуални теми на партията е острата критика на военната помощ, предоставяна от Европа и САЩ за Украйна. Въпреки че външната политика не е в компетенциите на федералните провинции, Вагенкнехт печели точки с призива си за обратен завой по отношение на Русия. Искането за сближаване с Русия на Путин е особено успешно в източните германски провинции, които съставляват бившата държава Източна Германия. Тя беше тясно свързана с бившия Съветски съюз до края на Студената война и обединението на Германия.
Заключение
Възгледите на „Алтернатива за Германия“ за ЕС и НАТО оказват значително влияние върху политическия пейзаж на Германия и нейната роля в Европа. Позицията на партията по въпроси като националния суверенитет, имиграцията и европейската интеграция поставя под въпрос установения консенсус и предизвиква разгорещени дебати. Това нарастващо влияние, особено в Източна Германия, означава, че идеите на AfD за реформиране на структурите на ЕС, промяна на икономическите политики и преструктуриране на европейските договорености за сигурност не могат да бъдат пренебрегвани.В крайна сметка визията на AfD за Европа представлява ярък контраст с настоящия път на европейската интеграция. Техният призив за преосмисляне на Европа и създаване на по-свободна конфедерация от национални държави повдига важни въпроси за бъдещето на ЕС и мястото на Германия в него. Тъй като партията продължава да набира популярност, нейното влияние върху германската и европейската политика вероятно ще нараства, което може да промени политическия и икономическия пейзаж на континента през следващите години.
Германският крайно десен екстремизъм представлява най-голямата заплаха за демокрацията. националистическата и антиимигрантска партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). Възходът на AfD засяга особено чувствителни рани в Германия заради нацисткото минало на страната.
На пресконференция, на която представи годишния доклад на немското разузнаване за 2022 г година Томас Халденванг заяви, че част от AfD разпространява омраза и агитация срещу малцинствата, особено мигрантите, и че част от партията е повлияна от Москва и продължава да разпространява руски пропагандни наративи, особено по отношение на войната в Украйна. Той от 2018 година е председател на Bundesamt für Verfassungsschutz- германска разузнавателна агенция, чиято мисия е да се бори с екстремистките противници на федералната конституция. AfD активно се противопоставя на икономическите санкции срещу Москва, за разлика от основните германски партии, които осезаемо се изместват от радикали от ляво и дясно. „... части от AfD разпространяват омраза и агитация срещу всички видове малцинства в Германия, особено срещу мигрантите... Виждаме, че части от AfD също така поддържат и насърчават антисемитско отношение“, заяви шефът на шпионската агенция. Халденванг също така посочва, че от 2021 г. протестното движение COVID-19 ще се трансформира в по-радикално политическо такова. „С ориентираните към насилие десни екстремисти и в радикализираната среда на протестите на короната не може да се изключи никакъв сценарий“, казва той през януари 2022 г. В началото на април 2024 г. Халденванг пише мнение във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ - нещо много необичайно за председателите на тайните служби и издаващо критичноста на ситуацията пред която е изправена Германия. По отношение на свободата на словото, гарантирана в член 5 от Основния закон на Федерална република Германия, Халденванг пише, че някои мнения могат да доведат до разследване от страна на службите, дори ако самите тези мнения са защитени от свободата на словото.
Comments