Писна ми да се лутаме между два свята. Същото е като лутането между два стола. Това е и причината да седна да подраскам малко в първия свободен десен вестник в Пазарджик. Въпреки че ако трябва да се определя имам повече леви възгледи, отколкото десни… Макар че ако трябва да съм честен, за някои неща съм с десни разбирания за някои с леви, ама не от тези около мен… зави ми се свят. В България за две години ми се объркаха за две години, всеки говори каквото си поиска, говори за другите каквото си поиска, обещава каквото му дойде на уста. Определено доста съм пропуснал – на 23 заминах за Канада, след това бях в Лондон. Успях да избухна и на двете места и то с трясък. И изведнъж се оказах пак обратно в родното си място, а тук всичко много странно. Може би заради това, че съм от поколението на ранния преход, смятах че някои неща са безвъзвратно загубени, а то тук една странна носталгия, зад която пошло прозират някакви политически и геополитически интереси, някакъв келепир. А ние се лутаме, даже не разбирайки между какво. Кое е ляво, кое е дясно? А аз си обичам родното място, та от тук са ми всички хубави спомени. И ми се иска да е като навън – хората да живеят като навън, животът да е като там… отношенията.Лявото там в готините отношения е хипарство, лявото навън е на всички супер освободени хора, на тези които са пътешественици, номади. Не говоря за онези прокрадващи се в тълпата провокатори, които горят банки. Та ние нямахме ли в нашите жадни за промяна тълпи провокатори? Лявото навън е на освободените духом, на хората, занимаващи се с наука, правещи изобретения, правещи живота ни по-добър, даващи ни повече и повече свободно време за забавления и нас самите. Лявото навън е за творци, но не на онези на държавна поръчка хора на изкуството, не на занаятчиите, а на рок звездите и групитата покрай тях, не на вечната държавна естрада, а на писателите, живеещи бляскав и безпаметен живот, които не си броят стотинките, на художниците с безбройните прекрасни музи, а не на онези на хранилка или в съюз. Леви са зелените, тези, които обичат природата, а не ловджии и рибари от ловното стопанство на бащата, левите правят за природата, а не купуват гори за сеч, те са вегетарианци, а не мислят за поредното прасенце или агънце, те са тези, които поливат с червена боя онези, които носят дрехи, изготвени от животински кожи, а не ги затварят в клетки. Да и в зеленото навън се мяркат провокатори, незнайно откъде появили се. Леви са тези, които си лягат с когото си поискат и стават, когато си поискат, а не проповядват семейството като инструмент за справяне с демографията, приличащо на краварник. Левите не са псевдоморалисти, не са гражданска съвест, определено не са. Да разпознавате нещо такова в лявото в България? Хора, аз нищо такова не мога да намеря в тези уж леви, камо ли в тези отдясно. То една носталгия по тоталитаризма, по мракобесието, по манифестациите, по пионерските лагери, масово, масово, масово, щото е общо и може да се краде, може да се седи зад бюро, може да имаш три секретарки, да имитираш работа, докато си пълниш гушата като пеликан. Само ще ви дам два пресни примера от последните няколко дни:Пионерските лагери като спасение на туризма Лагер на морето, сутрешна гимнастика, като в казармата. Здрав дух в здраво тяло, всички заедно. Това ли е фантазията, това ли е въображението ни?Е, по-голяма простотия (извинете езика ми) никога не съм чувал. След алкохолния туризъм да ударим дъното в туризма с ученически лагери, голямо визионерство, няма що. Да си купуват билети и да отиват надолу, най-добре в Северна Корея. А то, децата им на Запад, къщите им там, парите, те самите, а на нас ни проповядват съвсем различни неща. А после планът Ран ни бил виновен, световната конспирация, ауу, колко страшно в тъмната гора наоколо. Но надали и в Северна Корея ще ги приемат, корейците като цяло са изключително интелигентни хора, милеещи за родното си място. А тук огромният проблем е традиционните ценности и онова време, когато всички седяхме в строй и пеехме хорови песни като послушковци. 30 000 ученици на море от 2 200 училища, всяко от които има право да избере до 70 деца по преценка на педагозите. Простата ми сметка е 13.6 деца от училище, а ако някое избере 70, ще остави 5 без право на избор. Въпросът е какви са критериите – успех, симпатия, какво? В една езикова в Пазарджик са около 1 500 деца, а твоето дете, а другото дете, как така става? Ролята на правителството е да създава условия, среда, а не така грубо да влиза с двата крака. Това ли ще ни е бъдещето на туризма, да направим туризма си пионерски? Щяло да има и ММЦ-та с македонски деца, браво бе! Дотам ли ни се простира фантазията и мечтите? А хотелите, как ги избирате? О да, избрахте Монако и на Бора Бора, а нашите деца пионерчета? Това ли ни са икономисти визионери? То даже, едно време пионерските лагери бяха за всички деца, а и ние си плащахме за тях. А то какво искахме, какво стана, да спасим хотелиерите с ученици и учителки.