Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху увеличи обещанието си да нахлуе в южния град Рафах в Газа, където живеят около 1,4 млн. палестинци, повечето от които са разселени от други части на ивицата Газа.
"Това ще се случи. Има дата", каза Нетаняху във видеообръщение в понеделник, без да уточнява.
Съединените щати, най-близкият съюзник на Израел, заявиха, че сухопътна операция в Рафах би била грешка, и поискаха да видят надежден план за защита на цивилното население. Нетаняху говори в момент, когато израелски преговарящи са в Кайро и обсъждат международните усилия за постигане на споразумение за прекратяване на огъня с палестинската войнствена групировка Хамас.
В неделя израелските войски се изтеглиха от Хан Юнис, друг град в южната част на Газа, с което приключи ключов етап от войната. Представители на отбраната твърдят, че те се прегрупират преди настъплението към Рафах. Палестинците, които посетиха Хан Юнис в понеделник, заявиха, че градът вече е необитаем, което не им дава големи шансове да се завърнат веднага. Много от тях са се укрили в Рафах.
Броят на загиналите палестинци във войната надхвърли 33 200 души, а ранените са близо 76 000, съобщи Министерството на здравеопазването на Газа. Министерството не прави разграничение между цивилни и бойци, но твърди, че две трети от загиналите са жени и деца.
Войната започна на 7 октомври, когато водените от Хамас бойци нахлуха в южната част на Израел, убиха около 1200 души, предимно цивилни, и взеха около 250 души за заложници.
Как ще се развие инвазията на ЦАХАЛ в Рафах - и какво ще направи Хамас?
Плановете за нахлуването на ЦАХАЛ в Рафах са подготвени от известно време; забавянето е на дипломатическо ниво, с Египет и Запада. Още през декември ЦАХАЛ твърдо вярваше, че ще се справи с нелеката задача да евакуира около 1,4 млн. палестинци, които са се преместили в Рафах, търсейки убежище от бомбардировките в северната и централната част на анклава, което означава, че сегашното му население е около шест пъти повече, отколкото преди войната.
Обезсърчителното е, че Кайро се страхува, че израелското нахлуване ще накара палестинците да проникнат през границата му и да преминат в Египет, докато САЩ и Западът са по-загрижени за големия брой жертви, които то ще донесе, и че много от тези хора са преживели три премествания: от северната част на Газа през Хан Юнис до Рафах. Дали някои от тях просто ще откажат да напуснат, вярвайки, че няма гаранция за безопасност някъде другаде? Ще се сбъднат ли някои от най-лошите кошмари на Египет или на Запада, което ще доведе до криза и спиране на инвазията по средата?
Шесткратното нарастване на населението на Рафах по време на войната означава, че това е най-гъстото евакуиране, което ЦАХАЛ ще трябва да управлява.
Ключовият въпрос е: Каква ще е дестинацията на палестинците, ако се преместят?
Съществуват три варианта: Първо, Ал-Маваси в североизточната част, където вече живеят стотици хиляди души; второ, обратно към Хан Юнис в северната и северозападната част, където някои от тях току-що напуснаха; и трето, още по на север към централната част на Газа. Ал-Маваси може да е най-добрият вариант, но вероятно няма да може да побере населението. Хан Юнис е толкова близо до Рафах, колкото и Ал-Маваси. Недостатъкът му е, че е най-малко стабилният район, тъй като оперативният контрол беше постигнат от ЦАХАЛ едва миналата седмица.
Повторното вкарване на голям брой цивилно население в Хан Юнис може да подкопае по-нататъшния напредък на ЦАХАЛ срещу Хамас, тъй като то може да попадне в центъра на престрелки и да улесни възстановяването на контрола от страна на Хамас.
Очаква се част от палестинците да бъдат преместени в някои части на Хан Юнис, докато някои части, където Хамас все още се смята за по-голяма заплаха, ще останат свободни от цивилни, за да могат ЦАХАЛ да маневрират свободно.
Централна Газа: Малко дива карта
Централната част на Газа е малко странна; това е доста голям район, който е бил покорен от ЦАХАЛ за по-дълго време, отколкото Хан Юнис, но също така ще отнеме повече време на ЦАХАЛ да премести цивилните там. Това може да застраши и живота на повече цивилни, тъй като пътуването е по-дълго и изисква повече човешки ресурси.
ЦАХАЛ също така иска на всяка цена да държи цивилните извън северната част на Газа, както за да изпълнява пилотни програми без намесата на Хамас, така и като продължаваща голяма разменна монета, която да държи над терористичната организация. Теоретично, колкото по-дълго няма палестински цивилни в столицата Газа, толкова по-голям е натискът върху Хамас. Връщането на повече цивилни граждани в централната част на Газа ги приближава и до северната част на Газа и крие риск от по-голямо разпространение на конфликта.
Как би изглеждала една инвазия тогава?
Вероятно доста подобно на битката при Хан Юнис; Рафах ще бъде разделен на няколко сектора и ЦАХАЛ ще навлиза сектор по сектор, като премества населението на кръгове, нанася въздушни удари, навлиза с наземни сили над земята и накрая ще последва с войски, които ще пресекат подземната тунелна мрежа на Хамас.
Това ще бъде различно от северната част на Газа, където през повечето време големи маси от войски не влизаха в тунелите, а по-скоро малки инженерни сили влизаха, за да ги изследват и взривяват.
Превземането на контрола над Хан Юнис отне около девет седмици. Рафах би могъл да отнеме подобно време или повече, в зависимост от това дали евакуацията на цивилното население ще отнеме няколко седмици на ЦАХАЛ или ще може да се осъществи за дни или седмица, както смятат някои служители на ЦАХАЛ.
Източници от ЦАХАЛ посочват, че този път цивилните ще трябва да оставят само временни палатки и малко имущество, докато в северната част на Газа те трябваше да бъдат убеждавани да напуснат домовете си и имуществото си.
От друга страна, многобройните евакуации спечелиха на ЦАХАЛ известен авторитет: че ЦАХАЛ има сериозни намерения да накара хората да се преместят и че улеснява изграждането на безопасни коридори за евакуация.
Дори четирите батальона на Хамас в Рафах да бъдат разглобени до два-три месеца, на този етап проблемът не е толкова в намирането на всички заложници, колкото в това, че няма политическа воля да се рискува животът на заложниците, за да се изпълни целта за убийство на лидерите на Хамас.
Comentários