През уикенда в Китай се случи нещо драматично: Народът отвърна на удара.
Гражданите, разочаровани от дългогодишния репресивен контрол на COVID-мерките, излязоха на протест в цял Китай. В западния мегаполис Чънду, в Гуанджоу, в южната част на страната, и в Нанкин, в източната част, протестиращите призоваха за прекратяване на забраните, които парализираха живота и препитанието. В столицата Пекин те викаха: "Искаме свобода!" В Шанхай протестиращите поискаха оставката на китайския лидер Си Дзинпин.
Избликът на недоволство, рядко срещан през последните години, представлява най-голямото предизвикателство за властта на Си от началото на управлението му преди десетилетие. Правителството изтъкваше политиката на Си за нулеви разходи като триумф на неговото управление и знак за превъзходството на китайската авторитарна система. Сега тази политика се разпада под тежестта на ексцесиите и злоупотребите, които автокрацията поражда. Нулевият COVID, предназначен за опазване на общественото здраве, се превръща в състезание между репресивна държава и обществото, вероятно с мащаби, невиждани в Китай от протестите на площад Тянанмън през 1989 г. насам.
Прочетете: Може ли Китай някога да се отвори отново?
Кризата е дело на самия Си. Преди три години, когато пандемията от COVID започна в китайския град Ухан, неговият подход - да поддържа инфекциите на нулево или почти нулево ниво - беше логичен. Вирусът беше непознат, ваксините не бяха налични, а болничната система на Китай не беше подготвена. Докато голяма част от останалия свят се опитваше да ограничи разпространението и имаше масови смъртни случаи, Китай успя да потуши първоначалното огнище и да предотврати национална здравна криза. Въпреки това, докато годините минаваха и други държави се насочваха към ваксини и подобрено лечение, за да се справят с епидемията, методите на Си - карантини, повтарящи се тестове и затваряне на предприятия - задушаваха икономиката и нарушаваха живота на милиони хора в големите градове на Китай. Си обаче отказва да промени курса. Голяма част от мотивите бяха политически. Признаване на грешка или провал е недопустимо за комунистическа партия, която се представя за непогрешима.
Всъщност китайците търпят нулевия COVID и неговите задържания и нарушения в много по-голяма степен, отколкото повечето други общества биха могли да понесат. Това, което наистина тласна обществеността към ръба, е строгостта, с която беше приложен подходът. Протестите през уикенда започнаха, след като при пожар в жилищна сграда загинаха 10 души в Урумчи, столицата на размирния регион Синдзян. Китайската общественост е широко убедена, че ограниченията на COVID са възпрепятствали спасителните дейности.
Злоупотребите, извършвани от държавата в името на общественото здраве, са нещо обичайно. По време на бруталното двумесечно блокиране на Шанхай в началото на тази година хората бяха затворени в домовете си без достатъчно храна, болните деца бяха отделени от родителите си и хвърлени в безпорядъчни отделения, а екипи от здравни служители нахлуваха в домовете на заразените, за да залеят жилищата им с дезинфектант. Случаите на жестоко отношение печелят съчувствие в цялата страна. По-рано този месец история за магазин за мляко и чай в северния град Дацин, който е бил затворен от местни служители, обвинили продавачката, че е действала твърде бавно, за да помоли влизащите да сканират QR код с телефона си - системата, използвана от правителството за проследяване на заразените хора. Случаят предизвика толкова много гняв в интернет, че служителите бяха порицани.
Сред хаоса обществеността започна да дава отпор. Жителите на жилищни комплекси подписаха петиции, в които се обявиха за колективна съпротива срещу извеждането от дома им, за да бъдат интернирани в държавните изолационни центрове, от които много китайци се страхуват.
Размириците и бедственото положение поставят Си пред най-трудния избор в неговия мандат - нито един от тях не е добър, от негова гледна точка. Комунистическата партия винаги ще прави това, което е най-добро за нея, но в момента този вариант не е очевиден. Си може да отстъпи пред обществения натиск и да отслаби контрола, но с цената на уронване на авторитета си и вероятно с риск от неконтролирано избухване на COVID. Или пък Си може да налжи по-силно контрола, с вероятността да предизвика още по-голяма съпротива от страна на обществеността.
Засега протестиращите изглежда са съсредоточени главно върху премахването на ограниченията за пандемия. Но призивите за свобода от ограниченията могат бързо да прераснат в призиви за по-големи свободи. В този смисъл кризата с COVID е тест за цялостната визия на Си за бъдещето на Китай. Трудностите на Си показват и една по-широка тенденция. В началото на 2022 г. изглеждаше, че автокрацията е в поход по целия свят. Точно след като установи по-тясно партньорство със Си, руският Владимир Путин започна инвазията си в демократична Украйна. Главните световни автократи изглежда се обединяваха в атака срещу либералния световен ред.
Сега, в края на годината, те са в бягство. Путин е изправен пред вътрешно недоволство, международна изолация и срам от една провалена война. Аятоласите в Иран се борят с народно движение, предизвикано от тяхната бруталност. Си, защитникът на авторитаризма, е изправен пред предизвикателство, породено от произвола, който поддържа китайската политическа система.
Comments