Народният съд и да купим чорапите на Митко Заседание на Народния съд в ШуменМитко с чорапите, добрият Митко (и лошият капиталист) стана социална сензация. Лесно е да заемаме позиции за Беларус, Шарли Ебдо, но да не виждаме това, което е около нас, странно. Това проява на нашето ляво ли е, така ли изглежда лявото? Хора се организират, подкрепят го, искат да фалират мутренския чорбаджия, щели да го бойкотират, да го замерят с яйца. Чудя се как само не го запалиха, нали палим, когото не харесваме? Граждански отряди се формират, другарски съд. Забравихме ли доносничеството, оклеветяването? А някой замислял ли се е какъв е проблемът между Митко с чорапите и собственика на заведението? Замислял ли се е някой, от тези които бързо и лесно мразят, каква е ролята на чорбаджията и откъде се „берат“ парите за работата им? Какво мислите за частната собственост и отношението ни към нея? И ако от кражба е направил пари, ако има беззакония, протестирайте пред институциите, за да работят, а не пред кафененце. Защото е много лесно да си на заплата и постоянно да са ти виновни чорбаджиите. О, да, да национализираме всичко и всички да сме на заплата? Такива ли трябва да си ни мечтите? Без съд, без присъда, взимаме и им унищожаваме всичко. Нали същите тези хора плюят и нашата църква, плюят и богатите свещеници и угнетителите на народа. Не, не, това не е ляво, нищо общо няма с лявото. Ама къде бяхте за всички останали онеправдани или е по-лесно да се концентрира ядът върху някакво кафе в Пловдив? Него може да го бойкотирате, да го съсипете… е голяма работа сте, много сте смели. Да хулите и обиждате, мен ме е срам! Без съд и без присъда, направо в Белене? И да не забравите да му вземете на чорбаджията всичко. Хора, знаете ли как се гради бизнес, знаете ли как се гради име и вие да разсипете всичко това, ей така, щото мразите? Не се ли превръщате вие в мутрите, които разбирам, че са ви дотегнали? Не са ли същите тези мутри излезли от нас хората поради същото беззаконие? Това ли е начинът да линчуваме, както едно време, това ли искате? Така ли става у нас с оплюване, омаскаряване на всеки, който ни е противник, конкуренция, опонент? От етикетите, които постоянно се лепят, та чак до „враг на народа“. Кога ще сложим край на този език на омразата? Кога ще поискаме да живеем цивилизовано със закони, валидни за всеки, които ни правят свободни, не дисциплинирани? И стига с това политическо фарисейство, ако някой стои за законността – вземете отношение. Да, няма да е електорално полезно, може някой да ви намрази, но ще изразите позиция, ще покажете политическа култура, без значение на кои от шантавите спектъри стоите, покажете принципност.И седя си на вечеря в Пловдив, в една интересна компания и се разговаряме за Митко. Двама данъчни на масата и няколко други пловдивчани. И единият данъчен заговори за касовия апарат на Митко и за наема на площ и за това, че ги е страх даже да повдигнат темата на работа. Но ако е по принцип, по няколко проверки на месец и попълване на тетрадки до посиняване. О да, той е любимецът на публиката. Взимат отношение и други, но на масата, че го познават Митко и че са убедени, че продава повече чорапи от всички магазини за бельо в Пловдив. Но това не се говори от никого, даже не се загатва. Тихо, за да не ни чуят от другата маса. А Митко обикаля заведенията из Пловдив и продава от доста време, а хората го съжаляват и просто купуват. Митко имал и деца, семейство, но какво от това. Оклеветяването на неприятния кафеджия е в пълна сила, новина е, а и е на гребена на вълната на хорската омраза към мутрите с пари. Друг се обажда на масата, че Митко е редовен клиент на казината в Пловдив. Но и за това не се говори, освен на маса, защото „будните граждани“ могат да насочат негативното срещу инакомислещия. Отечественият народен фронт в действие, а ние говорим за Лукашенко, безопасно е все пак. Само имаме нужда от родния Робеспиер, който ще извади гилотината. Нали най-високият блян е Френската Буржоазна Революция, защото Руската е Руска. Но ние по принцип сме го допуснали този език в обществото ни, допуснали сме оклеветяването, омерзяването… Даже и съседните бизнеси на кафеджията, с какво задоволство гледаха съсипването му, демонстрирайки поговорката за Вуте. Това ли е народовластието? За такова самоуправление ли говорите?В същото време, само два дни след Митко с чорапите, ултраси в Пловдив обсадиха представяне на книги на ЛГБТИ организация в Пловдив. В общи линии, ако вървим да защитаваме онеправданите, би трябвало народът и тях да защити, но народът ги не иска. Прочитам коментар под статията, че имало разлика между Митко с чорапите и различните сексуално. Защото той бил в социално неравенство, а различната сексуалност била личен избор. Което означава, че изборът може да се променя. Само ще припомня, че по времето след народния съд различните сексуално са хвърляни в психиатрията за лечение, защото разлагали обществото, а и се е смятало за психично разстройство, различието де. Де факто, да разбираме ли че революционната борба в Пловдив е класова, за социално равенство, но не и за индивидуална свобода? Борим чорбаджиите и частниците (мутрите) и искаме джендърите да станат нормални като нас, всички равни в социалното. Ако няма социално равенство, народен съд!Загубеното ляво в дясното Нашето дясно е тяхното ляво, донякъде, само донякъде. Дясното е бизнесът, търговията, финансите, рационалният поглед за това как е устроен светът около нас. Дясното се грижи за малкия бизнес, който мечтае да е голям. Бизнесът да е почвата, която ражда конкурентни компании за международната сцена. Ама много рационален, чак до дълбокото дъно на костите. Без на някой да му дреме, кой с кого си ляга и как трябва да си ляга, негова си работа. Важното е да вървим напред по-силни. Което нито е ляво, нито дясно, а е съвсем нещо друго. А на нас ни продават социално равенство и нормалност без зачитане на частна собственост, лична инициатива, законност и индивид. То пази това, което е нужно, за да продължаваме да печелим. Не, това не е блянът Китай, друго е, свободно. Но у нас свободата се превърна в нарицателно, обругана и охулена, дай ни дисциплина, ботуш. Но десните хора прекрасно разбират, че имат ужасна нужда от лявото, защото то ражда иновациите, то е двигателят за прогрес, то е новото. А при нас борбата е за социално равенство и баща (вожд) от народа, също като нас, когото да можем да го разпънем на кръст, когато имаме нужда от виновен. Да, той ще ни и виновен за всичко, разпъвайки го на кръст, ще изкупи всичките ни грехове и ние наново. Като при дефолта, въпреки че си имаме и икономическа школа в това направление – харчим до дупка, после банкрут, после пак надуваме балона до спукване и така до безкрай, като съседна Гърция, 6 пъти. Явно се е появило и наше философско течение – „Все някой да ни е виновен“.Не ви ли се иска да печелим? Някой си мечтал за Орбан, момчето от народа, но забравил, че същият този диктатор, вожд, бащица, направи всички, комшии, стринки и лели около него милиардери. Да де, но нашите, а ние мечтаем за нашите да победят. Но подобно е и устройството на индианските племена в Северна Америка. А те си живеят добре в резервати, без намеса на цивилизация, която между другото ги дотира и им дава всичко (защото е виновна), готино и познато, нали? Ама хич не искам да живея в резерват, не искам да сме индианци, искам България да е модерно и конкурентно място. Не, не, те и Орбан ще пуснат по пързалката, и Путин в един момент ще обере всички грехове, но това ли искаме?Светът е сцена, състезание, а ние сме един отбор, въпросът е в какво първенство искаме да играем, което при нас е изходният проблем. По принцип, лявото е нападението в един отбор, дясното е защитата. Нападението е изградено от креативни, технични играчи, фантазьори, вършещи чудеса с топката. Това са Пеле и Марадона с безграничността им, Роналдо с това, че дори и невъзможното е възможно, Меси с неговата божественост, Стоичков с неговата спортна злоба. Дясното е отзад, там обикновено е капитанът, там е стената – непоклатима, там са колосите: професорът Франц Бекенбауер, титанът Яп Стам, академикът Малдини, звярът Десаи и кошмарът от Балканите – Трифон Иванов. А на вратата са ключарите, които понякога държат вратата затворена със седмици – там са Буфон, Шмайхел, Кан, Дзоф, Тафарел… Въпросът е Шампионската лига или Севернокорейското първенство… Мен лично не ми се играе в лига с Пол Пот и бащицата Лукашенко.Материалът е любезно предоставен от Илиян Кузманов – Фондация “Арт Ангел”, с единственото желание да сме по-добро място за живеене.
Comments